What do you think?
Rate this book
Нямата рече #3
Йото Вакъвчето
Магичната песен на Велика Нямата продължава в третата книга от поредицата „Нямата рече“ – „Йото Вакъвчето“. Връщаме се в началото на XIX век, където горите на Сакар ще пеят песни за хайдути и войводи, за Индже, Кара Кольо и Христо войвода.
Панайот е роден в сиромашко семейство в село Вакъвь, а нищетата принуждава родителите му да го оставят харизмо на новопостроения манастир „Св. Троица“. Там под грижите на монасите момчето научава четмо и писмо. Ала съдбата му, макар и покровителствана от самия Индже, е белязана от предателства и неочаквани обрати.
Но дали човек сам определя пътя, по който ще върви? Може ли една истинска, дълбока и свята любов да надживее света ни и да остане вечна – въпреки изпитанията, на които е подложена? Как малката Величка се превръща в могъщата Велика Нямата и какъв е заветът, които трябва тя да изпълни?
В този роман Галина Танева ще ни изпее 24 автентични народни песни, които разказват историята, несгодите и радостите на българския народ. Авторката така ще изтъче пътя на героите си, че по каквито и друмища да минат, каквито и беди да си напатят, колкото и радост да съберат, каквито и песни да изпеят, един урок накрая да научат и той най-важен е от всички: „Човек сам кове съдбата си!“.
Колоритен диалект, истински и неповторими традиции и обичаи, фолклор, който сякаш оживява – това е поредицата „Нямата рече“. И любов. Защото България и българското са любов.
Панайот е роден в сиромашко семейство в село Вакъвь, а нищетата принуждава родителите му да го оставят харизмо на новопостроения манастир „Св. Троица“. Там под грижите на монасите момчето научава четмо и писмо. Ала съдбата му, макар и покровителствана от самия Индже, е белязана от предателства и неочаквани обрати.
Но дали човек сам определя пътя, по който ще върви? Може ли една истинска, дълбока и свята любов да надживее света ни и да остане вечна – въпреки изпитанията, на които е подложена? Как малката Величка се превръща в могъщата Велика Нямата и какъв е заветът, които трябва тя да изпълни?
В този роман Галина Танева ще ни изпее 24 автентични народни песни, които разказват историята, несгодите и радостите на българския народ. Авторката така ще изтъче пътя на героите си, че по каквито и друмища да минат, каквито и беди да си напатят, колкото и радост да съберат, каквито и песни да изпеят, един урок накрая да научат и той най-важен е от всички: „Човек сам кове съдбата си!“.
Колоритен диалект, истински и неповторими традиции и обичаи, фолклор, който сякаш оживява – това е поредицата „Нямата рече“. И любов. Защото България и българското са любов.
311 pages, малък формат, меки корици
Published April 1, 2024
5 people are currently reading
84 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 16 of 16 reviews
April 20, 2024
Тази книга е разкошна по толкова много начини и причини! Тя надгражда прекрасно предишните две от поредицата, макар че хронологично е преди тях и препратка към действието в нея откриваме в "Нямата рече" 2, а именно историята на Йото Вакъвчето и неговата неизживяна любов с Дана.
Мисля, че е ясно защо се чувствам емоционално свързана точно с тази героиня - Дана е красавица и песнопойка, символ на българската девойка в предосвобожденска България - красива, трудолюбива и с нелека съдба. Тя е леля на малката Величка, която познаваме като Велика Нямата. Йото, от своя страна, също има нелек път, който го тласка в посока, от която няма връщане и няма път обратно към любовта. Двамата млади стават жертва на своето време.
Не искам да разкривам повече от сюжета, но това е книга, която ще ви стисне за гърлото и ще ви накара да преживеете палитра от емоции и със сигурност ще пуснете по някоя сълза като мен.
Авторката блести с диалози, описания и мъдри герои (тук ще спомена дядо Арсо), които са само фон на една автентична атмосфера от онова време. Всичко е поднесено красиво и докосващо. Тук обичаите и народните песни не са така силно застъпени като в предишните книги от поредицата, но все пак присъстват и придават колорит и внасят една ведрина сред мъчнотиите на героите.
Тук че видим Велика Нямата като малко момиче и как тя получава дарбата, с която я познаваме. Ще видим и един още по-разгърнат образ на нашата познайница Старата. Природата и тук е жив участник и свидетел на всички събития и предвестник на обратите в романа.
Препоръчвам с две ръце историята на Йото Вакъвчето и поднасям своите поздравления към авторката Галина Танева - благодаря, че бях сред първите читатели на тази невероятна книга. Желая много успехи и безброй доволни читатели!
Мисля, че е ясно защо се чувствам емоционално свързана точно с тази героиня - Дана е красавица и песнопойка, символ на българската девойка в предосвобожденска България - красива, трудолюбива и с нелека съдба. Тя е леля на малката Величка, която познаваме като Велика Нямата. Йото, от своя страна, също има нелек път, който го тласка в посока, от която няма връщане и няма път обратно към любовта. Двамата млади стават жертва на своето време.
Не искам да разкривам повече от сюжета, но това е книга, която ще ви стисне за гърлото и ще ви накара да преживеете палитра от емоции и със сигурност ще пуснете по някоя сълза като мен.
Авторката блести с диалози, описания и мъдри герои (тук ще спомена дядо Арсо), които са само фон на една автентична атмосфера от онова време. Всичко е поднесено красиво и докосващо. Тук обичаите и народните песни не са така силно застъпени като в предишните книги от поредицата, но все пак присъстват и придават колорит и внасят една ведрина сред мъчнотиите на героите.
Тук че видим Велика Нямата като малко момиче и как тя получава дарбата, с която я познаваме. Ще видим и един още по-разгърнат образ на нашата познайница Старата. Природата и тук е жив участник и свидетел на всички събития и предвестник на обратите в романа.
Препоръчвам с две ръце историята на Йото Вакъвчето и поднасям своите поздравления към авторката Галина Танева - благодаря, че бях сред първите читатели на тази невероятна книга. Желая много успехи и безброй доволни читатели!
May 31, 2024
Имах удоволствието да съм читател на тази книга още преди няколко месеца, преди да излезе, но тогава споделих мнението си само с авторката. Сега го споделям с всички:
Историята в Нямата рече 3 отново ни пренася в китното селце Устрем, но този път доста по-рано във времето от предходните две книги. Тогава селото все още е носило името Вакъвъ, а османците все още са били господари на българите.
Историята тук е свързана с българщината като цяло – как хайдути са бродели по планините и са отбранявали селата от османците, как всеки е отделял от залъка си в името на общото благо и запазване на вярата, а именно за градежа на черкви и манастири, как будни момци са се захващали с учителстване, за да обучат следващите поколения на писмо и четмо.
В едно такова трудно време се ражда и главният герой Панайот, наричан накратко Йото. Именно неговите тегоби и премеждия са в основата на тази книга. Животът на момчето не е лек – даден от родителите си на манастира да се учи и да стане голям човек от него е в резултат на голяма бедност и нищета, а не толкова на алтруистични подбуди. Още тогава се разбира за тежкия живот на българите – щом майката се принуждава да даде чедото си, което не може да изхранва.
И все пак Йото получава не само покрив над главата си и хляб на масата си, но и образование, до което малцина могат да се докоснат. А завръщането му в родното село след години е белязано с неговата мисия в живота да стане даскал и да помогне и на други деца да станат грамотни.
Книгата обаче не се изчерпва само с това. Тя ни показва едни времена, в които думата любов не се е изричала гласно, а момите и момците са се залюбвали по седенки, но малцина са успявали да се оженят по любов. Последната дума е имал главата на семейството и той е можел да откаже на жениха да вземе точно тази девойка.
В тази част от трилогията ставаме свидетели на красивата, но и обречена любов между Йото и Юрдана – красива мома от селото с прекрасен глас, чийто песни се слушали в захлас от всеки по сборове и седенки. С любопитство читателят може да проследи какви са били обичаите при сгледа, изпращане на опросници и приготовления за сватба. А в края изненадата от случилото се е толкова голяма, че едва ли човек може да остане равнодушен.
Като цяло книгата ще се хареса на хората, които обичат да четат литература за традиции, обичаи и нрави от едно време. Отново има обрисувани празници и чествания с автентичните ритуали за всеки от тях. Отново езикът на авторката е колоритен, изпъстрен с диалектни думи и сакарски говор, че наистина ни пренася не само на друго място, но и в друго време. Читателят през цялото време е в очакване на това, какво ще се случи между двамата млади и ще успеят ли да се преборят с изпратените им препядствия, дали завистливи люде няма да получат надмощие, дали съдбата като цяло не им е отредила друго...
Това, което не ми хареса е, че героите са само щрихирани откъм емоции и характер. Не можах да ги опозная, да „вляза“ в главата им, да разбера чувствата им. Всичко беше доста схематично от начало до край. Както в приказките, в които се казва живял един крал или един принц и се случило това, това и това с него, така и тук имаме един Йото – минаваме набързо през целия му живот и да, стискаме му палци през цялото време, но реално не го опознаваме истински. Липсваше ми истинската емоция на фона на всичко случило се.
Също на места, когато основната сюжетна линия се откъсва и се пренася в обрисуване на някой обичай, ми стоеше като отрязано. Забелязах прекалено големи и ясни граници – все едно спирам да чета тази книга и започвам нещо различно, а после пак се връщам на историята. Особено за честването на Бабинден много ярко се открояваше и нямаше никаква връзка със сюжета. Изчетох го и се чудех защо изобщо е в книгата – стои като кръпка.
Реалната ми оценка е 4,5*, но я закръглям нагоре, защото книгата ми хареса най-много от трите! Стана така, че първо прочетох тази (тогава я оцених с 4*), а след това втората част, която обаче ми се стори по-слаба. Затова смятам, че тази част заслужава най-висока оценка измежду всички в трилогията.
Историята в Нямата рече 3 отново ни пренася в китното селце Устрем, но този път доста по-рано във времето от предходните две книги. Тогава селото все още е носило името Вакъвъ, а османците все още са били господари на българите.
Историята тук е свързана с българщината като цяло – как хайдути са бродели по планините и са отбранявали селата от османците, как всеки е отделял от залъка си в името на общото благо и запазване на вярата, а именно за градежа на черкви и манастири, как будни момци са се захващали с учителстване, за да обучат следващите поколения на писмо и четмо.
В едно такова трудно време се ражда и главният герой Панайот, наричан накратко Йото. Именно неговите тегоби и премеждия са в основата на тази книга. Животът на момчето не е лек – даден от родителите си на манастира да се учи и да стане голям човек от него е в резултат на голяма бедност и нищета, а не толкова на алтруистични подбуди. Още тогава се разбира за тежкия живот на българите – щом майката се принуждава да даде чедото си, което не може да изхранва.
И все пак Йото получава не само покрив над главата си и хляб на масата си, но и образование, до което малцина могат да се докоснат. А завръщането му в родното село след години е белязано с неговата мисия в живота да стане даскал и да помогне и на други деца да станат грамотни.
Книгата обаче не се изчерпва само с това. Тя ни показва едни времена, в които думата любов не се е изричала гласно, а момите и момците са се залюбвали по седенки, но малцина са успявали да се оженят по любов. Последната дума е имал главата на семейството и той е можел да откаже на жениха да вземе точно тази девойка.
В тази част от трилогията ставаме свидетели на красивата, но и обречена любов между Йото и Юрдана – красива мома от селото с прекрасен глас, чийто песни се слушали в захлас от всеки по сборове и седенки. С любопитство читателят може да проследи какви са били обичаите при сгледа, изпращане на опросници и приготовления за сватба. А в края изненадата от случилото се е толкова голяма, че едва ли човек може да остане равнодушен.
Като цяло книгата ще се хареса на хората, които обичат да четат литература за традиции, обичаи и нрави от едно време. Отново има обрисувани празници и чествания с автентичните ритуали за всеки от тях. Отново езикът на авторката е колоритен, изпъстрен с диалектни думи и сакарски говор, че наистина ни пренася не само на друго място, но и в друго време. Читателят през цялото време е в очакване на това, какво ще се случи между двамата млади и ще успеят ли да се преборят с изпратените им препядствия, дали завистливи люде няма да получат надмощие, дали съдбата като цяло не им е отредила друго...
Това, което не ми хареса е, че героите са само щрихирани откъм емоции и характер. Не можах да ги опозная, да „вляза“ в главата им, да разбера чувствата им. Всичко беше доста схематично от начало до край. Както в приказките, в които се казва живял един крал или един принц и се случило това, това и това с него, така и тук имаме един Йото – минаваме набързо през целия му живот и да, стискаме му палци през цялото време, но реално не го опознаваме истински. Липсваше ми истинската емоция на фона на всичко случило се.
Също на места, когато основната сюжетна линия се откъсва и се пренася в обрисуване на някой обичай, ми стоеше като отрязано. Забелязах прекалено големи и ясни граници – все едно спирам да чета тази книга и започвам нещо различно, а после пак се връщам на историята. Особено за честването на Бабинден много ярко се открояваше и нямаше никаква връзка със сюжета. Изчетох го и се чудех защо изобщо е в книгата – стои като кръпка.
Реалната ми оценка е 4,5*, но я закръглям нагоре, защото книгата ми хареса най-много от трите! Стана така, че първо прочетох тази (тогава я оцених с 4*), а след това втората част, която обаче ми се стори по-слаба. Затова смятам, че тази част заслужава най-висока оценка измежду всички в трилогията.
September 4, 2024
Прекрасна история, за съжаление с тъжен край.
С нетърпение ще очаквам и продължението.
P.S. Снощи я прочетох и днес на работа само книгата ми е в главата и че нещо в нея ми е познато и накрая се сетих, че същия трагичен край четох и в "Сайбиевата невеста" на Боян Боев.
С нетърпение ще очаквам и продължението.
P.S. Снощи я прочетох и днес на работа само книгата ми е в главата и че нещо в нея ми е познато и накрая се сетих, че същия трагичен край четох и в "Сайбиевата невеста" на Боян Боев.
October 2, 2024
„Йото Вакъвчето“ е трета книга от поредицата „Нямата рече“ на Галина Танева. И смятам, че е най-добрата от авторката до момента.
Ако проследим хронологично събитията, книгата се явява предистория на останалите две. Образът на Панайот или Йото, както всички го наричат, се споменава още в първа част на „Нямата рече“. И се радвам, че Галина Танева ни разказа накрая неговата история.
По увлекателен начин е представена съдбата на героя още от детските му години. Той е роден в бедно семейство и харизан от родителите си на манастира. Там получава възможността да се изучи, да се превърне в начетен човек. Събитията така се нижат едно след друго, че Йото се среща с истинската си любов, попада в хайдушка дружина и животът му поема в различна посока от тази, която си е представял.
Основната цел на авторката с цялата поредица „Нямата рече“ е да запази за идните поколения богатството от текстове на народни песни, обреди и обичаи, исторически личности от нейното родно село Устрем. Езикът в книгата е наситен с архаични и диалектни думи, характерни за тази област. Любопитни са всички източници, от които Галина Танева черпи вдъхновение, както и използваната литература, за да запази достоверността за събитията, описани в текста. Това е достатъчно обяснение защо в предишните две книги действието не бе така динамично, а е заложено повече на сблъсъка с българския фолклор. Неминуемо това е интересно не само за интересуващите се от етнография, културология и т.н., а за всеки, интересуващ се от живота на българите в миналия и по-миналия век.
В „Йото Вакъвчето“ се преплита всичко изброено досега, но и повествованието е разгърнато в класическа романизирана форма. Смятам, че именно това прави книгата най-добрата от поредицата. Има динамика, неочаквани обрати и събития, които наистина те оставят без дъх. По вълнуващ начин, разбираме в крайна сметка каква е историята на Величка, която е основна фигура в трите книги „Нямата рече“.
Ако проследим хронологично събитията, книгата се явява предистория на останалите две. Образът на Панайот или Йото, както всички го наричат, се споменава още в първа част на „Нямата рече“. И се радвам, че Галина Танева ни разказа накрая неговата история.
По увлекателен начин е представена съдбата на героя още от детските му години. Той е роден в бедно семейство и харизан от родителите си на манастира. Там получава възможността да се изучи, да се превърне в начетен човек. Събитията така се нижат едно след друго, че Йото се среща с истинската си любов, попада в хайдушка дружина и животът му поема в различна посока от тази, която си е представял.
Основната цел на авторката с цялата поредица „Нямата рече“ е да запази за идните поколения богатството от текстове на народни песни, обреди и обичаи, исторически личности от нейното родно село Устрем. Езикът в книгата е наситен с архаични и диалектни думи, характерни за тази област. Любопитни са всички източници, от които Галина Танева черпи вдъхновение, както и използваната литература, за да запази достоверността за събитията, описани в текста. Това е достатъчно обяснение защо в предишните две книги действието не бе така динамично, а е заложено повече на сблъсъка с българския фолклор. Неминуемо това е интересно не само за интересуващите се от етнография, културология и т.н., а за всеки, интересуващ се от живота на българите в миналия и по-миналия век.
В „Йото Вакъвчето“ се преплита всичко изброено досега, но и повествованието е разгърнато в класическа романизирана форма. Смятам, че именно това прави книгата най-добрата от поредицата. Има динамика, неочаквани обрати и събития, които наистина те оставят без дъх. По вълнуващ начин, разбираме в крайна сметка каква е историята на Величка, която е основна фигура в трите книги „Нямата рече“.
May 24, 2024
Възхитена съм! Радвам се, че има хора, които пишат за това, което се е случило без да го изопачават!
July 18, 2024
От трите книги на авторката Галина Танева, тази е най-силна и добра. Книгата за Йото Вакъвчето е предистория на останалите две, но смятам, че може да се чете и отделно.
Препоръчвам я!
Надявам се авторката да има вдъхновение за още подобни книги.
Препоръчвам я!
Надявам се авторката да има вдъхновение за още подобни книги.
January 8, 2025
Тежка..но много хубава!
January 25, 2025
Силно препоръчвам
February 19, 2026
С „Нямата рече 3 – Йото Вакъвчето“ от поредицата „Нямата рече“ Нямата рече Галина Танева прави нещо смело – не просто продължава историята, а направо ни запокитва в дълбокото. Ако първата книга беше онзи селски романтизъм, в който оплакваш спомените си като боси крака в прохладен летен ручей, а втората се заиграваше с любовта и родовата нишка, то тук вече няма плитко. Тук има дълбочина. И тя боли.
„Йото Вакъвчето“ Нямата рече 3 – Йото Вакъвчето ни връща в началото на XIX век – в сурово време, в което сиромашията не е фон, а съдба. Историята на Панайот, оставен харизмо в манастира „Св. Троица“, не е просто разказ за едно дете, изтръгнато от дома си. Тя е разказ за белязаност. За това как животът започва с липса и после цял живот се опитваш да я запълниш – със знание, с любов, с чест, с борба.
Тук вече страданието е осезаемо. Не като литературен похват, а като плът. Виждаме кръв. Виждаме предателства. Виждаме истини, които са премълчавани твърде дълго. Грижата за човека тук не е сантимент – тя е изплакана през кървави сълзи. Ако в предишните книги традициите топлеха, тук те каляват. Ако преди песента беше утеха, сега тя е паметник.
И именно в това е майсторството. Докато първите две части се развиваха в сравнително ясна сюжетна плоскост, тук разказът се разгръща на няколко ката – многопластово, напоително и страдащо. Историята на Йото е само един от пластовете. До него стоят децата. Училището. Образованието като светлина в епоха на мрак. В този смисъл романът не е просто исторически – той е болезнено актуален. Няма как да не се запиташ: дали пък нищо не изчезва? Дали новото не е просто добре забравено старо? Имам усещането, че Танева подхвърля тази идея небрежно, като кълбо прежда към игрив котарак. Дали ще се заиграем с нея и ще я припознаем като съвременна – това вече е усилие, което остава за читателя.
Особено силен е начинът, по който авторката вплита автентичните народни песни. Те не са украса. Те са гръбнак. В тях тупти историята на един народ – с хайдутството, с имената, които носят едновременно героизъм и трагедия. Песента тук е летопис. И докато четеш, усещаш, че не просто следваш сюжет, а присъстваш на нещо по-голямо – на опит да бъде съхранена една духовност, която лесно губим, когато започнем да бързаме.
И разбира се – Велика Нямата. Тук вече по-ясно се очертава пътят от малката Величка към онази тиха, могъща фигура, която познаваме. Превръщането ѝ не е магия, а процес. Болезнен, жертвен, неизбежен. Заветът, който носи, не е романтична идея, а тежест. И може би именно тук най-силно звучи големият въпрос на книгата – дали човек сам кове съдбата си, или просто носи последствията от изборите на другите?
„Йото Вакъвчето“ се чете по-трудно. Не защото е лошо написана – напротив. А защото изисква. Изисква търпение, съпреживяване, вътрешна тишина. Това не е книга за разлистване преди сън. Това е книга, която те кара да спреш, да поемеш въздух и да преглътнеш.
Цялата трилогия „Нямата рече“ е органически изпълнена, душевна и смислена. Тя не просто си заслужава четенето – тя изисква размисъл. За рода. За паметта. За това какво сме готови да понесем, за да останем верни на себе си. И ако първата книга ме накара да си спомня, втората – да почувствам, то третата ме накара да понеса.
А това вече е литература, която остава.
„Йото Вакъвчето“ Нямата рече 3 – Йото Вакъвчето ни връща в началото на XIX век – в сурово време, в което сиромашията не е фон, а съдба. Историята на Панайот, оставен харизмо в манастира „Св. Троица“, не е просто разказ за едно дете, изтръгнато от дома си. Тя е разказ за белязаност. За това как животът започва с липса и после цял живот се опитваш да я запълниш – със знание, с любов, с чест, с борба.
Тук вече страданието е осезаемо. Не като литературен похват, а като плът. Виждаме кръв. Виждаме предателства. Виждаме истини, които са премълчавани твърде дълго. Грижата за човека тук не е сантимент – тя е изплакана през кървави сълзи. Ако в предишните книги традициите топлеха, тук те каляват. Ако преди песента беше утеха, сега тя е паметник.
И именно в това е майсторството. Докато първите две части се развиваха в сравнително ясна сюжетна плоскост, тук разказът се разгръща на няколко ката – многопластово, напоително и страдащо. Историята на Йото е само един от пластовете. До него стоят децата. Училището. Образованието като светлина в епоха на мрак. В този смисъл романът не е просто исторически – той е болезнено актуален. Няма как да не се запиташ: дали пък нищо не изчезва? Дали новото не е просто добре забравено старо? Имам усещането, че Танева подхвърля тази идея небрежно, като кълбо прежда към игрив котарак. Дали ще се заиграем с нея и ще я припознаем като съвременна – това вече е усилие, което остава за читателя.
Особено силен е начинът, по който авторката вплита автентичните народни песни. Те не са украса. Те са гръбнак. В тях тупти историята на един народ – с хайдутството, с имената, които носят едновременно героизъм и трагедия. Песента тук е летопис. И докато четеш, усещаш, че не просто следваш сюжет, а присъстваш на нещо по-голямо – на опит да бъде съхранена една духовност, която лесно губим, когато започнем да бързаме.
И разбира се – Велика Нямата. Тук вече по-ясно се очертава пътят от малката Величка към онази тиха, могъща фигура, която познаваме. Превръщането ѝ не е магия, а процес. Болезнен, жертвен, неизбежен. Заветът, който носи, не е романтична идея, а тежест. И може би именно тук най-силно звучи големият въпрос на книгата – дали човек сам кове съдбата си, или просто носи последствията от изборите на другите?
„Йото Вакъвчето“ се чете по-трудно. Не защото е лошо написана – напротив. А защото изисква. Изисква търпение, съпреживяване, вътрешна тишина. Това не е книга за разлистване преди сън. Това е книга, която те кара да спреш, да поемеш въздух и да преглътнеш.
Цялата трилогия „Нямата рече“ е органически изпълнена, душевна и смислена. Тя не просто си заслужава четенето – тя изисква размисъл. За рода. За паметта. За това какво сме готови да понесем, за да останем верни на себе си. И ако първата книга ме накара да си спомня, втората – да почувствам, то третата ме накара да понеса.
А това вече е литература, която остава.
January 18, 2026
Най-силната книга от поредицата за Велика Нямата. Историята на Панайот ще ни заведе в България по време на османското робство във времето на зараждащото се хайдушко движение и желание за свобода. Галина Тенева ни пренася там в Сакар сред красивата природа на едно малко село за да ни запознае с изгубените песни от българския фолклор, диалектните думи, обредите, обичаите и една любов.
June 6, 2024
Много красиво написана книга. Всички книги на Галина Танева ме карат да изпитвам чувство на уют и топлота. Всичко в тази книга е красиво, корицата също. Препоръчвам
June 26, 2024
Прекрасна книга! Отново изпитах топлота и уют. Благодаря на авторката за труда и отделеното време!
January 23, 2026
Да кажем добре описваща история животът през 1813г и разбираемо няма как да не е тъжна, но поне бях подготвена от предходната книга и все пак си поплаках.
Благодаря за връщането към корените ни.
Благодаря за връщането към корените ни.
January 28, 2026
Прекрасна! За мен тази книга е най-добрата от трите!
July 10, 2024
Невероятна книга! Изключително красиво е написана и толкова силно докосва читателя, че просто няма как човек да остане безразличен ( естесвено и аз си поплаках😄). От трите книги тази най-силно ме докосна и ми остава най-любима. Силно препоръчвам!!
Read
January 19, 2025Много харесвам останалите две книги в поредицата, но в тази повествованието беше толкова хаотично, за съжаление, че след 100ина прочетени страници я оставих незавършена.
Displaying 1 - 16 of 16 reviews