What do you think?
Rate this book
Забранено море
Лирическата поема „Забранено море“ на Блага Димитрова е възникнала внезапно и завладяващо от една потресна преживелица. Близкото разминаване със смъртта поражда остро усещане за топлото дихание на живота, събужда вечните въпроси за смисъла на съществуванието, за магнетизма на любовта, за загадките и превратностите на човешката съдба, за тайните на мирозданието.
Морето присъствува не само като величествена гледка, но като спонтанен ритъм, като мит и символ на битието, свободата, любовта, безкрайността...
Морето присъствува не само като величествена гледка, но като спонтанен ритъм, като мит и символ на битието, свободата, любовта, безкрайността...
75 pages, Hardcover
First published November 29, 2000
15 people want to read
About the author
Блага Димитрова
61 books126 followersEN: Blaga Dimitrova
Блага Николова Димитрова е българска писателка, поетеса, литературен критик, политик и 2ри вицепрезидент на Република България, между 22 януари 1992 и 6 юли 1993 г.
Започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София). Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение, Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като осем години работи като редактор в списание „Септември“ (1950-1958). Романът — „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг — 39-те“. Между 1987 и 1989 г. ѝ е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.
За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ — първа степен. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 г., а през 2003 г. е издаден 1 том от нейните съчинения, като предстоят да излязат и останалите 22 тома.
Блага Николова Димитрова е българска писателка, поетеса, литературен критик, политик и 2ри вицепрезидент на Република България, между 22 януари 1992 и 6 юли 1993 г.
Започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София). Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение, Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като осем години работи като редактор в списание „Септември“ (1950-1958). Романът — „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг — 39-те“. Между 1987 и 1989 г. ѝ е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.
За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ — първа степен. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 г., а през 2003 г. е издаден 1 том от нейните съчинения, като предстоят да излязат и останалите 22 тома.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
May 18, 2024
Ако ми забранят и думите,
как ще утолявам жаждата си?
Поемата е изпълнена с болезнена, изстрадана истина.
Разкъсана между физическата агония, която извисява духа – агония, породена от близката среща на поетесата със смъртта покрай онкологичната ѝ операция – и душевното страдание от смъртта на близкия ѝ приятел Цветан Стоянов, словата на Блага тук са мъчителни, напомнящи и на нас, читателите, за нетленното, за лъха, който е човешкият живот, за обичта, за истинската свързаност, за трагедията на битието и за безкрайната надежда.
„Ще се видим чак наесен.“
Кой му подсказа тези думи,
значещи все по-много?
А със задочните разговори на Блага с нейните мъртви, с осъзнаването, че истинската обич се съзнава чак след раздялата, резонирам и приемам печалната трагичност на тази истина:
Откривам смисъла суров на липсата.
Почти печалба, че изгубих всичко.
…
Все повече споделям с мъртвите,
защото живите отбягват
да се говори за най-главното.
…
Трябва на всяка цена да им кажа
преди да потъна в безболието на камъка:
След тяхната смърт едва
разбрах какво значи заедно.
…
Не когато сме един до друг,
а когато сме един без друг,
тогава сме истински заедно.
-----------------
Прочетете я. „Забранено море“ е върхово произведение на поетичното изкуство и печален, съкровен поглед в човешката душевност.
…
Ето това съчинение на Евелина Белчева върху произведението и живота на Блага пък е чудно: https://kultura.bg/web/страдание-и-просветление/
Displaying 1 of 1 review