What do you think?
Rate this book
Откакто те няма
Книгата е част от поредицата илюстровани книги за възрастни читатели „Нов ред“ на издателство „Точица“. Библиотека „Нов ред“ събира книги, в които думи и образи говорят заедно на възрастния читател.
В какво се измерва отсъствието? Необичаен въпрос в един свят, в който като че ли се стремим да компенсираме всяка липса, да запълним всяка празнота, да скъсим времето на копнежа, да прогоним скръбта.
Книгата на Албена Тодорова говори за отсъствието спокойно и вглъбено. Думите ѝ попадат във вътрешния ни разговор с онова, което ни липсва. Те описват, кротко и по същество, малките промени, които са настъпили междувременно в света. И с това задействат у читателя силни емоционални вериги – като чувството за вина, че не си успял да спреш часовниците (както започва прочутият „Погребален блус“ на Йейтс); че допускайки светът да се промени, не си останал да чакаш на същото място, за да може следващата среща да се състои.
Но книгата не навлиза в тези емоционални реакции. Тя прави друго – отваря пространство за разговор. За разказ. За думи, които продължават общуването и правят връщането възможно.
Илюстрациите на Мила Янева-Табакова чувствително долавят допълващите се нюанси на смисъла. Цветовете – на кафе и на небе – са от отсрещните страни на спектъра, а светлината и сянката са също толкова материални, колкото и птиците, котките, вещите. Малките промени са уж незабележими за читателя... докато не се впусне да ги търси.
В какво се измерва отсъствието? Необичаен въпрос в един свят, в който като че ли се стремим да компенсираме всяка липса, да запълним всяка празнота, да скъсим времето на копнежа, да прогоним скръбта.
Книгата на Албена Тодорова говори за отсъствието спокойно и вглъбено. Думите ѝ попадат във вътрешния ни разговор с онова, което ни липсва. Те описват, кротко и по същество, малките промени, които са настъпили междувременно в света. И с това задействат у читателя силни емоционални вериги – като чувството за вина, че не си успял да спреш часовниците (както започва прочутият „Погребален блус“ на Йейтс); че допускайки светът да се промени, не си останал да чакаш на същото място, за да може следващата среща да се състои.
Но книгата не навлиза в тези емоционални реакции. Тя прави друго – отваря пространство за разговор. За разказ. За думи, които продължават общуването и правят връщането възможно.
Илюстрациите на Мила Янева-Табакова чувствително долавят допълващите се нюанси на смисъла. Цветовете – на кафе и на небе – са от отсрещните страни на спектъра, а светлината и сянката са също толкова материални, колкото и птиците, котките, вещите. Малките промени са уж незабележими за читателя... докато не се впусне да ги търси.
21 pages, Hardcover
Published May 1, 2024
34 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
June 19, 2024
Красива, фина, деликатна книга за загубата. Не намирам думи.
June 21, 2024
Особено присъствие е отсъствието и Албена го е предала чудесно.
А Мила Янева-Табакова не просто е илюстрирала – разказвала е своята история за копнежа.
Тези лазурни локви, тези множащи се кафеени кръгове под самотната чаша... Красиво нещо са направили.
А Мила Янева-Табакова не просто е илюстрирала – разказвала е своята история за копнежа.
Тези лазурни локви, тези множащи се кафеени кръгове под самотната чаша... Красиво нещо са направили.
April 14, 2025
Някои липси остават завинаги 🖤
Read
December 31, 2024“Все така продължавам да надничам вечер из прозорците на кооперациите…”
May 30, 2024
Красива книга, във всеки смисъл на думата.
September 12, 2024
This is a book about
"the azure of the otherwise muddy puddles
on the days when the weather is nice". (Translation mine, I hope I didn't butcher the original:
"синевата на инак калните локви
в дните, когато времето е хубаво."
And I bet my right hand and an eye these lines are what inspired Mila Tabakova when she chose her pallet for the illustrations.
This is a book about loss, about how we lose our way when we lose someone important, how we lose a part of ourselves only that person can bring about. But it's also a book about finding our way through the frustration, staying connected to that lost someone or something.
"the azure of the otherwise muddy puddles
on the days when the weather is nice". (Translation mine, I hope I didn't butcher the original:
"синевата на инак калните локви
в дните, когато времето е хубаво."
And I bet my right hand and an eye these lines are what inspired Mila Tabakova when she chose her pallet for the illustrations.
This is a book about loss, about how we lose our way when we lose someone important, how we lose a part of ourselves only that person can bring about. But it's also a book about finding our way through the frustration, staying connected to that lost someone or something.
November 4, 2024
Така трудно е да се пише за загубата и за това, което остава в нас. Осъзнавам го всеки път, когато опитам да пиша за своите загуби. Думите на Албена са нишка и утеха. Има нещо много голямо и много смислено, което ни свързва в загубата ни - и тази красива, изящна книга разказва точно за него.
May 25, 2024
Деликатна и тъжна книга с разкошни илюстрации и силни думи... Прегръдка за Бени и Зори от Точица! Красиво бижу!
June 9, 2024
Много трудно се пишат книги с малко думи, но много смисъл. Дълбоко ме развълнува. Напомни ми на "Когато искам да мълча" на Зорница Христова и Кирил Златков
September 12, 2024
Тази книга е есенцията на деликатността на Албена, събрана между кориците. Не само книжно тяло, а приятел, с когото можеш да помълчиш и да поемеш дълбока глътка въздух от суетата на света.
September 13, 2024
Малка книжка за голяма загуба, която деликатно подръпва струните на сърцето. Красива и нежна като всяка друга книга на Бени. <3
September 16, 2024
Много обичам поезия, която не е шумна, сложна и фалшива. Албена Тодорова пише точно такава, която се е родила в сърцето и мислите, истинска и преживяна.
“Откакто те няма” не знам дали е поезия, по-скоро е писмо, събрало всички качества на поезията на Бени. И какво писмо! Препрочиташ го, преживяваш го, прибираш го в библиотеката до най-скъпите ти вещи и се връщаш към него, за да запълниш липсата на нещо или някого.
Кафето и небето, които са изляни по страниците на тази красива книга под формата на илюстрации от Мила Янева-Табакова, хармонично си разговарят с текстовете и добавят още по-голяма дълбочина на съкровените думи.
“Откакто те няма” не знам дали е поезия, по-скоро е писмо, събрало всички качества на поезията на Бени. И какво писмо! Препрочиташ го, преживяваш го, прибираш го в библиотеката до най-скъпите ти вещи и се връщаш към него, за да запълниш липсата на нещо или някого.
Кафето и небето, които са изляни по страниците на тази красива книга под формата на илюстрации от Мила Янева-Табакова, хармонично си разговарят с текстовете и добавят още по-голяма дълбочина на съкровените думи.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews