Често си мислим, че сме изживели много и че животът трудно би ни изненадал. Ала точно тогава идва онова неочаквано събитие, водейки след себе си обрати, които не сме могли да си представим и в най-смелите си мечти. Това се случва и с героинята в „Демоните на приличното“ – една книга, една катастрофа, една любов и едно тъмно приключение в надпреварата в технологиите.
Главната героиня, Селена, е жена, която се опитва да се освободи от социалните очаквания и вътрешните си страхове, докато живее в Мюнхен. Нейният път към себеосъзнаване преминава през интроспективни разсъждения, загадъчни събития и взаимодействие със съвременните технологии, които Росица Трифонова представя като „новото оръжие на времето“.
За мен определено беше доста безинтересна, особено в началото. Най-популярните сентенции в сферата на личностното развитие, пречупени през призмата на авторката, която упорито се мъчеше да ги внедри в историята.Вътрешните демони и свободата от социалните норми бяха основен фокус, че чак се зачудих защо книгата е категоризирана като трилър. Да, направихме дисекция на мозъка на Селена, но някои философски размисли ми дойдоха прекалено абстрактни.
Прочетох първата й книга на един дъх. Очаквах нетърпение втората и дори вече е прочетох. Нямах търпение да видя края. Както винаги вълнуваща от първите страници и поглъщат да продължиш и продължиш до края. Съвременна авторка със всеобщ мироглед, винаги те изненадва. Интересно съчитание и преплитане, любов нови технологии. Винаги те изненадва със своя съвременен нюх. Чакам с нетърпение следващите и творби.