Двойното дъно на пилотския куфар

by Йордан Колев

Преди години в списание „Съвременник“ получих няколко разказа. Името на техния създател не ми говореше нищо, но ме удивиха със своята дълбочина, с интересния сюжет и вложените в тях смисли. Оказа се, че ги е написал пилотът на Боинг и Еърбъс Йордан Колев, трудната професия на който го беше запратила във Виетнам, а после на екзотичния остров Мавриций. Последваха неговите романи „Кацането“ и две части от трилогията „Хилядолетната битка“ - “Лабиринт” и “Пазителят и кобрата”. Те са повече от сполучлив опит на летеца да слезе от необята на небето в необята на думите, на Словото.
Лабиринтът винаги ме е впечатлявал. Една сложна фигура, в която пространството е умишлено намалено и сгъстено, а времето - умишлено удължено. Влизайки в него ние ставаме жертва на уловки, задънваме се, връщаме се, загубваме се, лутаме се в търсене на изхода. Сякаш точно на този принцип са изградени чудесните, несвършващи разкази на Йордан Колев в новата му книга. Това са пределно интересни човешки истории разказани едновременно разточително и в същото време някак пестеливо. Голямата част от тях са прекрасно незавършени, оставени са сякаш на въображението на читателя да ги допише.
Сборникът „Двойното дъно на пилотския куфар“ ни докосва, вълнува, изпълва ни с размисъл за живота и човека и е ярко постижение не само за нейния автор, но и за цялата ни съвременна белетристика.

Акад. Владимир Зарев

192 pages, Paperback

Published April 26, 2024

About the author

Призванието
Колко важно е да го намерите в живота! Но понякога се случва да получите две – като подарък от съдбата.
Моето първо призвание е летенето. Правя това вече 37 години и близо 15 000 часа като командир на самолет, с няколко преживени критични ситуации зад гърба. Постоянното усъвършенстване в професията, огромното удовлетворение, съпричастността към безброй човешки истории и любовта към небето – всичко това е неделима част от призванието.
Второто е да напишеш, да споделиш с читателите живи емоции и истории за човешки съдби, тъжни и забавни, с трагични и смешни моменти, като добавиш художествена измислица. Да! Пиша, защото иначе не мога. И въпреки че нямам много „налетени“ часове в писането, това е призвание, без което не мога да си представя себе си сега.
В сборника с разкази (Книга №5) всеки от Вас ще намери нещо за себе си: има сълзи, смях, драма. За пореден път очите ми се навлажняват, като се сещам за Сергей - героят на “Афган”. Или пък ушите ми леко почервеняват като отново преживявам “Пистата”... “Златният кубинец” ще разсмее всички ви…

Reviews

[Paolina · Rating 5 out of 5]

,,Двойоното дъно на пилотския куфар’’ ме отнесе в най-пъстрите цветове от палитрата на живота, изпитах всички най-човешки емоции - от радостта и любовта до тъгата и мъката. За мен книгата е олицетворение на баланса на човешкия опит - няма как да разпознаем светлината без да сме виждали мрака, няма как да бъдем благодарни ако не сме изпитали загуба. Ако някога, дори и за миг, живота ви се струва скучен или сив, силно препоръчам да прочете книгата на Йордан Колев. 10/10.

[ORLIN GEORGIEV · Rating 5 out of 5]

Йордан Колев е не само пилот, обиколил 3/4 от замното кълбо, той е завладяващ разказвач, който те омайва с историите си, хваща те за ръка и те води в света на своето повествование. Човек чете с нетърпение всяко изречение, докато затвори последната страница на книгата му.

[Димитър Тодоров · Rating 2 out of 5]

Тази книга съдържа разказ, в който професионален пилот (летящ в случая като пътник) и стюардеса (на служба) пикаят в кафето на командира на полета, защото не им е симпатичен. Поради същото е подиграна лекторка от чужбина за прикрит недъг във външния вид и липса на възторг от Рилския манастир (където е изпратена като служебен подарък от ръководството, без сама да е проявила интерес). А може би има истории, които просто трябва да си останат там, където са се случили! Или да се разказват не по-далече от лагерния огън на морето. Или в димитровските стаи (обяснено е добре какво им е димитровското). Чистопробните клюки от личния живот на екипажите, още повече пък - поименни, попадат също в тая категория. А другата крайност – другарските жалейки – ми се струват нещо много по-лично, отколкото публичен подбор (замислени като) забавни истории предполага. Впрочем героите на разказите от първо лице, най-често - убедително автобиографични, никъде по света не проявяват интерес към тамошните рилски манастири. С малки изключения (една недоуточнена картина от импресионист в Пти Пале) интригата на „земните“ истории се върти около осигуряването на някаква консумация в часовете или дните за почивка – било то суши, джони, тютюн или телесна наслада. Но в такъв случай какво от двойното дъно на пилотския куфар изобщо би имало място на показ? Труден въпрос. Лично за мене не работи и соц-носталгията, когато пътници се качвали без билет, но с топла баница за пилотите по вътрешните линии. Разказа за прошката просто не го разбрах. Имаш причина да се извиниш на колега, извиняваш се, къде е драмата. За какво е нужна подкрепата на жена ти, и то - разказана през цялата история на връзката ви. Но щом не съм я хлопнал книгата, както в прав текст се опасява авторът в един от разказите, значи е имало и такива, които са ми задържали вниманието. Харесвам срещите с тъмносиньооки кашалоти край остров Мавриций, общителни овдовели велосипедисти с италиански имена край Пърт, лукави подрастващи просяци в Мумбай, изгряващи за световна кариера млади цигулари в Ню Йорк. Които надали щяха да се случат, ако романтизираната (на по пет водки на Белоруската гара) военна авиация на източния блок беше успяла в мисията си да го опази плътно изолиран. Интригуващи са и приключенията в полет. Коригират в последния момент опасни заходи за кацане, спасяват живота на болен пътник, вземат критично решение при авария в средата на океана. Но там пък малко повече вложено въображение нямаше да навреди. Нали ужким е художествена литература. Не е нужно всичко да е документално точно. В най-напрегнатия разказ от всички – когато прекарват дезертьори през небето на държавата, от която се дезертирали – финалът е шокиращо разочарование. Пазарлък за бакшиш! Забавно ми е да осъзная иронията, че нелепо използваната в предговора дума „полигамия“ за образи, места, събития и преживявания, всъщност би могла да се изведе като квинтесенция на цялата книга. А финалната жалейка е наистина разтърсваща. Само нея да беше споделил в някакъв друг самостоятелен формат, щеше да е ценна колкото цялата книга.