Продължението на едни от най-продаваните български романи за 2023 г. според класацията на Хеликон – „Болница за безсмъртни създания“ и „Анатомия на безсмъртните видове.“
Амелия и Михаил са пленени от рептилите в скритата реалност Антамбази и всеки от тях ще трябва да намери своя начин за оцеляване, докато търси път към другия. Но бягството изглежда невъзможно, а реалността заплашва да им отнеме много повече от физическата свобода.
Мистериите се разбулват, докато сенки от миналото и от настоящето се опитват да вземат превес в една война, която действително има много по-голям залог от „заличаването на няколко безсмъртни вида.“
Alexandrina Krusharska is a medical doctor by degree but a writer at heart, having created stories since childhood. However, it wasn't until she was working as a physician that she wrote her first novel, Hospital for Immortal Creatures, which became an instant success in Bulgaria. Since then, she has pursued her passion as a full-time author, determined to bring as many stories to life as possible.
She lives in Burgas, Bulgaria, with her husband, a mischievous little manticore, and a lovable Cavalier King Charles Spaniel.
ВНИМАНИЕ КОМЕНТАР СЪС СПОЙЛЕРИ!!! * * * С голямо нетърпение очаквах тази книга! И няма как да е иначе след толкова силната втора част и завършека ѝ в много интересен момент. Третата част, разбира се продължава именно от там - пленените Михаил и Константин, Болницата по обсада, а Амелия в ръцете на рептилите уж като почетна гостенка на тяхната владетелка. И от там нататък се впускаме в едно влакче на ужасите, които неотлъчно преследват всички любими герои, но и с трепетно очакване да се разбере как ще се измъкнат и победят. Защото третата част беше именно това - опознаване и разучаване на врага - какво представляват рептилите, какво целят, кой ги е създал, кой ги ръководи?! И най-важното как да ги победят?!? Амелия много находчиво използва новите си умения на Оракул и разбира, че трябва да събере седемте мощи, за да победи Майката на рептилите, но и които пък ако бъдат активирани ще я унищожат. И все пак друг вариант няма. Още повече, че отношенията ѝ с Михаил са отново обтегнати след като той... я е забравил... Книгата има много силни моменти и дава много информация. Има обаче и излишни неща. Смятам, че е изкуствено разтеглена прекалено много и на места дотяга, а краят който трябваше да е епичен беше претупан и свърши много бързо при това в нищото. Това, че ще има още части вече не ме кара да тръпна от нетърпение. Смъртта на един от основните герои също не ми се понрави. Затова и оценката ми този път няма да е максимална. Яд ме е за доста неща и посоката, в която поеха, защото се привързах към героите и не исках да получат съдбата, която авторката им е отредила. Така или иначе ще прочета и следващите части, които бъдат написани, защото вече съм зарибена, но в първа и втора част писането бе по-стегнато и по същество и се надявам и занапред отново да бъде така. 4,5*
Отново ~3,5 звезди. Не че е лоша, просто нещо не ми пасваше. Сравнена с предходните части, бе по-интригуваща заради развитието на другите персонажи, но финалът ми се стори някак прибързан, на моменти дори имах усещането, че изпускам нещо, сякаш ми липсваха страници.
Не ми допаднаха някои обрати, както и развитието (случката) с Михаил и Амелия след бягството. Малко досадни ми бяха с тези себеотрицания.
Второстепенните герои като Константин, Катрин, Захария ми бяха доста по-интересни от основните. Даяна на този етап обаче ми се струва супер безсмислена и дразнеща.
Въпреки това, има потенциал, забелязва се градация в стила на писане на авторката и вероятно ще прочета и другите части. ⭐️
Уникално влакче от емоции. Виктор 😭. Михаил 😡 през половината книга исках някой да го удари по главата. Константин 🫠 моя любимец, имам нужда от книга за него и неговата история. Даяна, някак ми е неприятна все още, но още не знаем и нейната история, така че, за момента ще я игнорирам. Амелия моля нещо хубаво да и се случи за повече от 1 глава, тъжно ми е за нея винаги да е прецакана 🥺! Алекс е ужасно дразнеща, като малко, досадно хлапе има нужда да порасне! Благодаря Александрина Крушарска за прекрасните истории и вече любими герой. Ще чакам с нетърпение продължението ❤️ !
This entire review has been hidden because of spoilers.
Предните две се насилих и ги изтърпях до края. Тук се отказах още на първата глава. То бива, бива, ама чак толкова тъпота не бива.
Айде малко цитати:
Некрозата в тъканта се заменя от нова тъкан, но некрозата в ума бе нещо, което все по-трудно заместваше с надежда. (хммм, не е ли некрозата НА тъканта? и некрозата не се заменя, това е умиране на тъканите, които трябва да се изрежат... оф, невърмайнд)
При навлизането на отровата в кръвта му първоначалната му реакция винаги бе да ѝ се противопостави. (на кръвта, очевидно? правилото за последното споменато нещо... хм, невърмайнд и тук)
Първия път, когато дихателните му мускули отказаха и белите му дробове запариха от липсата на въздух, сърцето му щеше да експлодира от паника и безсилие. (това страница от Анатомията на Грей ли е? Книгата, не сериала...)
Под всичките некротизирали и възстановили се с белези слоеве на сърцето му се криеше надежда, че все пак не е оплескал всичко. („възстановили се с белези“?! уау. просто уау.)
Иииии... стига толкова. Разбрахме, че авторката е докторица, разбрахме, че писането определено не е нейното нещо, разбрахме, че бройката на естрогенните графоманщини по рафтовете на книжарниците се е увеличила с още една. Или по-точно три. Дай боже да няма повече. Въпреки че и на мен, и на всички читатели с IQ повече от диоптъра на Видинския отдавна вече спря да ни пука. Претръпнахме от цистерните фекален ексудат, с които ни заливат издателствата. (ей да видите, че и аз поназнайвам някой-друг медицински термин, ма не съм седнал да бълвам „50 нюанса Спешно отделение от АлиЕкспрес“)
Хубавото на тази поредица е, че историята се вижда от всеки ъгъл на героите. По този начин и се шлифоват. Така се опознават и образите се допълват и извайват. Харесва ми, защото във въображението ми историята придобива някак по истинска същност. Получава се все едно е като на филм. Първо виждаш дадена ситуация по един начин представен от един герой, а в следващият миг се вижда от друг ъгъл. Когато започнах третата книга ми беше малко трудничко да вникна, защото измина цяла година от прочита на втората, явно трябваше да си направя един преговор… защо ли бях решила, че преминаването към третата книга ще е плавно. Грешка, която няма да допусна втори път. И така, с напредването на прочита осъзнах едно – ето защо авторката се забави с издаването й. Историята на тези немъртви създания, тяхното създаване, тяхното минало. Как е започнало всичко. Всичките тези части… било е нужно време, не просто за да се измисли, а и за да се сглоби така че да вдигнеш вежди и да си кажеш „ЕГАТИ!“. Благодаря за което. С нетърпение очаквам развитието на героите, понякога са отворени като книга, а друг път претърпяват пълна метаморфоза. Иди че ги разбери. Самите те имат толкова свръх качества, и същевременно тооолкова човешки. Не знам за кой път ще го кажа, но рядко се попада на добър български автор. Благодаря! Благодаря, че пишете за нас, читателите! Благодаря, че се тормозите и зацикляте /сигурна съм, че имате такива моменти/, за да можете накрая да сътворите нещо красиво. Благодарна съм, че се запознах с творчеството Ви. БЛА-ГО-ДА-РЯ!
Голямо разочарование. Ще дочета поредицата и спин-оффите, които предстоят, но вече имам повече от едно наум какво да очаквам, когато авторът е започнал да пише за масите, а не за собствената си история. Гадно ми е някак си, защото много исках да ми хареса тази книга.
Разочароващ край на поредицата. Дълго развивани линии, които не стигат до никъде, но пък задължително минават през натрапващо се сексуално напрежение, което в повечето случаи е сякаш на сила, или поне изникнало от нищото. Една част от героите са супер нелогични в действията си, а други пък остават с истории, зарязани в нищото, което допълнително осакатява цялостното усещане. При 700 страници, финалът е много претупан.
Определено предишните две книги ми харесаха повече. Третата книга от поредицата се оказа незадоволителен край на поредицата (за момента) по мое мнение. Цялостно книгата е интересна и завладяваща, имаше добри епични сцени, даде ни се доста информация и отговори на въпроси, но… и има няколко “но”-та за съжаление.
Първо еротичните сцени наистина ми идваха малко излишни, да разбирам, че и похотта трябваше да се покаже, но наистина не ми бяха по вкуса тук. Второ за толкова дълга книга краят наистина беше претупан. За съдбите на някои от героите дори и не разбрахме какво стана с тях. Захария изчезна някъде преди битката и не го споменаха повече. Григор дори не го коментирам, защото само се споменаваше и мисля, че от първа книга дори и не сме го виждали в нито една сцена. Даяна беше супер дразнеща и не допринесе с нищо на трилогията. Трето Калан нещо не разбрах много какво направи накрая, очаквах да има доста по-голяма роля, нещо по-съществено и важно. Реално ролята му беше да им даде началната информация за мощите и малко информация на Амелия + да ѝ даде часовника.
През повечето време се дразних на ситуацията на Амелия и Михаил. Още от втора книга си личи, че той е червен флаг до някаква степен и за мен се потвърди това ми мнение през тази книга. Амелия като персонаж ми хареса и имаше добро развитие на персонажа през трилогията. Доста от второстепенните герои ми харесаха. Btw само аз ли изобщо не разбрах от къде дойде, че Севар е помагал на Амелия. Буквално това се появи от никъде. Александрина Крушарска има наистина добра идея, писателския стил също е добър, но има и нужда от подобрение. Не бях съгласна с някои от решенията на авторката за края и затова давам тази оценка, макар че цялостно поредицата ми допадна и си прекарах добре, докато го слушам.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Рептилите нападат болницата за безсмъртни създания. Сградата, която Михаил твърдеше, че е най - сигурното място, сега се превръща в бойно поле. Кралицата е решена да влезе в болницата и не се интересува от цената. Тя пленява Михаил и Амелия в Антамбази. Заповядва на Амелия да открие седемте мощи, свързани с всеки един от видовете. Амелия не знае за съществуването на такива мощи докато не намира писмо на Джея, предишният оракул, адресирано до самата нея. В него се казва, че създанието, което събере и активира мощите, със сигурност ще умре. Тогава защо кралицата ги иска? Няма ли да се самоубие? Само че Амелия няма време да оспорва изборите на кралицата, защото Михаил е затворен някъде хем близо, хем далеч от нея. Тя е решена да го освободи, но пред Анибела трябва да се преструва, че го мрази, за да може да го види. Как стигнаха до тук? Тъкмо бяха намерили път един към друг и ето, че кралицата отново ги беше разделила. Сега всичко е в ръцете на Амелия. Тя трябва да спаси болницата и създанията в нея, както и своя любим тук в Антамбази. Ще успее ли оракула да спаси безсмъртните създания и ще коства ли това живота и?
This entire review has been hidden because of spoilers.
Excuse me I thought this was a trilogy 🤯 Imagine my stress while reading "only 100 pages left, will this be -and the live happily ever after. the end - sudden stop ending? " " 50 pages. Omg there is so much questions still, what's going on 😱" and so on. Fortunately there is more to come but I think this could have been resolved in trilogy too. The main dilemma was concluded here and now the next book is more the aftermath (?) I don't know but excited to read the next one (and no release date yet 😭)
Still loooots of POVs but now most of them fit better to the storytelling. The plot moved swiftly and was interesting. I hoped more from Amelia's and Mikhail's relationship development and was mostly frustrated about this aspect. The magic system was lil bit weird time to time but that was minor issue for me. Fun to read and really recommend the whole series ☺️
Отлагах прочитането на тази кнага максимално, тъй като авторката продължава да ни мъчи, като не издава четвъртата част. Бях права и не знам защо се поддадох на изкушението, понеже мразя да чакам.
Тази книга беше страшно интересна, заплитаща още повече нишките на животите на любимите ни герои. Беше от много глидни точки и въпреки че четох предните две части преди две години, добре беше припомнено какво се случи до тук без да е дразнещо. Определено се нареждапсред любимите ми фентъзита. Няма спокоен момент. Много неща се случват, плановете се объркват, разкриват се тайни и просто не можеш да я пуснеш. Чудесна книга! Но чакаме още...
Благодаря ти Александрина Крушарска за невероятното изживяване с трилогията! Ще очаквам с нетърпение следващата книга от поредицата! Надявам се да има продължение и за Амелия и Михаил! Остават в сърцето ми като любими герои! Дано открият любовта! Адмирации за завладяващата последна книга! Исках да продължи още поне 300 страници! Последните два дни не съм оставяла книгата! Заслужени 5 звезди!
Прочетох тази част най-бързо . И съм сигурна ,че не може да завърши така ! Затова се зарадвах на спойлера на последна страница ! Почудих се защо добрите трябва да умират...но стана ,за да се съберат с тези ,които обичат . Почудих се какво стана с няколко от лицата.. надявам се ,че ще разберем скоро ! Хубаво е (и страшничко) да има толкова голям скрит свят и в нашата страна !
Първата книга ме впечатли много, втората ми хареса, но тази.. сякаш не беше нищо особено. Решенията на Даяна остават неразбрани, постоянната обсебеност между Амелия и Михаил, които не стигат до никъде накрая ми омръзна, какъв всъщност е Калан... Прекалено много неизвестни, подхвърляне на някакви истории, които нямат смисъл за читателя освен някаква временна случка. Толкова добре започна всичко, а накрая се разочаровах.
Предните 2 книги някак повече ми харесаха. Краят ми се стори леко претупан. Проблемите се навързваха в 2/3 от книгата, а в следващата 1/3 всички магически се решиха.
От всички книги в тази имаше най-много развитие, динамика и действие вместо безумни диалози.. Има потенциал, само тази Амелия да стане малко по-нормална, че много безхарактерна...
Ако можеш, щях да дам повече звезди. Толкова интересна и заплетена книга, а и като цяло и двете предходни, не можех да спра да в слушам, докато не я приключех. Прочитът на Даниел Цочев допринесе за изживяването. Надявам се да има 4та книга, поне краят за мен беше отворен към тази вероятност.
Третата е по-добре от втората - малко повече действие, има движение и интересни обрати.
Обаче, голямо обаче. С толкова много недовършени нишки, авторката сама се е оплела, коя история докъде е. Нито разбрахме какво се случи накрая, нито някоя история беше завършена. Има един привкус на “Е, и?” Четохме 650+ страници и две предишни книги, за да не знаем нищо накрая. Както стана с регенерацията - отиди разбери, ако можеш с изречението накрая, което дори не се разбира. Какво стана с този дневник на Калан - добре, че попитахте, никой не казва. Амелия - ами спи или нещо такова.
Ах, Амелия - най-некадърният женски главен герой. Граничи с полу-дебилните женски герои от поредицата The Three-Body Problem. Голямо разочарование ми е. На страната на Севар бях там - за какво я спасяваха всички, че нищо да не направи. Изведнъж активира мощите на последната страница едва ли не, но през цялото време, беше една безпомощна, обърната девойка, която ще се жертва. Хубаво, ясно. Не ми е по-вкуса.
Като цяло, историята е страхотна, но литературното изпълнение куца, дори липсва. Усещането е, че талант има, но не е добре написано. Което е дразнещо, защото много исках да ми хареса. Все пак, не съм взела книга, за да поправям стилистични грешки в главата си или да се чувствам, че авторката не се интересува как се чувстват, тези, които четат. Има нужда от работа.
Не бих купила други книги от тази авторка.
This entire review has been hidden because of spoilers.
О, мой прекрасни Константин, колко още желая да видя от теб! За мен ти си втори, точно след годподин Дарси. Образът ти е чудесно изграден и се надявам, че ще намериш своя щастлив край ;).