"Пещерата на Просперо" на Лорънс Дърел e връщане назад към времето прекарано от Дърел на острова, на моменти звучи като реалност, в други само като далечен спомен, сън преплетен с реалността: "Чист софизъм е да си представиш, че съществува строго очертана разделителна линия между света наяве и света насън". Всяко изречение носи различни нюанси и емоции, топлина, жажда да откриеш всяко кътче от острова, да се насладиш на всеки миг с една особена съзерцателност и на моменти меланхолия, сякаш това, което усещаш никога повече няма да се повтори. В предговора Дърел споделя, че е написал книгата в Александрия, в мо��ент когато Европа е мрачна и над нея е надвиснала безнадеждност, той се е обърнал назад към преживяванията си на острова, за да си спомни красотата. Заедно с първата си съпруга Н. са наели стара рибарска къща в северния край на острова. Прочетох тази малка книга много бавно, за да се насладя на всеки миг, усещах мириса на морето, кристалната вода в различни нюанси между синьото и изумруденото, стърчащите кипарисите понякога неподвижни, понякога полюшвани от вятъра, сребристите маслинови дръвчета с най-различни форми, белите скали, рибарските лодки, които излизат нощем с карбидни лампи, разнообразието от рибки, змиорки и октоподи под повърхността на морето. Времето е нещо абстрактно на острова, то не се измерва с часове и минути, а с цигари. В описанието на селския човек има известна острота, вместо умиление, са показани различни черти, които правят образа му колоритен със своето простодушие, хитрост, с разкази и преувеличения, но и с добродушие, суровият живот е оставил своя отпечатък. Националният герой Карагьозис "почива върху идеята за бедния и онеправдаван малак човек, който гледа да надхитри света с едното си лукавство", историите ми напомниха малко на Хитър Петър и Настрадин Ходжа, поднесени с хумор. Не усетих високомерие и снобизъм, може би само лека дистанцираност и различен темперамент. От време навреме поетичните описания са прекъсвани от различни истории и легенди, фрагменти от историята на острова, погледът се обръща към Античния свят и проследява във времето накратко различни моменти, за островът са водени борби, сменяло се е владението му, накратко без утежняващи подробности Дърел рисува природна и историческа картина на острова, такъв, какъвто го е видял между историческите факти и митологичния ореол. Обществото и историите на Зариан, Теодор и граф Д., с техните разговори са чудесно допълнение към описанието на острова, усеща се близостта им. Една чудесна компания в миг на безвремие. "Други страни предлагат на човек да открие нови нрави, познания, природа; Гърция предлага нещо по трудно - да откриеш себе си."