What do you think?
Rate this book
El cementerio de los libros olvidados #3-4
Затворникът на Рая; Лабиринтът на духовете
Томът включва трета и четвърта книга от тетралогията „Гробището на забравените книги“ , събрани в юбилейно луксозно издание с висококачествена полиграфическа изработка (твърда подвързия и кожен гръб), което го прави особено подходящо за подарък.
В „Затворникът на Рая“ (книга 3 от поредицата) зловещи драми обагрят къщите и улиците, а всяка скрита история дава началото на нова, още по-мрачна мистерия. В тази обстановка започват премеждията на Фермин Ромеро де Торес. Когато в книжарница „Семпере и синове“ пристъпва тъмното му минало, се задвижва поредица от събития, която ни отвежда до страховития замък-затвор "Монжуик" и изважда на повърхността както забравени демони, така и неподозирани тайни...
В „Лабиринтът на духовете“ (книга 4 от поредицата) Даниел Семпере вече не е детето, открило Гробището на забравените книги и романа, променил завинаги живота му. Загадката около смъртта на майка му Изабела го е обсебила изцяло, а съпругата му Беа и верният му приятел Фермин напразно се опитват да събудят отново интереса му към настоящето. Но мистерията се заплита, когато една мрачна тайна простира своите мрежи от недрата на управляващия режим. Тогава на сцената се появява Алисия Грис - душа, родена от сенките на войната, за да разбули скритата история на семейството, макар и на страшна цена.
В „Затворникът на Рая“ (книга 3 от поредицата) зловещи драми обагрят къщите и улиците, а всяка скрита история дава началото на нова, още по-мрачна мистерия. В тази обстановка започват премеждията на Фермин Ромеро де Торес. Когато в книжарница „Семпере и синове“ пристъпва тъмното му минало, се задвижва поредица от събития, която ни отвежда до страховития замък-затвор "Монжуик" и изважда на повърхността както забравени демони, така и неподозирани тайни...
В „Лабиринтът на духовете“ (книга 4 от поредицата) Даниел Семпере вече не е детето, открило Гробището на забравените книги и романа, променил завинаги живота му. Загадката около смъртта на майка му Изабела го е обсебила изцяло, а съпругата му Беа и верният му приятел Фермин напразно се опитват да събудят отново интереса му към настоящето. Но мистерията се заплита, когато една мрачна тайна простира своите мрежи от недрата на управляващия режим. Тогава на сцената се появява Алисия Грис - душа, родена от сенките на войната, за да разбули скритата история на семейството, макар и на страшна цена.
768 pages, Hardcover
Published December 7, 2023
About the author
Carlos Ruiz Zafón
64 books27.4k followersCarlos Ruiz Zafón was a Spanish novelist known for his 2001 novel La sombra del viento (The Shadow of the Wind). The novel sold 15 million copies and was winner of numerous awards; it was included in the list of the one hundred best books in Spanish in the last twenty-five years, made in 2007 by eighty-one Latin American and Spanish writers and critics.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
June 12, 2026
Няма по-уродливо проявление на човешката лошотия от военните конфликти и окъпания в кръв реваншизъм на победителите. Гражданската война в Испания (1936-1939), довела до установяването на режима на Франко, не прави изключение.
- Какви времена, а? Способният човек прилича на нищожество, а онзи, който допреди два дни е бил нищожество, сега прилича твърде много на себе си.
Знаеше, че гражданската война никога не е един конфликт, а сбор от малки или големи стълкновения, преплетени помежду си. Официалната ѝ памет винаги е на летописците, свързани с победителите или загубилите, но не и на онези, които са уловени между двете клики и рядко са виновни за запалването на фитила.
Както можеше да се предвиди, най-претенциозните и бездарните преминаха в другия лагер и като протежета и царедворци на новия режим отбелязаха напредъка, който не бяха постигнали със собствени заслуги.
Политиката често е убежище за посредствени и неуспели творци. На това поприще те могат да се развиват, да се перчат с власт и най-вече да си отмъстят на всички, които с труд и талант са покорили недостижими за тях върхове, като същевременно твърдят самоотвержено, че правят всичко в служба на родината.
Тези мътни времена, уловили в зловещия си водовъртеж стотици хиляди хорски съдби, са мрачният декор, на който се разгръща повествованието в четирите романа от серията Гробището на забравените книги , а Лабиринтът на духовете е абсолютно прелестният и монументален финал. Мистерия, готика, хорър, романс, ноар, шпионски игри, родова сага… Дон Карлос определено успя да размие жанровите рамки и да ме зашемети с мъдрост и сладкодумие; прозата му сякаш бе заредена с магия, накарала ме да заобичам едни и да намразя други от героите му. Даде и обилен материал за размишления на хората, изкушени от словото до степен на свой ред да се пробват като разказвачи.
Завистта е гангрената на писателите, тя ни скапва приживе, преди забравата да ни покоси безпощадно.
Не е нужно да си Гьоте, за да знаеш, че всеки писател, достоен да се нарече такъв, среща своя Мефистофел. Добросърдечните писатели, ако изобщо има такива, му дават своята душа. Останалите му продават душите на непредпазливите, изпречили се на пътя им.
- Мислили ли сте някога да напишете биография? – попита адвокатът. - Не. Пиша художествени измислици. - Някой би казал, че няма по-измислен жанр от биографията. - С едно евентуално изключение – автобиографията…
Човек пие, за да си спомни, и пише, за да забрави.
Ако книгите можеха да говорят, нямаше да има толкова глухи на света.
Не се уморяваше да ми повтаря, че в литературата има само една истинска тема: не какво разказваш, а как го разказваш. Обясняваше ми също, че да си писател е занаят, който трябва да се изучи, но е невъзможно да се преподава. Онзи, който не проумява този принцип, по-добре да се захване с нещо друго, че на тоя свят има много работа за вършене.
… степента на варварщина в едно общество се определя от дистанцията, която се опитва да постави между жените и книгите. Простакът не се стряска от нищо така, както от жена, която умее да чете, да пише, да мисли и отгоре на всичко да си показва коленете.
- Какви времена, а? Способният човек прилича на нищожество, а онзи, който допреди два дни е бил нищожество, сега прилича твърде много на себе си.
Знаеше, че гражданската война никога не е един конфликт, а сбор от малки или големи стълкновения, преплетени помежду си. Официалната ѝ памет винаги е на летописците, свързани с победителите или загубилите, но не и на онези, които са уловени между двете клики и рядко са виновни за запалването на фитила.
Както можеше да се предвиди, най-претенциозните и бездарните преминаха в другия лагер и като протежета и царедворци на новия режим отбелязаха напредъка, който не бяха постигнали със собствени заслуги.
Политиката често е убежище за посредствени и неуспели творци. На това поприще те могат да се развиват, да се перчат с власт и най-вече да си отмъстят на всички, които с труд и талант са покорили недостижими за тях върхове, като същевременно твърдят самоотвержено, че правят всичко в служба на родината.
Тези мътни времена, уловили в зловещия си водовъртеж стотици хиляди хорски съдби, са мрачният декор, на който се разгръща повествованието в четирите романа от серията Гробището на забравените книги , а Лабиринтът на духовете е абсолютно прелестният и монументален финал. Мистерия, готика, хорър, романс, ноар, шпионски игри, родова сага… Дон Карлос определено успя да размие жанровите рамки и да ме зашемети с мъдрост и сладкодумие; прозата му сякаш бе заредена с магия, накарала ме да заобичам едни и да намразя други от героите му. Даде и обилен материал за размишления на хората, изкушени от словото до степен на свой ред да се пробват като разказвачи.
Завистта е гангрената на писателите, тя ни скапва приживе, преди забравата да ни покоси безпощадно.
Не е нужно да си Гьоте, за да знаеш, че всеки писател, достоен да се нарече такъв, среща своя Мефистофел. Добросърдечните писатели, ако изобщо има такива, му дават своята душа. Останалите му продават душите на непредпазливите, изпречили се на пътя им.
- Мислили ли сте някога да напишете биография? – попита адвокатът. - Не. Пиша художествени измислици. - Някой би казал, че няма по-измислен жанр от биографията. - С едно евентуално изключение – автобиографията…
Човек пие, за да си спомни, и пише, за да забрави.
Ако книгите можеха да говорят, нямаше да има толкова глухи на света.
Не се уморяваше да ми повтаря, че в литературата има само една истинска тема: не какво разказваш, а как го разказваш. Обясняваше ми също, че да си писател е занаят, който трябва да се изучи, но е невъзможно да се преподава. Онзи, който не проумява този принцип, по-добре да се захване с нещо друго, че на тоя свят има много работа за вършене.
… степента на варварщина в едно общество се определя от дистанцията, която се опитва да постави между жените и книгите. Простакът не се стряска от нищо така, както от жена, която умее да чете, да пише, да мисли и отгоре на всичко да си показва коленете.
February 24, 2026
Великолепно четиво!
Displaying 1 - 2 of 2 reviews