What do you think?
Rate this book
Благословената земя #1
Добруджанският феникс
Никоя земна сила не е в състояние да затрие духовното богатство на един народ.
Яни Хаджиянев – Калиакренски
Каварна, 1898 г. В дома на един от заможните и уважавани местни търговци се ражда син, но нищо не предвещава, че след време той ще се нареди сред най-силните гласове на Добруджа. Година след година отрудените добруджанци посяват и прибират златно жито, товарят и разтоварват препълнени кораби със стока, опъват тежки мрежи със сребристи риби. А младият Яни Хаджиянев расте, запленен от книгите, музиката и местните легенди. Но сърцето му се разкъсва между желанието да претвори тези истории на белия лист или на театралната сцена и тежестта на вменената му още с раждането отговорност към семейния занаят.
Когато тъмният облак на поредната нова власт надвисва над това райско място, всичко се променя сякаш за миг. И докато силните на деня си прехвърлят изстрадалото парче земя, Яни и неговите връстници учат, влюбват се, изграждат идеалите си и се изправят пред най-страшните години за родината си. Търсейки своята правда и своите причини да продължи напред, Яни открива и най-силното си оръжие – думите.
С дебютния си роман „Добруджанският феникс“ Стефка Станчева се връща към своите корени, дълбоко в сърцето на Златна Добруджа. Романизираната биография на местния журналист, писател и общественик Яни Хаджиянев – Калиакренски поставя началото на историческата трилогия „Благословената земя“. Тя ще ни срещне със силни и забележителни личности, чиито съдби и принос за духовното богатство на нашия народ заслужават да бъдат спасени от забравата на времето.
Яни Хаджиянев – Калиакренски
Каварна, 1898 г. В дома на един от заможните и уважавани местни търговци се ражда син, но нищо не предвещава, че след време той ще се нареди сред най-силните гласове на Добруджа. Година след година отрудените добруджанци посяват и прибират златно жито, товарят и разтоварват препълнени кораби със стока, опъват тежки мрежи със сребристи риби. А младият Яни Хаджиянев расте, запленен от книгите, музиката и местните легенди. Но сърцето му се разкъсва между желанието да претвори тези истории на белия лист или на театралната сцена и тежестта на вменената му още с раждането отговорност към семейния занаят.
Когато тъмният облак на поредната нова власт надвисва над това райско място, всичко се променя сякаш за миг. И докато силните на деня си прехвърлят изстрадалото парче земя, Яни и неговите връстници учат, влюбват се, изграждат идеалите си и се изправят пред най-страшните години за родината си. Търсейки своята правда и своите причини да продължи напред, Яни открива и най-силното си оръжие – думите.
С дебютния си роман „Добруджанският феникс“ Стефка Станчева се връща към своите корени, дълбоко в сърцето на Златна Добруджа. Романизираната биография на местния журналист, писател и общественик Яни Хаджиянев – Калиакренски поставя началото на историческата трилогия „Благословената земя“. Тя ще ни срещне със силни и забележителни личности, чиито съдби и принос за духовното богатство на нашия народ заслужават да бъдат спасени от забравата на времето.
480 pages, малък формат, меки корици
First published April 24, 2024
1 person is currently reading
63 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
April 18, 2024
Прочетох „Добруджанският феникс“ от Стефка Станчева и съм впечатлен!
Впечатлен съм от това колко подготвена е авторката и как любопитно е описала като живота на Яни Хаджиянев – Калиакренски, така и Добруджанският въпрос, като преплита личното и националното по един много приятен и четивен начин.
Като цяло четенето на „Добруджанският феникс“ мина много приятно най-вече заради писането на Стефка Станчева - обърнала е внимание на всеки един малък детайл и това ми достави едно огромно книжно удоволствие.
Тъй като реюто ми стана прекалено дълго за тук, ако ви е любопитно какво още казвам за книгата, може да прочетете тук: https://www.bookadventureclub.com/202...
Впечатлен съм от това колко подготвена е авторката и как любопитно е описала като живота на Яни Хаджиянев – Калиакренски, така и Добруджанският въпрос, като преплита личното и националното по един много приятен и четивен начин.
Като цяло четенето на „Добруджанският феникс“ мина много приятно най-вече заради писането на Стефка Станчева - обърнала е внимание на всеки един малък детайл и това ми достави едно огромно книжно удоволствие.
Тъй като реюто ми стана прекалено дълго за тук, ако ви е любопитно какво още казвам за книгата, може да прочетете тук: https://www.bookadventureclub.com/202...
April 25, 2024
Сякаш четях Йовков. Невероятен талант на писателката Стефка Станчева, който излиза чак сега на бял свят с този нейн първи роман. Нямам търпение да се потопя в нейното творчество, защото искам да разбера още за живота и делото на велики български писатели. ❤️
April 25, 2024
Удивително пътешествие през Златната Добруджа, Каварна и онези свидни,но малко познати ни кътчета. Стефка Станчева е сътворила роман,който докосва сърцето и дори на моменти те разплаква. Заобичах героите,историята и стила на авторката,който пленява от първата страница и в края си казваш" искам още".
February 6, 2025
Мащабно произведение за Яни Хаджиянев - Калиакренски - писател, общественик и родолюбец. Подбрах тази книга, понеже е за писател, но я прочетох като историк.
Много неща научих, които по принцип знам, но някак са минали по периферията и не съм задълбавала.
Няма много литература и не се изучава така мащабно за Южна Добруджа под румънска власт. Румънците са присвоявали територията ни с помощта на британците. Наказанието на България при подписването на Ньойския договор е нечовешко и брутално. Късането на живи меса от нея без оглед на историчност, принадлежност и националност, е грубо погазване на човешките права. Но кога Западът се е интересувал от това? Важното е да се крадат ресурси, а алчността към апетитните наши територии е съществувала отпреди и все някой е искал да ги присвои. Не е ли така и днес?
Западът все още иска да притежава нашите плодородни земи, ако не може, готова е да ги унищожи с нечовешки мерки. За какво сме им ние, българите? Те не желаят да ни има и целенасочено ни ликвидират като нация. Сега сме обезсърчени, но в Добруджа под румънска власт са живеели българщината, родолюбието, българското слово. Личности като Яни са се борили със зъби и нокти за поробените си съграждани, поддържали са българския дух.
Днес не виждам нищо от това, патриотизмът вече е отживелица и не се преподава на децата. Даже отхвърляме изучаването на автори като Йордан Йовков, Елин Пелин, Иван Вазов, вместо да помним историята чрез техните произведения. Доброволно погубваме себе си, отхвърляме 13 века история и отнемаме бъдещето си.
Душата ме болеше, докато четях романизираната биография за писателя Яни Хаджиянев.
Сърцето ми кървеше за българите и техните страдания.
Трябва да има повече литература за този черен период от българската история, за да не забравяме и да помним, че имаме достойнство, че сме мирен, гостоприемен и трудолюбив народ, който е препатил през годините на своето съществуване.
Да помним, че никога не сме ламтели за чужди територии, не сме имали роби, нито колонии, нашето знаме никога не е падало в плен.
Пазете българският дух и писменост, гордейте се с историята и съхранете достойнството си като българи!
Помнете!
Много неща научих, които по принцип знам, но някак са минали по периферията и не съм задълбавала.
Няма много литература и не се изучава така мащабно за Южна Добруджа под румънска власт. Румънците са присвоявали територията ни с помощта на британците. Наказанието на България при подписването на Ньойския договор е нечовешко и брутално. Късането на живи меса от нея без оглед на историчност, принадлежност и националност, е грубо погазване на човешките права. Но кога Западът се е интересувал от това? Важното е да се крадат ресурси, а алчността към апетитните наши територии е съществувала отпреди и все някой е искал да ги присвои. Не е ли така и днес?
Западът все още иска да притежава нашите плодородни земи, ако не може, готова е да ги унищожи с нечовешки мерки. За какво сме им ние, българите? Те не желаят да ни има и целенасочено ни ликвидират като нация. Сега сме обезсърчени, но в Добруджа под румънска власт са живеели българщината, родолюбието, българското слово. Личности като Яни са се борили със зъби и нокти за поробените си съграждани, поддържали са българския дух.
Днес не виждам нищо от това, патриотизмът вече е отживелица и не се преподава на децата. Даже отхвърляме изучаването на автори като Йордан Йовков, Елин Пелин, Иван Вазов, вместо да помним историята чрез техните произведения. Доброволно погубваме себе си, отхвърляме 13 века история и отнемаме бъдещето си.
Душата ме болеше, докато четях романизираната биография за писателя Яни Хаджиянев.
Сърцето ми кървеше за българите и техните страдания.
Трябва да има повече литература за този черен период от българската история, за да не забравяме и да помним, че имаме достойнство, че сме мирен, гостоприемен и трудолюбив народ, който е препатил през годините на своето съществуване.
Да помним, че никога не сме ламтели за чужди територии, не сме имали роби, нито колонии, нашето знаме никога не е падало в плен.
Пазете българският дух и писменост, гордейте се с историята и съхранете достойнството си като българи!
Помнете!
September 12, 2025
Много ми хареса.
Яни Хаджиянев-Калиакренски е един забравен герой на Добруджа, чиято биография си струва да се прочете.
Яни Хаджиянев-Калиакренски е един забравен герой на Добруджа, чиято биография си струва да се прочете.
April 22, 2024
🐦🔥„Добруджанският феникс” – Стефка Станчева 🐦🔥
📖 „Книгата е най-мощното оръжие. За нея не съществуват никакви граници, никакви ограничения. Тя е по-силна от смъртта. Там, където попадне, тя преобразява ума, извиква на живот заспалото съзнание, раздвижва цели народи и с нестихваща сила се налага, руши и твори, твори новото, защото в нея искри божествената промисъл.” Аз съм сред късметлиите и щастливците, които получиха завидната привилегия да се докоснат до творбата преди да е излязла от печат. Още оттук и от този факт започвам с благодарностите и огромната си признателност. Натам обаче изобщо не знам какво ще правя, защото този път и пет публикации няма да ме съберат. Имам толкова много, което искам да разкажа, а нямам идея откъде да започна. Нека опитам от личната страна на нещата.
🐦🔥„Домът е всичко, родното, корените ще те крепят да не паднеш, да не се откажеш, да те има.” Както вече съм споделяла с вас, моята жилка и корен са свързани с Добруджа и Делиорман. Баба ми и дядо ми по бащина линия са от село Гаргалък, а в последствие от Дъбрава и Тригорци. Нямам представа дали тези имена ви говорят нещо и значат нещо за вас, но за мен означават наистина много. Именно и заради това, но не само, подходих към книгата на Стефка Станчева с религиозна почит. Така подхожда да се отнасяме с такива романи. Дори и да нямате никакво отношение към Добруджата, имате към България и българското /надявам се/, а тя е такава във всяка буквичка и препинателен знак. „Ако някой някога забрави, че е българин, нека иде в Добруджа – тя ще му го припомни.”
📖 Авторката ще ни разкаже една мелодична приказка, която е написала с пепел от огнищата на паметта. Жива жарава изтляла от сърцето на Добруджа. Тя ни отвежда на едно пътешествие през времето. Удобно настанени в старата каруца на дядо Яни, ще пътуваме назад, дълбоко към корена. Сякаш самите ние сме невръстното и любопитно дете Яни Хаджиянев. Сякаш там на село сред трудолюбивите и миролюбивите хора сме се върнали, за да си спомним. И там в двора, в тиха прегръдка с люлката завързана на дървото от дядо, слушаме ли, слушаме истории за отминалите дни. Сякаш авторката е съживила прадедите ни, които имат толкова много за разказване, че няма изприказване за цял един човешки живот. Хем съм много по-близо до настоящето като възраст, хем ще кажеш съм била там и съм го живяла тоя потънал в прах и забрава живот. Може би, защото имах детство изпълнено с истории за такива години, за такива хора. Може би, защото много четях такава литература. Може и да съм се преродила, за да продължа някаква мисия. Нямам идея дали има само един отговор или всички са верни, но обожавам тази книга. Обожавам и историята – както като предмет в училище, така и много след това до ден днешен, глобално.
🐦🔥Стефка Станчева наистина е съживила предците ни. Така умело е влязла в техните тела, умове, обувки и кожа, че за момент изобщо забравих, че е употребена художествена измислица и фикция. Въпреки това, обаче, е направила най-задълбочените и отдадени проучвания, събирайки за съжаление оскъдна информация от всевъзможни места, за да изгради образите на героите и сюжета. Целият красив стил на авторката е в унисон с душата на главния герой – Добруджанският феникс Яни Хаджиянев – Калиакренски. Много е тъжно, че за първи път научих за този човек, но не съжалявам, че го направих точно по този начин.
📖Той сякаш изпълнява мечтата на дядо си, чието име носи и приема орисията на неговата потайно-романтична душевност. „Всеки човек е като вощеница с фитилче – мислеше си той, - каквото и да правиш, в един момент фитилчето свършва, ама важното е, докато си горял, да е имало смисъл от твоя огън.” „И знаеш ли каква е моята тайна мечта? Знаеш я, ама аз пак ще ти я кажа, щото обичам да си я слушам. Искам от моя род да се роди някой, който да обича плодовете на земята, но да не бъхти по цял ден във воденицата и да брои чували с брашно, ами да реди красиви думи на белия лист. Ден и нощ се моля внучето ми, дето е напът да се роди догодина, да обича буквите, да работи с буквите, понеже усещам, че написаното, думите, са такава велика сила, дето няма друга на света.” Роден в семейство на потомствени земеделци и мелничари, още от много малък се различава от останалите деца, дори и от родителите си. „Яни му се стори интересно дете, вероятно родено с артистична душа…” Любознателен, обвързан дълбоко с родната Добруджа, Каварна и България, желаещ да научава повече, да слуша и разказва истории, този младеж се отдава сериозно на своето образование. Роден в повратни времена, които сервират удар след удар по държавността, свободата, политиките, икономиката, населението, страната, Яни носи патриотизма във вените си и той сякаш е кръвта, която сърцето му изпомпва през целия му житейски път. Безумно скромен, тих, не привличащ внимание с нищо външно, той се оказва в епицентъра на много трусове, които люлеят здраво и пагубно родината ни.
🐦🔥Книгата е разделена на четири хронологични, смислови и сюжетни части. Всяка със собствено заглавие, илюстрация и кратка мисъл, проследяваща различните житейски етапи от раждането до кончината на Калиакренски. Неговите пътеки се кръстосват с много интересни и добре познати, именити сънародници. Покрай неговата история, научаваме още много и за тях. Произведението носи една красива тъга, която пробожда с безжалостното си острие душата ни. Тая тъга е като огромна бездънна пропаст, която сякаш е разделила минало от настояще. Сякаш е изтрила паметта ни и ни е върнала обратно бездомни, с отрязани и изкопани корени, скитащи и ненамиращи. „Гордостта бе сломена, мисълта и разумът бяха притъпени, човешкото у човека беше унищожено.” „Колко по-страшно от това да те унищожат физически от мизерия и да те пречупят като българин, като ти унищожат книжнината.”
📖Това е творба за историята на България в периода след Освобождението до Втората световна война и макар силният акцент да е разположен в равните поля на златната житница, той е общовалиден за всички ни. В нея ще срещнем „българи от старо време”. Трудолюбиви, уважителни, носещи ценностите на рода, семейството и Бога като почетни нашивки закичени на сърцата и съзнанията си. Обработващи с пот и усърдие земята, за да създадат насъщен. Борещи се с поробители и потисници, готови да дадат живота и да напоят с кръвта си парчето земя дало им живота. Хора великани, хора гиганти, хора Човеци. Без суета, фалш и егоизъм. Без лични интереси. Отдадени, жертвоготовни, любещи и тачещи роден дом, майка, родина. Такъв е Яни, такива са онези, които са го възпитали. Такива са повечето, ако не всички личности оттогава. А връщайки ни при тях, Стефка Станчева ни преподава безценни уроци като многоуважаван даскал. Урок по история, урок по родолюбие, по българщина, по език, по корени, по нрави, по памет, по смисъл, по всичко, което трябва да запомним и никога да не забравяме. „Природата винаги си отмъщава, щото сме вироглави.” „Рангеле, който нищо не зачита, и него не го зачитат. Тъй да знаеш!”
🐦🔥Много ми се иска да ви запаля с моя плам, за да ви накарам да прочетете тази книга, но много ме е страх от неизвестността, дали ще я заобичате колкото мен. Тя е написана така достоверно за времето, в което се развива, че нямах никакви съмнения в нищо. Много от хората, с които животът среща Яни Хаджиянев, ние познаваме добре, но тук ще ги опознаем в един много по-жив и човешки смисъл. Сред тях са: Дора Габе, Елисавета Багряна, Йордан Йовков и много други. Авторката е успяла разказвайки ни за героя си, да ни разкаже още много увлекателни истории и за тях. Освен това с много бележки под линия и допълнителни разяснения, тя обогатява знанията ни за големи, малки, ежедневни и всякакви неща от не толкова далечното ни минало. „… но битки се водят и се печелят и със слово. То е много остро оръжие и с него не може всеки да борави, с него можеш да победиш, но и да се погубиш. Литературата и журналистиката са мощна сила и аз вярвам, че с тяхна помощ ще спасим нашата земя и ще опазим духа на нашите хора.”
📖Това четиво ни кара да си зададем много и неотложни въпроси. А най-интересното е, че преди една година точно съм чела и „Белези от рая” – друга великолепна, но коренно различна в сюжетен смисъл, книга за същия край на страната. Много ми се иска да издам защо това е още по-странно, отколкото звучи, но ще оставя да прочетете „Добруджанският феникс” до края и да разберете сами. И не забравяйте, че няма нищо лошо да се образоваме за чуждите истории, да четем чуждестранни приказки, но е престъпно да го правим непознавайки нашите си. Трепетната възхвала да не е само за чуждо. Нека е и за наше! И не забравяйте, че без родовата памет и корените си, човек е за никъде! ♥️
#добруджанскиятфеникс #стефкастанчева #Добруджа #история #янихаджиянев #памет #четатонлюляковинощи
📖 „Книгата е най-мощното оръжие. За нея не съществуват никакви граници, никакви ограничения. Тя е по-силна от смъртта. Там, където попадне, тя преобразява ума, извиква на живот заспалото съзнание, раздвижва цели народи и с нестихваща сила се налага, руши и твори, твори новото, защото в нея искри божествената промисъл.” Аз съм сред късметлиите и щастливците, които получиха завидната привилегия да се докоснат до творбата преди да е излязла от печат. Още оттук и от този факт започвам с благодарностите и огромната си признателност. Натам обаче изобщо не знам какво ще правя, защото този път и пет публикации няма да ме съберат. Имам толкова много, което искам да разкажа, а нямам идея откъде да започна. Нека опитам от личната страна на нещата.
🐦🔥„Домът е всичко, родното, корените ще те крепят да не паднеш, да не се откажеш, да те има.” Както вече съм споделяла с вас, моята жилка и корен са свързани с Добруджа и Делиорман. Баба ми и дядо ми по бащина линия са от село Гаргалък, а в последствие от Дъбрава и Тригорци. Нямам представа дали тези имена ви говорят нещо и значат нещо за вас, но за мен означават наистина много. Именно и заради това, но не само, подходих към книгата на Стефка Станчева с религиозна почит. Така подхожда да се отнасяме с такива романи. Дори и да нямате никакво отношение към Добруджата, имате към България и българското /надявам се/, а тя е такава във всяка буквичка и препинателен знак. „Ако някой някога забрави, че е българин, нека иде в Добруджа – тя ще му го припомни.”
📖 Авторката ще ни разкаже една мелодична приказка, която е написала с пепел от огнищата на паметта. Жива жарава изтляла от сърцето на Добруджа. Тя ни отвежда на едно пътешествие през времето. Удобно настанени в старата каруца на дядо Яни, ще пътуваме назад, дълбоко към корена. Сякаш самите ние сме невръстното и любопитно дете Яни Хаджиянев. Сякаш там на село сред трудолюбивите и миролюбивите хора сме се върнали, за да си спомним. И там в двора, в тиха прегръдка с люлката завързана на дървото от дядо, слушаме ли, слушаме истории за отминалите дни. Сякаш авторката е съживила прадедите ни, които имат толкова много за разказване, че няма изприказване за цял един човешки живот. Хем съм много по-близо до настоящето като възраст, хем ще кажеш съм била там и съм го живяла тоя потънал в прах и забрава живот. Може би, защото имах детство изпълнено с истории за такива години, за такива хора. Може би, защото много четях такава литература. Може и да съм се преродила, за да продължа някаква мисия. Нямам идея дали има само един отговор или всички са верни, но обожавам тази книга. Обожавам и историята – както като предмет в училище, така и много след това до ден днешен, глобално.
🐦🔥Стефка Станчева наистина е съживила предците ни. Така умело е влязла в техните тела, умове, обувки и кожа, че за момент изобщо забравих, че е употребена художествена измислица и фикция. Въпреки това, обаче, е направила най-задълбочените и отдадени проучвания, събирайки за съжаление оскъдна информация от всевъзможни места, за да изгради образите на героите и сюжета. Целият красив стил на авторката е в унисон с душата на главния герой – Добруджанският феникс Яни Хаджиянев – Калиакренски. Много е тъжно, че за първи път научих за този човек, но не съжалявам, че го направих точно по този начин.
📖Той сякаш изпълнява мечтата на дядо си, чието име носи и приема орисията на неговата потайно-романтична душевност. „Всеки човек е като вощеница с фитилче – мислеше си той, - каквото и да правиш, в един момент фитилчето свършва, ама важното е, докато си горял, да е имало смисъл от твоя огън.” „И знаеш ли каква е моята тайна мечта? Знаеш я, ама аз пак ще ти я кажа, щото обичам да си я слушам. Искам от моя род да се роди някой, който да обича плодовете на земята, но да не бъхти по цял ден във воденицата и да брои чували с брашно, ами да реди красиви думи на белия лист. Ден и нощ се моля внучето ми, дето е напът да се роди догодина, да обича буквите, да работи с буквите, понеже усещам, че написаното, думите, са такава велика сила, дето няма друга на света.” Роден в семейство на потомствени земеделци и мелничари, още от много малък се различава от останалите деца, дори и от родителите си. „Яни му се стори интересно дете, вероятно родено с артистична душа…” Любознателен, обвързан дълбоко с родната Добруджа, Каварна и България, желаещ да научава повече, да слуша и разказва истории, този младеж се отдава сериозно на своето образование. Роден в повратни времена, които сервират удар след удар по държавността, свободата, политиките, икономиката, населението, страната, Яни носи патриотизма във вените си и той сякаш е кръвта, която сърцето му изпомпва през целия му житейски път. Безумно скромен, тих, не привличащ внимание с нищо външно, той се оказва в епицентъра на много трусове, които люлеят здраво и пагубно родината ни.
🐦🔥Книгата е разделена на четири хронологични, смислови и сюжетни части. Всяка със собствено заглавие, илюстрация и кратка мисъл, проследяваща различните житейски етапи от раждането до кончината на Калиакренски. Неговите пътеки се кръстосват с много интересни и добре познати, именити сънародници. Покрай неговата история, научаваме още много и за тях. Произведението носи една красива тъга, която пробожда с безжалостното си острие душата ни. Тая тъга е като огромна бездънна пропаст, която сякаш е разделила минало от настояще. Сякаш е изтрила паметта ни и ни е върнала обратно бездомни, с отрязани и изкопани корени, скитащи и ненамиращи. „Гордостта бе сломена, мисълта и разумът бяха притъпени, човешкото у човека беше унищожено.” „Колко по-страшно от това да те унищожат физически от мизерия и да те пречупят като българин, като ти унищожат книжнината.”
📖Това е творба за историята на България в периода след Освобождението до Втората световна война и макар силният акцент да е разположен в равните поля на златната житница, той е общовалиден за всички ни. В нея ще срещнем „българи от старо време”. Трудолюбиви, уважителни, носещи ценностите на рода, семейството и Бога като почетни нашивки закичени на сърцата и съзнанията си. Обработващи с пот и усърдие земята, за да създадат насъщен. Борещи се с поробители и потисници, готови да дадат живота и да напоят с кръвта си парчето земя дало им живота. Хора великани, хора гиганти, хора Човеци. Без суета, фалш и егоизъм. Без лични интереси. Отдадени, жертвоготовни, любещи и тачещи роден дом, майка, родина. Такъв е Яни, такива са онези, които са го възпитали. Такива са повечето, ако не всички личности оттогава. А връщайки ни при тях, Стефка Станчева ни преподава безценни уроци като многоуважаван даскал. Урок по история, урок по родолюбие, по българщина, по език, по корени, по нрави, по памет, по смисъл, по всичко, което трябва да запомним и никога да не забравяме. „Природата винаги си отмъщава, щото сме вироглави.” „Рангеле, който нищо не зачита, и него не го зачитат. Тъй да знаеш!”
🐦🔥Много ми се иска да ви запаля с моя плам, за да ви накарам да прочетете тази книга, но много ме е страх от неизвестността, дали ще я заобичате колкото мен. Тя е написана така достоверно за времето, в което се развива, че нямах никакви съмнения в нищо. Много от хората, с които животът среща Яни Хаджиянев, ние познаваме добре, но тук ще ги опознаем в един много по-жив и човешки смисъл. Сред тях са: Дора Габе, Елисавета Багряна, Йордан Йовков и много други. Авторката е успяла разказвайки ни за героя си, да ни разкаже още много увлекателни истории и за тях. Освен това с много бележки под линия и допълнителни разяснения, тя обогатява знанията ни за големи, малки, ежедневни и всякакви неща от не толкова далечното ни минало. „… но битки се водят и се печелят и със слово. То е много остро оръжие и с него не може всеки да борави, с него можеш да победиш, но и да се погубиш. Литературата и журналистиката са мощна сила и аз вярвам, че с тяхна помощ ще спасим нашата земя и ще опазим духа на нашите хора.”
📖Това четиво ни кара да си зададем много и неотложни въпроси. А най-интересното е, че преди една година точно съм чела и „Белези от рая” – друга великолепна, но коренно различна в сюжетен смисъл, книга за същия край на страната. Много ми се иска да издам защо това е още по-странно, отколкото звучи, но ще оставя да прочетете „Добруджанският феникс” до края и да разберете сами. И не забравяйте, че няма нищо лошо да се образоваме за чуждите истории, да четем чуждестранни приказки, но е престъпно да го правим непознавайки нашите си. Трепетната възхвала да не е само за чуждо. Нека е и за наше! И не забравяйте, че без родовата памет и корените си, човек е за никъде! ♥️
#добруджанскиятфеникс #стефкастанчева #Добруджа #история #янихаджиянев #памет #четатонлюляковинощи
March 24, 2025
Помня как преди около година попаднах на публикация в социаланите мрежи за предстоящият роман и неговата корица ме впечатли много! Казах си: "О, най-накрая нов български автор от Лемур"! Поръчах си книгата веднага, но по моя стара традиция не прочетох веднага, а изчаках да мине доста време докато я прочета. След това се направи и премиера на книгата, където имах честта и удоволствието да се запозная със Стефка Станчева. Бях впечателен от това колко пленително говори и разказваше истрорията на Яни Хаджиянев - Калиакренски. За мой срам до тогава не бях чувал това име, не знаех кой е, а дори нямах и идея колко тежки и трудни са били годините на Добруджанският край, когато е бил в пределите на Ръмъния. И дойде моментът да прочета книгата - отне ми около 3 месеца, но имах лични проблеми и за това бавно ми вървеше четенето. Още с първите редове бях пленен от стила на писане - всичко бе толкова реалистично и истинско. Усещах вятъра и слънцето, чувах вълните дори. А персонажите бяха толкова истински, сякаш ги познавах и те бяха пред очите ми. Знаех, че няма случайни неща и всичко ми хареса толкова от самото начало защото аз обичам морето, но Северното Черноморие от малък ме е пленявало. Каварна, Балчик, нос Калиакра - любими мои места. И така се впуснах в приключението на "Добруджанският феникс"!
Силно впечатлен съм от тази историческа личност Яни Хаджиянев, който е отдал живота си за таз изстрадалата Добруджанкса земя. Могъл е да загърби всичко и да има хубав и спокоен живот, но в името на Родината е пожертвал дори и живота си. И в знак на благодарност го е сполетял този нелеп край... За това едно огромно благодаря на Стефка Станчева, че ме запозна с живота на Яни и неговите дела, поздравления за труда от нейна страна, защото чрез романът историята ще се помни и се радвам, че има хора като нея, които пазят и напомнят за забравената и непозната история на България, както и нейните деца, борили се за нея! Поздравления за труда и усилията да събере цялата информация, да я сглоби и да напише този невероятен роман, който да се чете с такава лекота. Радвам се, че я познавам както като личност, така и нейното творчество. С нетърпение очаквам втора и трета част от трилогията и, но имам и една молба към нея! Да не спира да твори и да пише, защото тя го може и българската култура и литература има нужда от хора като нея!
Силно впечатлен съм от тази историческа личност Яни Хаджиянев, който е отдал живота си за таз изстрадалата Добруджанкса земя. Могъл е да загърби всичко и да има хубав и спокоен живот, но в името на Родината е пожертвал дори и живота си. И в знак на благодарност го е сполетял този нелеп край... За това едно огромно благодаря на Стефка Станчева, че ме запозна с живота на Яни и неговите дела, поздравления за труда от нейна страна, защото чрез романът историята ще се помни и се радвам, че има хора като нея, които пазят и напомнят за забравената и непозната история на България, както и нейните деца, борили се за нея! Поздравления за труда и усилията да събере цялата информация, да я сглоби и да напише този невероятен роман, който да се чете с такава лекота. Радвам се, че я познавам както като личност, така и нейното творчество. С нетърпение очаквам втора и трета част от трилогията и, но имам и една молба към нея! Да не спира да твори и да пише, защото тя го може и българската култура и литература има нужда от хора като нея!
July 16, 2025
Разкошен роман, задължителен за прочитане! Личи си, че стои много труд зад създаването му. Радвам се, че научих за живота на Яни Хаджиянев и населението в окупираните Добруджански земи.
July 6, 2024
"Никоя земна сила не е в състояние да затрие духовното богатство на един народ"
Яни Хаджиянев- Калиакренски
Яни Хаджиянев- Калиакренски
May 29, 2024
Впуснах се по пътя на думите, които са наредени така сладкодумно, че омайват читателя и му помагат да се наслади на всяка страница. В добавка към това имаме пълноцветни образи, интересна историческа обстановка и много любов. Любов към словото и към родния край.Историята започва с ареста на Яне Хаджиянев - Калиакренски, което е и неговата последна среща със съпругата му - Ружа. За мен той беше непознат като личност и ми бе интересно да проследя живота му още от надеждите на неговия дядо и през всичко, което е преживял. Среща ме през неговите очи различни образи не по-малко интересни. По същество това е една романизирана биография, но всъщност е една изключително многопластова творба. Освен личността на Яне, ние преживяваме събития, които не се споменават често в учебниците. А и дори споменати, текста е суховат и не може да се усети емоцията. Драматизма на това тъкмо, когато си спечелил свободата си да я загубиш отново. И всичко това през погледа на обикновения, трудещ се човечец. Виждаме как хората са преживели една брутална война, но изпитанията не са свършили. Има постоянно разделение, дори вярата спомага за това, защото половината хора ходят в гръцката църква, а другата половина в българската...а "уж все християни". Пречките са много, но сърцата на хората са големи, любовта към родното е силна, а това е най-важно.Авторката ни запознава с ежедневието на българина от онова време - без значение дали от Добруджа или от Македония. През различните герои виждаме различни образи. Някой дори неподозирани (например американския доктор). Всеки носи своя болка, свой кръст, който му тежи, но не го спира да живее. Не на последно място - книгата е оформена с изключителна мисъл. Текстът е разделен на 4 части, които са смислово свързани и преливат една в друга. А в началото на всяка има рисунка и цитат, които са основополагащи за това, което ще открием на следващите страници. Много може да се говори за "Добруджанският Феникс", но е най-добре да я прочетете и да се докоснете до невероятния стил на писане на авторката. Пожелавам си, повече български писатели да имат нейното високо ниво, но същевременно и сладкодумие. С нетърпение очаквам останалите части от трилогията.
June 28, 2024
Стойностна литература!
December 8, 2024
Ето така трябва да се пише романизирана биография! Много съм впечатлена и чакам следващите книги на Стефка Станчева.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews