What do you think?
Rate this book
Дракус 2024 пролет-лято
ISSN 1314-8885
gaiana-books-com
В броя:
ДЕВИЗЪТ НА ГРАДА Катан Р. Арсов
НЕ Е ЛИЦЕ Атанас Парушев
НЕПОДХОДЯЩАТА ГЛАВА Але Горска
КОН Владислав Атанасов
ЛИБЕРАЛЕН ТОТАЛИТАРИЗЪМ Антон Меляков
СТЕЧ & Со Георги Даракчиев
В СЯНКАТА НА ЕТНА Весислава Савова
СРЕЩАТА С БОГ Свилен Русев
ИЗБОРЪТ НА ХИРУРГА Йордан Матеев
ЧУДОВИЩА Явор Цанев
КОЙ БЕШЕ УБИЕЦЪТ Робърт Бар
ВИДЕНИЕ НА БОКСОВИЯ РИНГ Робърт Хауърд
gaiana-books-com
В броя:
ДЕВИЗЪТ НА ГРАДА Катан Р. Арсов
НЕ Е ЛИЦЕ Атанас Парушев
НЕПОДХОДЯЩАТА ГЛАВА Але Горска
КОН Владислав Атанасов
ЛИБЕРАЛЕН ТОТАЛИТАРИЗЪМ Антон Меляков
СТЕЧ & Со Георги Даракчиев
В СЯНКАТА НА ЕТНА Весислава Савова
СРЕЩАТА С БОГ Свилен Русев
ИЗБОРЪТ НА ХИРУРГА Йордан Матеев
ЧУДОВИЩА Явор Цанев
КОЙ БЕШЕ УБИЕЦЪТ Робърт Бар
ВИДЕНИЕ НА БОКСОВИЯ РИНГ Робърт Хауърд
158 pages, Paperback
Published April 9, 2024
3 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
May 11, 2024
Списанието за пореден път демонстрира доста прилична по отношение на качеството и жанрово разнообразна селекция от творби на родни автори, а "чуждестранните бонуси", в конкретния случай - историята на Робърт Бар, базирана върху любопитен криминално-съдебен казус и спортно-мистичният разказ на Робърт Хауърд, бяха двете черешки върху вкусната литературна торта.
May 10, 2024
Време беше за ново дракусене и опитът ми да поотложа четенето отново се провали като цар за 800 дни!
Девизът на града (Катан Р. Арсов) в добра идея и интригуваща завръзка.
Хареса ми стилът на автора и особено добрите сравнения, които изпълват разказа. Това носи и малък проблем, защото макар и да разбирам решението по-голямата част от произведението да се развива в главата на главния персонаж, досега не съм чел нещо такова, което да ми хареса. Може и да е въпрос на вкус, но останах с впечатлението, че почти нищо не се случи. Действието и сюжетът отстъпват място на демонстрация на добрия стил на Катан, но това никога не е достатъчно.
Не е лице (Атанас Парушев): Не съм убеден, че напълно разбрах този разказ, Атанас пише умело, но просто сюжетът не ме заинтригува.
Неподходящата глава (Але Горска): Малко или много, не особено оригинален сюжет, но за сметка на това - добре написан. Образът на перукаря с особени виждания за това каква е добрата връзка е превъзходно изграден. Имаше и няколко алогизма - при положение, че разказът вероятно се развива в САЩ (има мотели), защо перукарят се премести в по-малък град, а не в друг щат след скандала? Още една логическа грешка - не е възможно в пещ за пица да бъде кремирано тяло - тя не може да развие - 800-1000 градуса.
Кон (Владислав Атанасов): Доста интересна завръзка, започваща с андерсеново предсказание за апокалипсис. Началото в леко въздълго, а го следва някакъв добре прикрит хаос, който леко ми вгорчи удоволствието.
Либерален тоталитаризъм (Антон Меляков): Винаги се радвам да прочета нещо на Антон поради простата причина, че той пише това, което ми се чете. Както е лесно забележимо от заглавието, разказът е една прекрасна сатира на тоталитаризма, но това само по себе си не е трудно за постигане - тази антихуманна форма на управление е изпълнена с лесни за осмиване догми. Най-ценното е как Тони е успял покрай нея да осмее все още многобройните негови почитатели у нас, а в допълнение и консуматорската демокрация, на която имаме възможността да се наслаждаваме, наред с доста други народи. Разбира се, всичко е поръсено с щедра шепа класен хумор. Фаворит до момента!
Стеч & Со (Георги Даракчиев): Ах, Георги знае как да дърпа струните в читателската ми душа. Киберпънк с роден сетинг - що пък не, особено ако е така добре написан? Бравост!
В сянката на Етна (Весислава Савова): Не разбирам нищо от хайку, а още повече от
хайку-броеници, каквото и да представляват.
Срещата с Бог (Свилен Русев): Най-дългото произведение е сатирична фантастика развиваща се на две места - Дряново и границата на вселената. :) След „научен" пробив, православието се преплита с науката,а държавата, където тази връзка в открита и оползотворена, става новият световен хегемон. Новият център на напредъка на човечеството е Дряново, а най-големите учени са и духовници! Дори няма на опитвам да продължа преразказа, а и не е най-важното, че Господ куца и е пушач. :) Доволно количество псевдо-наука (един от малкото случаи, в които е подходяща), забавно примесена с православна теология. Много хумор, който отива към гротеска от време на време. Финалът също ми хареса, а съм почти сигурен, че и авторът е учил в ТУ. Малко неща не ми се понравиха. Понякога прекрачването в абсурда бе сякаш, за да успее авторът да разкаже иначе добра хумореска, а и обемът можеше да е по-малък без разказът да загуби от достойнствата си. Нишово произведение, което вероятно няма да се хареса на всички, колкото на мен.
Изборът на хирурга (Йордан Матеев): Кратък и нелош криминален разказ, в който раздвоението на хирурга можеше да е по-застъпено, за да е по-запомнящ се разказът.
Чудовища (Явор Цанев): Те се крият у всеки, а и по-добре да си остават така. Няма да влезе сред любимите ми разкази от Явор - бива, но там конкуренцията е жестока!
Кой беше убиецът (Робърт Бар): Класен криминален разказ, че и доста стойностен! И не, въпреки заглавието, няма мистерия, а това е въпрос към прочелия го читател.
Видение на боксовия ринг (Робърт Хауърд): Спорно е доколко Хауърд е бил боксьор, но дори само този разказ показва по един ненатрапчив начин, че той със сигурност познава спорта. Не мога да кажа, че съм почитател на точно този жанр, но произведението със сигурност е много добро и ми хареса!
За пореден път надракусен, като най-вече ми се всладиха разказите на Антон Меляков; Георги Даракчиев и Робърт Бар, но комплименти и за Свилен Русев и Робърт Хауърд!
Доволен 4.09*!
Девизът на града (Катан Р. Арсов) в добра идея и интригуваща завръзка.
Хареса ми стилът на автора и особено добрите сравнения, които изпълват разказа. Това носи и малък проблем, защото макар и да разбирам решението по-голямата част от произведението да се развива в главата на главния персонаж, досега не съм чел нещо такова, което да ми хареса. Може и да е въпрос на вкус, но останах с впечатлението, че почти нищо не се случи. Действието и сюжетът отстъпват място на демонстрация на добрия стил на Катан, но това никога не е достатъчно.
Не е лице (Атанас Парушев): Не съм убеден, че напълно разбрах този разказ, Атанас пише умело, но просто сюжетът не ме заинтригува.
Неподходящата глава (Але Горска): Малко или много, не особено оригинален сюжет, но за сметка на това - добре написан. Образът на перукаря с особени виждания за това каква е добрата връзка е превъзходно изграден. Имаше и няколко алогизма - при положение, че разказът вероятно се развива в САЩ (има мотели), защо перукарят се премести в по-малък град, а не в друг щат след скандала? Още една логическа грешка - не е възможно в пещ за пица да бъде кремирано тяло - тя не може да развие - 800-1000 градуса.
Кон (Владислав Атанасов): Доста интересна завръзка, започваща с андерсеново предсказание за апокалипсис. Началото в леко въздълго, а го следва някакъв добре прикрит хаос, който леко ми вгорчи удоволствието.
Либерален тоталитаризъм (Антон Меляков): Винаги се радвам да прочета нещо на Антон поради простата причина, че той пише това, което ми се чете. Както е лесно забележимо от заглавието, разказът е една прекрасна сатира на тоталитаризма, но това само по себе си не е трудно за постигане - тази антихуманна форма на управление е изпълнена с лесни за осмиване догми. Най-ценното е как Тони е успял покрай нея да осмее все още многобройните негови почитатели у нас, а в допълнение и консуматорската демокрация, на която имаме възможността да се наслаждаваме, наред с доста други народи. Разбира се, всичко е поръсено с щедра шепа класен хумор. Фаворит до момента!
Стеч & Со (Георги Даракчиев): Ах, Георги знае как да дърпа струните в читателската ми душа. Киберпънк с роден сетинг - що пък не, особено ако е така добре написан? Бравост!
В сянката на Етна (Весислава Савова): Не разбирам нищо от хайку, а още повече от
хайку-броеници, каквото и да представляват.
Срещата с Бог (Свилен Русев): Най-дългото произведение е сатирична фантастика развиваща се на две места - Дряново и границата на вселената. :) След „научен" пробив, православието се преплита с науката,а държавата, където тази връзка в открита и оползотворена, става новият световен хегемон. Новият център на напредъка на човечеството е Дряново, а най-големите учени са и духовници! Дори няма на опитвам да продължа преразказа, а и не е най-важното, че Господ куца и е пушач. :) Доволно количество псевдо-наука (един от малкото случаи, в които е подходяща), забавно примесена с православна теология. Много хумор, който отива към гротеска от време на време. Финалът също ми хареса, а съм почти сигурен, че и авторът е учил в ТУ. Малко неща не ми се понравиха. Понякога прекрачването в абсурда бе сякаш, за да успее авторът да разкаже иначе добра хумореска, а и обемът можеше да е по-малък без разказът да загуби от достойнствата си. Нишово произведение, което вероятно няма да се хареса на всички, колкото на мен.
Изборът на хирурга (Йордан Матеев): Кратък и нелош криминален разказ, в който раздвоението на хирурга можеше да е по-застъпено, за да е по-запомнящ се разказът.
Чудовища (Явор Цанев): Те се крият у всеки, а и по-добре да си остават така. Няма да влезе сред любимите ми разкази от Явор - бива, но там конкуренцията е жестока!
Кой беше убиецът (Робърт Бар): Класен криминален разказ, че и доста стойностен! И не, въпреки заглавието, няма мистерия, а това е въпрос към прочелия го читател.
Видение на боксовия ринг (Робърт Хауърд): Спорно е доколко Хауърд е бил боксьор, но дори само този разказ показва по един ненатрапчив начин, че той със сигурност познава спорта. Не мога да кажа, че съм почитател на точно този жанр, но произведението със сигурност е много добро и ми хареса!
За пореден път надракусен, като най-вече ми се всладиха разказите на Антон Меляков; Георги Даракчиев и Робърт Бар, но комплименти и за Свилен Русев и Робърт Хауърд!
Доволен 4.09*!
October 22, 2024
2024 е много силна година за списание Дракус. И двата броя са жестоки, като средното ниво е нереално високо за подобна периодика. Винаги можеш да намериш по някой и друг силен разказ, но рядко можеш да попаднеш на толкова много на едно място.
"Среща с Бог" е абсолютният бисер на тоя брой и няма да ми стигнат суперлативите, за да изкажа колко много ми хареса разказът. Истинска, брутална сатира, с много смисъл в себе си, с много философия, с много ФАНТАЗИЯ ... Не знам кой е човекът, който го е писал, но много се надявам да мога и в бъдеще да чета негови неща.
"Чудовища"-та на Явор Цанев също много, много силен. На Явката съм му чел какви ли не разкази и винаги съм казвал, че най-любимите ми са му кратките. Тука случаят е точно такъв - много мъничка, стегната история, но жестоко наситена откъм емоция.
Стеч и Co - лично за мен, това е най-доброто нещо, което съм чел на Георги Даракчиев. Киберпънк на роден сетинг, качествени образи, малко екшън за кулминация - точно както си трябва.
"Не е лице" и "Неподходящата глава" на Атанас Парушев и Але Горска - качествено написани разкази, с много добър и изчистен стил и от двамата. Главният герой на "Неподходяща глава", с нелепата му обсесия и извратените му емоции, е направен страхотно, като по учебеник.
Другите неща в броя също ми харесаха - може би някои от тях не бяха от типа истории, каквито аз харесвам, но няма как да не оценя, че са написани майсторски. Слаб разказ в този брой няма* .
*не броя своя, че не върви да си давам оценка :D
"Среща с Бог" е абсолютният бисер на тоя брой и няма да ми стигнат суперлативите, за да изкажа колко много ми хареса разказът. Истинска, брутална сатира, с много смисъл в себе си, с много философия, с много ФАНТАЗИЯ ... Не знам кой е човекът, който го е писал, но много се надявам да мога и в бъдеще да чета негови неща.
"Чудовища"-та на Явор Цанев също много, много силен. На Явката съм му чел какви ли не разкази и винаги съм казвал, че най-любимите ми са му кратките. Тука случаят е точно такъв - много мъничка, стегната история, но жестоко наситена откъм емоция.
Стеч и Co - лично за мен, това е най-доброто нещо, което съм чел на Георги Даракчиев. Киберпънк на роден сетинг, качествени образи, малко екшън за кулминация - точно както си трябва.
"Не е лице" и "Неподходящата глава" на Атанас Парушев и Але Горска - качествено написани разкази, с много добър и изчистен стил и от двамата. Главният герой на "Неподходяща глава", с нелепата му обсесия и извратените му емоции, е направен страхотно, като по учебеник.
Другите неща в броя също ми харесаха - може би някои от тях не бяха от типа истории, каквито аз харесвам, но няма как да не оценя, че са написани майсторски. Слаб разказ в този брой няма* .
*не броя своя, че не върви да си давам оценка :D
Displaying 1 - 3 of 3 reviews