Централна емисия

by Йорданка Белева, Иво Рафаилов (Illustrator)

Гъсто населена с образи, сетивна вселена, в която най-важната дума е „ние“. Не просто човекът срещу космоса, човекът срещу смъртта – а ние, нашата свързаност, която упорства, не се отказва, държи се здраво от двете страни на големия предел. Дъските дъхтят на вино, смъртта мирише на майка, от облаците се подават ръце – утешителен свят, в който можеш да вярваш. Едновременно хтоничен и милостив, свят, който няма нужда да идеализира, за да продължи да обича.
Зорница Христова

Това е книга за същностните основания на човека и отстоянията му. Книга, чиито особени стихотворения реквиеми оголват до внезапната му сърцевина смисъла. Безпощадна книга, която създава – в белезите от лични загуби и обгрижвана памет – усещане за съшиване на рани без упойка. Книга, в която смъртта и отсъствията не отнемат, а прибавят, обичайки без отстъп всеки един от нас и милионите като нас, „забодени в живота“.
Йордан Велчев

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

52 pages, Paperback

First published May 1, 2024

About the author

Йорданка Белева е родена в Тервел. Носител е на първи награди от национални конкурси за поезия и проза. Завършва българска филология и библиотечен мениджмънт. Докторант е по обществени комуникации и информационни науки. Автор е на поетичната книга "Пеньоари и ладии" (2002) и сборника с разкази "Надморската височина на любовта" (2011).

Reviews

[Ива Попова · Rating 5 out of 5]

Тиха ферментация на обичта.
Напомняне да вървим, да се държим за ръце и да внимаваме да не забравим.
(Наивен) урок как да разпознаваме "кога човек е на живо/ и кога е на запис"

Това е за мен "Централна емисия" на Йорданка Белева.💔

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

Обичам всяка дума, написана от Йорданка Белева, независимо дали е проза или поезия. Успява да ми бръкне в душичката по всеки възможен начин. И тук както и при таралежите усетих смъртта и загубава на всяка страница. Но и любовта.

***
Пътуване със самолет

С поглед облаци ровя -
търся своя баща.
Търся баби и дядовци,
другите от рода.
(Как добре са се скрили.
Но и аз съм добра.
Ето крак се подава,
ето, хващам ръка.
Но ръката ме пуска.
Всеки път е така.)
Аз разравям, тършувам
и разхвърлям небе.
Виждам чужди изгубени,
ала своите не.

[Bistra Bozhikova · Rating 5 out of 5]

Ох. Книга, която те затиска и едновременно ти дава криле, пълна със смърт и тишина. Йорданка Белева е живяла много животи през вековете, сигурна съм, в думите ѝ е събрана мъката от всичките.

[Ралица Генчева · Rating 5 out of 5]

Йорданка Белева всеки път ми бърка толкова надълбоко в душата и я уголемява, че някой ден ще я разшири до пръсване.

[Габриела Манова]

ПЪТУВАНЕ СЪС САМОЛЕТ

С поглед облаци ровя -
търся своя баща.
Търся баби и дядовци,
другите от рода.
(Как добре са се скрили.
Но и аз съм добра.
Ето крак се подава,
ето, хващам ръка.
Но ръката ме пуска.
Всеки път е така.)
Аз разравям, тършувам
и разхвърлям небе.
Виждам чужди изгубени,
ала своите - не.

[Стефани Kalcheva · Rating 5 out of 5]

Прекрасна стихосбирка, ще я препрочета. И много добра подредба на стиховете, всичко е точно на мястото си.

[Yoana · Rating 3 out of 5]

Талантлива поетеса, но според мен в стихосбирката има и немалко банални стихотворения. Основната тема е смъртта, което само си е малко табу, особено в нашата култура. Има някои много въздействащи моменти, които ти идват изневиделица - обичам такава поезия. Но не преобладават.

[Kristina · Rating 1 out of 5]

Обожавам разказите на Йорданка Белева, но поезията ѝ далеч не е по мой вкус, за съжаление.

[Denitza Vidolova · Rating 5 out of 5]

Тази книга се чете внимателно, емоционално. Ту те хваща за гърлото, ту ти става мило, ту искаш да прегърнеш или да бъдеш прегърнат, май повече второто. Книга за разделите, от тези финалните, окончателните, когато няма връщане назад, но с много грижа и любов написано. На мен ми е трудно да чета и мисля за смъртта, но тази книга ти помага, защото е важен този прочит, тази емоция, това осмисляне.

Видях едно ревю, в което беше оставено едно стихотворение от колекцията в тази книжка - и аз споделям едно. Това, от което след като вчера я купих от Панаира на книгата и четох на дивана, ми стана много мило и свидно такова.

Централна емисия
Когато прабаба ми ослепя
обикна радиото
и до последно се ослушваше за катастрофи,
срещи на лидери, курса на долара,
прогнозата за времето, нивото на река Дунав в сантиметри.

Затова, откакто я няма внимавам:
да не правя дълги изречения,
да е ясна дикцията ми
и нормално темпото на говорене.
За всеки случай повтарям.

Някъде под земята
на кръгъл час баба напряга слух.

[Yanitsa Genova · Rating 5 out of 5]

Великолепна!

[Данила Райчева · Rating 5 out of 5]

Книга за спомените като щрихи на живота. За тихата обич, която се утаява в нас след загубата и се преражда в нова, по-смирена и топла. И за неизменния кръговрат между двете – обичта ни е памет, посята преди да сме се научили на нея; спомените ни са дар, който поднасяме на себе си, когато имаме най-голяма нужда от тях. ♥️