Основната цел на настоящето изследване е да се изясни същността на категорията "форма на държавата", като при това се очертаят нейните функции по интегриране и легитимиране на политическия и правовия ред.
"Императивите на компетентното и отговорно управление предполагат формирането на политически лидери, които превръщат политиката в свое призвание и професия, като живеят 'за' политиката, а не като преживяват 'от' нея."
"Основен проблем, пред който се изправя демократичната република в качеството ѝ на държавна форма е осигуряването на духовно съответствие между националната общности носителите на властта т.е. между управляващи и управлявани. В демократичната република активното гражданство по общо правило не взема само решения по същество, а излъчва свои политически представители, които правят това от негово име, като тяхното духовно поведение и сила на гражданския характер остават критерий за това дали може да им се повери грижата за общото благо. В този контекст не може и не трябва нито да се подминава, нито да се подценява реалната опасност за всяка демократична република, свързана с евентуалното отчуждаване между избирателите и техните избраници, в резултат на което се стига до поставяне на активното гражданство пред свършен факт по отношение на изработването и вземането на политически решения от общодържавно значение."
"В Конституцията на Република България се очертава йерархично изградена система от нормативни актове, всеки един от които има собствен ранг и съответна юридическа сила. Върхът на нормативната йерархия се заема от Конституцията в качеството ѝ на lex fundamentalis и lex superior, следват законите, приемани от НС, чрез които се дава първична уредба на определен кръг обществени отношения, поддаващи на трайна употреба, а въз основа на тях се издават различните подзаконови нормативни актове на МС, на отделните министри и на органите на местното самоуправление. Основният принцип на тази йерархия гласи: правната норма от по-нисък ранг не може да противоречи на правна норма от по-висок ранг. Следователно правните норми от по-висок ранг имат отменителна сила спрямо тези от по-нисък.