Разказите на Марта Радева носят позабравеното усещане за свят, който може да бъде добър. Свят, в който героите са направили избора си да откриват изход в съчувствието и съучастието. Именно – избор.
Малките градчета и хора в своя обикновен живот – с болките, меланхолиите, загубите, несъвършенствата и любовите си.
Историите на Марта Радева са писани с разбиране и приемане. И от обич.
Прочетете тези разкази – те са глътка чист въздух.
Ина Иванова
Разказите на Марта Радева ни връщат към връзки, които може да сме забравили, но които имат пряко отношение към вътрешната ни цялост. Впечатлява особената й чувствителност към отстранените и неразбраните, хората от „последния вагон“.
Да дам оценка по-ниска от пет звезди на Марта Радева е недопустимо, дори не мога да си помисля да го направя!
Госпожа Радева ми преподаваше по български език и литература, когато бях малка. Тази книга ме върна обратно във времето, когато бях нейна ученичка и спомените за добротата и нейното чисто и голямо сърце ме връхлетяха изведнъж. Сега се сещам с колко много любов ни преподаваше и колко истински грижовно се отнасяше с всеки един от учениците си. Дори до днес тя винаги се сеща за нас и честити рожденните ни дни, дори и да сме се виждали последно преди близо десетилетие. Хора като нея са рядкост и аз лично не вярвям, че някога ще срещна по-добра и невероятна жена като Марта Радева. ❤️
Когато видях, че ще издава книга с разкази - без да се замисля си я поръчах. Тази книга мога да я опиша само като среща със стар приятел. Разказите са носталгични и мили, топли и уютни като прегръдка - за хората от малките градчета, за млади и възрастни, лекари, учители, майки, бащи, за всеки. Наистина ме накара да се замисля за всички тези хора, с които се разминавам всеки ден по улицата - всеки със своите проблеми, мечти, минало, зачудих се колко еднакви или различни са те спрямо моите.
Надявам се да видя и прочета повече от творчеството на Марта Радева в бъдеще, винаги ще я подкрепям, не мисля че има човек на тази планета, който го заслужава повече от нея ❤️🥲
„Човекът от последния вагон“ е сборник от разкази за обикновения български учител, студент, ученик, майка, баща, съпруг, съпруга, мъж, жена - човек. В разказите се обсъждат различни мотиви като безнадеждност, бедност, предателство, но и надежда, любов, толерантност, разбирателство. Разказите конструират една пъстра мозайка на българското общество, която подтиква читателя към размисъл.