What do you think?
Rate this book
Приказки от бъдещето #1
Пепеляшка: Окабелена
Включете се в Бъдещето, където три класически истории оживяват в нов облик:
В „ТРИТЕ ДИГИТАЛНИ ПРАСЕНЦА“: Талантлива хакерка е отвлечена посред нощ и принудена да извърши предателство срещу работодателя си – могъщата корпорация „Хаймдал“. Последиците са необратими, а Вълкът е по петите не само на жертвата, но и на похитителите.
В „ПЕПЕЛЯШКА: ОКАБЕЛЕНА“: Домашните роботи съществуват единствено за да служат. Една машина внезапно осъзнава, че е различна, когато се влюбва в световноизвестен артист. Нито тялото ѝ, нито собствениците ѝ обаче биха позволили такова отклонение. ЧИПеляшка ще има нужда от истинска магия, за да срещне своя любим на Фестивала.
В „НЕ ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ“: Когато синът на влиятелен бизнесмен изчезва безследно, той се обръща за помощ към адвокатите Максимилиан Хексъл и Анита Гретел. Подмамени от апетитно възнаграждение, двамата попадат в зловещ капан, от който нямат шанс да се измъкнат невредими.
От автора на „Седем писатели в Космоса“ (номинация „Еврокон“ 2022), „Интервюто“ и „Денят на инвикта“ (номинация „Любима книга“ 2016).
В „ТРИТЕ ДИГИТАЛНИ ПРАСЕНЦА“: Талантлива хакерка е отвлечена посред нощ и принудена да извърши предателство срещу работодателя си – могъщата корпорация „Хаймдал“. Последиците са необратими, а Вълкът е по петите не само на жертвата, но и на похитителите.
В „ПЕПЕЛЯШКА: ОКАБЕЛЕНА“: Домашните роботи съществуват единствено за да служат. Една машина внезапно осъзнава, че е различна, когато се влюбва в световноизвестен артист. Нито тялото ѝ, нито собствениците ѝ обаче биха позволили такова отклонение. ЧИПеляшка ще има нужда от истинска магия, за да срещне своя любим на Фестивала.
В „НЕ ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ“: Когато синът на влиятелен бизнесмен изчезва безследно, той се обръща за помощ към адвокатите Максимилиан Хексъл и Анита Гретел. Подмамени от апетитно възнаграждение, двамата попадат в зловещ капан, от който нямат шанс да се измъкнат невредими.
От автора на „Седем писатели в Космоса“ (номинация „Еврокон“ 2022), „Интервюто“ и „Денят на инвикта“ (номинация „Любима книга“ 2016).
- GenresScience Fiction
192 pages, Paperback
Published May 20, 2024
2 people are currently reading
60 people want to read
About the author
Nikolay Peev
5 books77 followersLawyer by day, writer by night. The fun never ends when you love what you do, right?
Born in Plovdiv, Bulgaria. After finishing Law school, I've worked in several law fields such as Law Enforcement, Government administration, Energetics and Real estate. After hours I've often spent my time working on my debute novel - the sci-fi adventure "Day of the Invict". I finished the book in 2013, when I was 25 y.o., but it was published in the late 2016. The book immediately caught the interest of the audience and the critics and got a nomination for "Favourite book of Bulgaria for 2016" in the fiction genre.
Soon after that, "Day of the Invict" became the first translated Bulgarian science fiction book, available for publishing worldwide.
My second book (2018) is the critically acclaimed modern/dystopian thriller - "The Interview", which centers around the inclusion of Universal Basic Income and how it affects society. It is only available in Bulgarian language... for now. I'd like to see it translated and also published worldwide pretty soon.
The third book - "Seven writers in Space" is a Sci-Fi wildride... a true love letter to classics like "Alien", "Solaris", and "Event Horizont".
Imagine being locked in Space with the most famous writers from the seven continents of Earth. Your pilot is a devious, advanced AI. A sum of terrable disasters follow one after another, while the whole world watches *LIVE* on TV.
Happy to announce that a Fourth book is on the way! We are taking a wild turn to fiction again, and believe me - this is the most ambitious project I've worked on so far. Stay tuned, dear readers.
Currently still balancing between the world of legal practice and writing a couple of surprises for my readers - all in different genres. We'll see how the scales of fate will decide about that.
I always appreciate feedback and book recommendations from readers.
Born in Plovdiv, Bulgaria. After finishing Law school, I've worked in several law fields such as Law Enforcement, Government administration, Energetics and Real estate. After hours I've often spent my time working on my debute novel - the sci-fi adventure "Day of the Invict". I finished the book in 2013, when I was 25 y.o., but it was published in the late 2016. The book immediately caught the interest of the audience and the critics and got a nomination for "Favourite book of Bulgaria for 2016" in the fiction genre.
Soon after that, "Day of the Invict" became the first translated Bulgarian science fiction book, available for publishing worldwide.
My second book (2018) is the critically acclaimed modern/dystopian thriller - "The Interview", which centers around the inclusion of Universal Basic Income and how it affects society. It is only available in Bulgarian language... for now. I'd like to see it translated and also published worldwide pretty soon.
The third book - "Seven writers in Space" is a Sci-Fi wildride... a true love letter to classics like "Alien", "Solaris", and "Event Horizont".
Imagine being locked in Space with the most famous writers from the seven continents of Earth. Your pilot is a devious, advanced AI. A sum of terrable disasters follow one after another, while the whole world watches *LIVE* on TV.
Happy to announce that a Fourth book is on the way! We are taking a wild turn to fiction again, and believe me - this is the most ambitious project I've worked on so far. Stay tuned, dear readers.
Currently still balancing between the world of legal practice and writing a couple of surprises for my readers - all in different genres. We'll see how the scales of fate will decide about that.
I always appreciate feedback and book recommendations from readers.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 20 of 20 reviews
November 25, 2024
Симпатично четиво за едно твърде вероятно "утре", в което кибернетичните присадки са ежедневие, а границите между изкуствения интелект и човешкия разум стават все по-тънки. Освен заглавната история сборникът съдържа още две "приказки от бъдещето" - "Трите дигитални прасенца" и "Не Хензел и Гретел", изпълнени в така любимия ми fix-up похват - споени с рехави сюжетни връзки чрез общите герои.
October 20, 2024
Супер приятно изненадан съм от трите разказа в този сборник. Мисля, че “Трите дигитални прасенца” ми е любимец, но и трите ми харесаха бая.
Идеята да се вдъхновиш от класически истории и да напишеш стиймпънк разкази в едно много роботизирано бъдеще, не очаквах да ми хареса толкова. Сюжетно историите са динамични и стабилно екшън, което не ме изненадва, но това как се свързват по между си и къде точно и как точно намираме прилика с приказките ме изненада. Хакери, роботи, киборги, щипка любов, луди хора, корпорация и изненади, това получих от този сборник. Нямам търпение да видя кои ще са следващите приказки, от които Ники Пеев ще се вдъхнови в продължението, защото на корицата има една единичка 😜
Идеята да се вдъхновиш от класически истории и да напишеш стиймпънк разкази в едно много роботизирано бъдеще, не очаквах да ми хареса толкова. Сюжетно историите са динамични и стабилно екшън, което не ме изненадва, но това как се свързват по между си и къде точно и как точно намираме прилика с приказките ме изненада. Хакери, роботи, киборги, щипка любов, луди хора, корпорация и изненади, това получих от този сборник. Нямам търпение да видя кои ще са следващите приказки, от които Ники Пеев ще се вдъхнови в продължението, защото на корицата има една единичка 😜
August 7, 2024
Чак когато седнах да опиша мислите си относно тази книга, мозъкът ми направи асоциация с предимно харесалия ми сборник "Приказки за страпна нощ". Не знам дали защото научната фантастика е първата ми литературна любов, но в него най-много ме впечатлиха трактовките, помещаващи се в именно този жанр. Или просто са били по-добри произведения. :)
Със сигурност, изваждането на историите от привичният им средновековен (пряко сили - викториански) сетинг и поставянето им във възможно най-противоложния такъв - близко или дори - далечно бъдеще, вероятно е най-доброто светоизграждащо решение, което автор, решил да напише "трибют", би могъл да вземе.
Това е и накратко защо мисля, че идеята на Ники Пеев за поредица разкази, основани на приказки и развиващи се в киберпънк свят, е направо превъзходна.
Първите "Приказки от бъдещето" се състоят от три разказа и по-долу са относително беглите ми впечатления за всеки от тях.
"Трите дигитални прасенца":
Първата история е за хакер, който е в началото на сбъдването на мечтата си и е започнал блага работа в корпорация "Хаймдал". Жената е отвлечена и от нея се иска да направи две неща - да се върне към стария си занаят и да хакне настоящия си работодател. Разбира се, нещата не се развиват гладко, има и що-годе изненадващ финал. Интерпретацията на приказката ми хареса доволно. Персонажите - също, макар и главният злодей да излезе доста глуповат - дори и първата стъпка от плана му да се бе получила, следващите неизбежно щяха да се провалят, рано или късно. Имам някои забележки по естеството на трите прасенцам но не са достатъчно, за да са повече от бели кахъри.
"Пепеляшка: Окабелена":
В тази история има елементи на абсурд. Не знам дали е търсен ефект, но злата мащеха и дъщерите ѝ са доста гротескови образи. Тук героинята е домашен робот, "ъпгрейднат" от предишния си собственик - гений в роботиката. Чипеляшка (добра игра на думи) се влюбва в певец, който си търси изгора - като в някакво реалити. Няма да преразказвам какво се случва натам, но е достатъчно близо до оригинала. Като цяло е добре, може би в диалозите имаше възмного криндж.
"Не Хензел и Гретел":
Синът на лошкото от първия тразказ е изчезнал, а два от по-интересните персонажи ще последват следата от бонбони (или както там беше в оригиналната приказка) до клиника за подобрения, която не е баш читава! Може би най-добрата история, макар и лошковците пак да допуснаха доста сериозни грешки (пр. не може да затвориш в килия някой с толкова много подобрения и той да не избяга).
Като цяло съм доста доволен! Хареса ми киберпънкарският свят, в който се развиват историите и макар и не безкрайно оригинален, е описан добре и убедително. Също така персонажите, появяващи се в по няколко разказа - това е особено любим, а и задължителен похват в мозаечен сборник разкази. Намерих за забавно как адвокатската професия е описана като в мечтите на автора - дълбокоуважаване и на практика неприкосновена ;). Личи си и, че Ники е обмислил добре концепцията си за изкуствените подобрения и ги е използвал добре (макар и манджата да е леко пресолена при Хексъл). Между историите имаше хлабави връзки и мисля, че книгата щеше да спечели, ако бяха по-силни. Пожелавам си "Приказки от бъдещето #2" да не е сборник разкази, а мозаечен роман, чийто основен сюжет се развива като вторичен такъв из отделните приказки. Това е трудно за изпълнение, но би качило нивото не само на произведението, а и на Николай Пеер като писате!
Преднамерено изчаках да мине някоя седмица преди да опиша мислите си, за да разбера какво ми е останало като впечатления и да не изпадам в дребнавости. Есинственото, което си спомням като нехаресало ми са лоши решения и откровена тъпотия на лошите, които омаловажиха в някаква степен победата над тях.
Със сигурност, изваждането на историите от привичният им средновековен (пряко сили - викториански) сетинг и поставянето им във възможно най-противоложния такъв - близко или дори - далечно бъдеще, вероятно е най-доброто светоизграждащо решение, което автор, решил да напише "трибют", би могъл да вземе.
Това е и накратко защо мисля, че идеята на Ники Пеев за поредица разкази, основани на приказки и развиващи се в киберпънк свят, е направо превъзходна.
Първите "Приказки от бъдещето" се състоят от три разказа и по-долу са относително беглите ми впечатления за всеки от тях.
"Трите дигитални прасенца":
Първата история е за хакер, който е в началото на сбъдването на мечтата си и е започнал блага работа в корпорация "Хаймдал". Жената е отвлечена и от нея се иска да направи две неща - да се върне към стария си занаят и да хакне настоящия си работодател. Разбира се, нещата не се развиват гладко, има и що-годе изненадващ финал. Интерпретацията на приказката ми хареса доволно. Персонажите - също, макар и главният злодей да излезе доста глуповат - дори и първата стъпка от плана му да се бе получила, следващите неизбежно щяха да се провалят, рано или късно. Имам някои забележки по естеството на трите прасенцам но не са достатъчно, за да са повече от бели кахъри.
"Пепеляшка: Окабелена":
В тази история има елементи на абсурд. Не знам дали е търсен ефект, но злата мащеха и дъщерите ѝ са доста гротескови образи. Тук героинята е домашен робот, "ъпгрейднат" от предишния си собственик - гений в роботиката. Чипеляшка (добра игра на думи) се влюбва в певец, който си търси изгора - като в някакво реалити. Няма да преразказвам какво се случва натам, но е достатъчно близо до оригинала. Като цяло е добре, може би в диалозите имаше възмного криндж.
"Не Хензел и Гретел":
Синът на лошкото от първия тразказ е изчезнал, а два от по-интересните персонажи ще последват следата от бонбони (или както там беше в оригиналната приказка) до клиника за подобрения, която не е баш читава! Може би най-добрата история, макар и лошковците пак да допуснаха доста сериозни грешки (пр. не може да затвориш в килия някой с толкова много подобрения и той да не избяга).
Като цяло съм доста доволен! Хареса ми киберпънкарският свят, в който се развиват историите и макар и не безкрайно оригинален, е описан добре и убедително. Също така персонажите, появяващи се в по няколко разказа - това е особено любим, а и задължителен похват в мозаечен сборник разкази. Намерих за забавно как адвокатската професия е описана като в мечтите на автора - дълбокоуважаване и на практика неприкосновена ;). Личи си и, че Ники е обмислил добре концепцията си за изкуствените подобрения и ги е използвал добре (макар и манджата да е леко пресолена при Хексъл). Между историите имаше хлабави връзки и мисля, че книгата щеше да спечели, ако бяха по-силни. Пожелавам си "Приказки от бъдещето #2" да не е сборник разкази, а мозаечен роман, чийто основен сюжет се развива като вторичен такъв из отделните приказки. Това е трудно за изпълнение, но би качило нивото не само на произведението, а и на Николай Пеер като писате!
Преднамерено изчаках да мине някоя седмица преди да опиша мислите си, за да разбера какво ми е останало като впечатления и да не изпадам в дребнавости. Есинственото, което си спомням като нехаресало ми са лоши решения и откровена тъпотия на лошите, които омаловажиха в някаква степен победата над тях.
June 27, 2024
Гледам морето от прозореца и се питам какво точно да напиша. Първото изречение винаги е трудно, още по-трудно е, когато продължавам да осмислям какво точно прочетох. Въображението на автора е безгранично. Изказът, боравенето с думите и атрактивните герои, които създава в книгата, те запращат в едно футуристично бъдеще. Там хората са половин киборги и правят постоянни подобрения на тялото си. Корпорация "Хаймдал" е на върха на пирамидата, а Магьосника чете "Седем писатели в Космоса".
Трите разказа хем са отделни случки, хем са навързани един с друг. Някои от героите присъстват и в другия разказ. Този подход ми допадна. Получило се е нещо като роман от отделни случки, свързани помежду си от героите и мястото, където се развива действието. Харесаха ми препратките към приказките "Трите прасенца", "Пепеляшка" и "Хензел и Гретел". С книгата ще преживеете разнообразни емоции - екшън, напрежение, мистерия, роботи, киборги и любов (закъде сме без нея?!).
Невероятно преживяване е да чета този автор! Толкова ми харесаха тези приказки за възрастни, че нямам търпение за още от тях.
Трите разказа хем са отделни случки, хем са навързани един с друг. Някои от героите присъстват и в другия разказ. Този подход ми допадна. Получило се е нещо като роман от отделни случки, свързани помежду си от героите и мястото, където се развива действието. Харесаха ми препратките към приказките "Трите прасенца", "Пепеляшка" и "Хензел и Гретел". С книгата ще преживеете разнообразни емоции - екшън, напрежение, мистерия, роботи, киборги и любов (закъде сме без нея?!).
Невероятно преживяване е да чета този автор! Толкова ми харесаха тези приказки за възрастни, че нямам търпение за още от тях.
July 11, 2024
Чете се на един дъх, няма скучен момент. Определено пренася в бъдещето. Страхотна книга.
September 22, 2025
Истории от близко, възможно бъдеще! Чете се лесно и увлича бързо! Краят често е неочакван!
June 20, 2025
Приятно леко българско кибер фентъзи. Първият и последният разказ съдържат повече екшън, вторият е сладък преразказ на Пепеляшка в един супер-технологичен свят. Трите разказа са добре написани и се четат бързо, светът е добре развит и описан, героите са симпатяги. Искам още от този автор на тази тематика.
October 24, 2024
Забавна фантастична история с героите от детството ни. Авторът предава един футористичен поглед към бъдещето, където роботите, технологиите и могъщите корпорации са завладели света.
November 1, 2024
3,5/5 *
Определено интересна идея на Николай Пеев да съчетае основни мотиви от така познати ни приказки с елементи на едно роботизирано бъдеще. Хареса ми, че историите вървяха бързо, нямаше излишни описания и всеки елемент си беше на мястото, а ако изглеждаше, че не е, то впоследствие ставаше ясно, че всъщност нищо не е случайно.
Въпреки това оценката ми е тази основно заради два елемента, които не ми допаднаха.
Първият и основен е, че ми липсваше повече задълбоченост, разгръщане на историте, опознаване на персонажите....през цялото време усещането ми беше, че се "носим" по повърхността на историята и във всеки момент очаквах да се случи нещо повече, но то така и не дойде. Истината е, че втората и третата история, лично за мен бяха по-добри, докато първата започна добре, но след това ме изгуби и единственото, което ме изненада донякъде беше финалът й.
Вторият ми "проблем" беше предвидимостта - за съжаление за голяма част от нещата и събитията, които се случваха, можех да се досетя на много ранен етап и това донякъде отнемаше от удоволствието ми от четенето.
Надявам се в следващата книга да видим също толкова интересни персонажи, но може би в стил twisted tales :D
Определено интересна идея на Николай Пеев да съчетае основни мотиви от така познати ни приказки с елементи на едно роботизирано бъдеще. Хареса ми, че историите вървяха бързо, нямаше излишни описания и всеки елемент си беше на мястото, а ако изглеждаше, че не е, то впоследствие ставаше ясно, че всъщност нищо не е случайно.
Въпреки това оценката ми е тази основно заради два елемента, които не ми допаднаха.
Първият и основен е, че ми липсваше повече задълбоченост, разгръщане на историте, опознаване на персонажите....през цялото време усещането ми беше, че се "носим" по повърхността на историята и във всеки момент очаквах да се случи нещо повече, но то така и не дойде. Истината е, че втората и третата история, лично за мен бяха по-добри, докато първата започна добре, но след това ме изгуби и единственото, което ме изненада донякъде беше финалът й.
Вторият ми "проблем" беше предвидимостта - за съжаление за голяма част от нещата и събитията, които се случваха, можех да се досетя на много ранен етап и това донякъде отнемаше от удоволствието ми от четенето.
Надявам се в следващата книга да видим също толкова интересни персонажи, но може би в стил twisted tales :D
June 2, 2024
Фантастиката не е моята бира (нищо че не пия бира и без това), намирам я за доста лесна за омотване. Това бидейки казано, разказите в тази книга са окей, лично очаквах да са малко по завъртяни сюжетно, идеята че са фантастика обвързани с някакви приказни мотиви ми подксазваше, че ще бъде нещо неочаквано, но и трите разказа ми се сториха доста (може би прекалено) straight forward.
Харесаха ми персонажите на Хексел и Гретел и тази идея за адвокат в сайбърпънк свят, който има някакви привилегии (като това че роботите знаят да не го бият) и обикаля и има приключения, щеше ми се да има повече от това, силата на автора (според мен) е в персонажите и светостроенето, но точно в такъв формат не усещам че има време да покаже силата си. Ако трите разказа се въртяха около Хексел, нещо ала Гералт в "Последното желание" и надграждаха един върху друг мисля щеше да се получи по-добре, и пак можеше да има тези приказни елементи, както прави и Сапковски.
П.С. срещнах автора на панаира на книгата и му се скарах (не наистина) да продължи "Денят на инвикта" защото няма да ставаме по-млади, та ако евентуално скоро излезе може да ми благодарите, че не съм му дал да ни забрави нас (мен) феновете на все още непоредицата.
Харесаха ми персонажите на Хексел и Гретел и тази идея за адвокат в сайбърпънк свят, който има някакви привилегии (като това че роботите знаят да не го бият) и обикаля и има приключения, щеше ми се да има повече от това, силата на автора (според мен) е в персонажите и светостроенето, но точно в такъв формат не усещам че има време да покаже силата си. Ако трите разказа се въртяха около Хексел, нещо ала Гералт в "Последното желание" и надграждаха един върху друг мисля щеше да се получи по-добре, и пак можеше да има тези приказни елементи, както прави и Сапковски.
П.С. срещнах автора на панаира на книгата и му се скарах (не наистина) да продължи "Денят на инвикта" защото няма да ставаме по-млади, та ако евентуално скоро излезе може да ми благодарите, че не съм му дал да ни забрави нас (мен) феновете на все още непоредицата.
February 25, 2025
Николай Пеев притежава много галантен изказ. Неговите истории са винаги с качествен сюжет и пъстри герои. В първа част на "Приказки от бъдещето" авторът не изневерява на стила си. Създал е до някаква степен нещо сходно на мозаичен роман, който се е получил повече от добре. За мое съжаление обаче не съм огромен фен на кибер-пънк поджанра и това до голяма степен намали удоволствието ми.
May 7, 2025
Някога, много, много отдавна, направо миналото хилядолетие, киберпънкът имаше едно малко, винаги усмихнато братче. Викахме му „нанотех“ и си мислех, че произведенията в този поджанр са изчезнали. Нанотехът взема онова силно кибернизирано, киборгизирано бъдеще на брат си, но рисува доста по-оптимистични картини за него. Предвид това, и като отчетем, че хората обичат да им е гадно, не е изненада, че само книжни плъхове като мен си го спомнят.
Ся, Ники е неправдоподобно положителен човек. Винаги усмихнат, изслушва, ама наистина, дори най-тъпите въпроси, дори да са директна провокация и винаги намира начин да те предразположи да изкараш най-доброто от себе си. За това не е учудващо, че тези три повести ми напомниха духа на нанотеха (до колкото е възможен в настоящето ни). Да има ги гибсъновите корпорации, има я класовата сегрегация, има приемлив техножаргон, има доста от елементите, които наложиха киберпънка на пазара (макар и за кратко, да бъдем честни), но като цяло, чувството, което оставя книгата е доста положително.
Трите дигитални прасенца – Където служителка на голяма корпорация е отвлечена от конкуренцията, за да хакне собствената си компания. Доста добре засукан разказ, който свободно стъпва върху класическата детска приказка и успява да изненада читателят.
Пепеляшка окабелена – Заглавната повест като че ли най-малко ми допадна, но то и оригинала ми е най-малко симпатичен от трите. Следва доста плътно оригиналната история, просто е променено светостроенето. Имаше няколко приятни изненади все пак.
Не Хензел и Гретел – Тук нещата придобиха доста по-мрачен оттенък (отново, както при оригиналите) и на места не знаех какво точно да очаквам. Влезе като от сцена от „Да напуснеш ЕЛ ЕЙ“, което е супер и малко отхвърля дългото ми въведение.
Искам още истории с „Хекс и Грендал“. Тандемът е динамичен и има огромен потенциал. Още повече, че ми е интересно как Ники вижда призванието на адвоката, все пак е запознат от първа ръка по въпроса.
А, забравих. Корицата е супер кефещо пасивно-агресивна.
Ся, Ники е неправдоподобно положителен човек. Винаги усмихнат, изслушва, ама наистина, дори най-тъпите въпроси, дори да са директна провокация и винаги намира начин да те предразположи да изкараш най-доброто от себе си. За това не е учудващо, че тези три повести ми напомниха духа на нанотеха (до колкото е възможен в настоящето ни). Да има ги гибсъновите корпорации, има я класовата сегрегация, има приемлив техножаргон, има доста от елементите, които наложиха киберпънка на пазара (макар и за кратко, да бъдем честни), но като цяло, чувството, което оставя книгата е доста положително.
Трите дигитални прасенца – Където служителка на голяма корпорация е отвлечена от конкуренцията, за да хакне собствената си компания. Доста добре засукан разказ, който свободно стъпва върху класическата детска приказка и успява да изненада читателят.
Пепеляшка окабелена – Заглавната повест като че ли най-малко ми допадна, но то и оригинала ми е най-малко симпатичен от трите. Следва доста плътно оригиналната история, просто е променено светостроенето. Имаше няколко приятни изненади все пак.
Не Хензел и Гретел – Тук нещата придобиха доста по-мрачен оттенък (отново, както при оригиналите) и на места не знаех какво точно да очаквам. Влезе като от сцена от „Да напуснеш ЕЛ ЕЙ“, което е супер и малко отхвърля дългото ми въведение.
Искам още истории с „Хекс и Грендал“. Тандемът е динамичен и има огромен потенциал. Още повече, че ми е интересно как Ники вижда призванието на адвоката, все пак е запознат от първа ръка по въпроса.
А, забравих. Корицата е супер кефещо пасивно-агресивна.
September 25, 2024
Николай Пеев и Vision Books продължават да радват почитателите на родната научна фантастика. Последното засега издание от българския автор – „Пепеляшка: Окабелена“ представлява интригуваща антология от три привидно самостоятелни, но все пак свързани истории, всяка от които е сай-фай интерпретация на любими класически приказки. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
August 31, 2024
Пепеляшка от бъдещето е окабелена: https://knigolandia.info/pepelyashka-...
Фантастично ми е тия дни, успоредно четох легендарната „Донърджак“ на Роджър Зелазни и сборника „Пепеляшка: Окабелена“ на Николай Пеев, която мами окото с изключителната си корица. В тази първа част „Приказки от бъдещето“ Пеев ни запраща в един колкото странен, толкова и понятен предстоящ свят, в който подобренията по тялото са правилото, а не изключението, и само най-богатите могат да си позволят да запазят изцяло човешкия си облик и вродени природни способности. Всички останали – е, те в различна степен са модифицирали части от телата си в постоянната еволюционна надпревара, която Луис Карол чудесно метафоризира в „Алиса в Страната на чудесата“: „Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място, а за да стигнеш до някъде, трябва да бягаш поне два пъти по-бързо.“
Vision Books / Вижън Букс
https://knigolandia.info/pepelyashka-...
Фантастично ми е тия дни, успоредно четох легендарната „Донърджак“ на Роджър Зелазни и сборника „Пепеляшка: Окабелена“ на Николай Пеев, която мами окото с изключителната си корица. В тази първа част „Приказки от бъдещето“ Пеев ни запраща в един колкото странен, толкова и понятен предстоящ свят, в който подобренията по тялото са правилото, а не изключението, и само най-богатите могат да си позволят да запазят изцяло човешкия си облик и вродени природни способности. Всички останали – е, те в различна степен са модифицирали части от телата си в постоянната еволюционна надпревара, която Луис Карол чудесно метафоризира в „Алиса в Страната на чудесата“: „Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място, а за да стигнеш до някъде, трябва да бягаш поне два пъти по-бързо.“
Vision Books / Вижън Букс
https://knigolandia.info/pepelyashka-...
July 16, 2025
Хареса ми приказката за Пепеляшка. Останалите ми бяха леко безинтересни. Книгата се чете леко и историята върви плавно. Имаше някаква връзка между трите приказки, но и не точно. Историите за "Не Хензел и Гретел" и "Трите дигитални прасенца" не бяха моите. Ще ми е интересно дали книгата ще има продължения. На мен, като инженер, ми стана любопитна техническата част в разказите, така че ще чакам да видя какво е подготвил автора за в бъдеще.
June 4, 2024
Мамка му и 20метра кабел! Уникално четиво от приказния разказвач от бъдещето Nicky Peev ! Не можах да смогна да обръщам страниците на завладяващата червена книга! Още ми е код червено! Благодаря ти, Ники! Нямам търпение за следващото ниво.. обещал си!
June 20, 2024
Книгата се прочита бързо и леко, определено аз лично очаквах повече от модерния, футуристично фантастичен преразказ на три любими приказки. Автора се е насочил към бъдещето където AI ботовете и кибернетичните подобрения властват
June 2, 2024
Много ми харесаха и трите разказа! Прочетох ги на един дъх! Прекрасно написани, по- модерен и различен начин старите любими приказки! Препоръчвам с две ръце! ✨📖🧚🏻♀️
March 23, 2025
Много интересно четиво. Направо се чете на един дъх.
Много е добре да прочетеш тези класически приказки в съвременен вариант.
Нямам търпение да прочета още нещото от този автор.
Много е добре да прочетеш тези класически приказки в съвременен вариант.
Нямам търпение да прочета още нещото от този автор.
Read
August 8, 2025Реших да прочета тази книга, подведена от многото положителни мнения. Очаквах нещо различно, нестандартно, може би дори провокативно. За съжаление, останах искрено разочарована.
Стилът на писане е наивен и тромав – сякаш авторът се лута между желанието да звучи дълбокомислено и нуждата да запълни страниците. Диалозите са изкуствени и безсмислени, нито развиват героите, нито движат сюжета напред. Много от пасажите са недоразвити.
Книгата е кратка, а въпреки това се усеща претрупана с абзаци, които служат единствено като пълнеж. Липсва плътност, липсва ритъм. Всичко се случва предвидимо и без емоционална тежест. Има сериозни несъответствия и дупки в сюжета.
Вярвам, че литературата може и трябва да бъде експериментална, но тук експериментът изглежда незавършен и неубедителен. Може би книгата просто не е „моята“, но за мен „Пепеляшка окабелена“ е пример за това как добрата идея не е достатъчна без майсторска реализация.
Надявам се авторът да не се обиди, а да се амбицира и да ни изненада с нещо, което спира дъха.
Комплименти за Фиделия Косева. Корицата е чудесна.
Стилът на писане е наивен и тромав – сякаш авторът се лута между желанието да звучи дълбокомислено и нуждата да запълни страниците. Диалозите са изкуствени и безсмислени, нито развиват героите, нито движат сюжета напред. Много от пасажите са недоразвити.
Книгата е кратка, а въпреки това се усеща претрупана с абзаци, които служат единствено като пълнеж. Липсва плътност, липсва ритъм. Всичко се случва предвидимо и без емоционална тежест. Има сериозни несъответствия и дупки в сюжета.
Вярвам, че литературата може и трябва да бъде експериментална, но тук експериментът изглежда незавършен и неубедителен. Може би книгата просто не е „моята“, но за мен „Пепеляшка окабелена“ е пример за това как добрата идея не е достатъчна без майсторска реализация.
Надявам се авторът да не се обиди, а да се амбицира и да ни изненада с нещо, което спира дъха.
Комплименти за Фиделия Косева. Корицата е чудесна.
Displaying 1 - 20 of 20 reviews