Омъжена жена прочита във вестника съобщение за внезапната смърт на стар свой любовник и се отдава на спомени за миналото. Двойка на средна възраст заминава на дълго планирано пътуване до Гранд каньон с надеждата далече от дома да успеят да запълнят тишината помежду си. Години след раздялата им мъж вижда любовта на живота си в далечината и не знае дали да се скрие, или да отиде при нея.
В „Любов, или нещо такова“ са поместени пет разказа, обединени от вечната тема за любовта и нейните нетърсени проявления ̶ любов, която се отклонява от нормалното, разрушителна любов, любов, която сме загубили и не можем да забравим… Това е книга за разминавания и самота, за тишина и неизказани думи, за всеобщия ни стремеж към близост и за това, че веднъж възникнала, никоя любов не може да ни напусне напълно.
Да, имам слабост към разказите. Но това са по-скоро новели. Бях с големи очаквания - млада жена, не само пише, но и литературен критик... След втория разказ продължих само, за да се потвърди предположението ми, че въпреки уж различния сюжет, всъщност чета за едно и също емоционално незряло момиче/ млада жена. Някаква монотонност на повествованието, безцветен език, безжизнени описания, стерилни откъм метафори... Не е моето.
условно разказите могат да бъдат разделени на две, онези които са продължили без другия защото искат различни неща и другите, които са все още заедно без да са сигурни докога. написани добре, с познание за онова което се случва отвън и онова което крием вътре, за онази празнина която оставят силните чувства и горещите желания, която разума не може да подчини.
Интересни истории, различен прочит на любовта, радостите и тъгите от нея. Стилът увлича, но не е нещо невиждано. Отделните истории са обединени от любовта, но носят своя собствен почерк.