What do you think?
Rate this book
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 290 reviews
May 11, 2024
Визуално изпипана и уклончиво едностранчива биография на вечната Шанел.
Най-красивото в това издание е чудесното му оформление на качествена бяла хартия с красиво вместени илюстрации от епохата или фотографии на самата Коко. Никоя биография не може да бъде схваната напълно без визуализация, по простата причина, че нито една известна личност не може да бъде отделена от своето време. В това отношение книгата е просто прекрасна.
Пикарди демонстрира онзи лежерно-поетично-игрив стил, който читателките на “Вог”, “Харпърс Базар” и “Венити Феър” са свикнали да откриват, умело допълващ ултимативните послания какво трябва да демонстрира една изискана светска жена, като то далеч не се изчерпва с последната материална придобивка haute couture. Изискват се и умения. Такъв тип писане в рамките на една по-дълга статия е много релаксиращо изживяване, доста светско. В рамките на цяла книга обаче ужасно натежава и досажда.
Досадата идва от факта, че авторките с такъв моден профил рядко се задълбочават истински върху фактите, а предпочитат да играят с думите на повърхността. Затова Шанел в тази си версия рядко напуска повърхността, и то бляскавата част. Невротична и нарцистична, с вероятно дълбоки травми от разбито семейство и манастирски приют за сираци. Вероятно съчетавала шапкарството с проституцията за известен период, а после прехвърлила се на истинската мода в съчетание с положението на изискана куртизанка, докато финансово си стъпи на краката. Безмилостна демократизаторка на женското ежедневие, пратила убийствените корсети в забрава и освободила походката на съвременната жена, оставяйки в миналото тоновете драперии, имали за цел да превърнат всяка жена в неподвижен предмет - на изкуството, вярно, но предмет. Светска лъвица. Колабораторка с представители на нацизма, опитала се да вземе дела на съдружниците си посредством антисемитските закони. И завърнала се на (почти) бял кон след войната.
Шанел е много неща, но никога скучна - за разлика от втората половина на книгата. Пикарди твърде много се старае да представи Шанел като излъскан музеен експонат. И напълно забравя да и даде думата, а Шанел има толкова интересни изказвания! Изобщо не е показана Шанел бизнесдамата - в половин изречение има намек за аторитарност без подробности, намек, че служителите и са се били вдигнали на стачка - и толкова, фактите са оскъдни. Куп увъртания за доста прагматичните и връзки с германците през 40-те, хаотично и неподредено - и никаква ясна линия за ролята на Мадмоазел, защото ще вземе да хвърли сянка върху вече драпираната музейна витрина. Тук Пикарди сякаш вкарва допълнителна доза неяснота, за да не хвърли сянка върху иконата. Изобщо - Пикарди не е смела и ясна авторка, и в поетичните си увлечения забравя за фактите или не съумява да ги структурира в теза, а се отдава на светски клюки и съзерцание.
Като цяло книга е приятна, просто е предимно поетично-мъгляво и определено спонсорирано от бранда “Шанел” есе на тема Коко, отколкото истинска биография.
Българското издание с двама редактори и коректор си има своите пропуски - “италианското” име Антъни, поетът Рембо е станал Римбо, великата руска “дукеса”, е всъщност е княгиня (duchess на английски, но не и на български за руската титла). Но хайде, бели кахъри, преводът е много добър, просто финалната редакция на текста не е на нивото на визуалните материали.
2,5 ⭐️ - заради картинките все пак ще закръгля нагоре
Най-красивото в това издание е чудесното му оформление на качествена бяла хартия с красиво вместени илюстрации от епохата или фотографии на самата Коко. Никоя биография не може да бъде схваната напълно без визуализация, по простата причина, че нито една известна личност не може да бъде отделена от своето време. В това отношение книгата е просто прекрасна.
Пикарди демонстрира онзи лежерно-поетично-игрив стил, който читателките на “Вог”, “Харпърс Базар” и “Венити Феър” са свикнали да откриват, умело допълващ ултимативните послания какво трябва да демонстрира една изискана светска жена, като то далеч не се изчерпва с последната материална придобивка haute couture. Изискват се и умения. Такъв тип писане в рамките на една по-дълга статия е много релаксиращо изживяване, доста светско. В рамките на цяла книга обаче ужасно натежава и досажда.
Досадата идва от факта, че авторките с такъв моден профил рядко се задълбочават истински върху фактите, а предпочитат да играят с думите на повърхността. Затова Шанел в тази си версия рядко напуска повърхността, и то бляскавата част. Невротична и нарцистична, с вероятно дълбоки травми от разбито семейство и манастирски приют за сираци. Вероятно съчетавала шапкарството с проституцията за известен период, а после прехвърлила се на истинската мода в съчетание с положението на изискана куртизанка, докато финансово си стъпи на краката. Безмилостна демократизаторка на женското ежедневие, пратила убийствените корсети в забрава и освободила походката на съвременната жена, оставяйки в миналото тоновете драперии, имали за цел да превърнат всяка жена в неподвижен предмет - на изкуството, вярно, но предмет. Светска лъвица. Колабораторка с представители на нацизма, опитала се да вземе дела на съдружниците си посредством антисемитските закони. И завърнала се на (почти) бял кон след войната.
Шанел е много неща, но никога скучна - за разлика от втората половина на книгата. Пикарди твърде много се старае да представи Шанел като излъскан музеен експонат. И напълно забравя да и даде думата, а Шанел има толкова интересни изказвания! Изобщо не е показана Шанел бизнесдамата - в половин изречение има намек за аторитарност без подробности, намек, че служителите и са се били вдигнали на стачка - и толкова, фактите са оскъдни. Куп увъртания за доста прагматичните и връзки с германците през 40-те, хаотично и неподредено - и никаква ясна линия за ролята на Мадмоазел, защото ще вземе да хвърли сянка върху вече драпираната музейна витрина. Тук Пикарди сякаш вкарва допълнителна доза неяснота, за да не хвърли сянка върху иконата. Изобщо - Пикарди не е смела и ясна авторка, и в поетичните си увлечения забравя за фактите или не съумява да ги структурира в теза, а се отдава на светски клюки и съзерцание.
Като цяло книга е приятна, просто е предимно поетично-мъгляво и определено спонсорирано от бранда “Шанел” есе на тема Коко, отколкото истинска биография.
Българското издание с двама редактори и коректор си има своите пропуски - “италианското” име Антъни, поетът Рембо е станал Римбо, великата руска “дукеса”, е всъщност е княгиня (duchess на английски, но не и на български за руската титла). Но хайде, бели кахъри, преводът е много добър, просто финалната редакция на текста не е на нивото на визуалните материали.
2,5 ⭐️ - заради картинките все пак ще закръгля нагоре
July 18, 2011
‘Legend is the consecration of fame.’
The name Coco Chanel is synonymous with style. But what of the woman behind the name: what do we know about the woman who designed simple yet sophisticated clothes, practical but elegant bags and shoes, and presented Chanel No 5 perfume to the world?
There is little simple about Coco Chanel. She was born Gabrielle Chanel on 19 August 1883 – a date that she later changed by hand in her passport. Gabrielle Chanel was born in a poorhouse; her parents were unmarried and, according to Chanel, her mother Jeanne died of tuberculosis when Chanel was aged six. Justine Picardie suggests that Jeanne died of ‘poverty, pregnancy and pneumonia’ when Chanel was aged 11. According to Chanel, her father left her in the care of two unmarried aunts when he actually placed her in a convent orphanage in the village of Aubazine, where she was raised by nuns.
When World War One began in 1914, Chanel moved from Paris to Deauville, and built up a business. Chanel’s personal life was also interesting and unconventional. She had a succession of glamorous lovers but it seems likely that the real love of her life was Arthur ‘Boy’ Capel who died in a car accident in 1919.
I picked up this book knowing very little about Coco Chanel and wanting to read a little more about the woman who had such an influence on style during the 20th century. It’s an interesting read, beautifully illustrated and informative without being exhaustive. It intrigued me to read that Coco Chanel’s favourite novel was ‘Wuthering Heights’, and that the austerity of the convent was a major influence on her design. By all accounts, Coco Chanel (19 August 1883 – 10 January 1971) lived a remarkable life.
Jennifer Cameron-Smith
The name Coco Chanel is synonymous with style. But what of the woman behind the name: what do we know about the woman who designed simple yet sophisticated clothes, practical but elegant bags and shoes, and presented Chanel No 5 perfume to the world?
There is little simple about Coco Chanel. She was born Gabrielle Chanel on 19 August 1883 – a date that she later changed by hand in her passport. Gabrielle Chanel was born in a poorhouse; her parents were unmarried and, according to Chanel, her mother Jeanne died of tuberculosis when Chanel was aged six. Justine Picardie suggests that Jeanne died of ‘poverty, pregnancy and pneumonia’ when Chanel was aged 11. According to Chanel, her father left her in the care of two unmarried aunts when he actually placed her in a convent orphanage in the village of Aubazine, where she was raised by nuns.
When World War One began in 1914, Chanel moved from Paris to Deauville, and built up a business. Chanel’s personal life was also interesting and unconventional. She had a succession of glamorous lovers but it seems likely that the real love of her life was Arthur ‘Boy’ Capel who died in a car accident in 1919.
I picked up this book knowing very little about Coco Chanel and wanting to read a little more about the woman who had such an influence on style during the 20th century. It’s an interesting read, beautifully illustrated and informative without being exhaustive. It intrigued me to read that Coco Chanel’s favourite novel was ‘Wuthering Heights’, and that the austerity of the convent was a major influence on her design. By all accounts, Coco Chanel (19 August 1883 – 10 January 1971) lived a remarkable life.
Jennifer Cameron-Smith
April 1, 2012
Fascinating to me because I knew so little about the life of Coco Chanel. But I have to wonder what, if anything, this book adds to the literature on Chanel. The author did not actually get to interview her subject, as did several of the biographers who came before her. She spends a great deal of time telling us what biographer X or biographer Y had to say about this or that murky period in the life of Chanel. But she doesn't make anything any less murky. Also, her strategy of presenting Coco's life by event instead of strictly chronologically, tends to make things even more murky.
April 21, 2025
Absolut fenomenala personalitatea acestei femei. Un talent uriaș în ciuda implicărilor de ordin politic, nu tocmai în regulă. Cartea este una foarte stufoasă și dreptul de dificil de parcurs. Partea de început e destul întortocheată, te face sa reiei fraze pt că te încurcă atâtea personaje și intamplari dintr-odată. Ușor ușor, volumul își capătă un curs firesc, narativ, dar și cu valoarea lui documentară. Cred că viața lui Coco Chanel putea fi nuanțată și într-o carte mai puțin voluminoasa. Autoarea dezvolta detalii care te scot din firescul narativ. Partea cu implicarea ei politica, ca spion de partea naziștilor, e interesantă, dar cartea nu îți oferă niste explicații foarte clare. În rest, un volum ce merită citit, o personalitate inspiratională această Coco Chanel. cum spuneam, un mare talent.
.
.
Displaying 1 - 4 of 290 reviews