What do you think?
Rate this book
Забравените пътища: от Родопите до Памир
В продължение на пет месеца преминах повече от 10 000 километра на колело и живях по силата на най-естествения закон – движението. Карах в конфликтни зони и бях подозиран в диверсия, изпитах суровата жажда на пустините и проливните дъждове на Кавказ, спах на дъното на пресъхналото Аралско море, лових риба сред облаци комари в делтата на Волга, къпах се във водите на Черно, Мраморно и Каспийско море, гоних зайци в степите на Казахстан, заспивах с воя на диви кучета, будех се със змии и усетих отровата на скорпионите. Преживях най-тежката си болест в суровата пустош на Памир. Предлагаха ми да се оженя, да заживея в планината, да започна работа, да приема исляма. И всяко утро изгревът ме будеше на различно място и вятърът не спираше да духа срещу мен, но никога не промених посоката си.
Самотният път е шанс за човека да започне да чува и вижда смисъла на случващото се около него. Вятърът в живота, колкото и да е суров, не бива никога да спира, защото носи събития, сред които човек съзрява.
Самотният път е шанс за човека да започне да чува и вижда смисъла на случващото се около него. Вятърът в живота, колкото и да е суров, не бива никога да спира, защото носи събития, сред които човек съзрява.
240 pages, Paperback
First published January 1, 2014
4 people are currently reading
108 people want to read
About the author
Филип Лхамсурен
3 books19 followersСтрастен приключенец, писател и баща, той странства по „забравените пътища“ на света още от 1997 година. Неговото първо голямо пътуване започва със завръщане към корените му в Монголия. Преживял детските си години в бежански лагер, обучавал се в редиците на Френския чуждестранен легион, той се впуска в опознаване на безкрайните територии на Централна Азия и Южен Сибир. Придвижвайки се често пеш, със стара лодка, кон или на гърба на камила, той израства именно по време на тези пътувания, изгражда себе си като прекарва времето си сам в природата. Сред планините, мълчанието и лагерния огън се ражда идеята му за експедиции, задвижвани само от човешка сила, без използване на двигател. Търсенето на границите на ума и тялото го отвеждат към десетки отдалечени кътчета по света – от Чечения и пустините на Азия до джунглите на Амазония.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 17 of 17 reviews
July 25, 2014
Много специфичен, първичен, освободен стил, някак див дори. Личи си, че Филип не е писател, защото няма никаква престореност в писането му. Извадила съм си купища цитати, навсякъде просто се прокрадват много хомогенно тези умислящи изречения, които очевидно изграждат цяла една лична философия.
Някак си при такива пътешествия очакваш накрая да се стигне до някакво прозрение и смирение. И тук Филип разчупва модела, яростта го съпътства до края. И това го прави толкова много човек. Дори цялата му мизантропия е много лягаща на сърцето, кара те да обикнеш повече природата.
Препоръчвам с всички крайници!
Някак си при такива пътешествия очакваш накрая да се стигне до някакво прозрение и смирение. И тук Филип разчупва модела, яростта го съпътства до края. И това го прави толкова много човек. Дори цялата му мизантропия е много лягаща на сърцето, кара те да обикнеш повече природата.
Препоръчвам с всички крайници!
August 8, 2014
Толкова искрена, поетична и истинска!!!
За пръв път видях Филип във Фотосинтезис, където разказваше накратко за пътуването си и показваше снимки. После и на Дните на предизвикателствата, но там огромната и шумна тълпа не създаваше подходяща атмосфера за споделяне... И той каза, че останалото ще прочетем в книгата. Нямах търпение да излезе от печат и щом я започнах, не исках да чета нищо друго, така ме погълнаха случките. Четях и се вълнувах, сякаш съм там. Беше ми страшно интересно да науча за местните хора, градовете, селата, планините, мислите, радостите, трудностите, вярата, добрината и всичко, което го вдъхновява и крепи. Подчертавах си мисли на всяка страница. Затворих корицата с насълзени очи - от радост, че има хора като него!
За пръв път видях Филип във Фотосинтезис, където разказваше накратко за пътуването си и показваше снимки. После и на Дните на предизвикателствата, но там огромната и шумна тълпа не създаваше подходяща атмосфера за споделяне... И той каза, че останалото ще прочетем в книгата. Нямах търпение да излезе от печат и щом я започнах, не исках да чета нищо друго, така ме погълнаха случките. Четях и се вълнувах, сякаш съм там. Беше ми страшно интересно да науча за местните хора, градовете, селата, планините, мислите, радостите, трудностите, вярата, добрината и всичко, което го вдъхновява и крепи. Подчертавах си мисли на всяка страница. Затворих корицата с насълзени очи - от радост, че има хора като него!
June 29, 2015
Когато казват, че "обичат да пътуват", доста хора, особено в Западна Европа, си представят плажове, фул-муун партита на Тайландски острови, снимка с някоя коала или приспан тигър и зарибяване на местни мацки. Естествено има и по-авантюристично настроени, които в пътуванията си търсят природата, приключението, несигурността, връзката с нещо първично, сприятеляване с местните хора... Филип Лхамсурен прави точно това, и то по най-екстремния възможен начин. Отричайки удобствата и разчитайки до голяма степен на добротата на хората, които среща по пътя си, Филип преминава през трудности, които биха накарали повечето от нас да захленчим за майка си като 3-годишни деца, но, стискайки зъби, намира в тези трудности - и в приключението като цяло - връзка с отдавна забравени елементи на човешката същност. Чрез този чудесен пътепис имаме възможност - от удобството на леглото си, или на мястото, на което най-често четете, което при всички случаи съм сигурен, че е удобно - да почувстваме едно бледо копие на тези преживявания. Казвам "бледо копие" не защото Филип не може да пише - напротив - а просто защото тези неща не са за прочитане, а за изживяване. Но, честно казано, за мен дори и това бледо копие е достатъчно: книгата е силно показателна за устойчивостта на човешкия дух като цяло; аз самият нямам намерение да изпробвам силата на моя, конкретно.
July 14, 2016
Загубваш се в книгата още в първите страници с тръгването на Филип от Родопите към Памир - 10 000 км с колело. За пътуването по забравените пътища към собствената ни същност, за връзката между човека и природата, за моментите, в които се чувстваш цял и истински, откъснат от града, който "изпуска отровата си". За гостроприемството и добротата на хората, изразени чрез късче хляб, чаша чай, подслон.. И за сблъсъците с корупцията, войната, лошото отношение по границите на страните, през които преминава. Да следваш мечтата си въпреки липсата на достатъчно финансови средства, но с подкрепата на съмишленици и най-вече с воля, целеустременост и надмогване на ограниченията. Описания на природа и усещания, които никога не биха ми хрумнали, но почувствах невероятно истинни и близки, думи, които се запечатват дълбоко. Със сигурност ще прочета и "Душата на човека" в най-скоро време.
February 18, 2021
Определено завладяващо четиво, което ме вдъхновяваше през цялото време да пътувам, да следвам прашните пътища на едни далечни и забравени светове. Определено ми харесаха моментите на самовглъбяване и размишление на автора относно истинските ценности в живота, относно смисъла на тишината и себеоткритията. Това не е просто един пътепис, а пътуване към себе си.
January 16, 2015
Лудо, диво, приключенско, освободено, откъснато, извисено, философско ... пътуване
May 31, 2023
Уффф😓….това беше голямо предизвикателство за духа и тялото,ама не моето(аз си слушах лежерно аудиокнигата ,докато българският Робинзон Крузо трябваше да пропътува хиляди километри на колело,с минимална екипировка и ограничени финансови средства).Филип Лхамурсен е български пътешественик ,роден в Монголия,внук на мин.-председател на Монголия , непризнат от баща си и отгледан от майка си ,живял в детството си за определен период в България,докато тя е била на дипломатическа мисия в страната ,после пак се завръща в Монголия. Живял в бежански лагер в Китай,служил за кратко в Международния френски легион(1 година),след което се впуска в пътешествия.С приятелката си Мария имат дъщеря.Първият български пътешественик и трети в света,който прекосява Амазония ,любопитно като факт.Любовта му към природата го подтиква да организира своите експедиции,уповаващ се само и единствено на собствените си сили.Конкретно за тази книга,това е живописен разказ за неговото пътешествие с начало от нашите родни Родопи до Централна Азия ,яхнал неговия велосипед,прекосяващ планини,равнини,пустини.Беше ми интригуващо и интересно като преживяване,а тази книга е мой случаен избор за четене,докато се лутах из различните ми обичайни жанрове.
December 3, 2025
"Забравените пътища от Родопите до Памир" Автор: Филип Лхамсурен - не е традиционен пътепис, това е книга за живота и пътуването, такива, каквито ги вижда авторът, едно пътуване на колело от Родопите през Турция, Грузия, Кавказ, Русия, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан, като минава и през места извън представите ни - Осетия, Чечения и показва разноликото лице на света, доброто в един мил жест, лошото в желанието да се възползваш от по-слабия. Споделям философията, че пътуването показва по-истинския живот, променя. Моментите на път са по-наситени и толкова кратки, защото човекът е гост в нечий чужд свят. Книгата е писана 2014, така че светът е коренно различен днес.
"Истинският смисъл се разкриваше по време на самия път. Той се състоеше, както го наричам, от постоянните моменти... Преминавайки през толкова различни климатични зони,култури е етноси, неминуемо щеше да се ражда една естествена подкрепа между хората, която нямах намерение да избягвам, но и нямаше да търся целенасочено... Незаличими са спомените за простичкото щастие на хората, което видях, за природата, далече от човека, за чистата вяра в Аллах и за добротата на отрудените ръце, както и за съпътстващите ме сенки на разрухата и войната. .. Истината е, че пътувах извън времето на двадесет и четири часовото денонощие, защото пропътувах голяма част от живота си... За мен смисълът да живея е в пътуването, което ми позволява да изследвам и откривам забравените пътища в нас."
Харесвам езикът, той е жив и ярък, изпълнен с толкова подходящи турски думи, атмосферата е много реалистична и наситена с емоции.
"Мегаполисът прогресивно се е слял с околните градове...Карам все по-напред в растящия ужас, на който тук казват "калабалък".. В Турция храната е Бог, а Аллах е след нея. Насред неона на лъскавите сгради и сиви обори се продават живи кочове за чеверме. Забелязвам как цели семейства пекат мръвки направо върху модерния паркинг на пръскащ се от светлина търговски център."
Обичам контрастите, от големи и оживени градове като Истанбул, които въпреки цялата си история и култура, понякога уморяват, до малките общности край морето, които сякаш са останали извън ритъма на живот и в тях цари безвремие.
"Оставям черните облаци, а далеч напред , между баирите, се разкриват малки махали със задължителни бели джамии...Спускам се все по-близо до морското равнище.. Мирише на прясно уловена риба и кебап. Лодки залежават по дворовете. Пренасям се рязко в друг свят, друга география, в друга епоха. Край морето равният път ме посреща с жега, морски бриз и обичайната скука на продавачите."
Различни хора, различни истории, различни усещания, пътуването среща хора, които идват от далечни места, всеки със своята култура и своето разбиране за живота, хора, за които пътуването е ценно, носи предизвикателства, но и свобода.
"-Какво е скъпо в Иран?
- Свободата! Това е най-скъпото за нас и често плащаме с живота си!"
Частта за Кавказ ми беше особено интересна, сега ясно че, че това са кратки впечатления от едно преминаваме, с малко исторически факти, но да срещнеш и да разкажеш за хората, носи споделена близост, за толкова непознати и изолирани общности, около които витае прекалено мрачен ореол. А те са белязани от опитите да бъдат асимилирани и културата им да бъде претопена, в състава на една империя.
"Някъде там формално минава границата с Ингушетия, а зад главния Кавказки хребет, от западната страна, започва Южна Осетия. Преди да станат част от Русия, народите на тези малки кавказки републики - Ингушетия, Дагестан, Чечения и Осетия, са били независими, различни във вярванията и традициите си. Макар че живели на такава малка площ като Кавказ, те принадлежали на отделни езикови семейства. Сега повечето говорят руски."
Не бих искала да навлизам политически в региона, динамиката му е доста наситена, а доста от раните, вероятно все още са отворени и естествено (или не) понякога все още напомнят и остава да тлее омраза, заради едно минало и заради политически решения, рядко обикновения човек таи лошо чувства към съседите си, непровокирани от определена пропаганда, която раздели и прави хората лесни за управление. Филип не успява да влезе в Осетия, а аз си мисля, какъв е животът там и тогава или сега.
"В нощта на 8 август 2008 г. грузинските войски атакуват Южна Осетия и разрушават част от столицата Цхинвали."
Има нещо невероятно смиряващо в природата, затънали в ежедневието си хората често забравят да наблюдават и да се радват на настоящето, забравят че са част от природата и са ѝ подвластни в една или друга степен, а пътуването на Филип постоянно изкарва моменти, които са чиста радост, защото в тях се усеща първичната емоция от живота.
"Навред стърчат кръстове и напомнят за нечия вяра, нечие минало, нечия скръб, а през ситото на живота, баба пресява камъчета от пясъка. Младо жребче търси мляко от майка си .. Кръговратът на живота е по-забележим в суровия свят на планината."
Отмъщение и милосърдие, това е животът в суровите региони, всяка история резонира дълбоко, хората водят чужди битки, за имагинерни каузи и стават просто част от статистиката.
"- Това е цената за една открадната керосинова лампа - казва Зелим, след като е проследил погледа ми. - Руските войници плячкосаха една къща в селото. На излизане някой от тях счупил без да иска запалената лама в машината. За минути пламъците я обхваната, цялото ни село излезе по ридовете да гледа как Аллах наказва кражбата.
Спомня си как пред неговата врата често са идвали гладни руски войници с вид на призраци или мъченици. Неговият чичо им давал храна не само според закона на гостоприемството, но и защото изпитвал истинска жал към тези деца."
Между различни управления и религии, тези различни етноси и народи да хванати в капана на една непристъпна и изолирана територия и трябва да намерят (засега неуспешно) начин да водят нормален живот, но законът е само фикция, а те са сякаш застинали в миналото на племенните вражди.
"Дагестан означава "страна на планините". Тук, насред огромното географско разнообразие от море, пустиня, степ, пясък и планини, живеят тридесет и шест националности. Това е най-проблематичната севернокавказка република и един от петте най-опасни региона в света, съществуващ в някакъв законов абсурд ... Някои села плюят на конституцията и възстановяват своя шариат. Казват, че това са гнезда на ваххабитите, тоест на чистия ислям."
Народите, които са получили своята независимост след разпада на СССР, се чувстват също толкова изгубени, като руснаците останали в тези нови държави, всички те са част от един стар свят, който вече се е разпаднал и ги е оставил изгубени и ненужни в пустошта, това което са правили се е пременило и никой не ги е научил как да се адаптират в новото настояще и това ги прави паметник на миналото. Източили са ресурсите и от морето е останала само солта, която полепва навсякъде и задушава новия живот.
"Успявам да се запозная с единствения останал в селото етически руснак - Володя, който набързо ми разказва своята история. Родил се в разцвета на Комсомолск, когато родителите му, както и мнозина други били командировани в града, но още в първите години след пресъхването на морето, решили да се върнат обратно в Русия. По това време Володя вече бил млад мъж и решил да остане у дома си, където всеки ден с очите си изпращал вълните ..
- И сега този град е досущ като морето. Призрачен. Аз съм единственият електротехник наоколо. Оправям всяко радио, антена, бушон и котлон. Направих сателитна чиния, с която цялото село гледа телевизия. Как да напусна? Кой после ще оправя повредите? Къде другаде мога да отида?"
Бухара е интересно място, кръстопът на различни народи и култури, различни религии, част от търговски път за размен на стоки, но център на различни науки, централна Азия е люлка на различни народи, разделени повече, за да си съперничат, отколкото обединени от общите нишки на миналото си. Старият град е като останка от миналото, но това е грижливо поддържана туристическа илюзия, пътникът може да открие различни пластове в тесните улици, в детайлите, дори и в хората.
"Целта на болшевиките е била да превърнат Бухарския емират във форпост за прехвърляне на войски към Афганистан, Индия и Иран. По това време Бухара била смятана за втория център на исляма в света. територията на емирата била разделена между Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан през 1920г., за да може в бъдеще нищо да не напомня за съществуването му. Комунистите методично унищожили онова, което било свързано с исляма, с иранската култура и строго следели Бухара никога повече да не се превърне в духовното средище на Централна Азия."
И още граници, суровият и беден свят създава условия за религиозен фанатизъм, корупция и други тъмни занятия като наркотиците, Русия е голям пазар все още, това ми го казаха в Казахстан.
"Това е т.нар Вахански коридор, който отделя геополитически Горен Бадахшан от Северен Пакистан и прави така, че двете територии никъде да не могат да се докоснат. Тук е плетеница от граници, които не се съобразяват с принадлежността на отделните народи, тяхната племенна или религиозна общност. Това е допълнителен повод за постоянно тлеещото напрежение в региона ... Той се управлява най-вече от рушвети, а основният поток на движение е наркотрафик. Каналът за дрога тръгва от Северен Афганистан о преминава през Памирските планини, за да стигне до град Ош в Киргизстан, където се разпределя към Русия и Запада."
Централна Азия за мен винаги е била магия, която съм виждала в приказни краски, харесах изключително много пътеписа на Филип, който показва доброто и лошото, но и си давах сметка колко се е променил региона, по-туристически, по-модерен (наскоро минах Узбекистан и Казахстан) и все пак всички тези хора, носят своето минало, изживели са и все още вероятно някои живеят труден преход между номадското минало и съвременния свят, все още има места, където дъхът спира и човек и микроскопична част от природата, а Филип е успял да облече всичко това в думи, по начин, който създава усещане у мен, че съм била част от неговото пътуване, повечето хора, никога не биха тръгнали по такъв начин да тестват себе си, но всяко пътуване ни променя и остава, виждайки различни култури, опознавайки историите на различни народи, хората се обогатяват.
"Истинският смисъл се разкриваше по време на самия път. Той се състоеше, както го наричам, от постоянните моменти... Преминавайки през толкова различни климатични зони,култури е етноси, неминуемо щеше да се ражда една естествена подкрепа между хората, която нямах намерение да избягвам, но и нямаше да търся целенасочено... Незаличими са спомените за простичкото щастие на хората, което видях, за природата, далече от човека, за чистата вяра в Аллах и за добротата на отрудените ръце, както и за съпътстващите ме сенки на разрухата и войната. .. Истината е, че пътувах извън времето на двадесет и четири часовото денонощие, защото пропътувах голяма част от живота си... За мен смисълът да живея е в пътуването, което ми позволява да изследвам и откривам забравените пътища в нас."
Харесвам езикът, той е жив и ярък, изпълнен с толкова подходящи турски думи, атмосферата е много реалистична и наситена с емоции.
"Мегаполисът прогресивно се е слял с околните градове...Карам все по-напред в растящия ужас, на който тук казват "калабалък".. В Турция храната е Бог, а Аллах е след нея. Насред неона на лъскавите сгради и сиви обори се продават живи кочове за чеверме. Забелязвам как цели семейства пекат мръвки направо върху модерния паркинг на пръскащ се от светлина търговски център."
Обичам контрастите, от големи и оживени градове като Истанбул, които въпреки цялата си история и култура, понякога уморяват, до малките общности край морето, които сякаш са останали извън ритъма на живот и в тях цари безвремие.
"Оставям черните облаци, а далеч напред , между баирите, се разкриват малки махали със задължителни бели джамии...Спускам се все по-близо до морското равнище.. Мирише на прясно уловена риба и кебап. Лодки залежават по дворовете. Пренасям се рязко в друг свят, друга география, в друга епоха. Край морето равният път ме посреща с жега, морски бриз и обичайната скука на продавачите."
Различни хора, различни истории, различни усещания, пътуването среща хора, които идват от далечни места, всеки със своята култура и своето разбиране за живота, хора, за които пътуването е ценно, носи предизвикателства, но и свобода.
"-Какво е скъпо в Иран?
- Свободата! Това е най-скъпото за нас и често плащаме с живота си!"
Частта за Кавказ ми беше особено интересна, сега ясно че, че това са кратки впечатления от едно преминаваме, с малко исторически факти, но да срещнеш и да разкажеш за хората, носи споделена близост, за толкова непознати и изолирани общности, около които витае прекалено мрачен ореол. А те са белязани от опитите да бъдат асимилирани и културата им да бъде претопена, в състава на една империя.
"Някъде там формално минава границата с Ингушетия, а зад главния Кавказки хребет, от западната страна, започва Южна Осетия. Преди да станат част от Русия, народите на тези малки кавказки републики - Ингушетия, Дагестан, Чечения и Осетия, са били независими, различни във вярванията и традициите си. Макар че живели на такава малка площ като Кавказ, те принадлежали на отделни езикови семейства. Сега повечето говорят руски."
Не бих искала да навлизам политически в региона, динамиката му е доста наситена, а доста от раните, вероятно все още са отворени и естествено (или не) понякога все още напомнят и остава да тлее омраза, заради едно минало и заради политически решения, рядко обикновения човек таи лошо чувства към съседите си, непровокирани от определена пропаганда, която раздели и прави хората лесни за управление. Филип не успява да влезе в Осетия, а аз си мисля, какъв е животът там и тогава или сега.
"В нощта на 8 август 2008 г. грузинските войски атакуват Южна Осетия и разрушават част от столицата Цхинвали."
Има нещо невероятно смиряващо в природата, затънали в ежедневието си хората често забравят да наблюдават и да се радват на настоящето, забравят че са част от природата и са ѝ подвластни в една или друга степен, а пътуването на Филип постоянно изкарва моменти, които са чиста радост, защото в тях се усеща първичната емоция от живота.
"Навред стърчат кръстове и напомнят за нечия вяра, нечие минало, нечия скръб, а през ситото на живота, баба пресява камъчета от пясъка. Младо жребче търси мляко от майка си .. Кръговратът на живота е по-забележим в суровия свят на планината."
Отмъщение и милосърдие, това е животът в суровите региони, всяка история резонира дълбоко, хората водят чужди битки, за имагинерни каузи и стават просто част от статистиката.
"- Това е цената за една открадната керосинова лампа - казва Зелим, след като е проследил погледа ми. - Руските войници плячкосаха една къща в селото. На излизане някой от тях счупил без да иска запалената лама в машината. За минути пламъците я обхваната, цялото ни село излезе по ридовете да гледа как Аллах наказва кражбата.
Спомня си как пред неговата врата често са идвали гладни руски войници с вид на призраци или мъченици. Неговият чичо им давал храна не само според закона на гостоприемството, но и защото изпитвал истинска жал към тези деца."
Между различни управления и религии, тези различни етноси и народи да хванати в капана на една непристъпна и изолирана територия и трябва да намерят (засега неуспешно) начин да водят нормален живот, но законът е само фикция, а те са сякаш застинали в миналото на племенните вражди.
"Дагестан означава "страна на планините". Тук, насред огромното географско разнообразие от море, пустиня, степ, пясък и планини, живеят тридесет и шест националности. Това е най-проблематичната севернокавказка република и един от петте най-опасни региона в света, съществуващ в някакъв законов абсурд ... Някои села плюят на конституцията и възстановяват своя шариат. Казват, че това са гнезда на ваххабитите, тоест на чистия ислям."
Народите, които са получили своята независимост след разпада на СССР, се чувстват също толкова изгубени, като руснаците останали в тези нови държави, всички те са част от един стар свят, който вече се е разпаднал и ги е оставил изгубени и ненужни в пустошта, това което са правили се е пременило и никой не ги е научил как да се адаптират в новото настояще и това ги прави паметник на миналото. Източили са ресурсите и от морето е останала само солта, която полепва навсякъде и задушава новия живот.
"Успявам да се запозная с единствения останал в селото етически руснак - Володя, който набързо ми разказва своята история. Родил се в разцвета на Комсомолск, когато родителите му, както и мнозина други били командировани в града, но още в първите години след пресъхването на морето, решили да се върнат обратно в Русия. По това време Володя вече бил млад мъж и решил да остане у дома си, където всеки ден с очите си изпращал вълните ..
- И сега този град е досущ като морето. Призрачен. Аз съм единственият електротехник наоколо. Оправям всяко радио, антена, бушон и котлон. Направих сателитна чиния, с която цялото село гледа телевизия. Как да напусна? Кой после ще оправя повредите? Къде другаде мога да отида?"
Бухара е интересно място, кръстопът на различни народи и култури, различни религии, част от търговски път за размен на стоки, но център на различни науки, централна Азия е люлка на различни народи, разделени повече, за да си съперничат, отколкото обединени от общите нишки на миналото си. Старият град е като останка от миналото, но това е грижливо поддържана туристическа илюзия, пътникът може да открие различни пластове в тесните улици, в детайлите, дори и в хората.
"Целта на болшевиките е била да превърнат Бухарския емират във форпост за прехвърляне на войски към Афганистан, Индия и Иран. По това време Бухара била смятана за втория център на исляма в света. територията на емирата била разделена между Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан през 1920г., за да може в бъдеще нищо да не напомня за съществуването му. Комунистите методично унищожили онова, което било свързано с исляма, с иранската култура и строго следели Бухара никога повече да не се превърне в духовното средище на Централна Азия."
И още граници, суровият и беден свят създава условия за религиозен фанатизъм, корупция и други тъмни занятия като наркотиците, Русия е голям пазар все още, това ми го казаха в Казахстан.
"Това е т.нар Вахански коридор, който отделя геополитически Горен Бадахшан от Северен Пакистан и прави така, че двете територии никъде да не могат да се докоснат. Тук е плетеница от граници, които не се съобразяват с принадлежността на отделните народи, тяхната племенна или религиозна общност. Това е допълнителен повод за постоянно тлеещото напрежение в региона ... Той се управлява най-вече от рушвети, а основният поток на движение е наркотрафик. Каналът за дрога тръгва от Северен Афганистан о преминава през Памирските планини, за да стигне до град Ош в Киргизстан, където се разпределя към Русия и Запада."
Централна Азия за мен винаги е била магия, която съм виждала в приказни краски, харесах изключително много пътеписа на Филип, който показва доброто и лошото, но и си давах сметка колко се е променил региона, по-туристически, по-модерен (наскоро минах Узбекистан и Казахстан) и все пак всички тези хора, носят своето минало, изживели са и все още вероятно някои живеят труден преход между номадското минало и съвременния свят, все още има места, където дъхът спира и човек и микроскопична част от природата, а Филип е успял да облече всичко това в думи, по начин, който създава усещане у мен, че съм била част от неговото пътуване, повечето хора, никога не биха тръгнали по такъв начин да тестват себе си, но всяко пътуване ни променя и остава, виждайки различни култури, опознавайки историите на различни народи, хората се обогатяват.
February 25, 2021
Може би лош късмет е, че започнах тази книга веднага след Шантарам, защото тематиката е донякъде сходна (екзотични пътешествия), но докато Шантарам е толкова богата на описания, емоции и детайли, Забравените пътища ми се стори суха, скучна, бедна. Без съмнение пътешествието, което авторът е предприел, буди мечти и вдъхновение и би трябвало да изобилства от интересни случки, срещи, преживелици. Но да преживееш нещо вълнуващо, все още не значи, че можеш да го опишеш добре, затова и изоставих книгата :-)
December 27, 2018
Освен описанието на различните хора, култури и мироглед се наслаждаваме на природни описания на зашеметяващи планини, безводни пустини, древни градове, модерни мегаполиси и изчезващи махали. Контрастите са на всяка страница – глад и изобилие, смразяващ дъжд се редува с изпепеляваща жега, пренаселени градове се сменят с безлюдни райони. Виждаме света и пътя през очите на Филип. Опознаваме вътрешния му свят и мотивацията, която го движи километър след километър, карайки го да преодолява неприятни метереологични условия, болест и опасности.
Прочетох книгата за едно денонощие и ми беше много трудно да се разделя с нея на последните страници. Искаше ми се приключението да продължи макар и аз да бях на топло и сухо. В книгата има прикачени снимки, които допълнително обогатяват разказа, давайки визуална представа за местата и хората. Опитвам се да разбера хора като автора – да изоставят семейство и приятели за много време, да се подложат на неподозирани рискове и да преминат нечовешки препятствия и за какво – да достигнат прозрения, да се възродят за нов живот, да открият смисъла на съществуването, да се самоопознаят и да се слеят с природата. Филип с лекота ме включи в историята, спечели ме и ме накара да го разбера. Той споделя вътрешния си свят, правейки читателя съпричастен дори само в ролята на страничен наблюдател. Вълнуваща и обогатяваща книгата се чете неусетно, а краят идва по-бързо от желаното.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
Прочетох книгата за едно денонощие и ми беше много трудно да се разделя с нея на последните страници. Искаше ми се приключението да продължи макар и аз да бях на топло и сухо. В книгата има прикачени снимки, които допълнително обогатяват разказа, давайки визуална представа за местата и хората. Опитвам се да разбера хора като автора – да изоставят семейство и приятели за много време, да се подложат на неподозирани рискове и да преминат нечовешки препятствия и за какво – да достигнат прозрения, да се възродят за нов живот, да открият смисъла на съществуването, да се самоопознаят и да се слеят с природата. Филип с лекота ме включи в историята, спечели ме и ме накара да го разбера. Той споделя вътрешния си свят, правейки читателя съпричастен дори само в ролята на страничен наблюдател. Вълнуваща и обогатяваща книгата се чете неусетно, а краят идва по-бързо от желаното.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
March 12, 2021
“Дългият път открива нрави, народи, мисли, планини, но ако вървиш в компания, трудно би открил нещо повече за света.”
Преживяване, отчетлив белег за устойчивостта на човешкия дух и необходимостта му от неподправени взаимодействия.
Преживяване, отчетлив белег за устойчивостта на човешкия дух и необходимостта му от неподправени взаимодействия.
July 23, 2024
Пътеписите не са моето четиво, но ми хареса като цяло. Истинско екстремно преживяване. Следях и на картата различните точки, за да си попълня празнотите в този край на света. Срещите с всички тези народи бяха най-любопитни. Браво на Филип Лхамсурен!
September 14, 2024
Великолепно приключениие разказано страхотно.
December 22, 2025
Това е книга, написана от един удивителен човек, който в продължение на пет месеца изминава повече от 10 000 км с колело и живее в несгоди, преминава през истински перипетии. Изпитах възхищение!
May 16, 2015
Благодаря на автора за това по-различно пътешествие, за пътя, за търсенето, за намирането, за новото начало и безкрайния кръг на живота!
" ... Някой печелят много пари, за да бъдат свободни, други се отказват от парите, за да бъдат свободни. Някои се борят за демокрация, за да бъдат свободни, а някои просто отиват в Куба. Но най-голямата свобода е да си свободен в мислите и постъпките си и някой да те обича за това ..."
" ... Завъртайки педалите - този механизъм, който ми помага да разкривам истинското лице на земята, откривам, че отдалечеността не се измерва с разстояние. Сред плътността на пясъците ме води вродената жажда към кладенци, които не са строени от човека. И преминавайки от едно място на друго, всеки ден научавам за омразата на хората едни към други, научавам много и за безразличието на човека към собствената му планета. Пътувайки от Европа, аз не съм въоръжен с радост и еуфория и не разбирам смисъла на екзотиката и западната арогантност. Истината е, че радостта за мен е в състава на простички, но и възвишени неща. Радостта се открива в добрите жестове, целенасочеността, другарството и вярата в Бог ..."
" ... Човек трябва да може сам да си меси хляба, това е като да гради кармата си ..."
" ... Стигнах дотук, защото вкъщи никой никога не ми е казвал, че не мога ..."
" ... Някой печелят много пари, за да бъдат свободни, други се отказват от парите, за да бъдат свободни. Някои се борят за демокрация, за да бъдат свободни, а някои просто отиват в Куба. Но най-голямата свобода е да си свободен в мислите и постъпките си и някой да те обича за това ..."
" ... Завъртайки педалите - този механизъм, който ми помага да разкривам истинското лице на земята, откривам, че отдалечеността не се измерва с разстояние. Сред плътността на пясъците ме води вродената жажда към кладенци, които не са строени от човека. И преминавайки от едно място на друго, всеки ден научавам за омразата на хората едни към други, научавам много и за безразличието на човека към собствената му планета. Пътувайки от Европа, аз не съм въоръжен с радост и еуфория и не разбирам смисъла на екзотиката и западната арогантност. Истината е, че радостта за мен е в състава на простички, но и възвишени неща. Радостта се открива в добрите жестове, целенасочеността, другарството и вярата в Бог ..."
" ... Човек трябва да може сам да си меси хляба, това е като да гради кармата си ..."
" ... Стигнах дотук, защото вкъщи никой никога не ми е казвал, че не мога ..."
December 30, 2015
Много ми хареса книжката, защото винаги много ми харесва да чета за епични пътешествия на готини хора. Филип Лхамсурен е точно такъв, готин, добър и истински човек, който ми направи добро впечатление с топлотата си, уважението и разбирането на местните хора, покрай които минава околосветското му приключение. Бих се радвал да се запозная с него на живо и да му стисна ръката.
Вълнуващо приключение на един полубългарин, който тръгва и взима маршрута от Родопите до Памир за пет месеца. Среща всякакви изпитания, а най-ценното според мен са, запознанствата с добрите местни хора по път. Има и гадини, но именно те създават контраста, който ни помага да оценим добре сърдечните хора.
Вълнуващо приключение на един полубългарин, който тръгва и взима маршрута от Родопите до Памир за пет месеца. Среща всякакви изпитания, а най-ценното според мен са, запознанствата с добрите местни хора по път. Има и гадини, но именно те създават контраста, който ни помага да оценим добре сърдечните хора.
January 13, 2019
Абсолютно завладяваща книга! Някъде бях прочел ревю, че тази книга трябва да се изучава от децата в училище. Наистина трябва! Защото Филип показва как човек трябва да бъде целеустремен, да се бори, да мечтае и да бъде себе си! Много полезен наръчник за стойностните неща в живота!
Displaying 1 - 17 of 17 reviews