Царица Елеонора Българска

by Неда Антонова

Документален роман.
Тя е четиридесет и седемгодишна неомъжена принцеса от княжество Ройс, едно от онези многобройни германски княжества, смятани от европейската дипломация на 19 век за „второразрядни величини”, състоящо се от 6 града и 93 села в област Тюрингия.
Тя е световно известна самарянка, удивила Европа с участието си в Руско-Японската война като старша медицинска сестра в санитарния влак на Великата руска княгиня Мария Павловна Романова и отличена от руския император с ордена „Света Ана” – равен по стойност на кръста за храброст на цивилни лица.
Тя е втората съпруга на цар Фердинанд, отгледала децата му и превърнала се през Балканските войни в майка, лечителка и утешителка на стотици ранени и умиращи по фронтовете българи, а после и на сираците им. „Народът е нейното дете” – писаха вестниците.
Тя е първата коронована особа от Европа, поканена от американския президент да посети страната му.
Тя е „коронованият ангел на България”, така пламенно обезсмъртена в стиховете на Вазов.
Тя е царица Елеонора Българска.

224 pages, Paperback

First published January 1, 2014

About the author

Неда Антонова е родена в с. Николаево, Плевенска област. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. Работила е като журналист; редактор в художествената редакция на Военно издателство "Св. Георги Победоносец"; писател в групата на военните писатели и композитори при МНО. Основател на сп. "Отечество". Член на СБП от 1983 г. Автор на стихосбирката "Повторими неща"; на тетралогия исторически романи "Памет": "Войната свърши в четвъртък", "Не умирай вместо мен", "Ангела", "Приют за щастливи"; на трилогия за юноши: "Обичам те, вълк", "Вълк на покрива", "Разбивачи на касички", както и на други романи: "Три кита в аквариума", "Лобният път на сърцето", "Надали", "Полугол и полугола", на трилогията "Вино": "Вино и молитви", "Вино и оръжия", "Вино и чудеса"; на повестта "Ирма, жената на бог Марс"; на пиесите "И слезе Господ на земята", поставена в Театъра на армията, "Гълъб за сърдечни послания" и "Звезда от последна величина" - в телевизионния театър, "Асен, убиецът на Иванко" (2011). Някои нейни романи са преведени на френски, руски, чешки, полски език. Има награди от Националния фонд "Развитие" и Националния център на книгата.

Reviews

[Nadia Karlikova · Rating 5 out of 5]

Срамувам се колко малко знаех за царица Елеонора преди да прочета книгата "Царица Елеонора Българска" на Неда Антонова. И се чудя защо ние, българите, имаме склонност да пращаме в забвение достойните и значими хора. А тя, принцесата на Ройс, втората съпруга на Фердинанд, си спечелва правото да носи като свое фамилно име името на своя народ. Защото народът я обичал горещо.
Елеонора е уникална личност, по-малко съпруга на царя, и повече майка на българите. На нея дължим спасяването на Боянската църква, създаването на Български червен кръст. Благотворителността, помощта, съпричастността са водещи. Самата тя казва, че да си царица не е титла, а работа като всички останали. И тя се хваща на работа - помага на болни деца, на сираци, на ранените войници, на вдовици. Продава накитите си и с получените пари помага на българския народ. По време на Балканската война е на фронта, на първа линия. Лично превръзва и утешава ранените, лично пише писма до семействата им. Печели уважението на цяла Европа, където я наричат Коронованият ангел на България.
Вдъхновява Иван Вазов, който пише за нея:

"Жена венценосна,
сестра милосърдна,
сестра на героите из боя жестоки,
Царице, ти любов си победна,
душа изтъкана от чувства високи"

Цялата истина е събрана и в думите на Нейно Императорско Височество Мария Павловна Романова, която изрича: "Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора са омъжва за България"
А Неда Антонова за пореден път след книгите си за Левски и Венета на Ботев ме убеди колко прекрасен творец е. Така пише, че ти иде да запееш и да се разплачеш едновременно. Романът й за Елеонора е документален, в него има много факти, има оригинална документи, личността на царицата е пресъздадена през очите на няколко души, пленени от голямото й сърце. В края Неда казва и тъжната истина: "Днес на царица Елеонора е наречена една малка пресечка в софийски квартал, а името "Мария-Луиза" носи главна столична улица. Едната от двете български владетелки е майка на царя, другата е запомнена като Майката на народа. Но в България народът никога не е бил мнозинство".

[NeDa · Rating 5 out of 5]

Царица Елеонора е изключителна и много достойна жена, успяла за по-малко от 10 години да извърши безброй добри дела тук в България, оценена и призната в Европа и поканена да гостува в Америка в началото на миналия век.
На Царица Елеонора дължим съществуването на Боянската църква, която тя спасява от разрушаване и основаването на Българския червен кръст.
Неда Антонова успява да възкреси образа на несправедливо забравената немска принцеса, пресекла съдбата си с Фердинанд и българите.
Историята е прекрасно разказана посредством преплитането на няколко разказа и писма с много различен стил.
А представянето на книгата в Боянската църква днес, до секвоите и гроба на Царица Елеонора в съчетание с църковните песнопения, изпълнени там, беше магично и незабравимо!!!

[Антоанета · Rating 3 out of 5]

Имах съвсем различни очаквания за тази книга и може би затова те не се покриха. Останах очарована от личността на царица Елеонора (много повече от документален филм за нея), но не и от начина на изложението в тази книга, което ме навежда на мисълта, че ако не бях гледала филма, нямаше и толкова да разбера от книгата. Тази жена е била велика и достойна за царица, всички са я обичали и уважавали. Единствено Фердинанд сякаш не я е оценявал. Той все едно не е бил женен за нея, а я е наел за гувернантка на децата му. Но тя не е била само майка на неговите деца, а майка на целия български народ - грижела се е за болни, бедни и онеправдани. Създала е Българският червен кръст и сама е ходела по бойните полета на България, за да се грижи за ранените от войните, който е водела държавата.
Все си мисля, че по-много по красив и запленяващ начин е могла да бъде описана нейната история, отколкото тук в тази книга. Стилът на авторката не ми допадна. Разказани са епизоди от живота на други хора и моментите, когато техните житейски пътища са се преплитали с тези на принцеса Ройс (впоследствие станала царица на българите). Най-пълна представа дават разказите на сестрата на Елеонора - принцеса Елисавета и първата дама от антуража на царицата - Жана Антикар. Но техните разкази са силно субективни. Има дори разказ на обикновена жена от село - Куна Байрактарова - проста, отрудена женица, която показва как обикновения човек се е вълнувал от държавните работи, от войните на България и от своята царица. Не знам обаче дали е реално живяла женица или събирателен образ!
Което довежда и до втория момент, който не ми хареса - няма Бележки към книгата с разяснение кое е художествена измислица и кое реална личност или събитие. Все пак книгата е художествена литература, но за действителна историческа личност и в такива книги за мен лично Бележките са задължителни.

[Philip · Rating 5 out of 5]

Историята на царица Елеонора, която е дала толково много от себе си за България, често в ущърб на себе си (най-вече като се жени за цар Фердинанд), че българският народ не може да ѝ се отблагодари достатъчно 100+ години след кончината ѝ. Жалко, че тази „мила майчица, милосърдната сестра Елеонора“ е забравена от повечето...

[Миа Сердарева · Rating 5 out of 5]

Не мога да кажа, че съм изпълнявала ролята на взискателен читател от първата до последната страница. През повечето време се оставях на удоволствието от текста. Често се връщах да препрочета някой пасаж с по-обективно око, но така и не открих нищо, което не ми харесва.
Ни-що.
Затова пък плаках на няколко пъти, скърбях, възмущавах се, възторгвах се, възхищавах се – на царица Елеонора Българска, за която (как е възможно!) почти нищо не съм знаела досега; на майсторлъка , с който е разказана историята; на огромния труд и всеотдайност, които личат зад романа. На човещината, която прозира през думите и на благородния стремеж на авторката да възкреси позорно забравени вдъхновяващи личности, от каквито българите имат неистова нужда.
Оставих романа да се уталожи в главата ми няколко дни и сега като гледам есенцията на това, което остави в мен, виждам главно изяществото на текста, интелигентното многопластово и разноъглово изграждане на образа, искреното възхищение към Елеонора (което непреодолимо и естествено преминава у читателя), към ценностите ù и към силата не само да ги проповядва, но и да ги материализира в действия, в начин на живот, в цялото си възхитително житие. Като се добави премереността във всяко отношение (няма сантименталничене, вайкане или излишно прехласване, няма нищо излишно или неуместно), бих казала, че осанката на романа досущ напомня осанката на Царицата.
Вярвам, че самата царица Елеонора би искала точно такъв (точно този!) разказ за живота й да я върне в спомените на България, и то точно в момент като сегашния.
Нямам търпение да прочета другите две книги от трилогията, а после да ги заема, подаря или препоръчам на всички четящи около мен.
За да се възкреси паметта за великите и да вдъхнови обезверените, жадни за добро.

[Magdalena M.]

Макар книгата да носи името на Царица Елеонора, всъщност през половината време не се говори за нея. Може би моите очаквания бяха различни. Не става ясно, кое е истина и кое художествена измислица.

[Vladislav Dragomirov · Rating 4 out of 5]

Българската княгиня Мария Луиза умира през 1899 г., след като е родила четири деца. За тях княз Фердинанд търси нова грижовна майка. Насочват вниманието му към Елеонора, известна с благородство, милосърдие и скромност. От пристигането си в България, в следващите девет години Елеонора поставя безрезервно своите сестрински заложби в разполож��ние на новото си отечество. Сватбения си подарък от българите в размер на 150 000 лв. тя влага в изграждане на санаториум за гръдноболни деца. Учредява клонове на Българския червен кръст из страната. Посвещава остатъка от живота си на благотворителност и помощ към пострадалите от войните българи. За нея Иван Вазов пише:

„Жена венценосна, сестра милосердна,

Сестра на геройте из боя жестоки,

Царице, ти цяла любов си победна,

Душа изтъкана от чувства високи…”

[Dayana · Rating 2 out of 5]

Много исках тази книга да ми хареса, уви, не стана така.

Очаквах повече събития от живота на царицата и с повече подробности. Никъде не се споменава кое е художествена измислица и кое реален исторически факт. Писмата автентични ли са? Защо няма никаква библиография и бележки? Да, книгата е роман (макар че на мен лично втортостепенните сюжетни линии не ми бяха интересни), но все пак очаквах да има историческа обосновка.

Ако не друго, книгата събуди интереса ми към личността на царица Елеонора и бих търсила други източници за нейния живот.

[Й. Б. · Rating 5 out of 5]

Ще споделя два цитата, красноречиви за личността на Царица Елеонора Българска.
Ако не сте се интересували от нея - направете го! Такива хора заслужават да бъдат помнени!

"Животът е съкровище и то трябва да бъде похарчено в името на нещо добро."

"Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България."

[Нели · Rating 5 out of 5]

Препоръчвам!