Вече познавам творчеството на Кремена, благодарение на друга нейна книга, която ОБОЖАВАМ! И изключително много се радвам, че "Диагноза Неустоим" също много ми хареса.
Още в първата глава става ясно на читателя колко добър стил на писане и изразяване има авторката и това е едно от първите неща, които те грабват моментално. И въпреки че в началото имам чувството, че читателите получаваме малко повече информация за главната героиня, отколкото е нужно в първите 3 страници, то не го чувствам насилено това предаване. Макар и просто да са разказани някакви елементи от характера и живота на Беа, е направено по такъв начин, че да не ме дразни, а всъщност да ми хареса, защото веднага опознаваме донякъде героинята.
По-натам през историята всичко, което сме разбрали за Беа набързо, се разгръща постепенно и показва колко многопластова и добре изградена е както тя, така и главния герой - Лео. Много съм впечатлена колко истински са написани и двамата и колко лесно е да ги харесаш, и да се свържеш с тях, така че да ги усетиш.
Връзката помежду им ми беше много интересна и приятна за проследяване. Запознанството им е един път и съвсем откровено мога да ви кажа, че ми беше много забавно и веднага ме грабна към историята. Отношенията им се развиват с добро темпо, което на моменти ми се струваше малко бавно, но пък със сигурност поне аз го предпочитам такова, отколкото написано набързо и през пръсти.
Наистина личи колко много внимание е обърнато и на героите по отделно, и на любовната им история, така че да покаже всеки един момент, който гради стъпка по стъпка отношенията им. Точно и поради тази причина ми хареса темпото и начина, по който авторката си изгражда историята и сюжета, динамиката, която е вкарала и малките детайли, които правят книгата още по-реална.
От един момент нататък обаче, искрата в диалозите между Беа и Лео ми се губеше. Започваха добре, но в някакъв момент диалогът ми ставаше малко насилен. Това може би се дължи именно на продължителността им, тъй като имаше разговори, които ми се струваха по-дълги, отколко имаше нужда.
Искаше ми се също така авторката да е направила някои сцени по-драматични. Не ме разбирайте погрешно, страхотно си е наредила нещата, така че през цялото време да се случва по нещо и то по такъв начин, че като се замислиш, да осъзнаеш колко реалистично е написано. Но пък все си мисля, че ако бяха преекспонирани малко повече, тежестта им щеше да е по-голяма.
Кулминацията си признавам, че първоначално мислех, че е слаба, предвид случващото се и неадекватната реакция на Беа, която вече познаваше Лео. Но след това, когато минах към развръзката, видях, че е напълно логична за момиче, което цял живот се е съмнявало в себе си, така че си беше намясто.
Краят е много сладурски и напълно подхожда на останалата част от книгата, като също така събужда и любопитството за следващата част от поредицата, обещавайки да е интересна.
~~~
Оценка: 4/5⭐