Отвисоко в печката пада дърво

by Екатерина Григорова

"Откритието на Екатерина Григорова, много важното и само нейно си поетично откритие: „поезията не е спирала да се приспособява“. Ще рече: поезията е с отворени сетива за битието, улавя сигналите му и ни ги препредава. Поне такава е нейната поезия – едно вчувстване и вслушване в живота, което му придава смисъл и което ни придава смисъл. Онзи смисъл, без който не можем. Защото той е, който ни прави човеци..."
Митко Новков

"Това е книга за пътуването към хармонията и себеполагането в нея. За величието на природата и разширяващите се до безкрай кратки мигове на единение с нея. За родния дом и корените, които ни дават сила и чувство за принадлежност. Фино поднесени моменти на прозрение за човешкото битие, за щастието, любовта, за осъзнаването на нашата мимолетност пред вечността на планината. Конкретика, съдържаща в себе си потенциала на безграничност."
Аксиния Михайлова

Genres: Poetry

Paperback

First published January 1, 2024

About the author

Екатерина Григорова е родена на 08.11.1975 г. в гр. Добринище. Завършва специалността „Новогръцка филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2006 г. защитава докторат по новогръцка литература в СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „Класическа филология“. От 2007 г. е редовен преподавател в Нов български университет, където води курсове по новогръцка литература, превод на художествен текст, практически новогръцки език. Нейни стихове и научни статии са публикувани в Литературен вестник, сп. Литературни Балкани, сп. Пламък, сп. Везни и др.

Reviews

[Габриела Манова]

Поезията на Катя Григорова е искра в огнището, бляскава нишка в пуловер, звезда, която примигва в небето – някаква дълбока убеденост, че чудото съществува сред нас.

[Teya Diya]

“Поетът просиява.” (Екатерина Йосифова)

[Krissy · Rating 5 out of 5]

Дълбоки смиреност и смисъл, рядкост в съвременната поезия.

Поетически диалог с кучето

Седя на пейката и наблюдавам
движенията и.
Ела тук! - не спира да вика,
ала приятелството
между човек и човек е друго.
Винаги е разминаване с усмивка,
предварително преценено време
за поглед и кимване,
изчисляване до последния момент
на разстоянието, в което два живота,
напълно непознати, се разминават.
Но всяка сутрин
(наистина ли всяка?)
кучето стои между нас
и, загледано сериозно
към хоризонта,
с една топка в устата
чака знак.

[Ина Иванова · Rating 5 out of 5]

Тази стихосбирка е "част от фотосинтезата на любовта", както казва един от текстовете в нея.
Мъдра, смирена и отчитаща факта, че човек е само част от мирозданието. Част от кръговрата. Нито по-голям от Пирин, нито по-важен от птиче или ягодово листо.
За мен поезията на Екатерина Григорова в тази книга е мъдра и омиротворена като деликатните, приемащи естествения ред стихотворения на Мери Оливър и Хели Лаксонен.

А обръщението "куче мое" завинаги ще остане в паметта ни. Точно така. Като обръщение към живота, който ни придружава и обича.

[Емилия · Rating 5 out of 5]

Много ми е приятно да чета Катя Григорова - още от заглавието усещам радостта от тази книга. Тук е кучето, тук е планината, тук е семейството, и всичко това носи топлина.