Тази книга е специален подарък от самата Люси Елеазар, и всички, които следят какво чета и слушам, знаят, че съм ѝ заклет почитател. Изслушал съм всичките ѝ книги (общо седем), но точно тази ми липсваше. Когато я получих в електронен формат с лично послание, ами - беше си малък празник. Не се заблуждавайте по корицата – да, книгата е романтична, но както всяка история на Елеазар, и тази крие социален подтекст, който е неразделна част от сюжета. В този роман обаче нещо ми направи особено впечатление – социалният аспект, макар присъстващ, беше на по-заден план (или поне е раздробен на съставни части), отколкото обикновено, което разкри нова страна от творчеството ѝ. Тук фино се засягат теми като домашното насилие (и макетното ножче...), политическите машинации, и тайните на новинарските медии и ПР кампаниите. Всичко това е представено толкова фино, че ти се струва, че някой те потупва по рамото и ненатрапчиво ти показва важните проблеми. Не натрапва мнение, а просто напомня, че тези въпроси са реални и съществуват. Който я прочете, ще разбере точно за какво говоря. И разбира се, няма как да не спомена нещо, което всички знаем, но рядко прилагаме – директността. В наши дни хората често заявяват, че са открити и директни, но когато нещата станат сериозни... не точно! Както казват: "They talk the talk, but they don't walk the walk!". Елеазар показва на няколко страници, че ако просто седнем и говорим, мухите няма да се превръщат в слонове и много от проблемите, които раздуваме в съзнанието си, няма да съществуват, и ще спестим ценна енергия за нещо по-смислено. Това прави романа толкова ценен – заради напомнянето, заради лекото потупване по рамото и заради това, че след него ставаме малко по-смели да кажем каквото ни е на сърце, а пък нека всеки се справя, както може.
След критичната ми оценка за предния роман на Люси, мога да кажа, че този тук, сега се нарежда сред любимите ми. Особено много ми хареса идеята, главните герои да общуват чрез поезия. Усетих хармонията между тях и повярвах в чувствата им. И тук Люси се придържа към стила си и поставя на фокус наболели теми, както беше случаят с Дебора. Хубавото е, че при нея винаги има хепи енд, за разлика от родната действителност. Може би харесвам и това в стила й, че каквото и да става, след последната страница винаги ти остава едно много приятно чувство.
Люси Елеазар прочетена от Яна Кузува - много добра комбинация, няма как да не ми хареса! Препоръчвам аудио-книгата в Сторител!
Последните няколко книги на Люси Елеазар са не само романтични, любовни истории, но има и нещо повече. Тук също е така - доза мистика, малко трилър, лек магичен реализъм в комбинация със сериозни злободневни теми (появява се и макетно ножче, което ме накара да изтръпна - от една страна заради всеобщата ни асоциация, от друга се страхувах да не би авторката да преекспонира темата и да стане пошло, но всичко бе премерено и на място). Когато Стела започва да получава букети от таен обожател подписани само а А.Д., тя е развълнувана, но и стъписана. Кой ли може да бъде и защо не се показва пред нея? Дали го познава или е някой съвсем непознат. Но освен мистично има и нещо зловещо в цялата работа, особено след като неочаквано получава и видео обаждане, в което А.Д. иска от нея да му покаже бельото си... В същото време Стела е модерна, еманципирана жена, професионален пиар, отдаден на кариерата си и няма време за подобни щуротии. Георги знае кой е тайният обожател и всячески се опитва да тушира омразата му към Стела и да го накара да се откаже. Той не знае само коя е жената подпалила тази омраза и си я представя надута кифла, която гледа мъжете от високо. Скоро обаче се запознава със Стела по бизнес дела и вече знае със сигурност, че трябва да я предпази и спаси от извратения А.Д. Двамата обаче имат своето минало, своите амбиции и своите предразсъдъци и страхове и колкото и да са привлечени един от друг, не смеят да се разкрият напълно и да си кажат нещата в очите. Това води не само до първоначално разминаване, но и до опасност за живота на Стела, а след това и до изпускане на шанса да живеят щастливо... Книгата е много приятна за четене/слушане, има достатъчно теми за размисъл, над които човек да се замисли и да отсъди. Доста моменти има с покачващо се напрежение или с гняв към героите заради техните действия. Второстепенните герои също са доста пълнокръвни образи със собствени житейски проблеми, които придават допълнителна достоверност на историята. Така, че отново ще дам пълни 5* на авторката и историята, но и на невероятния прочит!
С голямо нетърпение започнах тази книга, веднага щом се появи в Сторител. Романите на Люси Елеазар винаги са много увличащи, четат се бързо и имат не малко храна за размисъл в тях. "Тайният обожател" не беше изключение. А прочитът на Яна Кузова направи изживяването още по-добро.
Наистина за пореден път една история, която макар да не блестеше с нещо кой знае колко запомнящо се, беше изслушана на един дъх от мен и с удоволствие и интерес се връщах към нея. Донякъде имаше сходства чисто сюжетно и като емоция с "Онзи май", но пък имаше и една друга интересна и наболяла тема: за медиите у нас и тяхното управление.
Иначе самата любовна история беше доста приятна добавка към сюжета, макар да се развиваше бавно и постепенно. И както и в другите й книги, и тук липсата на комуникация беше основният създател на всички проблеми. Но е важно на финала доброто да тържествува.
Приятна история с един много добър прочит. Препоръчвам, ако сте в настроение за нещо българско, непретенциозно и бързо за четене.
Поредната книга, която чета от Люси Елеазар и която ме оставя много приятно впечатлена. Хубав сюжет, добре развит. В средата на книгата си казах "Ами сега, какво още ще се случи?", но до последно историята ми беше много интересна.
Не очаквах, че ще ми е толкова интересно, не можех да спра да мисля за тази книга, докато не я завърша. Героите са интересни, имаше някои по-гнусни сцени, свързани с насилие, но такива теми рядко се засягат и е хубаво, че ги виждаме понякога, за да ни напомнят какви опасности има, ако не внимаваме.
Както ��инаги книгите на Люси са завладяващи и се четат на един дъх! Благодаря мила Люси, за мен е удоволствие да стана съпричастна с героите от книгата! Чакам с нетърпение следващата ти творба!