Машина за пуканки

by Михаил Стоянов, Христо Гочев (cover)

Докато четеш, заменяш саундтрака на вълните с думите по тези страници. Истории, приличащи на части от една голяма машина… за любов. Право в сърцето, като леден варненски вятър, който задейства механизмите за живот. И да, доживява ти се. – Теа Денолюбова

Много ми харесва как Мишо няма представа какво става. Но не спира да се опитва да разбере. Смешна книга, написана с вкус и мярка. Прочетете я, ако обичате. – Елена Телбис

Това е книга, забравена на последната седалка в трамвая. Посягаш към нея с усещането, че тя просто е на някой друг. Ако не ти отиват бяла яка и маншет обаче, тя ще ти отива. Тук никой не е сресан и в нищо не е оправдан. Тук младостта не е морална дилема и ти си разказан от чужди спомени и ситуации; проследяваш скимтежа на едно момчешко сърце и отплуваш от самосъжалението, изпълвайки се с прошка към глупака, който си. И докато голото момчешко сърце тупти в ръката ти, не може да не се попиташ: а аз какво направих с моето? – Димана Йорданова

Genres: Audiobook, Bulgarian Literature, Fiction

136 pages, Paperback

Published May 1, 2024

Reviews

[Nelly · Rating 2 out of 5]

Трябва да създадат жанр "книги писани от инфлуенсъри, които се опитват да бъдат проникновени, но в крайна сметка ти губят само времето и си играят с търпението ти" Знам Михаил от тикток и бях меко казано озадачена, защо този човек пише книга и затова реших да я прочета...Оставам си озадачена. Книгата е един хаос на мисли и на моменти седиш и се чудиш "Абе аз психолог ли съм му на този и ако съм, защо не ми се плаща". Имаше хубави моменти, като тази, в която пише за любовта, но те бяха рядкост. Книгата се опитваше да е дълбока и да каже неща, които не сме чували досега...и ти казва...неща за които си се сетил...в 4ти клас. Имаше един мийм, че мъжете като са напушени осъзнават неща, които жените са разбрали като са били на 12, еми така се усеща тази книга. Да не говорим, че нямаше нужда от толкова цинизми, не правят книгата по-остроумна.

[Йоана под Слънцето · Rating 2 out of 5]

Тази книга може би е за някого, но със сигурност не беше за мен.

[Desislava · Rating 5 out of 5]

За пръв път Михаил се появи в началната ми страница на ТикТок, където говореше и не спираше, увлекателно споделени мисли, хващат ти интереса. И следователно като видях, че е издал книга, най-естественото нещо беше да се добера до нея.
Да, тази книга е написана от нарцис и да, всеки би се разпознал в някой "фрагмент" от нея. Или както е модерно да се казва - not a single unique experience.
Разпознах самата себе си в доста от разказите - като дете, като пораснало дете, но най-мило ми беше да чета за видеотеката, защото много точно е описал моите лични чувства към тази съществена част от моето детство.
Очарователна, забавна, сериозна книга. Историята за Мечо ми разби сърцето. Бих гледала този филм.
Както Елена Телбис каза: "Прочетете я, ако обичате".

[Teodora Gocheva]

"Машина за пуканки" се оказа, че не е моята книга. Аз нали съм все назад с модата и все встрани от мейнстрийма, та нямах представа кой е Михаил Стоянов, докато не започнах да чета мнения в Goodreads, за да разбера само на мен ли не ми хареса тази книга. Но явно е разпознаваемо лице в социалните мрежи. Може би, ако човек вече е фен на това, което прави и споделя, ще приеме нещата по различен начин. Но за мен лично пазараът можеше да мине и без тази книга. Да, вярно е, че е има някои лафове и ситуации, които са точно в десетката, поне за моето поколение. Половината от историите бяха абсолютно безцелно разказани, просто за да опишат някакво чувство. "Хей знаеш ли го това чувство, когато..." Да, знам го. Радвам се, че си го изпитал, но не разбрах какво ти е донесло. Не искам да знам какво ти се е случило, а как то е рефлектирало върху теб. Било то и по хумористичен начин, искам да разбера, че има смисъл да ми я разказваш тази история. Ако има нещо, което ми хареса, това е момчешкия заряд и ритъм на историите.

[Моника Василева · Rating 3 out of 5]

В началото ме грабна, но когато дойде историята с мечката - тотално ме загуби. Ако беше по-кратка, може би щях да я преживея, но за жалост заема голяма част от книгата.

[Ani Kirova · Rating 2 out of 5]

Мишо, в инстаграм си по-забавен! И все пак съпорт за всички бг автори 🙌🙌

[Tousser · Rating 4 out of 5]

Михаил е супер образ - гледах го в инстаграм и едно от любимите ми негови писания - Штсксм е от там
Написал е книгата много нарцистично, наистина говори само за себе си, но го прави толкова интересно, че цялото нещо се прочита на един дъх и искаш още и още. Абе с две думи който си го може си го може 😎

[Саня Лалич · Rating 4 out of 5]

Всъщност давам 4 звезди, но самото защото я слушах в Сторител. Самият автор я чете и гласът му ми действаше добре на нервната система. Разсмя ме не веднъж. Ако трябваше да я чета на хартия нямаше да ми допадне толкова, нямаше да усетя настроението.
Като цяло това са някакви негови хвърчащи мисли, кои интересни, кои не чак толкова. И все пак беше интересно да влезна в главата на човек, на когото мисълта бяга и препуска от тема на тема без да се задържа много, също толкова вятърничев колкото съм аз.

[Eliks Y · Rating 2 out of 5]

В началото беше наистина забавна.
Ноо… после се появи мечката… беше прекалено за моя вкус. Нямах особено големи очаквания и първите няколко глави бях приятно очарована, но след филмовите сцени с мечката, продължили толкова дълго, се замислих дали просто не е бил нужен някакъв вид пълнеж, за да не е прекалено кратка книгата.
Може би, просто не е моята книга, но за друг би била развлекателна.

[Kremena Yordanova · Rating 4 out of 5]

Бра во! Най-накрая свеж повей българска проза. Автентично и откровено забавно, смях се с глас.

[Gabriela · Rating 4 out of 5]

Беше забавно, откровено, леко за четене и много истинско
П. П. Хубаво е да знам, че има още един човек на земята които не знае точно какво се случва :)

[Alexa · Rating 5 out of 5]

плувах спокойно в думите му

[Vasil Kolev · Rating 5 out of 5]

Хем поетично, хем не ме подразни. Смях се на доста места :)

(открих го, като ме заведоха на негов stand-up, след като ми показаха един от неговите клипове. Някаква страхотна комбинация от простак и романтик)

[Tereza · Rating 5 out of 5]

“Машина за пуканки” се различава от книгите, които имам на рафта си. Тя е нестандартна, нетипична и ми хареса. Върна ме в миналото, където много обичах пуканки. Повече сладките. Сега рядко ям и солени. Но беше хубаво.

[Teodor Nedyalkov · Rating 4 out of 5]

Прочетох я в самолета.
Мишо е пич.
Полетът ми беше много приятен. И книгата така.

[Aneliya · Rating 3 out of 5]

Доста по-високи очаквания имах от тази българска проза. Стилът на писане може би има потенциал, но на мен лично ми беше много абстрактна и посланията не успяха да стигнат до мен.

[Dimana Bliznashka · Rating 4 out of 5]

Изумително чувство за хумор, което определено не е за всеки. Мишо ти дава надежда и в същата страница, същия ред дори, ти я отнема и я прави на пух и прах. Имах нужда от нещо точно такова - "странно", българско, пленяващо и понякога "вкъщи".
Благодаря ти!

[Misho V · Rating 1 out of 5]

Дъното на дъното.

[Ренета Иванова · Rating 4 out of 5]

Книга, с която да се храниш на плажа. За няколко часа под слънцето, до морето. Първо, защото е писана от човек, който обича синьо и е от Варна. Второ, защото е разпиляна, какъвто си на плажа между “кафе или нещо с алкохол да пия”, докато се потя и се чудя имам ли фактор на гърба или не успях да стигна до там, едва ли за 10 минути ще изгоря…

Тук няма много положителни коментари за Машина за пуканки. Сигурно, защото хората не обичат пуканки, кратки книги и Мишо, който е популярен в TikTok. На мен пък ми харесва, че едва ли някога ще прочете ревюта тук, че се самоиронизира, че показва романтика и бърза да я гази с трамвая.
Харесва ми, че нямам идея дали се шегува, дали Лора съществува, дали бабата носи шкаф в количката, толкова ли е гъста мъглата в Норвегия и може ли човек да не спи 2 седмици. Всъщност книгата е жълта. И това стига.

[Nick Moore · Rating 4 out of 5]

Devoured it in under 2 hours, let me tell you, yes, he is as funny in the book as he is in his Tik Toks, yes the book delves into deeper topics but also keeps everything lighthearted in a way, loved that the chapters all told a different story, that way you never knew what was coming next! I loved the ending as well, it wrapped the book and the name made more sense by the end of it, giving it a 4 star only because I save the five only for deeply relatable characters, and as much the author was witty and fun, it was someone else’s story. Do get the book!

[yovichka · Rating 5 out of 5]

свееежа.
аз съм малко проблемен читател за кратки книги, защото чета 1 страница за ~20/30 секунди и глътнах въпросната машина за пуканки за 1 пътуване в метрото до работа (~45мин), та шегите започнах да ги схващам и оценявам чаак към края

но сценарият за кратък филм с Мечо беше something else. loved it.

overall: книгата от Михаил Стоянов е като негово клипче в инстаграм, напечатано на хартия - в целия му блясък, хаос и кратки съобщителни изречения, които изграждат постепенно една шантава емоция в мен.

а и научих повече за него и семейството му, това също си е плюс

[Julia · Rating 1 out of 5]

Какъв е смисълът да събереш стотина страници с празни мисли, цинизми, една-две имигрантски истории, историйки за креватните ти "подвизи" и да ги издадеш, като най-добре щеше да го спестиш на всички и да ги публикуваш в Инстаграм като личен блог... И на всичкото отгоре да тръснеш към края един хърбав "сценарий" за анимационна мечка, дето трябва да го четат продуценти! Божичко, на българската литература почва да ѝ излиза лошо име заради такива "творби"!
Не препоръчвам на никой грамотен и интелигентен читател.

[Bookmaniac70 · Rating 2 out of 5]

Тези кратки текстове са точно като пуканки, изскачащи от машината на уличен продавач. Текстове, създадени по-скоро, за да бъдат разказани (или изиграни) на живо, отколкото да бъдат четени самостоятелно. Очаквах да са дори по-разпилени, но имаше някаква свързваща нишка до сцените с мечката, на които изобщо не им беше мястото в книгата. Не мога да кажа, че особено ме впечатлиха - имаше проблясъци на свежо, автентично писане, но и много банални клишета. Надявам се авторът да запази и развие непочтителното си (в добрия смисъл) чувство за хумор.

[Aleksandar Angelov · Rating 5 out of 5]

Очаквах нещо подобно, знаейки стилът на клиповете на Мишо, но съм адски приятно изненадан. Върна ме някак в гимназията, когато много четях подобна литература, някак усетих нелепа смес между Георги Господинов и Чарлз Буковски - поетично дълбока изповед с цинизми тук-там, но без никаква претенция (и то буквално заявена), че може да пише или че се опитва да звучи високопарно.
Частта, която ме спечели завинаги, определено е сценарият за анимация с Мечо... просто ме зашемети и ако бях продължил да се занимавам с анимация, както някога исках, щях да оставя всичко и да направя тая анимация на мига.

[Никол Михайлова · Rating 5 out of 5]

Радвам се, че случайно кликнах на тази книга. Докато я слушах, за първи път почувствах книга толкова близка до себе си. Сякаш с автора сме се разхождали по едни и същи улици, срещали сме се на едни и същи плажове, и в 20-ката. Имах възможността да надникна в мислите и
чувствата на един от онези непознати, които срещаш, не знаеш нищо за тях, но учудващо имате много общо. Една от любимите ми книги, които прочетох тази година. 🤍

[Ива Димитрова-Мерджова · Rating 5 out of 5]

Ааааа! “Машина за пуканки” е велика пуканка! Нещо средно между “Тропика на рака” на Милър и почти всичко на Буковски, но по български и под формата на супер зарибяващи кратки разкази. Абе, остроумно, тъжно, весело, смело, иронично, саркастично, като цяло жесток комикс, който Михаил Стоянов не само е написал остроумно, но и чете страшно готино в StoryTel. Въобще голям кеф!

[Petya · Rating 5 out of 5]

Много приятно четиво, след което хем се чувстваш, че познаваш Мишо, хем го усещаш като прекалено дълбока Вселена за да познаваш дори една звезда от него.
Не бях подготвена за историята на Мечо, честно. Не беше ок, Мишо, не беше.

[Daniel Kostadinov · Rating 3 out of 5]

Книгата беше повече от перфектна допреди небивалата история с мечките, след това я оставих и позабравих даже за съществуването и до днес. Като за леко четиво ми хареса, но хуморът е доста на моменти.

[Milena Tasheva · Rating 5 out of 5]

Лош човек ли съм, че се смях на описанието как трамваят се изправя, прави обратен завой и прегазва бабичка?
В случай, че отговорът е да, с удоволствие ще горя в ада, ако ми разрешат да си взема някоя книга на Михаил Стоянов за компания.

[Martin Kolmakov · Rating 4 out of 5]

Най-приятно е, когато сантименталността е подсенеса с лек и неангажиращ език. Дори моментите, които може лесно да се определят като чиста баналност и клишираност не са досадни.
Седя си в безкрайното софийско метро, едновременно с това съм край варненския плаж и се хиля най-откровено.