Патагонци, тролове и още мои роднини

by Петя Кокудева

Защо патагонците си резервират храст?
Какъв е животът в най-опасната чилийска мина?
Как бедуините измерват щедростта?
Могат ли да ни научат на мир малайските племена?
Какво значи да си образован през сърцето?
Защо фарьорските лодки плават на тавана?

24 държави и 100 кратки истории от Перу и Аржентина, през Албания и Йордания, до Япония и Нова Зеландия.

Genres: Travel, Bulgarian Literature, Nonfiction

136 pages, Paperback

Published May 1, 2024

About the author

Петя Кокудева е родена през 1982 г. в гр. Смолян. Завършва английска езикова гимназия. Бакалавър по "Журналистика" и магистър по "Творческо писане" в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като копирайтър в международна рекламна агенция. Интересите ѝ са в сферата на детската литература - занимава се с драматургия за куклен театър и води "рубрика за децата и въображенията" - "Граматика на фантазията". "Лулу" е дебютната ѝ книга, която печели Специалната награда на националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" (2012).

Източник: Liternet

Reviews

[Sve · Rating 4 out of 5]

Страхотни срещи и истории има в тази книга. И макар, че я прочетох наведнъж, мисля, че е най-хубаво да се чете всеки ден наслуки по една история :)
Единствено снимките ми липсваха от първата част...

[Maria · Rating 4 out of 5]

В началото на книгата си помислих, че няма да ми хареса. Но сгреших. Хареса ми повече отколкото очаквах. Пепепрудите в стомаха ми се размърдаха и ми се прииска да стегна куфара и да хвана пътя. Наложи се да си полегна на тъмно и тихо и да почакам да ми мине.

[Dessislava Ivanova · Rating 4 out of 5]

3.5+ звезди
Обективно бих дала 3 звезди, но някои неща ми бяха достатъчно интересни и мъдри, което печели още една звезда на книгата. Трудно е да кажеш много в малко думи и тук в общи линии се е получило. Харесва ми, че всичко е на ръба между нехудожествената и художествената литература, макар че историите са истински. Някои ми харесаха повече от други, което е нормално. Нямаше особена консистентност и се усещаха разпиляно, но научих любопитни неща. Някои дори ме трогнаха.

Едни истории имаха по-голяма художествена стойност, други бяха съвсем в телеграфен стил. Тук-там има нещо като коментар от авторката, но основно беше оставено на читателя да мисли, каквото реши. Усеща се един стремеж да няма прекалено украсяване и разсъждения, което оценявам, но се е получило с променлив успех и на места се усещаше като дистанция. С едно обаче съм напълно съгласна - общуването с непознати, независимо от формата, е терапия.

[Kristina · Rating 2 out of 5]

За съжаление, никак не ми харесва, сравнена с историите в синята палатка.

Беше ми някак хаотична и разпиляна. Дочетох я насила.

[Tsvetelina Mareva · Rating 5 out of 5]

Благодаря, Петя! ❤️

[Kobra · Rating 4 out of 5]

Книга за най-разнообразните впечатления от пътуването по света. Човечна и искрена. Може би в това е смисълът на пътешествията. Само не успях да разбера на какъв принцип са групирани историите, което малко ме подлуди.

[Ivan Dimitrov · Rating 5 out of 5]

Ако се чудите как пишат истинските нещотърсачи, възможно най-бързо разгърнете „Патагонци, тролове и още мои роднини“ на Петя Кокудева. Тази тънка книжка е като кутийка със съкровища, които авторката е събрала от 24 държави и е побрала в скромния обем от 132 страници. 100-те истории-мъници не са нафукани и важни съкровища като тези на Индиана Джоунс, а са по-скоро скъпоценностите на Пипи Дългото чорапче: джунджурии, които за другите могат да изглеждат напълно безполезни, но на теб могат да ти бъдат по-важни от седемте чудеса на света.

▪️ Целият ми текст за книгата е тук: https://ivandimitrov.bg/patagonczi-tr...

[Daniela · Rating 5 out of 5]

Истории от тук и там, пълни с любопитни случки и чувство за хумор, цветни миниатюри от сегашно и минало време. Тук в един кратичък откъс има повече живец, отколкото в сума ти книги от по 250-300 страници, които съм имала нещастието да чета. Първата книга на Петя Кокудева ми хареса и затова за тази не потърсих никаква друга информация, името на автора ми беше достатъчно. Не сбърках.

[Bookmaniac70 · Rating 4 out of 5]

Колебая се между 3 и 4 звезди. Сравнението с "Поздрави от синята палатка" е неизбежно. Въпреки че моделът на разказване е същият - малки парченца истории, скъпоценни камъчета в един калейдоскоп, в първата книга имаше цялостност, докато тази я усетих по-скоро фрагментарна, накъсана. Липсваха и фотографиите. Все пак давам една допълнителна звезда заради топлотата и удоволствието от четенето.

[Verginiya Georgieva · Rating 5 out of 5]

Истории с човешки уроци, най-невероятни съдби, навици, традиции и смешни случки на път. Липсваха ми само малко снимки. :)

[Verlinel Rockwell · Rating 3 out of 5]

,,...като го питах какво обича да прави, какво му е хобито, Ѝли отговори: Обичам да се старая!"