Градът на Божията мъдрост

by Светлозар Стоянов, Яна Аргиропулос (Cover Design)

Това е роман за града, който ни е отказан. За невъзможната София, за обърнатите гърбове, за захлопнатите врати, за лишаването ти от избора да бъдеш там, където мечтаеш да бъдеш. За София, която не си.

***

„Градът на Божията мъдрост“ показва ситуация, характерна за съвременния българин – мигриране от родното място в столицата: заради провинциализма, ограничаващ свободата и възможностите за развитие, но също така и от любопитство и желание да постави на изпитание и личността си, и способностите си да преодолее по-сложни житейски трудности, както и да попадне в конфликтна и конкурентна литературна среда. Светлозар Стоянов, журналист в периферни провинциални издания, иска да стане не само софийски, но и световен писател. Няма на какво друго да разчита, освен на таланта и на своята откровеност в търсене на истини. Сблъсъкът с новата среда е понякога екзистенциално трагичен, но Светльо успява с безкомпромисна честност и смелост да разкаже за онова, което мнозина български писатели са премълчали.

256 pages, Paperback

Published May 7, 2024

About the author

Светлозар Стоянов е роден през 1974 г. в Казанлък. Завършва Българска филология и етнология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Работи като репортер, редактор и автор в регионални и национални медии, като гимназиален учител по български и литература, художник-портретист по Черноморието, екскурзовод, барман. В момента Светлозар Стоянов живее и работи в София като редактор и автор в периодични издания.

Първата му книга излиза през 2010 г. и печели конкурса „Южна пролет“ за проза.

Светлозар Стоянов е носител на повече от десет литературни награди и три пъти на наградата „Журналист на годината“ на Българската асоциация на регионалните медии.

Reviews

[Nia Alexieva · Rating 4 out of 5]

Постоянно търся нови български автори и книги, но редовно безуспешно. Предполагам, че имам високи очаквания. Чета на български не толкова заради самото четене, колкото за да поддържам някаква връзка с България. Чета, за да мога да си припомня красивите начини, по които може да се използва език, който редовно ми убягва. Осъзнала съм, че това, което търся в българската литература, е това, което ми е познато – сюжети, развиващи се по улици, по които и аз съм ходила, разиграване на взаимодействия, които могат да се случат само между българи, с думи и изрази, които дори не могат да се опишат на чужденец.

Чета, за да се почувствам по-близо до реалност, която съм напуснала. Не знам дали героят, който Светлозар Стоянов е описал, е автобиографично въплъщение или художествено олицетворение. Което и да е – в реалния свят нямаше да се разберем. Тази всепроникваща отрицателност и презрение към една непостигната реалност ми е позната до болка. The Bulgarian Condition. Отраснах около хора, толкова отчаяни от живота, дейността (или липсата на такава), скуката и застоя на българската реалност, и с радост напуснах това споделено бреме, превзело нацията ни.

И може би затова толкова ми хареса "Градът на божията мъдрост". Предоставено ми беше точно това, което търсех – прочут мотив, развиващ се из софийските улици, написан по изкусен и искрен начин. Хареса ми интроспективността за българската литература и литературен свят. Мога да чета безкрайно за връзката на човека (и българина) с книгите, и по много начини ми напомни на "Неделният продавач на книги", което беше едно от най-добрите произведения, които четох миналата година.

Следващият в списъка ми сега е Калин Терзийски!

[Sirma Voloboeva · Rating 5 out of 5]

Много ми хареса. Падам си така или иначе по книги за София, то си е цял жанр, толкова много има. Тази обаче беше различна. Хареса ми как описва града през собствените си преживявания, как той го е усетил. Как двамата се опознават един друг, просто в хода на живота, неусетно. Уж градът е просто фон на събитията, а всъщност е и главен герой.

За първи път чета този автор и не смятам да ми е за последен.