Малки грехове

by Паулина Георгиева, Paulina Georgieva

Шестима приятели се срещат на уикенд ваканция на остров Крит, където отсядат в луксозен ритрийт център, известен с това, че лекува „малките“ грехове на съвременните хора – злоупотреба с алкохол, антидепресанти, изневери, кариерни амбиции, отчуждение, загуба на призвание и житейски смисъл. Отношенията между шестимата вече са усложнени от любовни афери и семейни тайни. Една невинна на пръв поглед групова терапия в ритрийт центъра, известен като „Дворец на Невинността“, предизвиква признания, които ще променят живота им.

Genres: Bulgarian Literature

200 pages, малък формат, меки корици

Published May 1, 2024

About the author

Паулина Георгиева е автор на романите "Малки грехове" (2024 г, изд. Книгомания) и „Симулацията“ (2022, изд. Книгомания). Известна е също с разкази, публикувани в медии, като немалко от творбите й са отличени с литературни награди. Текстовете ѝ разказват увлекателно истории, надскочили локалното. Те изследват невидимите страни на човешката душа и ситуациите, които преобръщат живота. Историите, които разказва, изненадват читателя с неочакван край.
Паулина Георгиева е носител досега на Голямата награда на V националeн литературен конкурс „Атанас Липчев“ (2019), Специалната награда на литературния конкурс „Кутия с неизпратени писма“ (2019), организиран от Клуба на дейците на културата „Нов живец“ – Атина и отличие в националния конкурс за кратък разказ „Тетрадката“ (2019).

Учи в НГДЕК „Константин Кирил Философ“ и е магистър по история към СУ „Св. Климент Охридски“. Днес е сертифициран коуч към Института за интегрална психология. Известно време работи като журналист към в. „Капитал" и сп. Forbes – има публикувани близо 140 статии.
Водещ обучител е в международната програма за обучения на лидери с помощта на коне HorseDream. Стипендиант е на Фондация „Елизабет Костова“. По професия е корпоративен ловец на глави (хедхънтър) и собственик на HR компанията TAURUS Consultants.

Reviews

[Elena Petrova · Rating 1 out of 5]

Отказах се да продължавам да се измъчвам някъде към 60 страница. Шаблонни истории и персонажи и доста повърхностни разсъждения. Надявам се, че към финала става по-смислена, но не искам да си губя повече време с нея.

[Jana Milosheva · Rating 5 out of 5]

Брилянтна. Паулина е надминала първия си роман, категорично! Повежда читателя плавно, почти наивно ни кара да вярваме, че сме зачели нещо леко... Но финалът, о, финалът! Браво !

[Mihaela Sidera-Scott · Rating 5 out of 5]

Книгата ме грабна още с първите страници, които прочетох в сайта на издателството и реших, че искам да разбера какво се случва по нататък с главните герои. А и това име Лилит, винаги настръхвам, когато го чуя... Прочетох я за един ден!
Много ми хареса, че имаше малки епилози за героите, защото иначе нямаше да ми хареса края.

[Desislava Todorova · Rating 3 out of 5]

Защо чак сега попадам на тази книга? > Може би слаб маркетинг?
За мен книгите от български автори са вид харакири, но продължавам да опитвам и да, критериите ми не са високи.
Попаднах на тази книга от литературния клуб в работата и като започнах да я чета си помислих, че може да е дете на Физика на тъгата и Повелителят на мухите. После като дойде и Лилит (и Едем), ми стана ясно накъде отива историята (Грехът на Лилит) и честно казано се уплаших, че книгата някъде ще се счупи, че само първите 2 части са добри и после нещата ще тръгнат надолу, но не се оказах съвсем права. Краят беше може би малко претупан, имам чувството, че доста автори не знаят какво да го правят този край и гледат да не задълбочават. Образите бяха шаблонни (Тузарят, Кариеристката, Добрата, Проницателният и т.н.), повествованието фрагментирано, но не беше чак толкова дразнещо. Хубавото е, че липсваха плоски и глупави диалози, за което поздравления. Според мен можеше обаче малко да се задълбае в образите и да станат по-плътни. И да, и Библията, и гръцката митология са доста експлоатирани за съвременната литература, явно човек търси сигурност за успеха на романа. Единствено корицата бива ли да е толкова in your face и още повече да загатва какво/ как ще се случи в романа? Ако аз бях на мястото на авторката щях да избера друга корица (странно, не пише кой е автор на корицата). И гледам, че е имало редактор, който явно не е бил сигурен как се пише бугаца, затова го има във вариант с О и с У. С две думи, останах приятно изненадана от романа, чете се бързо, увлича, краят е донякъде предвидим, по-сладникав отколкото ми харесва, но пък е написан истинско без излишна помпозност.

[Nelly Ognianova · Rating 5 out of 5]

“Малки грехове” е една от книгите, които прочетох през 2024 г, почти веднага след излизането й, както се казва, на един дъх. Много добре си спомням това пътуване до Пловдив, по време на което си другарувахме с Греховете.
Препрочетох я преди дни по повод на това, че я обсъждахме в моя book club. Отново ме грабна. Спомних си, че тогава силно се идентифицирах с Нора, работохоличката, която се справя идеално в мъжкия бизнес свят, но има нужда от своите медикаментозни патерици, за да успява.
Спомних си също, че книгата събуди мечтата ми да видя отново Крит. Но този път заради мен, а не заради кратка командировка във връзка с медицинска конференция.
Откритието при сегашния ми прочит бе, че споделям и FOMO-то на Нора! Ето ме, започвам да пълня календара си за юли 2026!
Поли Георгиева помага на читателя да се види отстрани без непременно да се самокритикува. Всеки от нас носи някой от малките, или от по-големите грехове. Така ще бъде винаги, ще се налага да правим компромиси, неволно или напълно убедено да грешим. Бедата е, ако не го осъзнаем, с книгата или без нея, за греховете винаги се плаща с част от “душата”: дали ще изпитваме постоянен стрес, потушавайки го с алкохол или медикаменти, дали ще запълваме времето си до минута, за да не остане време за предателска мисъл за нас самите, дали ще си помагаме с “бели” или не толкова бели лъжи. Високомерието, обаче, си остава архигрях за мен. Идеята, че притежаваш умението да разгадаваш и контролираш хората. Да, грехът на Сол. Моят, твоят, нашият грях.
Поли, романът е супер за четене, представям си го още по-добър за гледане. Комплименти, и очаквам с нетърпение нова книга❤️

[Borislava Velkova · Rating 1 out of 5]

Обикновено до 40 стр. със сигурност знам дали някоя книга ми се чете. Ако не ми се чете, често я зарязвам, но още по-често - по стар зубрачески навик - продължавам да се мъча.

Тук ми трябваха точно 5 страници и съм готова да я изхвърля дори. Даже още епиграфът от някакъв си Воробьов за "ЕСТЕСТВЕНАТА духовна дейност на душата", противопоставена на "страстите", стига. Още тук човекът е разполовен, обявен за бойно поле между „естественото“ и „противоестественото“, явно, а авторът, заема ролята на съдник.

Поглеждам другите източници - антична поезия. Аха, явно ще размахваме пръст с претенция за авторитет, изкован във времето.

Все пак зачитам. Двама млади се срещат на обучение в израелската армия. Той - бъдещ терапевт, тя - бъдеща детска учителка. Милинките, ще помагат на хората - едва ли има по-голямо клише, с което да се имитира добродетел. Първият им разговор е точно по темата на книгата и точно във формата на епиграфа, да не вземем да забравим защо сме дошли - за загубата на невинност и какво се настанява на нейно място - "СТРАСТИТЕ!" "МАЛКИТЕ ГРЕХОВЕ!" Видяхте ли сега! Как майсторски ви въведоха в темата!

Все пак детската учителка има едно наблюдение, гравитиращо около целта - терапевтите наистина са "новите свещеници", но не защото "свързват човека с неговата душа", а защото играят точно същата роля - да държат стадото в кошарата и то с още по-гнусни средства. Вместо пет "аве марии", блистер ксанакс и ментално извиване на ръцете, докато не се нагърбиш с всички "грехове".

За щастие, с подобна инфантилна риторика това е постижима цел само с крайни глупаци.

[Andre · Rating 2 out of 5]

Книгата притежава интригуваща концепция, но изпълнението ѝ не е на необходимото ниво.

Въз основа на позитивни медийни отзиви очакванията ми към книгата бяха значително по-високи. Този факт за пореден път утвърждава скептицизма ми към оценките на българската литературна критика, чиято обективност често е под огромно съмнение (и то явно с основание).

За да бъде ефективна, тази творба изискваше много по-плътно изграждане на образите; предвид големия брой персонажи, обемът на книгата трябваше да бъде фундаментално различен.

Също така, тук се наблюдава често срещан недостатък в съвременната българска литература: склонността на авторите да пишат за сфери и професии, които не познават задълбочено.
Описанието на живота на богати хора е едно, но пресъздаването на битието на известна певица, както е представено в книгата, демонстрира значително разминаване с реалността.

Макар за някои този елемент да е второстепенен, за мен достоверността е от съществено значение за възприемане на художествения текст.

[Eve · Rating 5 out of 5]

„Малки грехове“ е вторият роман на Паулина Георгиева и с него тя уверено демонстрира характерен стил и зрялост, а героите ѝ се открояват с психологическа дълбочина и достоверност.
Хронологично проследяващ историята на шестима приятели, „Малки грехове“ засяга актуални за днешно време теми като зависимост и амбиция, обич и отсъствие на такава в свят, в който казаните думи могат да имат безброй значения, а тежестта на премълчаното – пагубни последици.
История за онзи вечен копнеж по изгубения Рай, за опитите ни да го претворим – а и защо не да го опитомим – тук, на Земята, макар някъде по пътя да сме изгубили онази частица, която ни приближава до идеала.
Динамичен и майсторки написан, „Малки грехове“ се нарежда сред големите романи в съвременната българска проза.

[Bookmaniac70 · Rating 2 out of 5]

Ако бях редактор на тази книга, щях да посъветвам авторката 1) действието да започне направо в ритрийт центъра, а всички предистории да бъдат вплетени като реминисценции; 2)романът да е с поне 100 стр. по-дълъг. Може би бях разсеян читател, но още на 50-та страница се загубих кой какъв е и в какви отношения е с другите. Докато стигнаха до ритрийт центъра, книгата почти беше свършила. Цялата последна част ми се стори претупана. Не остана време героите да се разгърнат, да се разкрият в някаква дълбочина и взаимодействия помежду си.
/Сега ми хрумва, че този сюжет би бил много подходящ за сериал в Сторител./

[Данила Райчева · Rating 5 out of 5]

Голяма книга за “Малки грехове”, която изкусно разчопля наглед невинните пороци на съвремието ни. Великолепни метафорични решения за конфликтите между различните противоположности, които Паулина Георгиева е вплела в историята си – идеята за осъзнатата греховност, поставена в “Двореца на невинността”. И неосъзнатата такава, която изплува малко след това. Динамична, психологическа и стилово разпознаваема книга, която вълнува и изненадва до самия си край.

[Nelly Vanyova · Rating 5 out of 5]

Храна за размисъл и емоция за душата! Книга с дълбочина, погледната през различни усещания - онези човешки проникновения, които не успяваме да признаем понякога на себе си, които са по-силни от съзнателното, на които се поддаваме в търсене на липсващото ни. Провокация, описваща силата, на която сме способни, тогава когато свалим маските, загърбим контрола и се обърнем към вътрешно смирение и приемане. Запомняща се история!

[Galina Armyanova · Rating 5 out of 5]

"Малки грехове" е най-приятната книжна находка този сезон! Завладяващата история ме пренесе на различни места по света, в комфортната компания на героите, които неусетно почувствах като близки, скъпи приятели. Динамичните житейски обрати на фона на интересни културни, психологически и философски теми държаха вниманието ми неотклонно фокусирано, от първа до последна страница. За мен "Малки грехове" бе като отлежало вино от специална реколта - грабва всички сетива при първи досег, а с всяка следваща бавна глътка откривах и се наслаждавах на майсторските нюанси, развити и комбинирани в идеални пропорции от авторката Паулина Георгиева. Прочетох и препрочетох с удоволствие!

[Maria Toycheva · Rating 5 out of 5]

Малки грехове е увлекателна и завладяваща книга, която се чете на един дъх.
Както в Симулацията, и тук катализаторът е игра, до която Паулина Георгиева ни докарва постепенно, заплитайки сюжетните нишки през погледите на шестимата си главни герои.
Четейки книгата, се чувствах като участник в разговор с хора, които опознах и които ми станаха приятели през историите си, които ми разказаха.

[Annie Angelova · Rating 5 out of 5]

Почнах книгата с любопитство и интерес и се изненадах колко бързо ме дръпна. Авторката е голям душевед и съм очарована от персонажите и сюжета. Мина време от прочита и продължавам да мисля и усещам персонажите.
Желая успех на Паулина Георгиева и чакам следващата й книга!

[Iva · Rating 3 out of 5]

Останах със смесени чувства. Чете се изключително бързо и леко, увелече ме в историята, без реално да се случва нищо съществено до трета част. Накрая ми остана усещането за претупан, леко мелодраматичен и силно неправдоподобен край.

С други думи, оказа се едно увлекателно разочарование.

[Alexander Krastev · Rating 3 out of 5]

Четох изключително накъсано, но въпреки това нелошият финал някак не успя да се свърже със силното начало. Просто нещо в средата се разкъсва и няма достатъчно “лепило”. Освен това, книгата ми изглежда прекалено кратка за потенциала си и за половин дузина лични истории

[Dimitrina Koleva · Rating 5 out of 5]

Това е втората книга на Паулина Георгиева и мога със сигурност да кажа, че я прочетох на един дъх. Авторката е майстор на красивия разказ, в който няма претенция и словоблудство, а дълбочина: потапяш се в образите и посланията, докато изплуваш накрая на повествованието обогатен и пречистен.

[Jeny J. · Rating 5 out of 5]

Интересна и многопластова книга, написана с дълбочина. Чете се леко и увлича, кара те да се замислиш – за нашите малки и големи грехове, за ценностите ни, за това кое е наистина важно и кое – не чак толкова. Със сигурност ще се връщам към нея отново.

[Ангѣлъ]

Кратък, стегнат, чете се леко. Тематиката, историята не са нещо, което ми се чете.

[Марина Маринова · Rating 5 out of 5]

Книгата е завладяваща! Чете се на един дъх, но остава много въпроси за размисъл.

[Maria Berova · Rating 5 out of 5]

Завладяваща история

[Krastin Valov · Rating 5 out of 5]

📒 “Малки грехове" на Паулина Георгиева е истинска литературна находка, която ме завладя с дълбочината и човечността си.
Тя разкрива дълбоките човешки емоции чрез обикновени, но многопластови истории. Героите са ярки и запомнящи се, изпълнени с противоречия и малки грехове, които ги правят толкова близки и реални.
Това е книга, която оставя дълбок отпечатък и ме накара да се замисли върху собствените си избори и грехове. Препоръчвам я на всеки 😊

[Daniela Mladenova · Rating 5 out of 5]

Както "Симулацията", "Малки грехове" завладява от първите страници и се чете на един дъх. Интригуваща история за преплитането на човешките съдби, за отношенията, за пороците, които неусетно вземат превес. Кулминацията на всичко това е ��ълнуващ финал.