Кварталът на писателите. Пътеводител на „Бохемска София“

by Виктор Топалов

Представяме ви „Кварталът на писателите. Пътеводител на „Бохемска София“. Кварталът е заключен между улиците „Граф Игнатиев“ и „Алабин“ и булевардите „Христо Ботев“ и „Патриарх Евтимий“. В него са разположени множество обекти, дали облика на българската литература в периода между Освобождението и Втората световна война.

Някога този квартал е бил накрай града, но и тогава в него е кипял живот. Тротоарите и площадите са кръстосвани от големите умове на стара София – майсторите на перото, които всички ние познаваме. Тук те се срещат и разделят, обичат и мразят, работят неуморно и изпращат тежките дни с чаша в ръка.

Втората световна война слага край на тази бохемска идилия. Последвалите десетилетия опитват да изтрият спомена за славните години, в които кварталът е литературният център на столицата.

Но този опит е неуспешен. Паметта е жива в старите книги, в пожълтелите документи и в спомените на съвременниците. Наш дълг е да отворим очи, за да видим историите, скрити зад фасадите.

Genres: History, Nonfiction

288 pages, малък формат, меки корици

First published April 20, 2024

About the author

Виктор Топалов е автор на книгите „Кварталът на писателите. Пътеводител на „Бохемска София“ (2024) и „Бохемска София: Духът на стария град“ (2022), както и съавтор и съставител на „Бохемска София: Истории от жълтите павета“ (2021), издадени от Orange Books.

През 2024 г. той е отличен с Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата в категория „Литература“ за последната си книга „Кварталът на писателите“. По този повод взема участие в литературния фестивал „Наука, изкуство и култура“ в категория „Културен туризъм“, организиран от асоциация „Българска книга“. Освен това, е сред номинираните в кампанията „Будител на годината“ за 2024 г., организирана от Българското национално радио.

Авторът публикува регулярни исторически статии в най-старото българско списание за интериорен дизайн „Наш дом“, а преди това в културното списание „Програмата“ и в специализирания сайт за строителство и архитектура built. Той е автор на информационните текстове към събитието на #soSofia „НДК е soSofia“ от 2022 г.

Участва като водещ и сценарист в създаването на документална поредица на NO BLINK, включваща филмите „По следите на Иван Вазов в София“ и „По следите на Пейо Яворов в София“. Освен това, е водещ и сценарист на научно-популярните филми „В сърцето на стария град“, „Старите сгради в район „Оборище” и „Прочутите жители в район „Оборище”, осъществени с подкрепата на Столична община, район „Оборище“, както и на филма „Стара София оживява: Писателското кафене“, заснет от BOX Studio и подкрепен от Национален фонд „Култура“.

През 2023 г. текстове от книгите „Бохемска София: Истории от жълтите павета“ и „Бохемска София: Духът на стария град“ са превърнати в сценарии на театрални постановки като част от проекта Streaming Generations 3 в рамките на XVIII-ото издание на Софийски театрален салон, което по традиция е част от Календара на културните събития на Столична община и от Националния културен календар.

От април 2023 г. води рубриката „Софийски разкази” – съвместна продукция на „Бохемска София“ и БНР – Радио София, като част от ежеседмичното предаване „Легендите на София”. Преди това работи върху подкаста „Бохемска София разказва” и, междувременно, в продължение на една година води авторска историческа рубрика в предаването „Радиотуристи” по Classic FM в партньорство със Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

През 2024 г. е куратор на две изложби – „Миналото на „Красно село“, организирана от Столична община, район „Красно село“, и „София в минало време“, организирана от ръководството на Централни хали.

През есента на 2023 г. участва като партньор на „Фондация за устойчиво развитие „ФОКУС“ в проекта „Тихият град“, финансиран от Столична програма „Социални иновации“. В рамките на проекта води първите пешеходни обиколки на София за глухи хора с жестов превод от Борис Бъндев от Stray Sheep.

Работи като екскурзовод в Регионален исторически музей - София в периода 2018-2020 г.

Reviews

[Стефани Kalcheva · Rating 5 out of 5]

Докато в "Бохемска София: Духът на стария град" и "Бохемска София: Истории от жълтите павета" има разкази за писатели, музиканти, актьори, художници, учени и какви ли още не, то в "Кварталът на писателите", както си личи и по заглавието, фокусът е именно в някои от най-известните автори и техните жилища, заключени между няколко знакови булеварда. Може би тогава не е имало усещане за писателски квартал, но от сегашна гледна точка, ако се разгледа картата на града, една невидима линия маркира границите на улиците, които приютяват Змей Горянин, Теодор Траянов, Дора Габе и всички останали известни имена, както и някои незаслужено позабравени.

Особено интересно ми бе например да науча повече за квартирата, в която са живяли Димитър Подвързвачов, Дебелянов, Йовков и Лилиев. Сега, когато минавам покрай нея, винаги се спирам и се сещам за натежалите от влага гиргини и хризантеми в двора, представям си Лилиев как пише под ситния есенен дъждец. И всъщност точно това е ценното на 50-те истории - изтръгването от забравата на имена, места, пивници, стаи, гледки, разрушени вече сгради, липи. Аз си признавам, че от главата за Ангел Каралийчев разбрах къде се намира неговата къща музей, покрай която съм минавала стотици пъти, без да разбера. Радвам се, че освен духа на стара София, открих и места, които ще посетя при първа възможност.

Личи си сериозната изследователска работа, обогатяването на историите със спомени на свидетели и съвременници, липсата на всякакви евтини жълти клюки и старанието да се намери баланса между изброяване на факти и поднасяне на любопитна информация. Който е присъствал на някоя от разходките, които Виктор провежда, знае, че е сладкодумен разказвач, който умее да увлича публиката, без значение дали писмено или устно. Аз лично си припомних неща, които съм забравила, научих напълно нови и ми се отвори апетита да поровя допълнително за някои адреси, печатни издания и писатели. Много ми допадна, че автори, за които съм знаела досега само кога са родени, кога са починали и какво са написали, успях да усетя за пръв път като истински хора с техните ежедневни човешки радости, скърби и преживелици.

Не мога да не отбележа изчерпателния предговор на Румяна Пашалийска, както и илюстрациите на Таня Минчева и Теодор Мирчев, които придават завършен вид на книгата.

Наистина не си представям читател, който не би проявил интерес към "Кварталът на писателите".

[Savina Nikolova · Rating 5 out of 5]

За пореден път Виктор успява да ми напомни колко хубави истории има заключени в сърцето на София. Тази книга има толкова душа, в нея са събрани всичките радости, любови и болки на българските писатели, живяли в Квартала след Освобождението. Винаги се радвам, когато една книга може едновременно да ме разсмее и да ме накара да плача. Тази е именно такава. Прочетете я и се разходете из центъра на столицата ни, разкажете на приятелите си за нея, на децата си... за да помним всички тези истории.

[Knigoqdec · Rating 5 out of 5]

Отдавна или по-точно от самото начало не изпитвам никакви съмнения в книгите от поредицата, представяща Бохемска София. Знам, че ще са красиви, дори изящни по свой собствен начин, очарователни и изпълнени с красота, която вече не съществува и никога повече няма да бъде. Когато виждам заглавия, свързани с темата, първият ми инстинкт е просто да си ги купя в същата секунда и да се радвам на тази своя скромна колекция от време, в което въобще дори не съм била, но пък към което по някакъв нехарактерен начин се чувствам "духовно свързана", както казват старите хора. Въпросното време, началото на ХХ-ти век, ме вълнува не само в границите на България, ами и навсякъде другаде по света. То има специфичен, вече почти фантасмагоричен уютен вид в съзнанието ми, въпреки че не е било никак леко време за живеене.
И все пак зад кориците на книги като тази човек открива топъл, уютен, домашен свят, с дъх на цветя и дървета, изпълнен със сърдечност, която вече сме изгубили. Светът неизменно се променя и хората не приличат на споменатите тук бохеми, жители на света, властелини на изкуствата, които са гледали с други очи и са работели с други думи. В техния свят аз щях да съм най-вероятно ограничено девойче, които би могло да ги слуша с интерес, но не и да допринесе с нещо гарантирано ценно.
Чета този тип книги най-вече заради изненадващата носталгия по отминалото непознато време. Промените са настъпвали още при споменатите тук хора, когато постепенно се е наложило поради някакви причини светът да започне да се променя, бавно или бързо, грубо или незабележимо. Днес паметните плочи из сградите по-скоро ме натъжават, задето сме изгубили самите домове отпреди. Седя си на пейката на "Витошка", гледам някоя табела, после гледам модерното заведение отдолу и може би не чувствам нищо, или отскоро си мисля за Единбург с неговите сгради от 16, 17, 18 век, които сякаш изглеждат непокътнати от времето и те приветстват такива, каквито са били още отпреди, заедно с цялото си величие, мъдрост или спомени, в зависимост от това доколко човек има силите да попие от атмосферата им. (Не смея да твърдя, че аз обезателно мога). За тясната стая на хотела там, помещаваща се в къща в джорджиански стил, в която сякаш наистина се връщаш назад, свит на топло с чаша чай край прозореца с поостаряла дограма. Мисля си и за известното време, в което имах възможността да работя в една от жилищните кооперации на същия бул. "Витоша" у нас, дом, част от редицата, в която някога са били временните домове на Вазов и Яворов. Как до голяма степен в тази сграда нещата бяха запазени като през 40-те и това вълнуваше понякога въображението ми, въпреки че за днешните стандарти постройката е вехта и може би дори непотребна. И аз не бих избрала да живея в нея не заради старостта ѝ, а може би заради атмосферата на булеварда долу. Но с удоволствие бих направила крачка във времето преди нея, за да видя онази кална "Витошка" със схлупените ѝ къщурки, за която се говори в книги като тази. От любопитство, в търсене на онази живост на живота, за която твърдят повечето източници за столицата от ХХ. век. Заради удивлението, че е съществувало такова време и е имало такива хора. Това е възможността, която получавам от книги като тази.

[Ренета Кирова · Rating 5 out of 5]

Изданието е много красиво оформено, с приятни за отгръщане страници. Писателите и картите на улиците са нарисувани, което придава на книгата по-интересен вид.
Съдържанието е увлекателно и описва домовете на известните писатели и поети, както и сбирките на литературните писателски кръгове в началото на 20 век. Научаваме любопитни факти за живота по онова време и придобиваме представа за събиранията на интелектуалците и бохемския начин на живот, който водят. Описана е обстановката, в която са творили, наред с техните техните трепети, желания, страдания, любови и приятелства.
Хубаво е това издание да остане в библиотеката и да се отгръща постоянно, защото на първо четене не всички факти могат да се запомнят. Това е книга, която ще остане да краси моята библиотеката.

[Hristina Todorova · Rating 5 out of 5]

Повечето пъти в часовете по литература, когато взимахме нов автор, се отделяха по няколко минути за неговата биография. Тогава значителна част от класа се унасяше, докато междувременно се изреждаха години и места, обвързани с личността. А колко по-интересно щеше да е, ако още тогава "срещахме" тези автори не като поредния урок в учебника, а като хора - с техните истории, драми, успехи и загуби, с местата, където са творили, живели, мечтали. Винаги е удоволствие да се потопя в книга от Виктор Топалов - един изключително талантлив разказвач, който с "Кварталът на писателите" ни запознава отблизо с хората, оформили облика на българската литература в периода след Освобождението до края на ВСВ. Разхождаме се из старите софийски улици, за да научим къде Елин Пелин е написал "Гераците", къде се е намирала редакцията на първия български седмичен литературен вестник "Развигор", събираме се под дряна в двора на дома на д-р Кръстьо Кръстев заедно с членовете на кръга "Мисъл", преживяваме онази съдбовна нощ, в която отекват изстрели от дома на Яворов, четем за двойки като Дора Габе и Боян Пенев, Мара и Христо Белчеви. На страниците на книгата е уловена атмосферата на тогавашна София - пълна с будни хора, отдадени на литературата, изкуството и желанието непрекъснато да разширяват хоризонтите на обикновения читател. И си мисля, че ако в училище знаехме повече такива интересни подробности от живота на нашите писатели, вероятно щяхме да погледнем на техните творби с други очи. Мащабното проучване на Виктор Топалов личи в селекцията от адреси, на които днес невинаги ще открием физически домовете на писателите, но със сигурност ще усетим техния дух и, вървейки из тесните улички, ще съхраним спомена за тях. Признавам си, че има имена в книгата, които са ми по-слабо познати - може би те са най-ценни, защото са най-застрашени от сянката на забравата. "Кварталът на писателите" е съкровищница, която брани София и литературата от ерозията на времето и благодаря на Виктор Топалов за грижата, с която пази тези истории, и за щедростта да ги споделя с нас.

[Vanya Atanasova · Rating 5 out of 5]

Не намирам думи,които да опишат красотата и богатството,описани в тази книга!Всяка една страница беше прочетена с огромно удоволствие.Човек може да научи толкова интересни факти за нашите прекрасни писатели,които са представени в една различна светлина.Адмирации,Виктор Топалов!Дерзай!

[Emanouela Krasteva · Rating 4 out of 5]

Едва ли си даваме сметка, че всеки път, когато минаваме покрай някои от най-живите централни улици около „Витошка“, всъщност подминаваме адресите на които някога са живели и творили едни от най-големите ни и обичани български писатели. И тук нямам предвид някои по-очевидни места като къщата-музей на Славейкови на Раковска, например. Всъщност в книгата са описани много места, които са били разрушени – или умишлено, или покрай бомбардировките през 1944г. Книгата на Виктор Топалов „Кварталът на писателите“ обаче не е просто наръчник за тези скрити кътчета из града (въпреки че в нея има подробна карта, в която ясно са обозначени тези локации, както и маршрут, по който най-лесно да посетите всичките).

Истински впечатляваща за мен беше атмосферата, която авторът пресъздава чрез множеството писма и извадки от кореспонденции между значими български творци, които описват живота си в центъра на столицата в края на XIX и началото на XX век. Из тях откриваме подробни описания на техните домове, записки от дневници, в които подробно разказват как са прекарвали дните си и срещу какви тревоги са били изправени. Изумително е колко дълбоко е проучването на Топалов. Щеше ми се тази книга да беше издадена в годините, в които бях ученичка и за първи път имах досег до произведенията и животите на българските следосвобожденски писатели. Вместо да чета сухи факти за сп. „Мисъл“ и в. „Литературен глас“, можех да отворя главите за тях в книгата и да разбера толкова повече за контекста в който са създадени. Надявам се точно така да се използва тази книга за в бъдеще.

Оформлението и цялостния дизайн също ми е важно да спомена – страшен кеф ми беше да си я отварям, да разглеждам портретите и картите, както и малките съпътстващи илюстрации след всяка глава. Страхотна е, orangebooks продължават да ме смайват с книгите, които издават напоследък.

[Marinela · Rating 5 out of 5]

Приключих с трилогията на Виктор Топалов за София и както вече споменах в предишните ревюта - всяка книга крие малки съкровища в себе си, които открехват завесата на миналото и представят известни личности от 19 век във съвсем друга светлина. Човек може само да разлисти последните страници, за да види колко труд е положен, за да се намерят тези ценни истории и колко старателно са намерени всички адреси (както старите им местоположения, така и наложени върху картата на днешна София).

[Albena]

Много приятен разказвач е Виктор Топалов. Докато четях книгата, имах чувството, че чувам гласа му от "Бохемска София" - изпълнен с любознателност и съпричастност към историите, въодушевен да ги сподели със слушателите. Старателно проучени, написани с любов разкази за писателите от първата половина на двайсети век и за една може би вече несъществуваща София, но пък толкова добре съживена във въображението.

[Magdalena M. · Rating 5 out of 5]

Тази книга е портал към една друга, може би по-хубава, София! Дори някои от сградите отдавна вече да не красят Кварталът на писателите, авторът успява да те накара да си ги представиш и да станеш част от събитията, случили се в тях, вълненията и културия им дух. Бонус са и вградената карта, с която можеш да се втурнеш на приключение и страхотните рисунки, които вдъхват живот на всяка глава !

[Ivo Siromahov · Rating 5 out of 5]

Прочетох „Кварталът на писателите“ с огромно удоволствие.
Увлекателно и сладкодумно Виктор Топалов повежда читателя на обиколка из централната част на София, където в периода от Освобождението до Втората световна война са живели и творили велики умове като Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, д-р Кръстю Кръстев, Алеко Константинов, Никола Вапцаров и други забележителни личности.
Някои от домовете им са запазени, други отдавна са погълнати от безмилостното (и често безсмислено) застрояване.
Виктор Топалов предлага една вълнуваща разходка в миналото, за да усетим как са живели тези хора, в кои кръчми са се събирали да гуляят, къде са били печатниците и издателствата, в които са се появили шедьоврите, които четем и днес.
Книгата съдържа 50 разказа, илюстрирани с автентични документи от епохата, със спомени на съвременници и трогателни истории за последните дни на Яворов, за трагичната любов на Димчо Дебелянов, за писателските съперничества и приятелства.
Виктор Топалов е извършил възрожденско дело, изтупвайки от прахоляка на времето историите на личности, които си заслужава да помним.

[Georgi Velev · Rating 5 out of 5]

Книгата е завладяваща и се чете буквално на един дъх. Доста се чудих, защо представянето на писателите е точно в такъв ред - нито са по хронологичен, нито по азбучен - докато не осъзнах, че това всъщност е пътеводител към пешеходната обиколка из София, по време на която Виктор показва на живо местата, на които някога са живяли писателите. Удивително е, колко много се е променил градът от тогава! Някои от днешните култови места в града някога също са били култови, но по съвсем ра3личен начин. Планирам да посетя пешеходната обиколка в най-скоро време. Като негатив мога единствено да кажа, че някои от разказите са твърде къси (може би пък няма повече документи за съответния писател?) или че пасажите от цитираните документи са твърде дълги. На места е нарушен балансът между цитирана и преразказана реч. Всичко това изобщо не отнема от стойността на книгата, защото тя е важен документ за града ни.

[Димитър Тодоров · Rating 4 out of 5]

Така се прави! Брандираш някаква зона с туристически етикет и усърдно и методично събираш от архивите факти и свидетелски показания в подкрепа на идеята. Заслужава поздравления най-малкото, защото е успял аргументирано да вкара даже Иван Вазов в "квартал на писателите", при положение, че неговата къща-музей е един от малкото истински популярни литературни адреси, а се намира на друго място. Някои истории сме ги чували, други - по друг начин, трети поне в моите оч�� са открития. Но всички са стриктно по темата - за бита и домовете на любими и позабравени писатели от няколко поколения. И някое и друго драматично събитие от живота им. Може и с оръжие. Било то - бастун. Като у Стоян Михайловски, с когото откривам изненадващо поле за солидарност: святата борба с коректорите, които си играят да ни коригират авторската пунктуация и в частност - кавичките.

[Alex Miladinova · Rating 5 out of 5]

Страхотна книга! Потапя читателя в миналото на София, разхождайки го из домовете на едни от най-забележителните личности от литературния живот от периода между Освобождението и Втората световна война. Всеки разказ е пътуване назад във времето, изпълнено със спомени и интересни истории. Разходките из Центъра за мен вече не са същите. Силно препоръчвам книгата!

[Elena Todorova · Rating 5 out of 5]

Виктор Топалов успява да извади писателите от страниците на скучните учебници и да ги превърне в истински личности. Разказвайки за живота им, той ме накара да ги погледна по нов начин – да се „сприятеля“ с тях, да препрочета техни произведения и да усетя по-дълбоко духа на столичната култура.

Разхождайки се из „Квартала на писателите“ – мястото, където всъщност живея – вече търся паметните плочи, вдигам глава, за да разгледам сградите, и усещам историята около себе си. Тази книга ми помогна да видя собствения си квартал с нови очи.

Благодаря на автора за тази вдъхновяваща разходка!