What do you think?
Rate this book
Afrika Dispatches from the Outside Edge: An Epic Journey to Save and Improve Lives
Driven by his passion for exploration and a sincere love of Africa, intrepid modern-day adventurer Kingsley Holgate and his family set off on an epic 64 327-kilometre journey around the circumference of the continent.
Their 33-country expedition takes them over jagged mountains, through dense jungles, across raging rivers and along rutted roads into hostile terrain. En route they face not only the caprice of nature, belligerent warlords and the tedium of border-crossing routines, but they also encounter the real face of Africa: humble gratitude, modest generosity and the affable goodwill that embraces travellers here, whatever their colour or creed.
But more than a thirst for adventure guides the course of this party – theirs is a grassroots struggle against a disease that claims countless lives each year. Under the banner of One Net One Life, Kingsley and his helpers distribute nearly a quarter million mosquito nets to pregnant women and mothers with small children. They also dispense spectacles to the poor-sighted and promote literacy by donating mobile libraries, colouring-in books and pens to jubilant youngsters in rural communities.
Their 33-country expedition takes them over jagged mountains, through dense jungles, across raging rivers and along rutted roads into hostile terrain. En route they face not only the caprice of nature, belligerent warlords and the tedium of border-crossing routines, but they also encounter the real face of Africa: humble gratitude, modest generosity and the affable goodwill that embraces travellers here, whatever their colour or creed.
But more than a thirst for adventure guides the course of this party – theirs is a grassroots struggle against a disease that claims countless lives each year. Under the banner of One Net One Life, Kingsley and his helpers distribute nearly a quarter million mosquito nets to pregnant women and mothers with small children. They also dispense spectacles to the poor-sighted and promote literacy by donating mobile libraries, colouring-in books and pens to jubilant youngsters in rural communities.
248 pages, Kindle Edition
First published January 1, 2009
2 people are currently reading
21 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
January 10, 2023
Три претоварени с комаронепропускливи мрежи ландровъра с туби за гориво и палатки на покрива пъплят по кални коловози с дълбоки колкото колелата локви през висока колкото колите трева към граничната река между Гвинея-Конакри и Гвинея-Бисау. Жегата и влагата са смазващи. Но във всички села по пътя на трите въпроса: границата отворена ли е? има ли ферибот? хора преминават ли? получават без колебание единодушни положителни отговори и това им държи духа висок. Стигайки на граничния пункт, откриват, че фериботът от година лежи и ръждясва повреден на брега и трябва да се връщат два дни назад, за да търсят друг.
Стана ми лошо. Но бързо усетих хумора в ситуацията и собствената си наивност и ми мина. А колко години вече пътешествам по Африка! Досега би трябвало да съм разбрал как стават тия неща. Границата отворена ли е? Да, разбира се. Има ли ферибот? Има. Не сме питали дали работи. Хора прекосяват ли реката? Да. Не сме питали дали с ферибота или на еднодръвки.
Кингсли Холгейт е един от малкото пътепишещи братя, с когото се чувствам по детски щастлив, че съм си правил селфи, и че имам лично посвещение на книгата му. Не на последно място заради иконично разпознаваемия му образ на африкански дядо Коледа със сламена шапка, сандали, риза и шорти в цвят каки. И много повече заради страстта му да кръстосва родния си континент (след падането на бариерите за южноафриканци в средата на 1990-те) и умението му да подема такива каузи за експедициите си, че да вдъхновява огромен брой почитатели и поддръжници. Документираната в тази книга е апотеозът на кариерата му – обиколка на Африка по външния ръб по часовниковата стрелка от нос Добра надежда до нос Добра надежда за 449 дни през 33 държави. Основната кауза е кампания за превенция на маларията - и до ден днешен много сериозен проблем в отвъдсахарска (от европейска гледна точка) Африка. Като паралелно се разпространява посланието на живите (тогава - все още) икони на свободата, демокрацията и многорасовото общество в Южна Африка.
За себе си съм доволен, че оставих книгата да отлежи и посегнах отново на нея, донякъде с носталгия, след като бях следил експедицията в реално време от страниците на периодичния печат в Южна Африка. Осъществи се през 2007-2008. Това беше един добър период за Африка на оптимизъм и затихнали или затихващи постколониални конфликти, който предостави идеалният прозорец време на южноафрикански екип да я осъществи, както е замислена – по брега! Защото след кратко затишие се разрази продължаваща и до днес вълна на вътрешни и трансгранични конфликти в Сахел, Северна Африка, Етиопия и Еритрея, Судан. А тогава с малки изключения и разочарования навсякъде ги посрещат с хляб и сол (славянски метафорично). Имиджът на Южна Африка като носител на ценностите на свобода, демокрация, емпатия, предприемачество и многорасова интеграция, заложени от лидери-икони като Нелсън Мандела и Дезмънд Туту, подписали първи бордовия Свитък на Добрата воля, все още не е започнал да ерозира. А най-вълнуващото, радостно и обединяващо южноафриканците от всякакви расови и обществени прослойки събитие – първото световно по футбол в Африка – тепърва предстои.
Изключенията са: 1. Екваториална Гвинея, където и дума не става да ги пропуснат, след като южноафрикански наемници току що са заловени и уличени в опит за преврат; 2. Западна Сахара под мароканска администрация, която не одобрява южноафриканската позиция на признаване на независима република Сахрауи; 3. Бездържавна Сомалия, която за по-сигурно заобикалят на охраняван в конвой кораб. В Западна Сахара и Мароко все пак успяват да проникнат с блага хитрина. Изпращат със самолет един от екипа обратно в Претория да кандидатства за обикновени туристически визи там, докато останалите се спотайват без документи на къмпинг в Мавритания. По-малкото разочарование е, че от Мароко до Алжир трябва да минат през … Гибралтар и Испания. А по-голямото идва от родната им Южна Африка. Докато са в Мозамбик, предпоследната държава по маршрута, която им е едва ли не ваканционен втори дом, гръмва новината за ксенофобски погроми в Йоханесбург и други градове, жертви на които стават и много мозамбикчани.
Границите – настрана – по маршрута има да се прекосят безброй препятствия от произволни формални и неформални бариери по пътищата, проектирани за задвижване на бакшиш, през коварни пясъци на кратки отливи, където лесно се затъва до покрив, и още по-коварни диспропорции на надморската височина на коловозите, където лесно се обръща колата, до по-тесни и по-широки речни корита, като това в уводния цитат. Най-нервното от които е 26-километровото прекосяване на устието на река Конго на дървена баржа, скована като за мотопеди, нежели натоварени ландровъри.
Но нали точно това е целта да се преживее! И звездното небе; и дрезгавият вой на хиените; и чашата носорожко кафе (Renosterkoffie, афр. – кафе с ром Captain Morgan); и компанията на шестгодишният Тристан, долитащ през ваканциите, където по трасето завари дядо си; и благодарността на майките, получаващи в дар защита за децата си (северно от Сахара, където няма малария, профилът на хуманитарната помощ се променя в очила за четене с различен диоптър); отклонението до митичното за всеки африкански пътешественик Тимбукту (лично мнение: нищо кой знае колко митично няма там); африканските усмивки (и аз съм писал материал по темата, също и за ковчезите в Гана, които не са останали незабелязани); вуду рецептите и ритуалите; срещите с местни духовни лидери и търсещи си мястото в живота демобилизирани деца; събиране в нарочна кратуна на вода от четирите крайни географски точки на Африка; слаломиране между недопрочистени от забравена гражданска война минни полета; срещи със стари познати или нови спомоществователи, включващи се за приключение или подкрепа (над 300 ландровъра ги изпращат в Южна Африка до намибийската граница!); отдаване почит на предците; байгъносване от франзели по бившите френски колонии, компенсирано с „хубав южноафрикански хляб“ в бившите британски, а още по-добре – потопен в лют сос Nando’s - любимата на целия южноафрикански народ (и осиновените му пришълци като мене!) верига за печени пилета с мозамбишки аромат - официален и сърдечен приятел на експедицията.
Дзенът на пътуването е с тях и мисията е изпълнена. А фериботът през река Рувума между Танзания и Мозамбик потъва ... седмица след като ги е прекарал.
Споменах ли за носталгията? Макар и с приятелите ми не можем в порядъци да се сравняваме с километрите, изминати от експедициите на Кингсли Холгейт из Африка, това бяха точно годините, през които и ние използвахме всеки удал се случай да пощъкаме нагоре-надолу из континента, тръгвайки от Южна Африка, често – от нос Добра надежда, често – със същия модел-икона Landrover Defender и … по-рядко, но – незабравимо, затъвайки в коварните пясъчни дъна на измамно плитководни реки. Под акомпанимента на дрезгавия вой на хиените.
Споменах ли за детската радост от селфито с кумир?
Стана ми лошо. Но бързо усетих хумора в ситуацията и собствената си наивност и ми мина. А колко години вече пътешествам по Африка! Досега би трябвало да съм разбрал как стават тия неща. Границата отворена ли е? Да, разбира се. Има ли ферибот? Има. Не сме питали дали работи. Хора прекосяват ли реката? Да. Не сме питали дали с ферибота или на еднодръвки.
Кингсли Холгейт е един от малкото пътепишещи братя, с когото се чувствам по детски щастлив, че съм си правил селфи, и че имам лично посвещение на книгата му. Не на последно място заради иконично разпознаваемия му образ на африкански дядо Коледа със сламена шапка, сандали, риза и шорти в цвят каки. И много повече заради страстта му да кръстосва родния си континент (след падането на бариерите за южноафриканци в средата на 1990-те) и умението му да подема такива каузи за експедициите си, че да вдъхновява огромен брой почитатели и поддръжници. Документираната в тази книга е апотеозът на кариерата му – обиколка на Африка по външния ръб по часовниковата стрелка от нос Добра надежда до нос Добра надежда за 449 дни през 33 държави. Основната кауза е кампания за превенция на маларията - и до ден днешен много сериозен проблем в отвъдсахарска (от европейска гледна точка) Африка. Като паралелно се разпространява посланието на живите (тогава - все още) икони на свободата, демокрацията и многорасовото общество в Южна Африка.
За себе си съм доволен, че оставих книгата да отлежи и посегнах отново на нея, донякъде с носталгия, след като бях следил експедицията в реално време от страниците на периодичния печат в Южна Африка. Осъществи се през 2007-2008. Това беше един добър период за Африка на оптимизъм и затихнали или затихващи постколониални конфликти, който предостави идеалният прозорец време на южноафрикански екип да я осъществи, както е замислена – по брега! Защото след кратко затишие се разрази продължаваща и до днес вълна на вътрешни и трансгранични конфликти в Сахел, Северна Африка, Етиопия и Еритрея, Судан. А тогава с малки изключения и разочарования навсякъде ги посрещат с хляб и сол (славянски метафорично). Имиджът на Южна Африка като носител на ценностите на свобода, демокрация, емпатия, предприемачество и многорасова интеграция, заложени от лидери-икони като Нелсън Мандела и Дезмънд Туту, подписали първи бордовия Свитък на Добрата воля, все още не е започнал да ерозира. А най-вълнуващото, радостно и обединяващо южноафриканците от всякакви расови и обществени прослойки събитие – първото световно по футбол в Африка – тепърва предстои.
Изключенията са: 1. Екваториална Гвинея, където и дума не става да ги пропуснат, след като южноафрикански наемници току що са заловени и уличени в опит за преврат; 2. Западна Сахара под мароканска администрация, която не одобрява южноафриканската позиция на признаване на независима република Сахрауи; 3. Бездържавна Сомалия, която за по-сигурно заобикалят на охраняван в конвой кораб. В Западна Сахара и Мароко все пак успяват да проникнат с блага хитрина. Изпращат със самолет един от екипа обратно в Претория да кандидатства за обикновени туристически визи там, докато останалите се спотайват без документи на къмпинг в Мавритания. По-малкото разочарование е, че от Мароко до Алжир трябва да минат през … Гибралтар и Испания. А по-голямото идва от родната им Южна Африка. Докато са в Мозамбик, предпоследната държава по маршрута, която им е едва ли не ваканционен втори дом, гръмва новината за ксенофобски погроми в Йоханесбург и други градове, жертви на които стават и много мозамбикчани.
Границите – настрана – по маршрута има да се прекосят безброй препятствия от произволни формални и неформални бариери по пътищата, проектирани за задвижване на бакшиш, през коварни пясъци на кратки отливи, където лесно се затъва до покрив, и още по-коварни диспропорции на надморската височина на коловозите, където лесно се обръща колата, до по-тесни и по-широки речни корита, като това в уводния цитат. Най-нервното от които е 26-километровото прекосяване на устието на река Конго на дървена баржа, скована като за мотопеди, нежели натоварени ландровъри.
Но нали точно това е целта да се преживее! И звездното небе; и дрезгавият вой на хиените; и чашата носорожко кафе (Renosterkoffie, афр. – кафе с ром Captain Morgan); и компанията на шестгодишният Тристан, долитащ през ваканциите, където по трасето завари дядо си; и благодарността на майките, получаващи в дар защита за децата си (северно от Сахара, където няма малария, профилът на хуманитарната помощ се променя в очила за четене с различен диоптър); отклонението до митичното за всеки африкански пътешественик Тимбукту (лично мнение: нищо кой знае колко митично няма там); африканските усмивки (и аз съм писал материал по темата, също и за ковчезите в Гана, които не са останали незабелязани); вуду рецептите и ритуалите; срещите с местни духовни лидери и търсещи си мястото в живота демобилизирани деца; събиране в нарочна кратуна на вода от четирите крайни географски точки на Африка; слаломиране между недопрочистени от забравена гражданска война минни полета; срещи със стари познати или нови спомоществователи, включващи се за приключение или подкрепа (над 300 ландровъра ги изпращат в Южна Африка до намибийската граница!); отдаване почит на предците; байгъносване от франзели по бившите френски колонии, компенсирано с „хубав южноафрикански хляб“ в бившите британски, а още по-добре – потопен в лют сос Nando’s - любимата на целия южноафрикански народ (и осиновените му пришълци като мене!) верига за печени пилета с мозамбишки аромат - официален и сърдечен приятел на експедицията.
Дзенът на пътуването е с тях и мисията е изпълнена. А фериботът през река Рувума между Танзания и Мозамбик потъва ... седмица след като ги е прекарал.
Споменах ли за носталгията? Макар и с приятелите ми не можем в порядъци да се сравняваме с километрите, изминати от експедициите на Кингсли Холгейт из Африка, това бяха точно годините, през които и ние използвахме всеки удал се случай да пощъкаме нагоре-надолу из континента, тръгвайки от Южна Африка, често – от нос Добра надежда, често – със същия модел-икона Landrover Defender и … по-рядко, но – незабравимо, затъвайки в коварните пясъчни дъна на измамно плитководни реки. Под акомпанимента на дрезгавия вой на хиените.
Споменах ли за детската радост от селфито с кумир?
July 10, 2020
Long, but then it is a big continent.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews