„Потъване“ ни среща с писател, странник, чието отношение към хората граничи почти с мизантропия. Сам на гръцки курорт, той е в търсене на усамотение, за да напише своя роман. Дните на писателя са еднообразни и скучни и вместо да потъне в писане, потъва в огромни количества водка. Едно от малкото, а може би и единствено негово забавление и в същото време форма на морално изпитание е да наблюдава шестнайсетгодишно момиче – дете, на прага на своето физическо съзряване.
Но един ден на плажа пристига Корина със своя съпруг и малкия им син, придружавани от техния странен приятел, Арис. Между писателя и Корина се завързва мълчалив разговор с размяна на погледи. Основният обект на необичайния им разговор е Арис, когото Корина се опитва да предпази от любопитството на писателя.
Следва още едно „но“. Един ден мъжът на Корина и техният син си тръгват. На другия ден писателят вижда как Арис пристига сам на плажа и влиза в морето. Плува все по-навътре и по-навътре, докато се изгубва напълно от погледа на писателя. След време Корина пристига разтревожена. Разговорът ѝ с писателя вече не е без думи, а активен диалог – потъване в драматичната история на връзката между Арис и Корина. В този диалог се крият отговорите на няколко въпроса:
Тежестта на вината и възможността за нейното изкупление? Изкушенията, пред които доброто често е изправено? Каква е причината за решението на Арис? Ще се върне ли обратно, или завинаги ще остане в морето? И още: въпросът за истинските стойности в изкуството.
Неуспешен писател среща гръцка богиня на трагедията на плажа, в компанията на безрък мъж… Deep thoughts ensue. Малко shade върху по-успешни писатели и се получава едно такова… напъване. Иначе стилът не е лош. Разговорите между псевдо-Буковски, простете, писателят-педофил, простете, неуспешният писател и “богинята” на места ме караха да се запитам, тези как изобщо се разбират. Но имаше някои добри цитати, признавам.
„Това съм аз - можеше да продължи: - Един осакатен мъж, който задоволява потребността ти от състрадание. Гледай ме и състрадавай. Това е висше човешко качество. Състраданието ще те извиси, ще те направи по-ценна в собствените ти очи. Аз съм възможно най-удобният инструмент за упражняване на твоя алтруизъм.”