What do you think?
Rate this book
Слънчогледови деца
Колко дълга е фотолентата, която свързва двама души? Колко кадъра са необходими, за да поберат една любов, обречена да пропътува разстоянието между два континента, една дълго пазена тайна, мелодията на една цигулка с мисия и няколко листчета, на които четирима гимназисти някога са записали своите пророчества?
Това е роман за живота, който помним от последните няколко десетилетия, разказ за хора, които сякаш сме срещали, за събития, каквито сме преживели. Той проследява израстването на едно момиче от малък провинциален град, но в това развитие се отразяват промените, настъпили в цялото българско общество. Можем да го наречем с познатото име Bildungsroman, но в личното израстване на героинята разпознаваме своето, онези вълнения и проблеми, които изградиха психологията на няколко поколения. Кристина Терзийска притежава добре изработен стил, разказва чисто и подредено, силно заразително в емоционален план. Нейната автофикция създава илюзия за искрено споделена, дълбоко интимна действителност.
Проф. Милена Кирова
Това е роман за живота, който помним от последните няколко десетилетия, разказ за хора, които сякаш сме срещали, за събития, каквито сме преживели. Той проследява израстването на едно момиче от малък провинциален град, но в това развитие се отразяват промените, настъпили в цялото българско общество. Можем да го наречем с познатото име Bildungsroman, но в личното израстване на героинята разпознаваме своето, онези вълнения и проблеми, които изградиха психологията на няколко поколения. Кристина Терзийска притежава добре изработен стил, разказва чисто и подредено, силно заразително в емоционален план. Нейната автофикция създава илюзия за искрено споделена, дълбоко интимна действителност.
Проф. Милена Кирова
- GenresBulgarian Literature
312 pages, Paperback
Published June 28, 2024
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 31 reviews
October 2, 2024
Великолепен роман! Не мога да повярвам, че дебютна книга може да е написана по този фин начин - изключително красив език. А историята… Леле, върнах се години назад и се озовах право в голямото междучасие, когато си крадяхме време за скрити разговори, срещи, планове за купони и излизания. Озовах се обратно в нашия бар, с концертите и цигарения дим, текилата със сол и лимон и всички тайно изпушени цигари. Няма да крия пуснах си отново Cranberries, обаче не на уокмена, а в Spotify
Мисля, че няма да ми стигнат думите да опиша колко много заобичах тази книга. Безкрайно благодарна съм на авторката, че ни е подарила тези емоции и цялата история на Зара, дядо Ангел, баба Катина,, Владо, Лена и Юлиян. Изключителни персонажи - живях с тях три дни и да си призная в последните 20 страници буквално получих сърцебиене. Ако си мислите, че това е поредния роман, ситуиран в 80-те и 90-те, който пак ни занимава с прехода - грешите. И аз имах такива опасения, но те се разнесоха още с първите няколко снимки. Да именно снимки, а не глави - така е структуриран романа. Снимки от спомени - за смелите мечти, когато вярваш, че няма невъзможни неща, за детството, за юношеството, за историята на една цигулка, един цигулар пред Народния театър, жълтата къща, семейни тайни, пръстен със слънчоглед, “Слънчогледите” на Ван Гог, уроци, изпити и тестове, касичка с пророчества, едно обещание, самолет, друг континент. Красиви картини от София и градчето - така и не разбираме къде точно се развива основното действие в романа, защото може да бъде всеки град, в който един от нас е роден.
Имах възможност да присъствам на премиерата на романа и съм силно впечатлена от екипа, който е работил по него - редактор, дизайнер и въобще всички замесени, които интуитивно са усетили историята, която ни разказва Кристина Терзийска. А самата тя е слънчева, усмихната, адвокат по професия и се надявам да краде още от времето си за да може да пише. И ако и вие се чудите - да авторката е съпруга на любимия ми български писател Николай Терзийски. Вече си имам любимо литературно семейство.
Мисля, че няма да ми стигнат думите да опиша колко много заобичах тази книга. Безкрайно благодарна съм на авторката, че ни е подарила тези емоции и цялата история на Зара, дядо Ангел, баба Катина,, Владо, Лена и Юлиян. Изключителни персонажи - живях с тях три дни и да си призная в последните 20 страници буквално получих сърцебиене. Ако си мислите, че това е поредния роман, ситуиран в 80-те и 90-те, който пак ни занимава с прехода - грешите. И аз имах такива опасения, но те се разнесоха още с първите няколко снимки. Да именно снимки, а не глави - така е структуриран романа. Снимки от спомени - за смелите мечти, когато вярваш, че няма невъзможни неща, за детството, за юношеството, за историята на една цигулка, един цигулар пред Народния театър, жълтата къща, семейни тайни, пръстен със слънчоглед, “Слънчогледите” на Ван Гог, уроци, изпити и тестове, касичка с пророчества, едно обещание, самолет, друг континент. Красиви картини от София и градчето - така и не разбираме къде точно се развива основното действие в романа, защото може да бъде всеки град, в който един от нас е роден.
Имах възможност да присъствам на премиерата на романа и съм силно впечатлена от екипа, който е работил по него - редактор, дизайнер и въобще всички замесени, които интуитивно са усетили историята, която ни разказва Кристина Терзийска. А самата тя е слънчева, усмихната, адвокат по професия и се надявам да краде още от времето си за да може да пише. И ако и вие се чудите - да авторката е съпруга на любимия ми български писател Николай Терзийски. Вече си имам любимо литературно семейство.
February 27, 2025
***Колко дълга е фотолентата, която свързва двама души? Колко кадъра са необходими, за да поберат една любов, обречена да пропътува разстоянието между два континента, една дълго пазена тайна, мелодията на една цигулка с мисия и няколко листчета, на които четирима гимназисти някога са записали своите пророчества?***
Това е роман за мечтите – детските, наивните, откраднатите, жадуваните, изгубените, чуждите, общите, несбъднатите, невъзможните, вечните!
Това е албум със снимки – колекция от кадри, запечатали времето, което отлита като врабчета от стряхата, след поредното “Щрак!”.
Това е картина – в тъмни краски, с неясни светлосенки, с контрастни щрихи, от която струи светлина и топлина!
Това е пъзел – разпръснат на малки парченца – посипан по страниците, който нареждаш с вълнение, любопитство, предпазливост, малко страх и много надежда!
И когато най-сетне събереш и подредиш всички парченца, осъзнаваш, че междувременно ти самият си се разпаднал на такива!
Най-впечатляващият дебют, до който съм имала удоволствието да се докосна – не мога да повярвам, че е възможно да облечеш в думи всичко онова, което е неназовимо!
Не просто думи, мелодия – най-красивата, най-тъжната, най-деликатната!
Симфония от чувства!
Фотолента от преживявания!
Картина с жълти слънчогледи!!!
От сърце пожелавам на Кристина Терзийска светлината на слънчогледите да огрява ярко и дълго писателския ѝ път напред!
Това е роман за мечтите – детските, наивните, откраднатите, жадуваните, изгубените, чуждите, общите, несбъднатите, невъзможните, вечните!
Това е албум със снимки – колекция от кадри, запечатали времето, което отлита като врабчета от стряхата, след поредното “Щрак!”.
Това е картина – в тъмни краски, с неясни светлосенки, с контрастни щрихи, от която струи светлина и топлина!
Това е пъзел – разпръснат на малки парченца – посипан по страниците, който нареждаш с вълнение, любопитство, предпазливост, малко страх и много надежда!
И когато най-сетне събереш и подредиш всички парченца, осъзнаваш, че междувременно ти самият си се разпаднал на такива!
Най-впечатляващият дебют, до който съм имала удоволствието да се докосна – не мога да повярвам, че е възможно да облечеш в думи всичко онова, което е неназовимо!
Не просто думи, мелодия – най-красивата, най-тъжната, най-деликатната!
Симфония от чувства!
Фотолента от преживявания!
Картина с жълти слънчогледи!!!
От сърце пожелавам на Кристина Терзийска светлината на слънчогледите да огрява ярко и дълго писателския ѝ път напред!
April 22, 2025
“Слънчогледови деца” беше за мен една неочаквана, приятна изненада в деня, в който научих за нейното излизане. Изчетох книгата в рамките на малкото си свободно време - едновременно накъсано в дните, но и на един дъх в минутите.
Това е книга, в която цялото ни поколение, родено през 1980-те може лесно да се припознае. Лекият и лесен за четене стил не променя факта, че повествованието улавя множеството нюанси на живота, който сме водили през последните четири десетилетия.
Без да издавам сюжета, ще кажа че много харесах хода му и най-вече завършека - който в своята реалистична развръзка, превръща този роман в нещо различно от обичайно твърде позитивните или твърде мрачни сюжети, с които изобилства съвременната проза.
Ако това е нивото на литературния дебют, определено нямам търпение да видя зрелия авторов период, който несъмнено предстои.
Това е книга, в която цялото ни поколение, родено през 1980-те може лесно да се припознае. Лекият и лесен за четене стил не променя факта, че повествованието улавя множеството нюанси на живота, който сме водили през последните четири десетилетия.
Без да издавам сюжета, ще кажа че много харесах хода му и най-вече завършека - който в своята реалистична развръзка, превръща този роман в нещо различно от обичайно твърде позитивните или твърде мрачни сюжети, с които изобилства съвременната проза.
Ако това е нивото на литературния дебют, определено нямам търпение да видя зрелия авторов период, който несъмнено предстои.
August 19, 2024
Погълна ме! Върне ме в едни изминали дни, в които мечтите определяха изцяло пътя по който поемаме. Силно съм впечатлена от историята. Написана с лекота, успяваща да бръкне в дълбините на душите ни.
“Това с мечтите не се учи в никой университет. Те са дар, те са посока, мечтите са като кръвни клетки – невидими, неизследвани от медиците. Пази ги!”
“Това с мечтите не се учи в никой университет. Те са дар, те са посока, мечтите са като кръвни клетки – невидими, неизследвани от медиците. Пази ги!”
Read
January 1, 2025Кристина Терзийска - "Слънчогледови деца", изд. "Колибри" 2024
Има едни такива книги, които те "хващат" със заглавието си и вече знаеш, че ги искаш още преди да прочетеш анотацията. Създаваш си предварително някаква представа за историята, която се крие между кориците, с книгата си тръгвате заедно, и когато заподозреш, че историята може би няма да е точно каквото очакваш, вече е късно - тя те е хванала, впримчила те е и не те пуска. И сам не усещаш кога стигаш до края.
Така се случи с мен и тази книга. Някак усетих, че книга с подобно заглавие няма как да е обичайна, че дори просто да разказва историята на едно детство, тя ще го направи по начин, който ще е различен от общоприетите похвати за разказване.
Усетът не ме излъга... поне е съвсем.
Защото "Слънчогледови деца" наистина разказва дълга история. Но тя не е история само за детството. А за цял един живот - всъщност за няколко. История, разказана през погледа на дете, момиче, млада жена, зряла жена, дъщеря, любима, всичките - една и съща героиня: Лъчезара. Лъчът светлина, който следва преднач„ертаната си посока и не се оставя да бъде затъмнен. Лъчът, който се сблъсква с дъждове, тъмнина, бури, но успява, винаги успява, да стигне там, накъдето се е запътил.
"Слънчогледови деца" е историята на едно семейство. И в тази история, макар и сравнително кратка - малко повече от триста страници - има почти всички елементи на семейна сага. Семейна история, надникване в миналото, дори семейна тайна. И въпреки всички сътресения - много обич. През цялото време възприемах героинята като много обичано дете, а по-късно - и като обичана млада жена. Не винаги с една и съща обич, не винаги от едни и същи хора, но познала онова, което наричаме безусловна любов.
Самата структура на книгата също е интересна. Тя е в известен смисъл фрагментарна, частите, на които е разделена, не са отделни глави, а по-скоро кадри, защото всяка започва с описание на снимка. Нещо като разказан албум. Може би това е и причината разказаното в книгата да не върви в строго хронологичен ред - има моменти от настоящето, връщане в миналото, загатвания за бъдещето. Нужно е малко време за свикване, но след това книгата е трудна за оставяне.
Имаше аспекти от историята, които ми се струваха малко прекалено идеални - като връзката между Лъчезара и Владо. Прекалено идеалните неща винаги са подозрителни... или поне така установих от собствен опит с годините.
Може би ми дойдоха малко в повече честите намеци да тайната, и, да се призная, накрая очаквах или да остане неразкрита, или да се окаже нещо, което не си е струвало чакането. За щастие, не се сбъдна никое от двете очаквания. Признавам, че в един момент бях започнала да се досещам каква може да е, но изобщо не очаквах да се разкрие по този начин. Не очаквах и точно такава развръзка и финал, но признавам, че останах удовлетворена.
Лично за мен героите бяха достатъчно убедителни и добре представени, нищо не ми се стори твърде нереалистично или пресилено.
Книгата ми хареса и се радвам, че точно с нея завърших изминалата вече година и започнах тази. Заслужаваше си.
Има едни такива книги, които те "хващат" със заглавието си и вече знаеш, че ги искаш още преди да прочетеш анотацията. Създаваш си предварително някаква представа за историята, която се крие между кориците, с книгата си тръгвате заедно, и когато заподозреш, че историята може би няма да е точно каквото очакваш, вече е късно - тя те е хванала, впримчила те е и не те пуска. И сам не усещаш кога стигаш до края.
Така се случи с мен и тази книга. Някак усетих, че книга с подобно заглавие няма как да е обичайна, че дори просто да разказва историята на едно детство, тя ще го направи по начин, който ще е различен от общоприетите похвати за разказване.
Усетът не ме излъга... поне е съвсем.
Защото "Слънчогледови деца" наистина разказва дълга история. Но тя не е история само за детството. А за цял един живот - всъщност за няколко. История, разказана през погледа на дете, момиче, млада жена, зряла жена, дъщеря, любима, всичките - една и съща героиня: Лъчезара. Лъчът светлина, който следва преднач„ертаната си посока и не се оставя да бъде затъмнен. Лъчът, който се сблъсква с дъждове, тъмнина, бури, но успява, винаги успява, да стигне там, накъдето се е запътил.
"Слънчогледови деца" е историята на едно семейство. И в тази история, макар и сравнително кратка - малко повече от триста страници - има почти всички елементи на семейна сага. Семейна история, надникване в миналото, дори семейна тайна. И въпреки всички сътресения - много обич. През цялото време възприемах героинята като много обичано дете, а по-късно - и като обичана млада жена. Не винаги с една и съща обич, не винаги от едни и същи хора, но познала онова, което наричаме безусловна любов.
Самата структура на книгата също е интересна. Тя е в известен смисъл фрагментарна, частите, на които е разделена, не са отделни глави, а по-скоро кадри, защото всяка започва с описание на снимка. Нещо като разказан албум. Може би това е и причината разказаното в книгата да не върви в строго хронологичен ред - има моменти от настоящето, връщане в миналото, загатвания за бъдещето. Нужно е малко време за свикване, но след това книгата е трудна за оставяне.
Имаше аспекти от историята, които ми се струваха малко прекалено идеални - като връзката между Лъчезара и Владо. Прекалено идеалните неща винаги са подозрителни... или поне така установих от собствен опит с годините.
Може би ми дойдоха малко в повече честите намеци да тайната, и, да се призная, накрая очаквах или да остане неразкрита, или да се окаже нещо, което не си е струвало чакането. За щастие, не се сбъдна никое от двете очаквания. Признавам, че в един момент бях започнала да се досещам каква може да е, но изобщо не очаквах да се разкрие по този начин. Не очаквах и точно такава развръзка и финал, но признавам, че останах удовлетворена.
Лично за мен героите бяха достатъчно убедителни и добре представени, нищо не ми се стори твърде нереалистично или пресилено.
Книгата ми хареса и се радвам, че точно с нея завърших изминалата вече година и започнах тази. Заслужаваше си.
June 1, 2025
Нова книга в списъка с любими.
"Баба Катина обаче беше мъдра жена и разумна съпруга. Тя вярваше, че дядо Ангел пази само тайни, чието време за споделяне още не е настъпило. Нейното сърце, както повечето женски сърца, бе сложно устроено. В него имаше скрита специална тъкан - непозната, неизследвана от науката и жизненонеобходима. От тази тъкан идва цялата женска сила - за да може да поеме безмълвно и да пренесе през живота тежестта и на своята болка, и на болката на най-свидните си. Женските сърца могат да стоят на едно място и в същото време да препускат в галоп и до премаляване през хиляди терзания тук или някъде далече."
"Баба Катина обаче беше мъдра жена и разумна съпруга. Тя вярваше, че дядо Ангел пази само тайни, чието време за споделяне още не е настъпило. Нейното сърце, както повечето женски сърца, бе сложно устроено. В него имаше скрита специална тъкан - непозната, неизследвана от науката и жизненонеобходима. От тази тъкан идва цялата женска сила - за да може да поеме безмълвно и да пренесе през живота тежестта и на своята болка, и на болката на най-свидните си. Женските сърца могат да стоят на едно място и в същото време да препускат в галоп и до премаляване през хиляди терзания тук или някъде далече."
July 7, 2024
Книгата е изключително увлекателна и се чете лесно и бързо. От най-добрия тип книги - от тези, които не ти се оставят, докато не стигнеш до края им, но пък от друга страна не ти се и иска да свършват! Историите в нея са доста близки до сърцето на родените през 80-те и 90-те и човек няма как да не се припознае ту в един, ту в друг герой от книгата. Успях да се потопя напълно в света на Зара и да я разбера, а нейните преживявания ми припомниха спомени от детството, гимназията, студентските години. Казват, че "не ти четеш книгата, а тя теб" и може би защото вече съм майка на две момичета, затова най-силно впечатление ми направиха различните отношения "дете-родител". Контрастът между Ирина и г-жа Стоева, липсата на родители за Юлиан и това което му се случи после, обгрижващите и с всичко обсипващите я родители и Лена, дядо Ангел и синовете му, Росен и Зара... Над всяка от тези връзки си заслужава да се размисли човек и да потърси грешките на родителите и отражението им в децата. Затова за мен най-запомнящ се и важен цитат от книгата е: "Знаеш ли кои са най-жестоките палачи на мечтите, Владо?... Страхът да тръгнеш и принудата да останеш... Каза ми го моят дядо Ангел и знам, че е прав.
- Може би е искал да ти подари спокойствие, за да продължиш по избрания от теб път.
- Вероятно е така. Дядо Ангел никога не е получавал подобен подарък, а когато не си имал нещо, най-добре от всички знаеш как да го опаковаш и да го подариш другиму, стига само да можеш."
Надявам се, че когато дойде денят, аз ще съм като Ирина, а не като г-жа Стоева. :)
Искам да изкажа поздравленията си към авторката за нейния дебют! Благодаря за прекрасната емоция, която ми донесе книгата и за поводите за спомени по отминали дни и размисъл за бъдещите! Пожелавам много успехи и това да е само началото на още много вдъхновяващи книги! Аз вече очаквам следващата ;)
- Може би е искал да ти подари спокойствие, за да продължиш по избрания от теб път.
- Вероятно е така. Дядо Ангел никога не е получавал подобен подарък, а когато не си имал нещо, най-добре от всички знаеш как да го опаковаш и да го подариш другиму, стига само да можеш."
Надявам се, че когато дойде денят, аз ще съм като Ирина, а не като г-жа Стоева. :)
Искам да изкажа поздравленията си към авторката за нейния дебют! Благодаря за прекрасната емоция, която ми донесе книгата и за поводите за спомени по отминали дни и размисъл за бъдещите! Пожелавам много успехи и това да е само началото на още много вдъхновяващи книги! Аз вече очаквам следващата ;)
May 9, 2026
Няколко дни ми трябваха да се събера да напиша това ревю. Слънчогледови деца ме остави с онова усещане за тиха тежест, което не минава дори дни след последната страница. Книгата няма някаква свръхдинамика, но пък има нещо много по-силно – истинност. Писана е от човек от нашето поколение и това си личи във всеки детайл – специфичното детство на прехода, надеждите, усещането, че ние ще успеем да живеем по-различно от родителите си, че ще сме по-смели, по-свободни, по-щастливи.
Единствената причина да дам 4 звезди е, че книгата ми остана болезнено недовършена. Знам, че това вероятно е търсен ефект, но ми беше трудно да приема съдбите на героите. Зара остана с човек, когото не обича. Стоев остана сам, нещастен, с „отрязани криле“ – буквално от собствената си майка. И колко познато е това в нашата култура – чувството за вина, което някои родители вкореняват в децата си, само и само да не останат сами. Отношението към детето като към собственост. С цената на чуждото щастие.
Много силен беше паралелът между Стоев и Зара. Семейството на Зара е готово на жертви и лишения, само и само тя да има шанс да бъде щастлива и да следва мечтите си. А майката на Стоев иска единствено той да остане при нея – без значение какво струва това на него самия. Толкова пъти съм виждала подобни отношения около себе си, че дори не се изненадах. Но се ядосах.
И Юлиян… колко тъжна линия. Първо заради дядо си, после заради учителката – човек, който постепенно захвърля себе си, за да бъде нужен на другите. Накрая от мечтите на тази групичка деца почти нищо не остана. А най-тъжното е, че дори реализирана, Зара не изглежда истински щастлива.
Може би точно това прави романа толкова силен – няма големи драматични обрати, а просто живот така, както го помним ние - децата на това време. Истински, познат, български живот. И точно затова накрая ми стана толкова тъжно. Искаше ми се поне за някого да има частица щастлив край.
Единствената причина да дам 4 звезди е, че книгата ми остана болезнено недовършена. Знам, че това вероятно е търсен ефект, но ми беше трудно да приема съдбите на героите. Зара остана с човек, когото не обича. Стоев остана сам, нещастен, с „отрязани криле“ – буквално от собствената си майка. И колко познато е това в нашата култура – чувството за вина, което някои родители вкореняват в децата си, само и само да не останат сами. Отношението към детето като към собственост. С цената на чуждото щастие.
Много силен беше паралелът между Стоев и Зара. Семейството на Зара е готово на жертви и лишения, само и само тя да има шанс да бъде щастлива и да следва мечтите си. А майката на Стоев иска единствено той да остане при нея – без значение какво струва това на него самия. Толкова пъти съм виждала подобни отношения около себе си, че дори не се изненадах. Но се ядосах.
И Юлиян… колко тъжна линия. Първо заради дядо си, после заради учителката – човек, който постепенно захвърля себе си, за да бъде нужен на другите. Накрая от мечтите на тази групичка деца почти нищо не остана. А най-тъжното е, че дори реализирана, Зара не изглежда истински щастлива.
Може би точно това прави романа толкова силен – няма големи драматични обрати, а просто живот така, както го помним ние - децата на това време. Истински, познат, български живот. И точно затова накрая ми стана толкова тъжно. Искаше ми се поне за някого да има частица щастлив край.
May 18, 2026
най-добрата бъгарска книга която съм чел до сега, и как не след като е кръстена след любимото ми цвете 10/10
July 28, 2024
Разчетох я. Като много силен разказ за раждането на мечтите в детските необременени души, за сбъдването и отнетите мечти. За цената да се откажеш на крачка от сбъдването, защото нечий друг живот зависи от теб. Да продължиш като запазиш лицето си. Между желанието да се докажеш като по-добър, без да знаеш, че ти се състезаваш със себе си. Разказ за поисканата и дадената прошка. За необраните ябълки. И за вечната любов - истинската, която не признава разстояния и преминава през времето, защото се пази в сърцето. И аз бях едно момиче, което по дънки и розова блуза се озова на едно летище в тази необятна страна през същата година като нея. Всеки със своите мечти. Прекрасна книга. Вълнуваща. И аз съм в очакване на следващата❤️
February 2, 2025
Какъв дебют! Не всеки автор може да се похвали със силен старт, но тази книга просто е чакала да бъде написана.
Всеки може да открие частица за себе си в историята и да се припознае. Всичко за започва в едно малко градче, което няма име, защото може да е всяко, в което има четирима приятели, всеки със своите мечти.
Образът, към който се привързах най-силно е този на дядо Ангел, може би защото ми напомня на моите дядовци с определени думи и действия.
“В този ден разбирам, че има хора, с които времето никога не е достатъчно, за да споделим миговете.”
И да - дослушаха ми се любимите Cranberries, и да - усетих топлината на слънчогледите и да - сърцето ми се сви за съдбата на героите.
Всеки може да открие частица за себе си в историята и да се припознае. Всичко за започва в едно малко градче, което няма име, защото може да е всяко, в което има четирима приятели, всеки със своите мечти.
Образът, към който се привързах най-силно е този на дядо Ангел, може би защото ми напомня на моите дядовци с определени думи и действия.
“В този ден разбирам, че има хора, с които времето никога не е достатъчно, за да споделим миговете.”
И да - дослушаха ми се любимите Cranberries, и да - усетих топлината на слънчогледите и да - сърцето ми се сви за съдбата на героите.
August 29, 2024
Това е история за живота - истински и реален, от плът и кръв, сякаш нашият собствен, понякога магичен, пъстър и едновременно чернобял, със своите върхове и падения, завои и пропасти. Това е роман, който бие със свой собствен пулс, неподправено и сурово, и те вълнува по един особен начин - така както се вълнуваме при първата целувка и първото влюбване.
Дебютният роман на Кристина Терзийска е като изпълнение на най-престижна световна сцена, което превръща нас, читателите, в най-изисканата и отбрана публика! За което аз лично й благодаря!
Любим цитат: ...винаги вярваме, че имаме още, че имаме достатъчно от времето. Но тъкмо затова то не ни достига никога.
Дебютният роман на Кристина Терзийска е като изпълнение на най-престижна световна сцена, което превръща нас, читателите, в най-изисканата и отбрана публика! За което аз лично й благодаря!
Любим цитат: ...винаги вярваме, че имаме още, че имаме достатъчно от времето. Но тъкмо затова то не ни достига никога.
August 30, 2024
Страхотна книга, наситена с красиви думи, с дълбок смисъл, пленителна история. Книга за размисъл, за спомени, за равносметки и за мечти. Тази книга е като балет в литературния жанр - изящна.
July 18, 2024
“Слънчогледови деца” е не просто роман, в който всяка дума е от значение и се задвижва с времето, а наратив, който ни пренася през няколко десетилетия с усещането за реалност, в която сякаш вече сме живели.
Разказът ни отнася в малко провинциално градче, където през погледа на героинята се сблъскваме с тесногръдието и късогледството, инфилтрирани в духа и културата на обитателите му.
В дълбоко човешки план историята се развива през съдбите на три поколения, формиращи нравственост в протежение на няколко политически строя. Това неизменно оставя отпечатък върху образа на всеки отделен герой, който с историята си е дошъл да ни предаде послание за добродетели и ценности, за упадък и деморализация.
Думите пулсират от страниците в ритъма на множеството иносказания, с които чувствителния разказвач, е дошъл да оправдае философския замисъл -за смисъла на живота и ролята на мечтите, свързани с него.
Трогателна, смислена до последната дума, безкрайно емоционална книга.
Успех на авторката.
Разказът ни отнася в малко провинциално градче, където през погледа на героинята се сблъскваме с тесногръдието и късогледството, инфилтрирани в духа и културата на обитателите му.
В дълбоко човешки план историята се развива през съдбите на три поколения, формиращи нравственост в протежение на няколко политически строя. Това неизменно оставя отпечатък върху образа на всеки отделен герой, който с историята си е дошъл да ни предаде послание за добродетели и ценности, за упадък и деморализация.
Думите пулсират от страниците в ритъма на множеството иносказания, с които чувствителния разказвач, е дошъл да оправдае философския замисъл -за смисъла на живота и ролята на мечтите, свързани с него.
Трогателна, смислена до последната дума, безкрайно емоционална книга.
Успех на авторката.
May 16, 2025
Най-пълните 5 звезди, които мога да дам.
January 1, 2025
Една от тези истории, които усещаш толкова близки все едно си ги преживял, а дали наистина не си?
June 17, 2025
4.5⭐
Красиво написана история. Авторката е използвала много богат и лиричен език, докосващ сърцето и носещ лично на мен лека тъга. Дядо Ангел ми стана любим герой.
Красиво написана история. Авторката е използвала много богат и лиричен език, докосващ сърцето и носещ лично на мен лека тъга. Дядо Ангел ми стана любим герой.
January 10, 2025
"Слънчогледови деца" от Кристина Терзийска е роман за порастването, за любовта, за обещанията, за мечтите и преследването им, за губенето и намирането.
"не е страшно да се загубиш по пътя, страшно е да се загубиш у дома си. Страхът да тръгнеш или принудата да останеш са най-жестоките палачи на мечтите."
И дори и да сте от безстрашните в гоненето на мечтите, важното е някой до вас да не подрязва удобно крилата ви с ножичката "за твое добро".
Кристина Терзийска пише прекрасно, някак фотографски, образно, кадрирано перфектно, завладяващо, сърце-бъркащо! Четейки книгата имах усещането за нещо познато и изживяно, близко, въпреки че действието не се развива в годините на моето юношество.
Кадърът с празното кресло в последните страници ме разплака.
Прочетете "Слънчогледови деца" - твърда оценка 5 от 5, не съм се колебала за миг.
"Тишината в другия край на мечтите, която не спира да говори вътре в нас."
"не е страшно да се загубиш по пътя, страшно е да се загубиш у дома си. Страхът да тръгнеш или принудата да останеш са най-жестоките палачи на мечтите."
И дори и да сте от безстрашните в гоненето на мечтите, важното е някой до вас да не подрязва удобно крилата ви с ножичката "за твое добро".
Кристина Терзийска пише прекрасно, някак фотографски, образно, кадрирано перфектно, завладяващо, сърце-бъркащо! Четейки книгата имах усещането за нещо познато и изживяно, близко, въпреки че действието не се развива в годините на моето юношество.
Кадърът с празното кресло в последните страници ме разплака.
Прочетете "Слънчогледови деца" - твърда оценка 5 от 5, не съм се колебала за миг.
"Тишината в другия край на мечтите, която не спира да говори вътре в нас."
July 31, 2024
Преплетени човешки съдби, носталгия по отминалото детство, копнеж за истинската любов, щипка Елин Пелин, размесена с мъничко надежда, и всичко това събрано в една пукната ваза с големи маргарити. Това е рецептата за изисканото блюдо, което ни поднася новата талантлива звезда на литературния БГ небосклон. Книгата се чете на един дъх, но успях да си я запазя за няколко вечери. По лъжичка преди лягане.
Тук-таме има някои набождащи се на очи нещица, но това са бели кахъри, които съм сигурен, че ще бъдат изгладени в следващите романи. Чудовищният емоционален заряд, скрит между страниците, напълно компенсира.
Поздравления за невероятния дебют!
Тук-таме има някои набождащи се на очи нещица, но това са бели кахъри, които съм сигурен, че ще бъдат изгладени в следващите романи. Чудовищният емоционален заряд, скрит между страниците, напълно компенсира.
Поздравления за невероятния дебют!
February 2, 2025
Книга, която ме увлече много бързо и още по-бързо събуди у мен много мили кадри с лица и преживявания, които истински ме развълнуваха. Радвам се, че има книга, която може да говори за тези десетилетия не само през призмата на обществените промени, а през психологията на хора като всички нас. "Ама е хубаво, докато ви върти животът в столицата или по чужбина, че там някъде има едни необрани ябълки..."
December 22, 2024
История за любовта, за хората, които променят лицата си и тези които остават автентични. Роман за мечтите - наивните, постигнатите, изгубените и какво остава след тях "защото от другия край на мечтите никога не се прибираме същите, а онова място, от което някога сме тръгнали, вече е различно..."
Една ученическа любов на прага на зрелостта и какво е нейното място сред мечтите за образование и кариера.
"Всеки лъч има начало. Крайната му цел определя неговата посока. Но тази цел не е достатъчна. Тя не е всичко. Отвъд всяка крайна цел започва истинският път".
Една семейна тайна пазена десетилетия.
И един прекрасен дядо Ангел, който ми стана любим и сякаш преживявах с него всяка емоция, всяко разочарование от синовете му Боян и Росен и всяка радост от внучката му Лъчезара.
Четох книгата бавно и с наслада, не ми се искаше да приключва. Събуди прекрасни спомени за едно отдавна отминало време. Мисля че всеки, който я прочете, ще открие нещо познато, нещо приятно или отдавна отминал спомен в книгата.
Впечатлена съм от прекрасния начин, по който е написана книгата. Красив език, думите се лееха като някаква мелодия. Всяка глава започва като снимка със запечатан спомен.
Тайничко се надявам историята да продължи в следваща книга...
Една ученическа любов на прага на зрелостта и какво е нейното място сред мечтите за образование и кариера.
"Всеки лъч има начало. Крайната му цел определя неговата посока. Но тази цел не е достатъчна. Тя не е всичко. Отвъд всяка крайна цел започва истинският път".
Една семейна тайна пазена десетилетия.
И един прекрасен дядо Ангел, който ми стана любим и сякаш преживявах с него всяка емоция, всяко разочарование от синовете му Боян и Росен и всяка радост от внучката му Лъчезара.
Четох книгата бавно и с наслада, не ми се искаше да приключва. Събуди прекрасни спомени за едно отдавна отминало време. Мисля че всеки, който я прочете, ще открие нещо познато, нещо приятно или отдавна отминал спомен в книгата.
Впечатлена съм от прекрасния начин, по който е написана книгата. Красив език, думите се лееха като някаква мелодия. Всяка глава започва като снимка със запечатан спомен.
Тайничко се надявам историята да продължи в следваща книга...
May 3, 2026
“Слънчогледови деца” е дебютния роман на Кристина Терзийска и потенциалът е явен. Книгата носи един много особен уют и топлина в себе си, защото разказва за случки, които сякаш всеки е преживял. Елементът на припознаването и загубването из спомените от гимназиалните години са изключително силни тук. Именно това ме накара да обикна историята и да се вълнувам от нея до самия край.
“Миговете са всичко, което имаме. Те се раждат и се отправят на далечни пътешествия – отвъд времето, като вечни живи светлини, за да пренесат в безкрая смисъла на това, че ни е имало.”
Въпреки усещането за уют, имаше нещо, което ми липсваше. Искаше ми се да надникна във вътрешния свят на героите на едно по-дълбоко ниво. Какво е бремето на Владо? Какво се крие зад усмивката на Юлиян? Какво се крие зад бунтарството на Лена? Дори за самата Лъчезара, защо е тази нейна мечта? Но не искам да чета просто аргументация, а да почувствам истинска емоционална подбуда, емоционален багаж, ако щеш. Остана ми някак леко повърхностно чувство от историята, колкото и да ме развълнува тя. Всичко се случваше някак бързо, едно след друго. Като кадри. И предвид метафорите със снимките, може би това е и целта. За мен обаче този стил изгражда определена дистанция от героите колкото и да съм се припознавала в определени моменти.
“Миговете са всичко, което имаме. Те се раждат и се отправят на далечни пътешествия – отвъд времето, като вечни живи светлини, за да пренесат в безкрая смисъла на това, че ни е имало.”
Въпреки усещането за уют, имаше нещо, което ми липсваше. Искаше ми се да надникна във вътрешния свят на героите на едно по-дълбоко ниво. Какво е бремето на Владо? Какво се крие зад усмивката на Юлиян? Какво се крие зад бунтарството на Лена? Дори за самата Лъчезара, защо е тази нейна мечта? Но не искам да чета просто аргументация, а да почувствам истинска емоционална подбуда, емоционален багаж, ако щеш. Остана ми някак леко повърхностно чувство от историята, колкото и да ме развълнува тя. Всичко се случваше някак бързо, едно след друго. Като кадри. И предвид метафорите със снимките, може би това е и целта. За мен обаче този стил изгражда определена дистанция от героите колкото и да съм се припознавала в определени моменти.
December 12, 2024
Слънчев и топъл роман, също като авторката! Усещанията, които породи у мен ги сравнявам с тези, които почувствах докато четях Елена Феранте. Нямат общо книгите, единствено че и двете проследяват животът на едно момиче от училище до зрелостта. Много ми хареса как са отделени главите с фотографски кадри, чете се бързо и леко, нежният и приятен стил на писане те пренася фино из историята на Зара. Чудесен дебют, с удоволствие ще следя за нови книги на Кристина Терзийска, а се сдобих и с няколко на съпругът и... с надеждата да съм открила и аз любимо литературно семейство. ❤️
April 15, 2026
Изключителна Книга, Дано Кристина да продължава да пише все така
Винаги съм се убеждавал че, само хората, които гледат в една посока остават заедно. Искаше ми се да видя още малко развитие на Лена. А Дядо Ангел, толкова ми бе симпатичен. В момента веднага се сещам и за един друг Дядо, този на инспектор Кракен/Унай от испанската трилогия за "Белият град" (персонаж, който също много харесвах)
"Истинските хора не изменят лицата си"
Винаги съм се убеждавал че, само хората, които гледат в една посока остават заедно. Искаше ми се да видя още малко развитие на Лена. А Дядо Ангел, толкова ми бе симпатичен. В момента веднага се сещам и за един друг Дядо, този на инспектор Кракен/Унай от испанската трилогия за "Белият град" (персонаж, който също много харесвах)
"Истинските хора не изменят лицата си"
October 3, 2024
Прелестно увлекателна книга, която ме върна в малкия град, в който съм израснала, и от който бягам през целия си живот. В страниците на романа и историите на героите намерих частици от себе си, разрових въгленчета от мечти, страхове, щастие и тъга, вървях по мъгливия път към дома. И разбрах, че не съм сама в изборите, вината, проглеждането и тишината. Благодаря за споделеното преживяване!
May 15, 2026
Мечти, обещания, очаквания, реалност...
Страхотен дебют! Макар да ми се искаше, или поне се надявах, за някои от героите историята да приключи с намирането на истинското щастие, книгата много ми хареса.
Ядосвах се, смях се, замислях се и едно нещо знам за себе си - не трябва да режем крилата на децата си и да ги лишаваме от щастието, което заслужават
4.5⭐️
Страхотен дебют! Макар да ми се искаше, или поне се надявах, за някои от героите историята да приключи с намирането на истинското щастие, книгата много ми хареса.
Ядосвах се, смях се, замислях се и едно нещо знам за себе си - не трябва да режем крилата на децата си и да ги лишаваме от щастието, което заслужават
4.5⭐️
February 25, 2025
Нямам точни думи с които да опиша книгата!
Плаках,усмихвах се ,като ,че ли бях там.
Топлина,уют,любов,детство! Несбъднатите и сбъднатите мечти!
Плаках,усмихвах се ,като ,че ли бях там.
Топлина,уют,любов,детство! Несбъднатите и сбъднатите мечти!
May 8, 2026
Няма да забравя преди около година какво каза Паулина Георгиева: в България романите са на тема (пост)комунизъм и споделяне на лични истории. На мен лично малко са ми омръзнали тези истории (филми, книги и прочие) за партийци, издигнали се по втория начин и главозамаяли се...
Много исках да харесам книгата, но на места ми се стори доста наивна и нагласена. Тази много чиста и истинска любов между тийнейджъри. Прекалено фрагментираната рамка на романа — в началото изобщо не става ясно за коя година аджеба иде реч, а последните глави вече започват с точната година. И точно накрая доста години се прескачат, защото явно е щяло да стане съвсем нереалистично колко дълго главната героиня „поддържа“ любов от разстояние, без да се вижда с този човек и без да се прибира в родния си град.
Прекаленото загатване на тайни и неизречени неща мен лично ме подразни и тези кукички не ми подействаха, да не коментирам, че после се разочаровах, когато разбрах какво съм „пропуснала“. По-добре да не го бяха споделяли.
Според мен образите не бяха завършени, а само загатнати, за да има някакво повествование. Историите с Лена и Юлиан не се развиха — бяха нахвърляни много повърхностно, сякаш авторката ги е изгубила от контрол или не е успяла да ги завърши.
Иначе стилът е увлекателен и се чете плавно.
Трудно ми беше да намеря книгата. Издадена е през 2024 година, а аз явно съм пропуснала някаква реклама — или въобще не е имало такава.
Много исках да харесам книгата, но на места ми се стори доста наивна и нагласена. Тази много чиста и истинска любов между тийнейджъри. Прекалено фрагментираната рамка на романа — в началото изобщо не става ясно за коя година аджеба иде реч, а последните глави вече започват с точната година. И точно накрая доста години се прескачат, защото явно е щяло да стане съвсем нереалистично колко дълго главната героиня „поддържа“ любов от разстояние, без да се вижда с този човек и без да се прибира в родния си град.
Прекаленото загатване на тайни и неизречени неща мен лично ме подразни и тези кукички не ми подействаха, да не коментирам, че после се разочаровах, когато разбрах какво съм „пропуснала“. По-добре да не го бяха споделяли.
Според мен образите не бяха завършени, а само загатнати, за да има някакво повествование. Историите с Лена и Юлиан не се развиха — бяха нахвърляни много повърхностно, сякаш авторката ги е изгубила от контрол или не е успяла да ги завърши.
Иначе стилът е увлекателен и се чете плавно.
Трудно ми беше да намеря книгата. Издадена е през 2024 година, а аз явно съм пропуснала някаква реклама — или въобще не е имало такава.
April 5, 2025
Каквото и да напиша за тази книга , малко ще е . Трябва да се прочете! Ще си призная, че я започнах с недоверие. Но успя да ме разплаче 3 пъти.
Дядо Ангел ми е любимият персонаж,въпреки,че действието в книгата се развива и разказва от неговата внучка Лъчезара. Имаме 4 деца на прага на зрелостта, които трябва да преминат прага на училището и да последват мечтите си. Но, колкото и банално да звучи ,че те са безплатни, не е така. Всяка мечта си има цена.
Книгата е и за възрастните, за сложните семейни отношения между родители и деца, както и приятелски такива.
Повече споделям във видеото си : https://www.youtube.com/watch?v=U8v-1...
Дядо Ангел ми е любимият персонаж,въпреки,че действието в книгата се развива и разказва от неговата внучка Лъчезара. Имаме 4 деца на прага на зрелостта, които трябва да преминат прага на училището и да последват мечтите си. Но, колкото и банално да звучи ,че те са безплатни, не е така. Всяка мечта си има цена.
Книгата е и за възрастните, за сложните семейни отношения между родители и деца, както и приятелски такива.
Повече споделям във видеото си : https://www.youtube.com/watch?v=U8v-1...
Displaying 1 - 30 of 31 reviews