Poezije

by France Prešeren

English (translation)

Genres: Poetry, Classics

176 pages, Unknown Binding

First published January 1, 1958

About the author

France Prešeren was a Slovene Romantic poet. He is considered the Slovene national poet. Although he was not a particularly prolific author, he inspired virtually all Slovene literature thereafter.
Today, Prešeren is still considered one of the leading poets of Slovenian literature, acclaimed not only nationally or regionally, but also according to the standards of developed European literature. Prešeren was one of the greatest European Romanticists. His fervent, heartfelt lyrics, intensely emotional but never merely sentimental, have made him the chief representative of the Romantic school in Slovenia.
Nevertheless, recognition came slow after his death. It was not before 1866 that a real breakthrough in the reception of his role in Slovenian culture took place. In that year, Josip Jurčič and Josip Stritar published a new edition of Prešeren's collection of poems. In the preface, Stritar published an essay which is still considered one of the most influential essays in Slovenian history. In it, he showed the aesthetic value of Prešeren's work by placing him in the wider European context. From then on, his reputation as the greatest poet in Slovene language was never endangered.

Reviews

[Велислав Върбанов · Rating 5 out of 5]

Франце Прешерн е прекрасен словенски поет!


Сбогуване с младостта


„О, младост – по-добрата половина
от дните ми – как бързо ти изтече;
уви, не беше щедра и отмина
като опадал цвят; така далече
мъждукат днес надеждите ми – ти на
вилнеещи стихии ме обрече.
Но, младост, въпреки това сърцето
от твоя тъмен блясък е превзето.

Познание, плода ти вкусих рано!
Отровен, той погреба радостта ми,
но осъзнах, че всичко възжелано
светът ще стъпче, отрече, посрами,
че сън са любовта и верността, но
по тях човек не спира да се мами.
А свяст, наука, правда – поругани
моми без зестра – ближат люти рани.

Видях и как късметът на глупака
попътен вятър в лодката му праща,
но просяк ли е в нея, той я чака
и от засада злобно я разклаща,
а пред богатия покорно кляка:
тук бръснат само този, който плаща.
Видях и как лъжата и развратът
за чисти добродетели се смятат.

На толкова безчестия свидетел,
кърви сърцето омаломощено,
но младостта във своя порив светъл
тъгата притъпява съвършено:
градиш въздушни кули пак, усетил
как хлътваш във оазиси в зелено
насред пустинята. И пак надежда
през мрачните тревоги те превежда.

Но не мисли, че пирови победи
ще заличат мъчителни провали,
презри беди, прокоби черногледи
и рани незараснали – едва ли
мечтите ни чак толкоз бяха бледи:
кои ще сме, ако не сме мечтали?
Възславям, младост, твоя тъмен блясък:
и днес ме води мощният му тласък.“


Превод: Людмил Димитров

[Emiliya Bozhilova · Rating 3 out of 5]

Красиво издание, преводът е на висота, но поезията е капризна птица.

[Rogerg · Rating 5 out of 5]

Brezčasno :)

[Lara Vehar · Rating 2 out of 5]

This was okay. It's a classic book everyone should read but a lot of the poems are about love and they just didn't do it for me... Some are timeless classics that never get old though.

[Eva Hočevar · Rating 5 out of 5]

V resnici sem brala zbrana dela Franceta Prešerna, ki jih žal ni na Goodreads. Njegova dela sem v okviru obveznih branj brala že v osnovni in srednji šoli, v odrasli dobi se nad njimi le še bolj navdušujem. Menim, da se Slovenci premalo zavedamo, kakšna mojstrovina je na primer njegov Sonetni venec, kako močna besedila so Krst pri Savici, Sonetje nesreče, Slovo od mladosti...