What do you think?
Rate this book
Годината, която започна в неделя
В „Годината, която започна в неделя“ Яница Радева разгръща едно майсторско модерно писане – чрез употребата на различни модалности на езика, тя съчетава събития и психика. Романовият свят е убедителен, прочитът – емоционален, а внушенията, постигнати по художествен път, са човешки и ценностно ориентирани.
Младен Влашки
Новият роман на Яница Радева предлага различен инструментариум за приближаване, дори за докосване на далечината: снимки, вестници, чествания, фабрика на бъдещето, внезапни споделяния, снежни топки. Тук, в провинциалния град от младостта на нашите родители, в притихналото гето на прогреса, героите са обхванати от общ фатализъм. Благодарение на изострения си лиризъм повествованието пулсира интензивно между времената: днешно – тогавашно – едно още по-далечно, необлицовано с нови плочки време. Деликатна, но и стаено иронична археология на носталгията.
Борис Минков
Младен Влашки
Новият роман на Яница Радева предлага различен инструментариум за приближаване, дори за докосване на далечината: снимки, вестници, чествания, фабрика на бъдещето, внезапни споделяния, снежни топки. Тук, в провинциалния град от младостта на нашите родители, в притихналото гето на прогреса, героите са обхванати от общ фатализъм. Благодарение на изострения си лиризъм повествованието пулсира интензивно между времената: днешно – тогавашно – едно още по-далечно, необлицовано с нови плочки време. Деликатна, но и стаено иронична археология на носталгията.
Борис Минков
188 pages, Paperback
Published May 1, 2024
1 person is currently reading
15 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
August 28, 2024
Соц импресии, завъртени около живота на една провинциална улица. Докато в голямото никнат заводи и язовири, честват се революции и пресата възвестява светлото бъдеще, в малкото хората продължават кога да се обичат, кога да си правят мизерии.
Наивистичният стил веднага ме впечатли, даже побързах да си купя още една книга на авторката още преди да завърша тази. Любопитна ми се стори и анонимната многогласност, която е едновременно всевиждаща и късогледа - точно типът свидетели, които човек има в малкия град, в атмосферата на потайност и слухове през соца. Резултатът обаче е доста затормозяващ за четене и за мене не се постига достатъчна плътност на историята.
Не ми хареса и как вътрешната мотивация на героите, строящи социализма, е подменена с партийното верую, което разбира се, ги превръща в посмешище. Като че ли само на неблагонадеждното семейство му е спестено окарикатуряването, въпреки че лично за мене епизодите с фантастичното кръщене и финтирането на системата с мачовска секс услуга например заслужават не по-малко ирония. При всички положения различното третиране на героите и обособяването им в крайности е пропаганден похват, еднакво презрян, каквато и кауза да обслужва.
Все пак бих отличила един от разказите, където отмъстителната лудория на една майка да посоли тортата я лишава от възможността да види детето си и дори може би довежда до смъртта на непознат. Интересна е възможността и за други подобни връзки между разни събития, при което неподозиращи герои и дори жертви в опита си да се защитят разразяват катастрофи. Ако не се използва за морално осъждане, ефектът на пеперудата е абсолютно валиден и много въздействащ начин за изследване на вътрешното, егоцентрично преживяване на причините и следствията, на сложността на света.
Книгата ми напомни на Тук живее Йожи, която също четох наскоро, не на последно място понеже и при двете няма монолитна история. Анекдотите даже малко се преплетоха и вече не съм сигурна кой откъде е. Опитът на Надежда Радулова може би все пак е по-добър въпреки по-оригиналните стилови решения тук. Но е някак незадоволително, че въпреки изобилието от текстове за тоя период като че ли няма смелост за откровен мемоар и картината на времето излиза някак беззъба и вяла, по-скоро провокираща забрава, отколкото памет.
Наивистичният стил веднага ме впечатли, даже побързах да си купя още една книга на авторката още преди да завърша тази. Любопитна ми се стори и анонимната многогласност, която е едновременно всевиждаща и късогледа - точно типът свидетели, които човек има в малкия град, в атмосферата на потайност и слухове през соца. Резултатът обаче е доста затормозяващ за четене и за мене не се постига достатъчна плътност на историята.
Не ми хареса и как вътрешната мотивация на героите, строящи социализма, е подменена с партийното верую, което разбира се, ги превръща в посмешище. Като че ли само на неблагонадеждното семейство му е спестено окарикатуряването, въпреки че лично за мене епизодите с фантастичното кръщене и финтирането на системата с мачовска секс услуга например заслужават не по-малко ирония. При всички положения различното третиране на героите и обособяването им в крайности е пропаганден похват, еднакво презрян, каквато и кауза да обслужва.
Все пак бих отличила един от разказите, където отмъстителната лудория на една майка да посоли тортата я лишава от възможността да види детето си и дори може би довежда до смъртта на непознат. Интересна е възможността и за други подобни връзки между разни събития, при което неподозиращи герои и дори жертви в опита си да се защитят разразяват катастрофи. Ако не се използва за морално осъждане, ефектът на пеперудата е абсолютно валиден и много въздействащ начин за изследване на вътрешното, егоцентрично преживяване на причините и следствията, на сложността на света.
Книгата ми напомни на Тук живее Йожи, която също четох наскоро, не на последно място понеже и при двете няма монолитна история. Анекдотите даже малко се преплетоха и вече не съм сигурна кой откъде е. Опитът на Надежда Радулова може би все пак е по-добър въпреки по-оригиналните стилови решения тук. Но е някак незадоволително, че въпреки изобилието от текстове за тоя период като че ли няма смелост за откровен мемоар и картината на времето излиза някак беззъба и вяла, по-скоро провокираща забрава, отколкото памет.
Displaying 1 of 1 review