What do you think?
Rate this book
Господарите на формите #1-2
Господарят на зверовете / Трите камъка на съдбата
Господарят на зверовете
След дълго и тежко обучение при чародея Алтозар ти си овладял древното и загадъчно умение да се превръщаш в различни животни.
Призванието ти е да бродиш по света и да се бориш срещу злото. По пътя те дебнат разбойници, вампири, злокобни заклинания, трябва на всяка цена да проникнеш в неприятелския замък. Ще победиш ли?
Трите камъка на съдбата
С „Трите камъка на съдбата“ пак ще имаш изключителната възмножност да бъдеш Господарят на формите — могъщ чародей, който по избор може да се превръща в различни животни.
Любомир Николов – Нарви е даровит писател и култов преводач на произведенията на маестро Толкин – Властелинът на пръстените, Хобит и Силмарилион. Като автор многократно е награждаван за приноса си към научната фантастика, а сред отличията му са престижните Еврокон, Гравитон, както и Роман на десетилетието за Десетия праведник. Под псевдонима Колин Уолъмбъри има написани повече от 30 книги-игри, а в чекмеджетата на паметта му дремят недовършени десетки истории.
След дълго и тежко обучение при чародея Алтозар ти си овладял древното и загадъчно умение да се превръщаш в различни животни.
Призванието ти е да бродиш по света и да се бориш срещу злото. По пътя те дебнат разбойници, вампири, злокобни заклинания, трябва на всяка цена да проникнеш в неприятелския замък. Ще победиш ли?
Трите камъка на съдбата
С „Трите камъка на съдбата“ пак ще имаш изключителната възмножност да бъдеш Господарят на формите — могъщ чародей, който по избор може да се превръща в различни животни.
Любомир Николов – Нарви е даровит писател и култов преводач на произведенията на маестро Толкин – Властелинът на пръстените, Хобит и Силмарилион. Като автор многократно е награждаван за приноса си към научната фантастика, а сред отличията му са престижните Еврокон, Гравитон, както и Роман на десетилетието за Десетия праведник. Под псевдонима Колин Уолъмбъри има написани повече от 30 книги-игри, а в чекмеджетата на паметта му дремят недовършени десетки истории.
440 pages, малък формат, меки корици
Published May 31, 2024
3 people want to read
About the author
Любомир Николов-Нарви
135 books84 followersЛюбомир Николов е български преводач, писател, журналист и редактор.
In English ↓
В началото на 90-те години на миналия век той представя книгите-игри на българските читатели и е сред най-продуктивните писатели в новия жанр. Използва псевдонимите Колин Уолъмбъри, Тим Дениълс и собственото си име. В късните си произведения добавя „Нарви“ към фамилията си.
Той е може би най-известен с превода си на Властелинът на пръстените, който му носи наградата на Българската асоциация на преводачите през 1991 г. и, заедно с преводите му на Стивън Кинг, наградата „Гравитон“ за 2001 г. (българският еквивалент на наградата „Небюла“).
През 1999 г. българските фенове гласуват романа му „Десетият праведник“ за най-добър български научнофантастичен роман на 90-те години на миналия век.
През 2007 г. Любомир Николов става носител на първата награда за превод „Дянков“ за превод на романа на Халед Хосейни „Ловецът на хвърчила“. Наградата се връчва от фондация „Елизабет Костова“.
статия в БГ-Фантастика
- - -
Lyubomir Nikolov is a Bulgarian translator, writer, journalist and editor.
In the early 1990s, he introduced gamebooks to Bulgarian readers and was among the most productive writers in the new genre.
He is perhaps most well-known for his translation of The Lord of the Rings which earned him the Bulgarian Translators Association Award in 1991 and, along with his translations of Stephen King, the 2001 Graviton Award (the Bulgarian equivalent of the Nebula Award).
In 1999, Bulgarian fandom voted his novel "Десетият праведник" the Best Bulgarian SF Novel of the 1990s.
In 2007, Lyubomir Nikolov became the recipient of the first Dyankov Translation Award for his translation of Khaled Hosseini’s novel The Kite Runner. The award is given by the Elizabeth Kostova Foundation.
In English ↓
В началото на 90-те години на миналия век той представя книгите-игри на българските читатели и е сред най-продуктивните писатели в новия жанр. Използва псевдонимите Колин Уолъмбъри, Тим Дениълс и собственото си име. В късните си произведения добавя „Нарви“ към фамилията си.
Той е може би най-известен с превода си на Властелинът на пръстените, който му носи наградата на Българската асоциация на преводачите през 1991 г. и, заедно с преводите му на Стивън Кинг, наградата „Гравитон“ за 2001 г. (българският еквивалент на наградата „Небюла“).
През 1999 г. българските фенове гласуват романа му „Десетият праведник“ за най-добър български научнофантастичен роман на 90-те години на миналия век.
През 2007 г. Любомир Николов става носител на първата награда за превод „Дянков“ за превод на романа на Халед Хосейни „Ловецът на хвърчила“. Наградата се връчва от фондация „Елизабет Костова“.
статия в БГ-Фантастика
- - -
Lyubomir Nikolov is a Bulgarian translator, writer, journalist and editor.
In the early 1990s, he introduced gamebooks to Bulgarian readers and was among the most productive writers in the new genre.
He is perhaps most well-known for his translation of The Lord of the Rings which earned him the Bulgarian Translators Association Award in 1991 and, along with his translations of Stephen King, the 2001 Graviton Award (the Bulgarian equivalent of the Nebula Award).
In 1999, Bulgarian fandom voted his novel "Десетият праведник" the Best Bulgarian SF Novel of the 1990s.
In 2007, Lyubomir Nikolov became the recipient of the first Dyankov Translation Award for his translation of Khaled Hosseini’s novel The Kite Runner. The award is given by the Elizabeth Kostova Foundation.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
June 3, 2024
Светът в "Господарите на формите" е увлекателен, разбрах години по-късно. Не бях чел книгите-игри като юноша - явно в РЕП-овете през 90-те в София не достигаха бройки от издателство Астрала и книгите им си останаха рядкост. Въпреки това, без предубеденост положителна или негативна, се впуснах в четенето на книжките и никак не съжалявам. До скоро, види се, бях пропуснал едно от най-добрите съчинения на Любомир Николов (Колин Уолъмбъри) въобще.
Шейпшифтърите (хората, променящи се в животински форми) може да не са уникално измислени от автора персонажи, но пък са изключително добре реализирани в книга-игра. Множеството възможности за промяна на формата предлагат интересен игрови елемент, който поне на мен не ми е познат под каквато и да е наподобяваща форма в друго издание от жанра. Т.е. това си е уникална интерпретация, пък била взаимствана от филми, литература или в по-късно време видео игри.
Изиграх последно "Господарят на зверовете" с формите на вълк, орел и мишка, почувствах пълноценно атмосферата и' и само в един момент не можах да изпълня желан път, в който задължително трябваше да се превърна във видра. Във всеки друг случай имаше алтернативни методи за справяне със ситуациите. Страничните магии, използване на магически предмети или просто съобразителност са определено добър способ за разнообразяване на геймплея. Все пак справянето с кой да е проблем, си е комплексно усилие на ум, магическо умение... е и малко твърда сила. :D Късметът ми се наложи да проверя цели 4-5 пъти в първата игра, но пък подобно на другите игри на автора, то той е някак по щадящ, освен в особено напечени ситуации.
Харесаха ми различните житейски избори и спречвакния през цялата игра. Въобще, идеята да помагаш на различни хора, докато се опазваш от други, които не създават грам доверие, е добре претворена в книжките. Пък и добре реализирана. Все пак, остават някои неизползвани предмети при различните обиколки, което обаче не е минус, а сигнал за възможна преиграваемост. Все пак първата книга е доста обширна като описание, възможност за действие и разклонения по начините за пътуване.
За втората книга "Трита камъка на съдбата" ще се съглася, че можеше да е една идея по-мощна. Макар да запазва основните силни елементи от първата (цялата система с животните), да има опит за оригинални нововъдения и прочее, тя не успява да напасне достатъчно добре самата игра. Литературната част е по-на ниво и все пак нещо недостига. Все пак, по-добре с продължение, отколкото без. :) Трябва да се отбележи, че Любомир Николов почти винаги е писал с идеята за продължение, пък и често го е спазвал, че и потретвал. Навярно е авторът с най-много продължения на произведения от Старата вълна.
Шейпшифтърите (хората, променящи се в животински форми) може да не са уникално измислени от автора персонажи, но пък са изключително добре реализирани в книга-игра. Множеството възможности за промяна на формата предлагат интересен игрови елемент, който поне на мен не ми е познат под каквато и да е наподобяваща форма в друго издание от жанра. Т.е. това си е уникална интерпретация, пък била взаимствана от филми, литература или в по-късно време видео игри.
Изиграх последно "Господарят на зверовете" с формите на вълк, орел и мишка, почувствах пълноценно атмосферата и' и само в един момент не можах да изпълня желан път, в който задължително трябваше да се превърна във видра. Във всеки друг случай имаше алтернативни методи за справяне със ситуациите. Страничните магии, използване на магически предмети или просто съобразителност са определено добър способ за разнообразяване на геймплея. Все пак справянето с кой да е проблем, си е комплексно усилие на ум, магическо умение... е и малко твърда сила. :D Късметът ми се наложи да проверя цели 4-5 пъти в първата игра, но пък подобно на другите игри на автора, то той е някак по щадящ, освен в особено напечени ситуации.
Харесаха ми различните житейски избори и спречвакния през цялата игра. Въобще, идеята да помагаш на различни хора, докато се опазваш от други, които не създават грам доверие, е добре претворена в книжките. Пък и добре реализирана. Все пак, остават някои неизползвани предмети при различните обиколки, което обаче не е минус, а сигнал за възможна преиграваемост. Все пак първата книга е доста обширна като описание, възможност за действие и разклонения по начините за пътуване.
За втората книга "Трита камъка на съдбата" ще се съглася, че можеше да е една идея по-мощна. Макар да запазва основните силни елементи от първата (цялата система с животните), да има опит за оригинални нововъдения и прочее, тя не успява да напасне достатъчно добре самата игра. Литературната част е по-на ниво и все пак нещо недостига. Все пак, по-добре с продължение, отколкото без. :) Трябва да се отбележи, че Любомир Николов почти винаги е писал с идеята за продължение, пък и често го е спазвал, че и потретвал. Навярно е авторът с най-много продължения на произведения от Старата вълна.
August 15, 2024
Простихме се с незабравимия Любомир Николов – Нарви, но думите, делото и творчеството му са едно безсмъртно наследство, което ще продължава да радва и обогатява българските читатели от всички възрасти. Повече от три десетилетия след като Нарви представи книгите-игри у нас с „Огнена пустиня“ и се превърна в техен първопроходец, произведенията му все още носят същото очарование и омая, както навремето. Поредицата нови издания на класики от 90-те, позната като „Задругата на Нарви“ продължава с трети том, събиращ фентъзи приключенията „Господарят на зверовете“ и „Трите камъка на съдбата“. Отново се превъплъщаваме в млад ученик на могъщ магьосник, смел господар на формите, поел на поход срещу злите сили, заплашили света. А дали доброто ще възтържествува? Това зависи само от вас и вашите избори! Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Displaying 1 - 2 of 2 reviews