Възкресения

by Благой Д. Иванов, Александър Ненов, Васил Попов

Вярвате ли във втория шанс?

Алчни корпорации, които предлагат скъпи услуги за удължаване на живота, злокобни и опасни вещерски ритуали, чрез които се свързваме с отвъдното, неочаквано наследство, което ще промени живота ни завинаги... Пригответе се за дванайсет вълнуващи литературни приключения, обединени от един-единствен мотив: възкресението.

Възкресението е символ на спасение. На духовно пречистване и нетленност.

Ала някои възкресения ни запращат към непознати и мрачни места, тласкат ни към забранено познание и водят до ужасяващи и непоправими последици. В тази книга ще откриете историите на дванайсет талантливи автори, които споделят обичта си към фантазията, но предлагат съвсем различни интерпретации за една от най-големите мистерии на живота... или смъртта. Между злободневното и фантастичното, красивото и гротескното, забавното, драматичното и страшното, между цялата палитра от емоции се надяваме да възкресим интереса, любопитството и вълнението на българския читател към добрия разказ.

"Възкресения" е ярък и въздействащ калейдоскоп, чрез който ще съзрете и опознаете многото лица на съвременната българска жанрова проза – в компанията на Мария Пеева, Александър Ненов, Васил Попов, Елена Павлова, Емил Минчев, Цветина Цолова, Милен Хальов, Андрей Велков, Марин Трошанов, Богдан Русев, Димитър Цолов и Благой Д. Иванов.

Genres: Bulgarian Literature, Horror

344 pages, Paperback

Published April 22, 2024

About the author

Благой Д. Иванов е роден в София през 1980 г. Завършва кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с дипломна работа, посветена на зомби поджанра. Още през 1997 г. започва да пише разкази и статии за различни издания, а напоследък се труди и като издател. Основните му интереси са насочени към киното и към попкултурата.

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Лю(бо)в(лна) история / Марин Трошанов

Откриващата творба е изключително атмосферна и обръгналият на хорър читател може би ще открие паралели с Гробище за домашни любимци на Стивън Кинг, но чест прави на автора, че успява да даде своя оригинална трактовка на темата за лудостта, съпътстваща тежката загуба на близък човек, при това в родна обстановка, нещо, което винаги силно съм подкрепял и уважавал. Иначе казано, изначално високият тип Марин вдига много, много високо летвата на качеството на прозата. Краят на разказа кърти!

Да живее злото / Цветина Цолова

Чудесно фентъзи, просмукано със симпатичен хумор и включващо всички любими нам типажи - трол, елфка, полуръст, човек- магьосник и едно древно страховито божество, обитаващо Бледия лес.

Изход / Богдан Русев

Кратка социална сатира за едно далеч не невъзможно и доста тегаво нашенско Бъдеще.

Черепът / Милен Хальов

Мрачна ърбън приказка (и отново родна обстановка, адмирации!!!) с любопитно митологично създание. С автора тепърва ще се запознавам и имам високи очаквания.

Зографи / Елена Павлова

Елена си е Елена – шантава, в най-хубавия смисъл на понятието, с винаги ярко открояваща се проза, която трябва да четеш внимателно, защото изводите не ти се сервират на тепсия. И в тоя разказ, съвсем в нейния стил, вампирските канони са обърнати с хастара навън.

Приятелски кръг / Благой Д. Иванов

Съставителят и идеен двигател на антологията се отчита с квалитетна творба, умело размиваща жанровете – в разказа се долавят и ърбън фентъзи мотиви, има и леки хорър забежки (родна обстановка, м-м-м!!!). А финалът ще ви накара да си запукате кокалчетата на ръцете от кеф. Класа!

Да откриеш правилната скорост / Андрей Велков

Възкресението в тая творба е чисто метафорично за героя, решил да разкъса оковите на корпоративното вегетиране. Началната сцена с лайф коуча (гологлав и дебеловежд скъпоплатен тъпак, не сещам за кого иде на реч, хи-хи) и сцената на бензиностанцията са абсолютен култ! Рязко ми се догледа Пропадане с Майкъл Дъглас.

Гелина / Васил Попов

Авторът остава верен на писателските си търсения – вплитане на фолклорни факти и практики в сюжета. Разказът ни запознава с любопитен сватбарски ритуал от село Рибново.

Смърт / Александър Ненов

Кратък разказ, опитващ се даде отговор на вечния въпрос – кончината ни действителен край ли е или…???

Урната / Димитър Цолов

Моята творба е вдъхновена от действителен новинарски репортаж за погребален агент, извършвал фиктивни кремации и заравял труповете на поверените му покойници в горичка край града. Разказът е част от цикъл с общ герой – анонимен отмъстител с паранормални способности, преди него вече са видели бял свят други два - Шарлатаниада и Чантата, включени в сборника ми Вендинг хорър истории.


Възкресение / Мария Пеева

Още една история без свръхестествени мотиви, но пък изключително прецизно изградена. Темата за домашното насилие е щекотлива и особено актуална за нашите географски ширини. Изпълнението много ми хареса.


Кой живее над нас / Емил Минчев

Най-дългата творба в сборника е класически хорър с мрачен Франкенщайнов заряд. Чудесна е и също е в родна обстановка, факт, каращ ме да примирам от удоволствие, защото моята философия за жанра е именно такава – хорърът, сътворен от нашите автори трябва да се развива в България… е, поне до деня, в който Стивън Кинг напише история, ситуирана в Полски Тръмбеш :)

[Dessislava · Rating 3 out of 5]

Познавам и харесвам немалка част от авторите в сборника, но това няма нищо общо с факта, че повечето разкази са скучни, слаби и еднотипни. И бога ми, добре, че историите се четат бързо, защото нямаше да понеса още сто страници заравяне и изравяне на трупове и възкресение на умрели не защото ми е слаб стомахът, а защото просто няма нужда. Ама това е идеята на сборника, сигурно ще си кажете – умрелите да се надигат и връщат, както намерят за добре. Да, но възкресенията могат и да не са буквални, вярвам го. Някои от авторите в книгата очевидно също, което е добре и в крайна сметка ми попречи да се изнервя.

Чудесно е да можеш на едно място да прочетеш българска жанрова литература от различни автори, но в случая многотията по-скоро играе лоша шега на добрите истории в сборника, които и без това не са много.

Поздравления на Благой за идеята да направи подобна сбирка на съмишленици мракомислещи, както и на Ориндж, че отново застават зад него.

[Velina · Rating 4 out of 5]

"Възкресения" е чудесно отражение в развитието на българската жанрова проза, белязано с български обичаи и мотиви вплетени с хорър елементи. (И не само, разбира се.)
Разказите са страхотно страховити, нереалистично реалистични и неподправено привлекателни. Атмосферата на книгата е топъл черен чай изпит на свещи, а страниците вървят толкова бързо, че лесно забравяш, че изобщо пиеш чай или че си запалил свещи:) Побиват те тръпки, смееш се, плачеш, страх те е, радваш се - емоциите са невероятно много и това може само да ме радва. Ясно и ярко ми останаха разказите на Марин Трошанов, Емил Минчев, Васил Попов, Димитър Цолов и Благой Д.Иванов като определено ще посегна към други техни произведения. На всички останали някак нещо им липсваше, но въпреки това успях да им се насладя и изкефя тотално, както и да си изпия чая най-после чак след края на книгата:)

[K · Rating 4 out of 5]

Не знам аз ли съм чела някакъв друг сборник, другите ли са чели отгоре-отгоре, но твърдението, че всички разкази са еднотипни и има само буквални възкресения, за щастие се оказа доста подвеждащо. Всъщност разказите, въпреки свързващата ги обща тематика, предоставиха предостатъчно разнообразие откъм атмосфера и послания. Може и да съм леко пристрастна поради два съществени факта, а именно, че обожавам сборници и следя творчеството на поне половината от присъстващите в него имена.
Имаше само един разказ, който даже не бих определила като лош, по-скоро леко скучноват, един кокто не съм сигурна, че разбрах напълно и други два, които просто ми стояха незавършени, но това е нещо често срещано при разказите, дори желан ефект, така че не го отчитам като минус. Останах много доволна, въпреки че времето ми за четене бе доста ограничено, а о не бих казала, че темата ме вълнува особено. Когато обаче си майстор на перото си способен да докараш и най-безинтересната тема до нещлифован диамант.
Любимци сред компилацията са ми "Урната" и "Кой живее над нас", което беше истинска изненада за мен, понеже са двата най-дълги разказа в сборника. Чудесно изграждане на историята, интересни персонажи и завързването на мистерията и интригата си бяха разкош. 🤌

[Silvia Yanakieva · Rating 4 out of 5]

Страхотна книга и за феновете, и за тези, които искат да намерят новите си любими български автори :)

Дойдох заради авторите, които вече познавам и харесвам. За пореден път ме очароваха и накараха да потръпна.
Останах заради другите автори, които също ме впечатлиха и със сигурност ще потърся техни творби.
Разбира се имаше и разкази, които не ми допаднаха, но дори това ми хареса, защото всеки може да намери по нещо за себе си в този сборник.

[Gabriela Tsvetanova · Rating 5 out of 5]

Толкова съм впечатлена от този сборник с разкази и от това как можеш да вземеш абстрактна концепция като Възкресението и да наблюдаваш човешкият мозък да ражда невероятни и толкова различни сюжети и проекции. Хорър, крими, фентъзи... Страшно разнопосочни и в същото време брилянтно си подхождаха! Донесе ми голяма наслада как нереалистичното прегръща реалността и ми беше много интересно, в каква посока ще тръгне всеки разказ.

Всеки от познатите ми автори беше автентичен и верен на стила си. Васил Попов - феноменален! Благой Д. Иванов - ново име за мен, но искам да намеря и прочета всичко, което е написал! Разбира се, няма как да пропусна да спомена и Емил Минчев и Марин Трошанов, страхотни!

Искам да прочета още подобни "калейдоскопи" на други теми.

(Лю)бо(в)лна история - Марин Трошанов 5/5 ⭐
Да живее злото - Цветина Цолова 3/5 ⭐
Изход - Богдан Русев - 4/5 ⭐
Черепът - Милен Хальов 5/5⭐
Зографи - Елена Павлова 4/5 ⭐
Приятелски кръг - Благой Д. Иванов 6/5 (!!!) ⭐
Да откриеш правилната скорост - Андрей Велков 5/5⭐
Гелина - Васил Попов 6/5 (!!!) ⭐
Смърт - Александър Ненов 5/5 ⭐
Урната - Димитър Цолов 4/5 ⭐
Възкресение - Мария Пеева 4/5 ⭐
Кой живее над нас - Емил Минчев 5/5 ⭐

[N. · Rating 4 out of 5]

Страхотен начин да погледнеш една идея през творческата призма на няколко талантливи автори.

[Габриела Тодорова · Rating 3 out of 5]

От 0-10 точки

Любовна/болна история - 7 точки
Да живее злото - 6 точки
Изход - 2 точки
Черепът - 6 точки
Зографи - 1 точка
Да откриеш правилната скорост - 1 точка
Гелина - 4 точки
Смърт - 5 точки
Урната - 6 точки
Възкресение - 5 точки
Кой живее над нас - 8 точки
Елена П. и Андрей В. благодаря Ви, че ме накарахте да си припомня, защо абсолютно отказвах да чета български автори.

[Nevena Bogdanova · Rating 5 out of 5]

Повечето разкази бяха много интересни. От двама от авторите не бях чела нищо и останах много приятно изненадана. Други пък са от любимите ми български автори и се впечатлих как всеки е запазил стила си, въпреки еднаквата тема. Няма как да сбъркаш кой разказ чий е :) Ще се радвам да има колективен сборник и на друга тема. Поздравления на всички автори.

[Таня Димитрова · Rating 5 out of 5]

В тази жанрова палитра основен двигател е непреклоността - желанието да продължиш живота, напук на обстоятелствата. Историите са увлекателни, дълбоки и написани много красиво. Макар да са различни, те повеждат по една пътека - размисъл върху онова, на което човек е способен, когато привидно няма изход. Свръхестественото или липсата на такова не е ключ за преживяването на този сборник, а чисто човешката емоция. Можеш да припознаеш всеки от героите; да припознаеш болка, скръб, страх, гняв и уязвимост; да напрегнеш сетивата си до краен предел, за да извървиш пътя с тях и да продължиш да живееш чрез прераждане, метаморфоза, изкуство или друг любим човек. Всяка загуба оставя празно място, което да запълниш. Ако се огледаш добре, ще познаеш тези истории навсякъде около нас (и нямам предвид само огромния плюс от действия, развиващи се в България). Магия и реализъм се преплитат в трогателна въртележка за смисъла на съществуването ни и безграничното желание да ни има, да останем, да бъдем. Поне още малко.
Винаги.

[Milva Yaneva · Rating 4 out of 5]

Взех си този сборник по две причини: първата, защото темата живо ме интересува и втората, защото е писана от български автори, някои от които познавам и на които се възхищавам.

Оценката на сборника ми е средна от всички разкази. Доволна съм от стила на всяка една от историите, чудесно написани, смея да кажа, като учебник. Но повечето не ме изненадаха с нищо оригинално. Сякаш разчитаха единствено на фактор шок, с твърде буквална итерпретация по темата. Следният анализ разкрива личните ми впречатления за разказите по ред на представяне в сборника:

1. Болна История - 5
Много красива, емоционална история, в която успях да се потопя и да почувствам. Толкова беше жива, че си я представях като филм (а въображението ми се позоваваше точно на екранизации, които бях гледала), краят беше очакван.

2. Да живее злото - 4
Приятно класическо фентъзи (жалко, че нямаше още фентъзи разкази, които могат да докажат колко задълбочен може да е този жанр), който беше като глътка свеж и лек за дишане въздух след предишния тежък разказ.

3. Изход- 3
Интересна идея, но според мен не беше представена достатъчно интригуващо.

4. Черепът- 3
Отново трогателна история (да, знам какво е чувството за точно такава загуба), силно ми въздейства и се загнезди в съзнанието ми. Но това същество... появата му беше толкова нелепа, че не можах да го взема съвсем насериозно. Гигантската черна огнедишаща птица... беше взет назаем Мамник?

5. Зографи- 3
Темата за наркотичната зависимост е силна, идеята е чудесна, но... много хаотично написан. Не можах да се ориентирам изобщо какво, защо се случва, какви са тия хора (или нехора)? Какво общо имаше изкуството на зографите с цялата работа?

6. Приятелски кръг - 5
История, която сякаш ми е позната от преди, която може би съм наблюдавала лично. Много добре разгърната. Моралният въпрос не го засягам.

7. Да откриеш правилната скорост - 3
Малко ме подразни, но и ме замисли, за тази свобода (без последствия?), която всички ние е нужно да достигнем.

8. Гелина - 5
Сладкодумна приказка за съвсем реално място в България с интересен обичай, но приказка, която може би някъде съм чела, в друг вариант. И все пак много ми хареса.

9. Смърт -4
Не се изненадах за края. Но ми хареса изпълнението.

10. Урната - 3
Много ми допадна смяната на гледните точки, въпреки че не можах да се ориентирам веднага, допаднаха ми и свръестествените способности на детектива. Но не успя да ме грабне достатъчно и да ме ангажира.

11. Възкресение- 5
Този разказ е абсолютният ми фаворит. Може би защото съм жена и открих толкова общи неща с главната героиня. Много силен, държащ интерес, напрежение, отначало докрай! Поздравявам авторката и очаквам още от нейното творчество! Веднага отивам да следя блога "Мама Нинджа".

12. Кой живее над нас- 5
И сега, един от най-любимите ми автори с разказ, нещо средно между Бънк Ромеро и Квартални съновидения. Каква носталгия! А действието се развива точно там, където съм живяла цели 28 години! Не съм изненадана от края, но много ми беше приятно да прочета историята.

Повечето разкази бих препрочитала, желая успех на авторите и очаквам още от тях!

[Marina Nova · Rating 4 out of 5]

Имам книгата от почти година, но час сега я подхванах. Празнувахме Рождество, а темата е "Възкресения" и не се връзва много, но така ми дойде от вътре. Няма да си кривя душата не тематиката, а авторите ме накараха да купя книгата. Събрала е едни от любимите ми съвременни имена на българската литература. Да, някои разкази ми харесаха повече от други. Да, някои ми се сториха леко банални или твърде насилени, но имаше и такива, от които ми настръхнаха космите по врата и които ме накараха да изтръпна. Почти всички истории много умело използват темата за възкресението - буквално, преносно или направо страховито.
Дори и не всички разкази да ми харесаха напълно, беше удоволствие да прочета антологията. И я препоръчвам на всеки, който обича страховити истории. :)

[Stanislav Zhelyazkov · Rating 5 out of 5]

Благодаря на всички автори дали своя принос за написването на този сборник с разкази, които пленяват читателя още с началото. Може би само две от творбите не ми допаднаха, но всичко останало както се казва изби рибата. Моите поздравления за Димитър цолов, мартин трошанов, васил попов и разбира се емил минчев, искрено се забавлявай с техните истории написани с ��инес и съчетаващи свръхестественото и криминалното.
На всеки който се пита дали да прочете този сборник, мога да кажа само едно дерзайте смело, заслужава си.
Очаквам и продължение.

[Кристиан Желязков · Rating 4 out of 5]

Занижаването на оценката е заради половината разкази, които бяха странно написани и оформени, без какъвто и да е ефект за дадената творба. Тези които оставиха силно впечатление и ми хресаха много са на: Васил Попов, Емил Минчев, Марин Трошанов, Мария Пеева, Благой Иванов. Богдан Русев.
Благодаря!

[Mila Jeleva · Rating 2 out of 5]

Trigger warning: сексулано посегателство, нравоучителен предговор, калпав куратор;

Цялата антология е лишена от живец (ха-ха, 'възкресение'), амбиция и кохезия, в повечето случаи свързващата нишка се пречупва по-гръмко от клоните на дърво по време на страховита буря. За пропиляното ми време и празнословните брътвежи (тавтология, известно ми е), както и за най-разгневяващия разказ виня Благой Иванов, колкото и неправдиво и грозно да е да слагам всичко на плещите му. Просто крайно ме издразни.

Известно ми е, че негова цел с писането на разказа на "Приятелски кръг" е била 'да направи вещиците готини отново' и е развивал тезата как не са достатъчно ценени в днешно време. Явно любимият ни millennial не е чувал за дебата- арт или алт мацки, воден през последните години.
Това, което можем да разберем за неговата представа за 'готини вещици' е обаче, че опорочава дори най-пошлата представа на средностатички мъж, висящ по пейките на Народен театър "Иван Вазов".

Не знам какви болни романтични или сексулани фантазии има, нито към какви морални или етически ценности се придържа, но нито една вещица, склонна да оневини сиксуално посегателство, или да спомогне неговото иницииране, не е 'готина'.

За контекст, без ненужния приятелски кръг- главният герой е влюбен в своя близка приятелка и тя го отрязва, а заради отказът й, той се самоубива. Това тежи на съвестта на жената. "Готината вещица" се възползва лукаво от случая и предлага извършването на ритуал, с който да помогне на духа на починалия, както и на живите му приятели да се помирят със случилото се и успешно да продължат напред. Осъществява се връзка с покойният в отвъдното, по време на която той насилва жената, в която твърди, че бил влюбен и открито я обвинява за смъртта си. В края на разказа се остава с впечатлението, че вещицата симпатизира на починалия. А ние на кого трябва да симпатизираме?

Виждам, че авторът жадно пуска женски гърди във Фейсбук страницата си и се чувства ощетен, защото никога не се е докосвал до такива, виждам, че сигурно вини някоя стара приятелка, затова, че не му е пуснала, колкото е възможно, симпатизирам с incel каузата и с неговите терзания, но те не го правят по-малко жалък, Мартина по-малко жертва и фактът, че е сложил Criminal на Fiona Apple във feed-a си по-малко показен, че нито разбира от ирония, нито може да схване реалността на насилие и укор, много често налагани върху женския пол.

Такъв content го прави да изглежда неук и неосъзнат, незаинтересован и комплексиран девственик.

- П. П Ще си остана с предразсъдъците, моля те постарай се повече следващ път и не ми губи времето с твоето многословие даже и в предговора; също спри да слушаш Fionna Apple, изкуството й не е достъпно за хора с подобен на твоя умствен капацитет

[Nikolay Mihaylov · Rating 5 out of 5]

Чудесно съчетание на опитни майстори на истории, които напълно ще ви погълнат в своите светове. От смразяващи сцени, достойни за хорър трилъри, до забавни отчаяни елфи в загубени гори и откачени от мъка професори. Горещо препоръчвам!

[Aleksandar Yordanov · Rating 4 out of 5]

Нямах търпение да си купя тази книга и тя не разочарова. Неизбежно е когато имаш дузина разкази някои от тях да са по-слаби от други. Тук си мисля обаче, че дори аз бях изненадан колко качествени са повечето. Васил Попов с "Гелина" отново е на ниво. Благой Д. Иванов предлага страхотна история, която любителите на окултното много ще харесат - "Приятелски кръг". Много силно начало с "Болна история" на Марин Трошанов и страховит финал с Емил Минчев "Кой живее над нас". Няма да изреждам впечатленията си от всички разкази и не искам да влизам в подробности, защото най-хубаво е човек сам да ги открие, без да знае нищо за тях. Само два от разказите не бяха по мой вкус "Да живее злото" и "Зографи". Това е антология, която има огромен потенциал и може да се превърне в традиционна.

[MagdaLina · Rating 5 out of 5]

Най-добрите български разкази. Творби от повечето автори не бях чела по-рано. Но този сборник ще промени това…. И темата, и разказите са номер 1 🤩

[Nadezhda Dimitrova · Rating 5 out of 5]

Добра колекция от "Възкресения" :-)
Интересното е, че всяка от историите предполага и различен смисъл на термина.

[Ренета Кирова · Rating 3 out of 5]

Интересна тематика е избрана за сборника, може би затова и разказите ми се видяха угнетяващи и мрачни. Интересно ми беше да ги прочета, за да се запозная как пишат авторите, които са непознати за мен. А тези, които познавам, не изневериха на стила си.
От всички разкази най-забавен и запомнящ се за мен беше на Цветина Цолова. Чудесна хрумка и край, който дава надежда. Мисля, че тя е много добър писател на разкази без да оставя угнетяващо усещане за безнадеждност и има доза хумор в тях. Сборникът ѝ "Нулева година" ме спечели завинаги.
Имаше и други интересни хрумвания в сборника, въображението на авторите е голямо. Малко по-различни са творенията на Андрей Велков, Богдан Русев и Александър Ненов, при които няма ужаси. Интересен ми се видя и разказът на Димитър Цолов.
Като цяло съм доволна, че се запознах с много нови български автори и знам, че ще ги търся и ще ги чета.

[Десислава Гергова · Rating 4 out of 5]

Много се чудих дали да прочета книгата, но не останах разочарована. 12-те разказа във "Възкресения" въпреки, че са от различни автори и различни стилове, тематиката е това, което общото между. Това ми позволи да видя възкресението през 12 различни погледа. В повечето от тях сюжетните обрати и неочакваните разкрития държаха вниманието ми до последната страница, че дори и след това. Авторите, толкова добре са написали разказите, че те те предизвикват да помислиш върху убежденията, моралните си възгледи и какво би направил в дадената ситуация.

[Ani Gospodinova · Rating 5 out of 5]

Страхотни, всеки един разказ е завладяващ, увлича те, в историята си и четеш до безспир!!!

[Desislava Todorova · Rating 1 out of 5]

Тази книга упорито се опитва да умори читателя (с изтъркани, клиширани образи и сюжети и никакво въображение какво е то Възкресение), като се надявам да се стреми той/тя все пак да възкръсне след като прочете цялата книга.
За съжаление без отговор ще остане въпросът дали тези разкази биха били по-добри ако нямаха обща тематика и всеки автор е имал свободата да пише за каквото му душа иска...
А за себе си мога да кажа, че при Елена Павлова аз няма да имам шанс да възкръсна. Не знаех, че Васил Попов е екол��г, но да, успешно рециклира сюжети от други свои произведения.
Най много ме отегчиха Димитър Цолов и Мария Пеева. Не знам защо си мислят, че като напълнят 20-30 страници с клишета, това гарантира успех. Истината е в кратките, но завладяващи неща.
Последният разказ на Емил Минчев започна сякаш добре, но после стана предвидим. Исках книгата да ми хареса, но уви много ме разочарова

[Maya · Rating 4 out of 5]

Повечето от разказите тук бяха страхотно добри. Първият разказ е наистина феноменален, цялостната история, структурата на текста и прозата наиситна ме впечатлиха - Лю(бо)в(лна) история (5/5) стана един от най-любимите ми разкази. „Кой живее над нас“ (5/5) е другият разказ, който ми стана любим, той успя да ме изплаши и да ме накара да изтръпна, макар и да беше леко предвидим. „Да живее злото“ (3.5/5) беше забавен, „Изход“ (3/5) беше ок, „Черепът“ (4.5/5) много ме изненада и също много харесах като стил на писане. „Зографи“ (3/5) ми беше прекалено хаотичен, но идеята беше много добра. „Приятелски кръг“ (4/5) малко ме отврати, но го оценявам като един от най-добрите разкази тук. „Гелина“ (3.5/5) и „Смърт“ ми харесаха (3/5), а „Да откриеш правилната скорост“ (1/5) и „Възкресение“ (2/5) – не. „Урната“ не го дочетох, някак не ми беше интересен, като кримка се Четеше, не като хорър. Бих искала да се запозная с повече хорър, написан от български автори, за съжаление все още не мога да попадна на добър роман, който да няма много фентъзи елементи. Търсенето продължава, тази антология обаче беше много добро начало. Обща оценка 3.75/5.

[Krasi Karaivanov · Rating 3 out of 5]

Изпитвам доста смесени чувства към този сборник и събраните в него разкази, защото може би очаквах много повече. Като любимци се откроиха разказите на Мария Пеева, Васил Попов и на Марит Трошанов, като неговия ми е най.

[Dinko Davidov · Rating 3 out of 5]

Добър подобор на теми, кореспондиращи с възкресението в повечето от разказите. 🔝Марин Трошанов, Александър Ненов и особено Цветина Цолова! 👏

[Elitsa Dimitrova · Rating 5 out of 5]

---> Заповядайте в: My books/Моите книги

Възкресения - Колектив

Сборник, събрал историите на дванайсет талантливи български автори - Благой Иванов, Димитър Цолов, Емил Минчев, Марин Трошанов, Милен Хальов, Васил Попов, Елена Павлова, Цветина Цолова, Андрей Велков, Мария Пеева Богдан Русев и Александър Ненов.

Хора, които ги обединява любовта към литературата, жанра и страшните разкази. Въпреки че историите са сходни в един аспект, те са и толкова различни една от друга. Страхотно разказаните човешки истории с преплетен мистицизъм и начинът, по който героите преминават през изпитанията, са водещи във всеки от дванайсетте разказа. Жанрова палитра, която ми достави голямо удоволствие!

„Възкресението е символ на спасение. На духовно пречистване и нетленност.“
А, за да възкръснеш първо трябва да умреш!

Сборникът ще ви предложи мистерии, антиутопични елементи, фантастични и вълшебни същества, криминални нишки, на места може да ви разсмее, но със сигурност ще ви ужаси. Защото ще ви предложи дисекция – на човешкото, на болката, на любовта. Добродетели, грехове, прераждане, смърт, втори шанс, отчаяние, съществуване, трагедии и любов, която или е в най-чистата си форма или е способна да превърне човек в чудовище.

Ще пристъпите в един непознат свят и ще се забъркате с такива мистериозни сили и същества и ще видите такива крайности, които ще ви изпитат по-най неочакван начин.

Тези разкази наистина ще ви въздействат. Но само, ако четете разказите внимателно, за да уловите преплетените нишки, посланията и дълбоко заложените идеи, с които авторите ще ви сблъскат. Не ги четете просто като страшни истории.
Горещо препоръчвам!

---> Заповядайте в: My books/Моите книги

[Антоанета · Rating 4 out of 5]

Малко бавно ми вървеше сборникът, но по принцип не обичам разкази, както съм споделяла не веднъж. С някои автори се срещам за първи път, с други - не. И все пак останах много приятно изненадана от някои от творбите (от които не съм очаквала).
Като цяло всички ми харесаха, с изключение на може би два и затова не е максимална оценка от 5*:
(Лю)бо(в)лна история - Марин Трошанов 4*
Да живее злото - Цветина Цолова 2*
Изход - Богдан Русев - 3*
Черепът - Милен Хальов 5*
Зографи - Елена Павлова 2*
Приятелски кръг - Благой Д. Иванов 5*
Да откриеш правилната скорост - Андрей Велков 5*
Гелина - Васил Попов 4*
Смърт - Александър Ненов 3*
Урната - Димитър Цолов 5*
Възкресение - Мария Пеева 5*
Кой живее над нас - Емил Минчев 5*

[Живка Филипова · Rating 4 out of 5]

Интересни разкази. Успях де се потопя в историята на всички с изключение на един - "Зографи". Така и не разбрах идеята на разказа....повествованието ми беше хаотично. Най - много ми харесаха "Възкресение" и " Кой живее над нас".

[Nat · Rating 4 out of 5]

Често казано не очаквах толкова добре написана книга от български автори да ми попадне. Нарочно не четях българска литература в следствие от лични предразсъдъци, но след среща с част от авторите на представяне на книгата си казах защо пък да не им дам шанс. Оказа се прекрасна идея.
Всеки един от писателите има ярко откроен стил, с който си борави и много добре развито въображение. Почти всичките разкази ми допаднаха изключително много (най-вече “Черепът” на Милен Хальов, “Приятелски кръг” на Благой Д. Иванов, “Възкресение” на Мария Пеева и “Кой живее над нас” на Емил Минчев).
Бих се радвал с удоволствие да прочета повече от техните други произведение, особено на горе-споменатите четирима.
Като цяло, беше страхотна антология и силно препоръчвам на всеки, който би искал да даде шанс на съвременната българска литература без да се хвърля директно в дълбокото.