стихотворения

by Albena Todorova, Албена Тодорова

Дебютната стихосбирка на Албена Тодорова.
Достъпна за свободно сваляне на http://book.bembeni.com.
Съдържа редактирани текстове от http://bembeni.com и непубликувани стихотворения.
Книгата беше наградена с поощрителна награда "Иван Николов" през декември 2014.

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

60 pages, Paperback

First published March 1, 2014

Reviews

[Sve · Rating 5 out of 5]

Обичам поезията на Албена.
Тя успява винаги да изрази това, което усещам.
Толкова нежно и с толкова малко думи.
Няма излишности, няма труфила. Истинско е, до болка.

[Yoana · Rating 5 out of 5]

Албена има, според мен, наистина рядкото умение да разчита поетичния код под привидно случайно разхвърляните знаци на ежедневието; да събира елементите на нищо незначещата действителност и да ги пренарежда в строен смисъл. Четейки, провиждам ясния, красив наратив на собствения си живот.

А личното ми преживяване със стиховете й е, че все едно е влязла в главата ми и е измъкнала лиричните скици на живота ми, които не съм знаела, че имам – ужасно интимни са стихотворенията й за мен.

[Габриела Манова · Rating 4 out of 5]

Тръгнах скептично - както винаги. После изведнъж съм потресена. Чудна стихосбирка - ч-у-д-н-а. Толкова много познати усещания, толкова сближавания чрез словото. Поредните. И думите, които все се колебаят на езика ми, но никога не съумявам да изкажа. Остроумна и непринудена поезия. Игриви стихове без претенции, които не прогнозират, не парадират, а ваят разноликото си слово толкова закачливо. Ох, книгите те намират, знам си аз. Тук категорично ме прободе, понеже го изживявам.

през лятото умирате
(а татко умря през май, но панихидите всичките бяха лятно време)
през лятото умирате, които
оставяте следи след себе си
през лятото, което се разтяга
прегръща календара и е август
един такъв горещ и вечен август
и колкото и да откъсвам 
листа от календара
август е

Но също и с...


една от най-хубавите врати в живота
затварям между себе си
и
опитите да се харесам
да беше само една
да беше само веднъж

***

липсваш ми
докато чужди улици протъркват подметките ти

***

есента кара 
и най-абсурдните промени
да изглеждат
възможни

***

любовниците сядат един срещу друг
гаджетата – един до друг
a съпрузите така, че да не си пречат

***

тъгата ми е по-дълбока от надморската височина на любовта

***

ставам чужда на себе си
това е добре
някому някъде може би
ставам отново близка

***

поезията да има вкус на предобрено
на изпуснат краен срок
на пепел

***

исках да напиша какво е в мен
а излезе само това – 
ъгълче нощ,
бродирано с град

***

разстоянията
са вътре в нас
слагаме хора на другия край
и наричаме това
връзка

***

обичам те много внимателно
страхливо се моля да стигне за дълго
опитвам се да не оставя неувереността 
да отлежава, да пуска корени
не съм сигурна как да нарека това
как, как
заедно

***

колко текста
правят книга
колко аплодисмента
правят публика
колко думи
правят стих
колко мълчания
правят търпение
колко усилия
правят семейство
колко какво
прави щастие

Поезия за там и тук. Поезия за трудното. Поезия за липсите. Изживяна поезия. Износена първо в себе си - после разлята върху листа.
Това си струва. Такива неща си заслужават да се четат. А при това и е за сваляне безплатно.
Чак ме е срам, че я прочетох така.

[Vassilena · Rating 4 out of 5]

Обичам да чета поезия, а тази на Албена определено докосва. Щом стигнеш до подчертаване на стихове, значи си струва!

[Emanuella · Rating 5 out of 5]

Много искреност в малко думи. Рисунки на живота и чувствата. Просълзява ме всяка споделена картина. И чакам още, и още, и още... Обичам те.

[Nadezhda Trichkova · Rating 5 out of 5]

Много, много вълшебство има в простотата на думите!

**

небето зашиват самолетите
и изчезват
щом то може да лекува раните си
значи мога и аз
да си ида от теб

**

липсваш ми
докато чужди улици протъркват подметките ти

**

бъбреците тежат
повече от камъните
в които се превръщат
с времето
остаряваме
без това да е лошо
натежаваме
неравномерно
към земята
значи може би някъде вътрешно
искаме в нея.

**

години наред
слънцето
реше пътя между скалите

[Todor Zed · Rating 4 out of 5]

Чудесен дебют, почувствах близост с редица от стиховете. "Бягай" ме озадачи.

[Sasha Tagger · Rating 5 out of 5]

Light, beautiful, candid, a breath of fresh air
Thank you Albena

[Diana · Rating 5 out of 5]

На един дъх. Вълшебна и ежедневна. Всеки стих, който изглежда банален носи по още 10 смисъла.

[Jacqueline · Rating 4 out of 5]

Думите на Албена Тодорова излъчват човечност и топлота, макар и примесени с мъничко тъга тук- там.
Личи, че е написано от (човек с голямо) сърце. Искрено ѝ пожелавам да намери колко какво/ прави щастие.


има толкова много поезия
само да я разчиташ

непознатите, които ни подминават по ъглите
сгъвките на чадъра
капчуците, които не пускат да спреш отдолу
почеркът ми, в който разпознавам татковия
незаписаното

***
небето зашиват самолетите
(...)
щом то може да лекува раните си
значи мога и аз

***
навън пеят птички

като се заслушам, не мога да кажа
навън ли пеят
вътре ли

***
две четки за зъби в буркана
мъничко ми се иска да можех да кажа
другата твоя
но не е
другата
за из път

***
не винаги става

хората, които уважаваш, да не пишат глупости
да можеш да целуваш пред всички нея, с която споделяш завивки
да не е толкова кално
децата да не ти се карат
да можеш да четеш на глас това, което пишеш
дълбая в себе си
търся отговор
дълбая
и поради липса на друго
запушвам дупките
с въпроси

***
времето лекува (...) като касапин

***
самотността на чашите сутрин и вечер

***
завръщането

като родителството
като младостта
силно надценявано
сякаш има
къде да се върна

***
за разлика от дърветата
нашите корени
често пъти
сочат навън

***
бягай
(...)
от градове, където жените гледат надолу

***
София
мигнала на снимката
или все гледа другаде

***
дива джанка
натежала от сладост и сок
туп в прахта

***
така става понякога

хора, които искаш да са живяли дълго,
са си отишли млади
любими мои запратени на другия край на света
зарчета в ръката на пияна от славата си богиня на съдбата
годините, в които всички са израствали, ти си остарявал
безвъзвратно си се вкоренявал в самосъжаление и плесен
животът изглежда като голямо наваксване
ту ограда, ту дневник, нашарен с минуси
тъгата ми е по-дълбока от надморската височина на любовта
нивото без промяна в сантиметрите

***
имам питане

кой ремонтира поправимите романтици
(...)
и
къде оставих
тапите за сърце

***
под юргана облаци
сънливо шава изгревът
скоро
в чорапите на февруари
ще протрие дупки
пролетта

***
само локвите между коловозите
гледат небето
всички останали
гледаме локвите

***
искам да бъда занаятчия
с големите си възлести ръце да дялам дърво
където деца да редят книги, играчки, драскотини
по което да свири любимият
и слънцето да посяда за кратка следобедна дрямка
искам да бъда занаятчия
брашно да целува всички процепи по дланите ми
масло да се топи в прегръдките на коматите
сутрин ароматът от фурната да задушава квартала в еуфория
искам да бъда занаятчия
думите ми да бъдат вълни по повърхността на човешкото
равнодушие
да откъртват късове навици, да обръщат отсрещните с главата
надолу
ако ще да са наивни, ревниви, неподредени, да бъдат истински
по своите тайни от мен пътища
любовта да пребъде

***
вкус на (...) изпуснат краен срок

***
неспокойни звезди крачат насам-натам из небето

***
ъгълче нощ,
бродирано с град

***
разстоянията
са вътре в нас
слагаме хора на другия край
и наричаме това
връзка

***
по една щипка от всичко
и става живот
по една щипка в повече
и става ежедневие

***
далеч по-трудно е да мислиш
да се осмелиш да изгубиш приятели
да си позволиш да не те харесват
да не знаеш какво да кажеш
всяка дума да среща съпротива
(...)
толкова е хубаво винаги да си съгласен със себе си
красивичко, чистичко, светличко
обичам приятелите си
макар да не зная как ще погледна някои от тях в очите
поне съм убедена
имат очи

***
обичам те много внимателно
страхливо се моля да стигне за дълго
опитвам се да не оставя неувереността
да отлежава, да пуска корени
не съм сигурна как да нарека това
как, как
заедно

***
колко е важно да има поети

николко
светът може без поети
може без нефелните им опити да не умрат по ръбовете на битието
може без отчаянието, разлято върху абсурда на света
може без красотата, от която все ги дели един непрекрачен ред
може без думите, все по-малко, все по-искрени, все по-точни
може в непрогледната тъма бездушен вакуум
разбира се, че може

***
ландшафтът ти е обясним
като стара детска книжка
небето винаги отгоре
реките винаги сини
хепиендът винаги край

***
колко текста
правят книга
колко аплодисмента
правят публика
колко думи
правят стих
колко мълчания
правят търпение
колко усилия
правят семейство
колко какво
прави щастие

***
не сме добри хора
не се обаждаме на майките си
нямаме време за братята си
не ходим на гробовете на бащите си
и така ги оставяме да бъдат заден двор на бурени и смърдящи
бездомни всякакви
не сме добри хора
не общуваме с тези, които ни развиват
а само с тези, които ни забавляват
ценим телефоните повече от времето си
не сме добри хора
колебаем се постоянно
забравяме на минутата
правим се на някой друг
и оставяме компютъра включен, за да ни събуди звукът от
съобщение с нищо незначещи думи от
онези, които дори вече не обичаме
не сме добри хора
играчките ни са по-скъпи от децата на съседите
правим се само, правим се, че е важно
не сме добри хора
а така ни се иска

[geri · Rating 5 out of 5]

така става понякога

хора, които искаш да са живяли дълго,
са си отишли млади
любими мои запратени на другия край на света
зарчета в ръката на пияна от славата си богиня на съдбата
годините, в които всички са израствали, ти си остарявал
безвъзвратно си се вкоренявал в самосъжаление и плесен
животът изглежда като голямо наваксване
ту ограда, ту дневник, нашарен с минуси
тъгата ми е по-дълбока от надморската височина на любовта
нивото без промяна в сантиметрите

[Kristina · Rating 5 out of 5]

Не знам как попаднах на тази стихосбирка, въпреки че не бих я нарекла наистина стихосбирка, защото по-скоро са събрани мисли и чувства на авторката. Въпреки това ми хареса изключително много. Толкова много, че отбелязах 11 цитата, строфи и мисли, които като че ли отговаряха на моите мисли. Много чувствителна и пряма авторка.

[Змей · Rating 4 out of 5]

„стихотворения“ – Албена Тодорова

http://knigozavar.com/stihotvoreniya-...

Или "колко се радвам, че мога да чета Bembeni на хартия"

[Nikolay · Rating 4 out of 5]

Колкото и да сме забили поглед в локвите, добрата поезия винаги си проправя път и ни показва, че можем дори да се поучим от тях.
И да погледнем нагоре.