Ръката на съдбата

Господарката на седемте камъка #1

by Ванина Божилова, Евгения Танева

Според древна легенда светът е творение на двама братя – Мороз и Луминус, в прослава на сестра им.

Омраза завладявала душите им и сковавала в лед сърцата им. Единствено по-малката им сестра Джорджиана била способна да укроти гнева им. Тя обаче не могла да понесе противоборството на братята и се отпуснала в прегръдките на смъртта. Тогава настъпил Мрак.

Седем дни и нощи преминали в безмилостна битка, докато накрая любовта победила омразата. Мороз и Луминус разделили скъпоценната гривна на Джорджиана на седем камъка. Всеки от тях имал силата да удържи злото, а всички заедно – да го унищожат завинаги. Скрили ги далеч от човешкия поглед. Свитъка със Забраненото заклинание – ключ на Злото към света – положили в гробницата на сестра си.

На пръв поглед седемнайсетгодишната Алекс е съвсем обикновено момиче, което няма търпение да настъпи краят на учебния ден. Животът й се преобръща безвъзвратно, когато научава за съществуването на тайната организация Ордена на Светлината. Членовете й вярват, че именно Алекс е преродената Джорджиана, призвана да спаси света. Единствено тя може да открие и обедини седемте камъка, за да се възцарят завинаги добрината и равенството сред хората.

Алекс е изправена пред сложна дилема: дали да забрави всичко научено и да продължи живота си постарому? Или да приеме необикновената си дарба като благословия? Ще успее ли момичето, въпреки силите на Злото, да спаси света? Или ще спомогне за унищожаването му?

184 pages, Paperback

First published January 1, 2014

About the author

Учи в Образцова Математическа гимназия „Акад. К. Попов“ и иска да следва медицина.
Членува в „Интеракт клуб“ - Пловдив. Oбича да чете, рисува, да слуша музика и да свири на пиано. Ванина обожава да пътува и да опознава други народи и култури.

Reviews

[Lidia · Rating 5 out of 5]

Страхотна книга с много хубави герои и динамично действие. Лека и бърза за четене. Написано в стила на фентъзито и на модерната литература.

[Делиян Маринов · Rating 5 out of 5]

Ванина Божилова и Евгения Танев са един страхотен авторов тандем, изпод чиито ръце излиза "Ръката на съдбата". Смея да твърдя, че са малко ърбън фентъзитата, които успяват да ме впечатлят, но в това произведение има нещо повече. Имайки се в предвид възрастта на авторките, съм доволен да видя сюжет, който разбива типичните клишета и зад, който се крие една доста силна история. Магията и мистиката също са на високо ниво. Смятам, че творбата заслужава още повече гласност и почитатели, тъй като има доста повече достойнства от световните, които са също в тази жанрова насоченост. Втората част върви с ритъма на първата! Очаквам с нетърпение продълженията!

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

Закачих ги с периферното зрение в рафтче на една пловдивска книжарница, търсейки нещо съвсем друго. Посегнах да видя какво е това непознато четиво. Има вид на епично фентъзи и лого като на известна преводна поредица, а не ми е познато... И в следващия момент – О! Изненада! Всъщност поредицата съвсем не е преводна, дело е на български авторски тандем, който... още не е излязъл от гимназията?! Прочетете ревюто на "Книжни Криле:

https://knijnikrile.wordpress.com/201...

[Dark Chocolate · Rating 3 out of 5]

"Човек носи в себе си и светлината, и мрака, но това не го прави добър или лош. Действията му обаче определят личността му."

Попаднах на тази книжка съвсем случайно в една библиотека и ако една приятелка не ми бе обърнала вниманието към нея, вероятно щях и да я подмина. Останах много приятно изненадана от факта, че е българска фентъзи книга за магьосници (на каквито вероятно винаги ще бъда фен). Тук-таме имаше правописни грешки, но те бяха сведени до минимум, което е добре от гледна точка на факта, че напоследък почти всички книги (на които попадам) на български са с доста грешки. Главната героиня я разбирам на моменти, но в други случаи ми иде да и бия 1 шамар, за да "порасне" както Кейн веднъж и каза. Определено има дълъг път да извърви, но с този край в книгата смятам, че ще осъзнае тежестта от всяка нейна дума или действие. И като стана дума за Кейн - неговият герой ми е най-любим. Той не само използва придобития опит и умения си за една възвишена цел, но и ги съчетава успешно с вътрешното си усещане за правилно и грешно (дори и когато с това нарушава някоя заповед на Ордена на Светлината, но спасява нечии обикновен живот). На моменти имах усещането, че от всички в групата единствено той и Дарън (донякъде и Хилъри) са истински полезни и подготвени, а останалите го карат малко на късмет. Интересно ми е да видя какво ще стане с Габриела и 3-те луни. В началото си мислех, че ще стане една от лошите, но и това, което стана в книгата ми хареса (опитвам се да не спойлвам,но е трудно). От друга страна ми е любопитно кой може да е шпионинът, че толкова лесно разбират за всяка нова дестинация на групата (както и дали не е повече от 1). Чудя се дали икономът не е замесен. Често именно икономите остават незабелязани и/или игнорирани и са перфектни за шпиони. А и все пак само той знаеше къде се намира щаба на Ордена на Мрака и така насочи Алекс към тях.. Както и да е, като цяло доста лесно преминаваха през повечето изпитания (без мината например), но все пак е първа книга и е за юноши (ака YA), така че засега поставям оценка от 3 звезди. След като прочета още 1-2 от поредицата може да ги променя на повече ако има градация в героите, сложността на образите им и като цяло на събитията в книгите.

пс: Един съвет - по-добре е заклинанията в речника да са първи (особено ако са повече) и след това да са обясненията към тях, отколкото набратно. Ако човек знаеше/помнеше какво означават, нямаше да ги търси отзад.

[Димитър Йосифов · Rating 3 out of 5]

Рядко някоя книга оставя противоречиви чувства в мен. Обаче "Ръката на съдбата" от Ванина Божилова и Евгения Танева успя да ме накара да се замисля дали това, което съм прочел ми е харесало или не. Още в началото искам да отбележа, че това е първата част на "сагата" за призваната, втората част носи интересното име "Краят е вечен" и тепърва ще я чета. Книгата е интересна, началото загатва, че сюжета може да е с историческа насоченост. Още след първата глава, тази надежда изчезва с гръм и трясък. "Ръката на съдбата" най-общо казано е книга за два ордена които воюват помежду си. Защо воюват ли? За една вълшебна гривна върху която трябва да се поставят седем камъка. Ако ги постави ордена на светлината ще спасят света, а ако гривната попадне в ръцете на ордена на мрака, света отива по дяволите. Идеята на книгата е добра, интересна е, има огромен потенциал, но има едно-две неща, които не ми допадат особено. Има някои думички които авторките доста често са използвали и които малко ме дразнят, като пример бих дал "Царкиня", вместо "Царица". Не се правя на патриот, или голям родолюбец, но можеше вместо чужди имена героите да носят български имена, все пак и двете авторки са българки. През цялото време "Пазителите на доброто"(нека ги наречем така) обикалят по света, Сидни, Париж, Лондон... тези пътешествия на групата са много, дори бих казал прекалено динамични, от там остава едно чувство на объркване, поне при мен беше така. Можеше пътуванията им да са с кратък, плавен преход, а не просто "приятелите пристигнаха в Лондон". Жанра на творбата е YA, фентъзи, но честно казано има и голяма доза опознавателен елемент. Всички пътувания на героите са придружени с подробни описания на градовете в които е намират, плюс историческа справка за местата които посещават. Лично за мен това е много приятен "бонус" към цялостния разказ. Като изключим нещата които не ми харесаха в "Ръката на съдбата", мога да кажа, че книжката е интересна и увлекателна, чете се бързо, стила на писане е добър, не са използвани банални и шаблонни изрази, които още на 50та страница да ни отблъснат от четивото. Точно поради недостатъците които посочих книгата може да не се хареса на твърде претенциозните фенове на двата жанра в които се простира. Има вероятност на някои хора да се стори, наивна, скучновата, но всъщност не е така. В началото споменах, че това е първа част, надявам се във втората част двете млади писателки да са ни спестили, тези дребни, дразнещи неща.
Каквито и недостатъци да посочим, не можем да си изкривим душите, двете момичета са създали нещо наитина интересно и нестандартно за нашите литературни среди. А и както обичам да казвам, който много оплюва, нека напише нещо по-добро. Приятно четене!

[Петър Атанасов · Rating 3 out of 5]

Чест прави на издателство „Хермес“, че са подкрепили две гимназистки и са издали техния труд. Още повече, корицата е доста адекватна и грабваща окото, което е повече отколкото може да се каже за кориците на други, далеч по-високопрофилни романи. Може би само редакторът и коректорът е трябвало да се постараят повече, тъй като на места в текста се забелязват грешки или стилови неизправности, за които не можем да виним авторките, но е можело редакторът да се намеси – говорим за детайли, които е можело да превърнат приличния текст в добър (макар че кой знае – може би редакторът е свършил огромно количество работа по оправянето на текста, за да го превърне от лош в приличен, но не е имал достатъчно време да го превърне в добър. Каквато и да е истината, в момента имаме приличен текст, но не повече).

Цялото ревю на http://scifi.bg/?p=28816