What do you think?
Rate this book
Кера
Емоционална история, търсеща корените на българската душевност
Още като невръстно дете Кера губи майка си, а с нея топлата ласка и грижа в семейството. Момиченцето отрано се научава на тежък труд и се сблъсква с несправедливо отношение. Но с неволите идват и малките човешки радости – миговете с вярната приятелка, първата любов, седенките. Кера пораства красива, силна и с доброта в сърцето, която никога не губи, дори и в най-непосилните изпитания.
Странни сънища от далечното минало обаче навестяват нощите ѝ. В тях Керана, изповядваща богомилското учение, извървява труден път, за да изпълни свещената си мисия. А съдбата ѝ сякаш се преплита с тази на Кера.
Романът е емоционално въздействащ опит за търсене на корените на българската душевност и откровение за това как историческите катаклизми са изпитание за мисията на жената да бъде майка, съпруга и любима.
Още като невръстно дете Кера губи майка си, а с нея топлата ласка и грижа в семейството. Момиченцето отрано се научава на тежък труд и се сблъсква с несправедливо отношение. Но с неволите идват и малките човешки радости – миговете с вярната приятелка, първата любов, седенките. Кера пораства красива, силна и с доброта в сърцето, която никога не губи, дори и в най-непосилните изпитания.
Странни сънища от далечното минало обаче навестяват нощите ѝ. В тях Керана, изповядваща богомилското учение, извървява труден път, за да изпълни свещената си мисия. А съдбата ѝ сякаш се преплита с тази на Кера.
Романът е емоционално въздействащ опит за търсене на корените на българската душевност и откровение за това как историческите катаклизми са изпитание за мисията на жената да бъде майка, съпруга и любима.
344 pages, Paperback
Published May 21, 2024
7 people are currently reading
141 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 18 of 18 reviews
September 29, 2025
След първата книга на Веселина Кожухарова – До четвърто коляно – и разочарованието ми от стила на авторката бях решила, че няма да посягам към следващите ѝ книги. Те обаче се появиха в Сторител и само благодарение на това реших да им дам шанс.
Вече два дни откакто изслушах Кера и чувствата в мен продължават да са доста противоречиви. До средата на книгата изобщо не ми харесваше. Наистина стилът на авторката не ми допада, начина ѝ на изразяване е все едно някаква хроника от вестник или учебник, грам емоция не е вложено в писането, просто се съобщават факти... Не знам как да го обясня, но как да изпитаме съчувствие към героите, как да им съприживеем болката като само ни се казва стана това, това и това и се продължава нататък. А историята има огромен потенциал и затова са моите противоречия. Не изпитах никви емоции, а книгата е крайно драматична. Всичко, което може да му се стовари на човек на главата се стоварва на Кера или друг от добрите герои, а текстът си върви равно и неемоционално. Затова и оценката ми е 3,5, но ще я закръгля към 4 само защото замисълът бе наистина добър.
Проследяваме целият живот на бедното девойче Кера от нейното раждане, през моминството ѝ и женитбата за голямата ѝ любов, но и всички съпътстващи я несгоди и трудности. Целият ѝ живот е една борба, но тя продължава да става и продължава след всеки крах изпратен ѝ от съдбата.
Малко трудно се разбира първоначално в кой исторически период се извършва дейстивето, но след това ставаме свидетели на 9-ти септември и завземането на властта от комунистите и едва тогава всичко се изяснява. А Кера продължава да се бори за оцеляването си – своето и на семейството ѝ, изправена вече в среда на доносници и клеветници...
Въпреки неразбирателството ми с начина на изразяване на авторката, докато съм още на тази вълна започнах да слушам и следващата ѝ книга Въглени. Да видим там какво ме очаква!
Вече два дни откакто изслушах Кера и чувствата в мен продължават да са доста противоречиви. До средата на книгата изобщо не ми харесваше. Наистина стилът на авторката не ми допада, начина ѝ на изразяване е все едно някаква хроника от вестник или учебник, грам емоция не е вложено в писането, просто се съобщават факти... Не знам как да го обясня, но как да изпитаме съчувствие към героите, как да им съприживеем болката като само ни се казва стана това, това и това и се продължава нататък. А историята има огромен потенциал и затова са моите противоречия. Не изпитах никви емоции, а книгата е крайно драматична. Всичко, което може да му се стовари на човек на главата се стоварва на Кера или друг от добрите герои, а текстът си върви равно и неемоционално. Затова и оценката ми е 3,5, но ще я закръгля към 4 само защото замисълът бе наистина добър.
Проследяваме целият живот на бедното девойче Кера от нейното раждане, през моминството ѝ и женитбата за голямата ѝ любов, но и всички съпътстващи я несгоди и трудности. Целият ѝ живот е една борба, но тя продължава да става и продължава след всеки крах изпратен ѝ от съдбата.
Малко трудно се разбира първоначално в кой исторически период се извършва дейстивето, но след това ставаме свидетели на 9-ти септември и завземането на властта от комунистите и едва тогава всичко се изяснява. А Кера продължава да се бори за оцеляването си – своето и на семейството ѝ, изправена вече в среда на доносници и клеветници...
Въпреки неразбирателството ми с начина на изразяване на авторката, докато съм още на тази вълна започнах да слушам и следващата ѝ книга Въглени. Да видим там какво ме очаква!
June 15, 2024
Тази книга не заслужава по-малко от 5 ⭐. Чаках я с нетърпение и веднага си я купих. Започнах да я чета и не я оставих докато не я приключих. Възхитена съм от таланта, който написването на такава книга изисква. Хареса ми предимно защото засяга много човешки теми, близки до реалния живот. Със сигурност ще стои на почетно място в библиотеката ми и я препоръчвам на всеки, който харесва истории за българските корени. Очаквам с нетърпение следващата книга.
October 27, 2024
Чудя се как да изкажа мнението си за тази книга. Темата е много интересна. Има потенциал. Но някак е написана в “новинарски” стил- фактологично се изброяват случки, но без особен драматизъм. Плакала съм на много книги, а в тази има толкова трагедии, а никоя не ме разтърси….Много герои и без особено развитие. От уважение съм дала 3*. Съжалявам- лично мнение 🧡
August 20, 2024
Книгата ме заплени, но и ме остави натъжена на финала. Искаше ми се той да е щастлив за всички герои, но уви, както в живота, това не винаги се получава.
Основно историята е за Кера, момиче, чиято Душа се връща в живота, за да го изживее отново: белязан от изпитания, загуби и болка, но също така е история за доброто и злото в хората, за силата на човешкия дух, който за съжаление понякога бива пречупен от безмилостните събития. Като калейдоскоп се нижат картини от живота в българското село, предшестващ деветосептемврийския преврат, впоследствие и самия преврат и събитията след него.
Историята се преплита с историята на богомилите и проследява как чистата вяра в Бог бива изместена от атеизма на комунизма. Как понякога човешкия живот не значи нищо пред човешката лошотия. Как на тази земя от край време се бият доброто и злото и засега не се знае кое побеждава..
Книгата ми хареса, развълнува ме, натъжи ме, замисли ми и смятам, че това е достатъчно, за да я нарека хубава.
Основно историята е за Кера, момиче, чиято Душа се връща в живота, за да го изживее отново: белязан от изпитания, загуби и болка, но също така е история за доброто и злото в хората, за силата на човешкия дух, който за съжаление понякога бива пречупен от безмилостните събития. Като калейдоскоп се нижат картини от живота в българското село, предшестващ деветосептемврийския преврат, впоследствие и самия преврат и събитията след него.
Историята се преплита с историята на богомилите и проследява как чистата вяра в Бог бива изместена от атеизма на комунизма. Как понякога човешкия живот не значи нищо пред човешката лошотия. Как на тази земя от край време се бият доброто и злото и засега не се знае кое побеждава..
Книгата ми хареса, развълнува ме, натъжи ме, замисли ми и смятам, че това е достатъчно, за да я нарека хубава.
November 4, 2024
💔„Кера” – Веселина Кожухарова💔
❗️Не започвайте изобщо да четете! Предупреждавам, че е доста обстойно и ако сте от хората, които не обичат дългите неща за четене, отсега подминете.❗️
💔 Втрещена съм, че за тази книга не се говори. Тя е поредното страхотно заглавие, с което се срещам през годината и поредно, за което липсва шум в социалните мрежи. Отчитам го като огромен пропуск. Много ще се радвам, ако с редовете, които предстоят, успея поне минимално да променя тези факти.
📖 Не знам откъде да започна същинската част на ревюто си, защото в това произведение има толкова много нюанси, аспекти, дълбочини, труд, гениалност, че отново мнението ми ще се превърне в пространствен литературен анализ. Авторката е положила изключителни усилия в посока проучвания, достоверност, изящество и съвършенство на изграждане. Невероятно майсторство и професионализъм на писане. Думите се леят в напевен старобългарски с цялото му изобилие от заемки, диалекти, архаизъм. Поне за мен четенето на такъв стил е божествено преживяване. Сякаш се връщаш в дълбините на най-здравите си корени и се потопяваш напълно във време, атмосфера, нрави, бит, култура, традиции.
♥️ Главите са много кратки, изключително динамично развиващи се и дори само за миг, ако премигнеш, е напълно възможно да изтървеш цялата нишка, която изтъкава една много поучителна история. Героите са многопластови, разнородни и са олицетворение на всичко човешко – от най-светлото и хрисимо до най-черното и грозното. Творбата е разделена в две части, които бележат началото си с невероятно красива илюстрация и надслов. „Каквато те залюлей…” и „…такава ще те закопай.”
💔 В мен изплуваха много спомени – топли, уютни, щастливи – за разказите на баба ми от нейното детство, юношество и младост. За повелите, които успяха да оставят в мен едни прекрасни хора, част, от които вече не са сред нас на този свят.
♥️ Действието се развива в два етнографски и географски региона – Делиорман и Балкана -, от които лъха дъхаво на колорита, който битува в селата. Няма конкретизиране на историческите периоди, но особено във втора част на книгата ще узнаем, че времето на действие и повествование е след освобождението, простирайки се до годините на партизани, Буров, „Партията”. В нея и разказът е една идея по-съвременен като стилистика, поне в някои свои части. Сякаш първата половина на романа е олицетворение на селото, а втората – на града, „подема” и развитието. Произведението много ми напомни на пясъчен часовник. До средата от огромен обем информация се нижеха бавно всевъзможни песъчинки – последователно, подредено и плавно. Изведнъж след преполовяването действието започна да тече стремглаво, сякаш бързайки към своя сетен дъх и неизбежен „Край на историята”, както е озаглавена и последната глава. „Ама то къде има лесно. Цял живот се блъскаме над земята. С вятъра се надпреварваме. Къщи, имоти, деца, унуци… И тъкмо сичко се нареди както ни е на сгода, поглеж – остарял си и за нищо не те бива веке. Сал да седиш край оджака.”
Авторката умело е вплела традиционни фолклорни мотиви, исторически детайли, реални личности, описателни похвати, езически обичаи и религиозни елементи. Както знаем нашият народ е една нехомогенна смесица от православна вяра и окултен мистицизъм. Четивото отдава внимание и на богомилството, с което главната героиня Кера е тясно свързана по един особено мистериозен начин. Освен библейски препратки в романа ще срещнем и класически за философията на богомилите вярвания. Темата с прераждането на душата е основополагащ елемент и бележи началото на всичко в тази книга. А тя сама по себе си е като огледало и като образец на всемирния дуален баланс. Кера е главно действащо лице, което е събирателен образ на българската жена и олицетворява широк спектър на женското – от светицата и божията майка през селската от��удена българка до образованата даскалица на новото време. В нейния персонаж са побрани много слоеве женственост и историята на женското начало. Жената като майка – човешка, божа, Майката Земя и Майка България - ; като съпруга и любима; като жертва на насилничество и подтисничество; като всеопрощаваща светица; като икона; като пазителка на домашното огнище; като дъщеря осиротяла след загуба на своята майка; като дете; като домакиня и къщовница; като независима и оправна личност, която излиза от селския бит, за да просвещава и учи децата на четмо и писмо. Онуй що мина през главата на Кера в книгата, може да го разбера само друга жена. И ще я видим с нейната непоклатима вяра, упование в божественото и доброто, безкраен стоицизъм и сякаш неизчерпаема сила, които са двигател на персонажа до самия му край. „В душата на Кера бавно беше пропълзяла Надеждата. Но за измъчената жена тя вече беше опасна. Залъгваше душата ѝ. А това, което Надеждата ѝ нашепваше, можеше никога да не се случи.”
Всеки герой има свой антипод в лицето на друг или в кармичната предопределеност, която създава с действията, бездействията, думите, характера си. Веселина Кожухарова ни е демонстрирала многоцветно, ярко и нагледно вярването, че всеки гяволък се заплаща, че нищо не остава ненаказано, но и ненаградено. „Такива сме ние, людете. Не спираме да изпитваме добрината и търпението на нашия Отец. А кога ни прати изпитания, плачем и се молим за прошка. Без да се запитаме дали сме я заслужили. И все другите са ни виновни за нещо.” Че светът се движи в кръговрата си, задействан и ръководен от своите два противоположни края. Ще осъзнаем, ако четем достатъчно дълбоко между редовете, че историята се повтаря, когато уроците са ненаучени. Че всяко отдалечаване от Бога и божественото, които винаги са били олицетворение на смирението, доброто и човешкото, води до крах, разруха и бедствия. Че посланията са ясни за онзи, който е провидял и готов да прогледне. Тя е синтезирала и извлекла максимално категорично вярно философските послания, които дефакто носят светите учения и които за съжаление през годините са били многократно изопачавани в полза на политики, власт и мародерство. „Сигурно всичките ги познавам. Я съм учил, я съм играл с тях. И сега ще трябва да издам заповед да ги преследват. Да ги убиват и влачат по площадите. Боже, защо се обърка толкова много този свят? Сякаш съм в някакъв безмилостен капан!”
♥️За мен този роман е абсолютно възхитителен, премъдър и много дълбок. За съжаление малцина вероятно ще успеят да проникнат така навътре в идеологиите, за да видят това, за което говоря. Причините са няколко. Първо не всеки питае така топли чувства и любов към корена, миналото и онзи забравен език, натикан в прашните ракли, прояден от молците на забравата и безхаберието ни. Второ – дори да изпитва принадлежност към тях, навярно не всеки назнайва така добре значенията и смисъла на тия думички, както ако са му говорени от баби и дядовци в детството, пропили се в кръв та, плътта, съзнанието, а не обяснени с чисто речниковото им значение. В края на творбата има речник за такива слова. Трето – романът наподобява бесен бяг на тъкачен стан, който вихри конец по конец в разноцветни шарки. Ако само за секунда се разсееш, губиш пътя, посоката, картината на чергата, която се дипли пред очите ти. Четвърто – желателно е четящите да имат предварителни познания за ония изконни символи, които тълкувахме на дълго и широко, в часовете по литература години наред, когато изучавахме родните си автори и произведения. Освен тях е хубаво да има поне базисно понятие от другите такива, които са свързани с вярата, религиите, преданията, митовете, легендите. Да знае олицетворението на люлката, на змията и така нататък. Трябва да е имал желание и интерес да чува старите хора навремето, когато са познавали така добре природата, която им е давала цялата необходима информация за всичко – за времето, за сезоните, за предвестниците.
💔Тази книга е урок по човешко, не само българско, защото човекът където и да се е пръкнал, в себе си носи тия два вълка и храни предимно единия. За мен творбата има абсолютно изконна стойност, която да остане за поколения напред, които да помнят, знаят, учат и никога да не забравят. Според мен „Кера” е гениален труд, който трябва да се преподава и изучава, със същата религиозна отдаденост, както и старите ни дейци.
♥️Обезателно ще прочета и първата книга на авторката, която е много колоритна и интересна дама, обвързана с духа, музиката и педагогиката. Нямам търпение и за предстоящи нейни трудове. Много горещо препоръчвам този роман да бъде четен от всеки, но единствено и само с много отворено съзнание. Без предразсъдъци, без криви парадигми. Надявам се още мнозина да дръзнат да го направят така, за да чета много и различни мнения за творбата. Пък даже и да я отречете, заклеймите и да не я харесате, то пак е отдаване на нужна почит към цялото съдържание. Авторката е толкова добре подготвена, че е просто образец за това, как трябва да се пише книга.
♥️Адмирации за издателството, което е открило причината, да превърне желанията ѝ в реалност, за великолепно добре свършената работа по оформление, редакция и подходящ шрифт. Към Фиделия Косева за великолепните художествени изрази на думите и смисъла на творбата.
ИК "Хермес"
#кера #веселинакожухарова #книжноревю
❗️Не започвайте изобщо да четете! Предупреждавам, че е доста обстойно и ако сте от хората, които не обичат дългите неща за четене, отсега подминете.❗️
💔 Втрещена съм, че за тази книга не се говори. Тя е поредното страхотно заглавие, с което се срещам през годината и поредно, за което липсва шум в социалните мрежи. Отчитам го като огромен пропуск. Много ще се радвам, ако с редовете, които предстоят, успея поне минимално да променя тези факти.
📖 Не знам откъде да започна същинската част на ревюто си, защото в това произведение има толкова много нюанси, аспекти, дълбочини, труд, гениалност, че отново мнението ми ще се превърне в пространствен литературен анализ. Авторката е положила изключителни усилия в посока проучвания, достоверност, изящество и съвършенство на изграждане. Невероятно майсторство и професионализъм на писане. Думите се леят в напевен старобългарски с цялото му изобилие от заемки, диалекти, архаизъм. Поне за мен четенето на такъв стил е божествено преживяване. Сякаш се връщаш в дълбините на най-здравите си корени и се потопяваш напълно във време, атмосфера, нрави, бит, култура, традиции.
♥️ Главите са много кратки, изключително динамично развиващи се и дори само за миг, ако премигнеш, е напълно възможно да изтървеш цялата нишка, която изтъкава една много поучителна история. Героите са многопластови, разнородни и са олицетворение на всичко човешко – от най-светлото и хрисимо до най-черното и грозното. Творбата е разделена в две части, които бележат началото си с невероятно красива илюстрация и надслов. „Каквато те залюлей…” и „…такава ще те закопай.”
💔 В мен изплуваха много спомени – топли, уютни, щастливи – за разказите на баба ми от нейното детство, юношество и младост. За повелите, които успяха да оставят в мен едни прекрасни хора, част, от които вече не са сред нас на този свят.
♥️ Действието се развива в два етнографски и географски региона – Делиорман и Балкана -, от които лъха дъхаво на колорита, който битува в селата. Няма конкретизиране на историческите периоди, но особено във втора част на книгата ще узнаем, че времето на действие и повествование е след освобождението, простирайки се до годините на партизани, Буров, „Партията”. В нея и разказът е една идея по-съвременен като стилистика, поне в някои свои части. Сякаш първата половина на романа е олицетворение на селото, а втората – на града, „подема” и развитието. Произведението много ми напомни на пясъчен часовник. До средата от огромен обем информация се нижеха бавно всевъзможни песъчинки – последователно, подредено и плавно. Изведнъж след преполовяването действието започна да тече стремглаво, сякаш бързайки към своя сетен дъх и неизбежен „Край на историята”, както е озаглавена и последната глава. „Ама то къде има лесно. Цял живот се блъскаме над земята. С вятъра се надпреварваме. Къщи, имоти, деца, унуци… И тъкмо сичко се нареди както ни е на сгода, поглеж – остарял си и за нищо не те бива веке. Сал да седиш край оджака.”
Авторката умело е вплела традиционни фолклорни мотиви, исторически детайли, реални личности, описателни похвати, езически обичаи и религиозни елементи. Както знаем нашият народ е една нехомогенна смесица от православна вяра и окултен мистицизъм. Четивото отдава внимание и на богомилството, с което главната героиня Кера е тясно свързана по един особено мистериозен начин. Освен библейски препратки в романа ще срещнем и класически за философията на богомилите вярвания. Темата с прераждането на душата е основополагащ елемент и бележи началото на всичко в тази книга. А тя сама по себе си е като огледало и като образец на всемирния дуален баланс. Кера е главно действащо лице, което е събирателен образ на българската жена и олицетворява широк спектър на женското – от светицата и божията майка през селската от��удена българка до образованата даскалица на новото време. В нейния персонаж са побрани много слоеве женственост и историята на женското начало. Жената като майка – човешка, божа, Майката Земя и Майка България - ; като съпруга и любима; като жертва на насилничество и подтисничество; като всеопрощаваща светица; като икона; като пазителка на домашното огнище; като дъщеря осиротяла след загуба на своята майка; като дете; като домакиня и къщовница; като независима и оправна личност, която излиза от селския бит, за да просвещава и учи децата на четмо и писмо. Онуй що мина през главата на Кера в книгата, може да го разбера само друга жена. И ще я видим с нейната непоклатима вяра, упование в божественото и доброто, безкраен стоицизъм и сякаш неизчерпаема сила, които са двигател на персонажа до самия му край. „В душата на Кера бавно беше пропълзяла Надеждата. Но за измъчената жена тя вече беше опасна. Залъгваше душата ѝ. А това, което Надеждата ѝ нашепваше, можеше никога да не се случи.”
Всеки герой има свой антипод в лицето на друг или в кармичната предопределеност, която създава с действията, бездействията, думите, характера си. Веселина Кожухарова ни е демонстрирала многоцветно, ярко и нагледно вярването, че всеки гяволък се заплаща, че нищо не остава ненаказано, но и ненаградено. „Такива сме ние, людете. Не спираме да изпитваме добрината и търпението на нашия Отец. А кога ни прати изпитания, плачем и се молим за прошка. Без да се запитаме дали сме я заслужили. И все другите са ни виновни за нещо.” Че светът се движи в кръговрата си, задействан и ръководен от своите два противоположни края. Ще осъзнаем, ако четем достатъчно дълбоко между редовете, че историята се повтаря, когато уроците са ненаучени. Че всяко отдалечаване от Бога и божественото, които винаги са били олицетворение на смирението, доброто и човешкото, води до крах, разруха и бедствия. Че посланията са ясни за онзи, който е провидял и готов да прогледне. Тя е синтезирала и извлекла максимално категорично вярно философските послания, които дефакто носят светите учения и които за съжаление през годините са били многократно изопачавани в полза на политики, власт и мародерство. „Сигурно всичките ги познавам. Я съм учил, я съм играл с тях. И сега ще трябва да издам заповед да ги преследват. Да ги убиват и влачат по площадите. Боже, защо се обърка толкова много този свят? Сякаш съм в някакъв безмилостен капан!”
♥️За мен този роман е абсолютно възхитителен, премъдър и много дълбок. За съжаление малцина вероятно ще успеят да проникнат така навътре в идеологиите, за да видят това, за което говоря. Причините са няколко. Първо не всеки питае така топли чувства и любов към корена, миналото и онзи забравен език, натикан в прашните ракли, прояден от молците на забравата и безхаберието ни. Второ – дори да изпитва принадлежност към тях, навярно не всеки назнайва така добре значенията и смисъла на тия думички, както ако са му говорени от баби и дядовци в детството, пропили се в кръв та, плътта, съзнанието, а не обяснени с чисто речниковото им значение. В края на творбата има речник за такива слова. Трето – романът наподобява бесен бяг на тъкачен стан, който вихри конец по конец в разноцветни шарки. Ако само за секунда се разсееш, губиш пътя, посоката, картината на чергата, която се дипли пред очите ти. Четвърто – желателно е четящите да имат предварителни познания за ония изконни символи, които тълкувахме на дълго и широко, в часовете по литература години наред, когато изучавахме родните си автори и произведения. Освен тях е хубаво да има поне базисно понятие от другите такива, които са свързани с вярата, религиите, преданията, митовете, легендите. Да знае олицетворението на люлката, на змията и така нататък. Трябва да е имал желание и интерес да чува старите хора навремето, когато са познавали така добре природата, която им е давала цялата необходима информация за всичко – за времето, за сезоните, за предвестниците.
💔Тази книга е урок по човешко, не само българско, защото човекът където и да се е пръкнал, в себе си носи тия два вълка и храни предимно единия. За мен творбата има абсолютно изконна стойност, която да остане за поколения напред, които да помнят, знаят, учат и никога да не забравят. Според мен „Кера” е гениален труд, който трябва да се преподава и изучава, със същата религиозна отдаденост, както и старите ни дейци.
♥️Обезателно ще прочета и първата книга на авторката, която е много колоритна и интересна дама, обвързана с духа, музиката и педагогиката. Нямам търпение и за предстоящи нейни трудове. Много горещо препоръчвам този роман да бъде четен от всеки, но единствено и само с много отворено съзнание. Без предразсъдъци, без криви парадигми. Надявам се още мнозина да дръзнат да го направят така, за да чета много и различни мнения за творбата. Пък даже и да я отречете, заклеймите и да не я харесате, то пак е отдаване на нужна почит към цялото съдържание. Авторката е толкова добре подготвена, че е просто образец за това, как трябва да се пише книга.
♥️Адмирации за издателството, което е открило причината, да превърне желанията ѝ в реалност, за великолепно добре свършената работа по оформление, редакция и подходящ шрифт. Към Фиделия Косева за великолепните художествени изрази на думите и смисъла на творбата.
ИК "Хермес"
#кера #веселинакожухарова #книжноревю
August 31, 2024
Много време ми отне да преглътна горчивия край на книгата. Но си заслужава! Разказва за щастливите мигове и тежките падения на Кера, проследявайки целият й живот. Но нима това не е и нашият живот, в друго време и с други хора?!
November 7, 2025
Книгата разказва за историята на живота на Кера. Момиче, на което душата му се връща отново, за да изживее още един живот. Живот, който не е никак лесен. Кера от малка остава без майка си. Без майчина ласка и топли грижи. За нея се грижи по-голямата и сестра, която се държи грубо и несправедливо с нея. Кера от малка се учи на тежък физически труд, гледа децата на сестра си, грижи се за къщата. С всички неволи, на които е подложена, живота я среща с любовта, приятелството, приятните моменти на седенките и събиранията в кръчмата.
Живота на Кера преминава през много изпитания, болка, загуба. Но това я прави силна и добра жена, която никога не се предава дори пред най-силните изпитания.
Паралелно с това, душата на Кера се връща назад във времето, чрез сънища, извървява труден път, за да изпълни своята свещена мисия.
Емоционално въздействащ роман, който търси българските корени, представя жената такава каквато е, силна, борбена, изпълняваща своята мисия на живота, да бъде майка, съпруга и любима.
„Кера“ е силно и проникновено четиво, което съчетава личната съдба и историческия контекст с духовно търсене и мистично присъствие. Романът впечатлява с дълбочина, искреност и чувство за традиция, улавящ българската душевност в цялата ѝ многопластовост.
Живота на Кера преминава през много изпитания, болка, загуба. Но това я прави силна и добра жена, която никога не се предава дори пред най-силните изпитания.
Паралелно с това, душата на Кера се връща назад във времето, чрез сънища, извървява труден път, за да изпълни своята свещена мисия.
Емоционално въздействащ роман, който търси българските корени, представя жената такава каквато е, силна, борбена, изпълняваща своята мисия на живота, да бъде майка, съпруга и любима.
„Кера“ е силно и проникновено четиво, което съчетава личната съдба и историческия контекст с духовно търсене и мистично присъствие. Романът впечатлява с дълбочина, искреност и чувство за традиция, улавящ българската душевност в цялата ѝ многопластовост.
May 18, 2025
"Кера"-Веселина Кожухарова
Тази книга е втората на авторката, която прочетох след "Въглени" и бих казал, че Веселина Кожухарова един невероятен, талантлив, увлекателен, съвременен и стойностен писател, който те пренася с топлина и носталгия в живота, неволите, трепетите, болката и любовта нашите прадеди. Историята около героите е завладяща и те кара все повече и повече да искаш да четеш.
Тази книга е втората на авторката, която прочетох след "Въглени" и бих казал, че Веселина Кожухарова един невероятен, талантлив, увлекателен, съвременен и стойностен писател, който те пренася с топлина и носталгия в живота, неволите, трепетите, болката и любовта нашите прадеди. Историята около героите е завладяща и те кара все повече и повече да искаш да четеш.
August 20, 2025
"Кера"на Веселина Кожухарова бих определила като поредното добро попадение от българки автор и истинска находка.Историята в книгата е драматична, но и пленяваща.
В началото ми тръгна мудно и доста объркващо с това преплитане с историята на богомилите, но не съжалявам, че продължих да чета. Авторката умело преплита емоции, събития и съдби, като изгражда един завладяващ сюжет, който не оставя читателя безразличен.
Само заради тъжния край и лошото (за мен) начало давам 4 звезди.
В началото ми тръгна мудно и доста объркващо с това преплитане с историята на богомилите, но не съжалявам, че продължих да чета. Авторката умело преплита емоции, събития и съдби, като изгражда един завладяващ сюжет, който не оставя читателя безразличен.
Само заради тъжния край и лошото (за мен) начало давам 4 звезди.
February 22, 2025
Езикът е въздействащ и очевидно - добре проучен. Идеите са интересни. Но ми липсваше по-задълбочено изграждане на героите (на мен бяха твърде много), по-ясна хронология между събитията и най-вече - градация и кулминация. Усетих романа като поредица от силни акценти.
August 19, 2025
Разказ за тъжната съдба на една кротка жена.
Към края в ума ми все се въртеше една фраза от филма " Дом за нашите деца" - "Малката власт е страшна в ръцете на малки хора" ..... От едната злоба и завист, без никаква реална причина , да съсипеш човешки живот..... Това не го разбирам..
Към края в ума ми все се въртеше една фраза от филма " Дом за нашите деца" - "Малката власт е страшна в ръцете на малки хора" ..... От едната злоба и завист, без никаква реална причина , да съсипеш човешки живот..... Това не го разбирам..
January 19, 2025
Просто разтърсващ роман !
January 21, 2025
Финалът ме довърши…тъжна и истинска, несправедливост и Надежда
February 19, 2025
Трогателна, запленяваща история, събуждаща спомени със стари думички и привички. Единственото което не ми се връзва в нея "дядо Коледа"...
February 23, 2025
Хареса ми доста.
Напоследък такива истории ми харесват и се радвам че откривам толкова талантливи български автори.
Препоръчвам!
Напоследък такива истории ми харесват и се радвам че откривам толкова талантливи български автори.
Препоръчвам!
June 28, 2025
Завладяваща история, която се чете на един дъх. Препоръчвам !
August 24, 2025
Интересна история. Тъжна. Трудна за осмисляне. Държа ме до края. Благодаря на Сторител за прочитането.
October 1, 2025
Позагубих си времето, а имах такива очаквания...
Displaying 1 - 18 of 18 reviews