„Дъщерята на времето“ - втората книга от трилогията на Даян Шаер за антиутопичния свят, в който всеки знае колко време живот му остава, се завръща с нов въпрос: каква е цената на закъснялата истина?
Пленителна, разтърсваща и незабравима история за трепетното очакване и непосилната борба с времето, за трудните решения и непростимите грешки, за майчината любов и свободата да живееш в настоящето.
Докато четях „Дъщерята на времето“, се чувствах като на скоростно влакче в увеселителен парк – хващаш се здраво за дръжките от първия миг и не ги пускаш до края, защото емоцията те е завладяла и не знаеш кое е горе и кое долу, кое е истина и кое плод на въображението. От време на време успяваш да поемеш въздух, да се осъзнаеш, да осмислиш шеметните обрати и после отново затваряш очи, за да преодолееш стремглавото спускане или изстрелване, което предстои.
Соня Хачикян, издател
Ето го пак онова дете на площадката. Майка му и баща му са го изоставили, когато е било още бебе, и едни добри хора са решили да го осиновят. Някои хора се раждат два пъти.
"Когато загубиш всичко, разбираш, че никога не си имал нищо. Било ти е дадено назаем. За малко. Да му се порадваш, да му се насладиш. А не да го отлагаш за други моменти, "когато ще имаш повече време". Защото времето е най-голямата илюзия."
"Дори и спомените ни са самотни, ако не си ги спомняме заедно."
"Най-големият ѝ недостатък беше, че обичаше прекалено силно. И след нейната обич си като опустошен. Никой друг не може да ти даде онова, което тя даваше. След нея всичко губи смисъла си."
Много ми хареса книгата, наистина човек може да я прочете не едно грабване, толкова динамично и същевременно убедително се развива, а и засяга много важни и сложни теми. Ако трябва да я опиша накратко - книга, която четеш в захлас и не можеш да забравиш. Авторката умело ни въвежда в атмосферата така, че да усетим мястото и персонажите реални, близки, сякаш съществуват и може да ги срещнем на улицата вън. Събужда у нас желание да укорим едни герои и да прегърнем други, дори да променим съдбата им. От замисъла през изграждането на образите и сюжета до развръзката и отворения финал, романът следва една плавна и въздействаща еволюция на чувствата, мислите и философията за живота, времето, ценностите, любовта и семейството. Ето и някои от любимите ми цитати:
“Тялото на бременната жена е храм, който не би могъл да се сравни с нищо друго. Няма по-красиво нещо от това да носиш живота вътре в себе си.”
“Сутрините са ми най-любими, особено съботните.”
“Не се ли научи, че някои неща не може да се облекат във време! Те или се случват, или не.”
“И все пак най-ценните снимки са онези, които не излагаме на показ. Онези, които крием дори от самите себе си.”
“Вятърът свисти отвън като фон на всичко, което споделяме. Но най-вече на онези неща, които премълчаваме”
От доста време заглеждам книгите на Даян Шаер, но сега за първи път чета една от тях. Първоначално не мислех, че историята ще е нещо, което би ми допаднало. Въпреки това, подходих без резерви и реших да дам шанс на книгата. Радвам се, че го направих, защото доста ми хареса.
В тази книга се сблъскваме с различни истории, на няколко души, които са свързани здраво едни за други. Много ми допадна това, че четяхме различните гледни точки на едно събитие, а и преди и след него. Авторката успя да ме докосне още с първите редове. Много ми харесва стилът на писане и със сигурност ще посегна и към друга нейна книга. Засегнатите теми въобще не са лесни за преглъщане, но са така умело написани, че някак си самата авторката успява да вдигне част от товара и да облекчи болката от прочетеното.
По принцип, винаги симпатизирам повече на един от героите, но тук всички имаха моето пълно внимание и усетих всичко, което преживяваха доста силно. Не искам да говоря много за сюжета, за да може всеки сам да се сблъска с него без предразсъдъци. Историите се въртят около раждането на едно бебе и всички засегнати от събитията преди и след това. Хареса ми това, че бяха отделни части от книгата, а не ги редувахме, нещо, което по принцип предпочитам, но тук нямаше да ми допадне.
Изключително много благодаря на авторката за копието от книгата. Моите адмирации за прекрасната идея и чудесното изпълнение. Дълго време ще се мисля за тази книга, а точно това е нещото, коета търся в историите, които чета - да предизвикат силна емоция у мен. Макар и трилогията да е в антиутопичен свят, в който всеки знае колко живот му остава, то тази книга е по-скоро един вид предистория. Несъмнено в читателя остава въпросът дали би искал на знае кога ще умре...а близките му?