С „Благородството задължава“ Ангелина Ангелова надминава себе си и поднася на читателите изискано и пищно литературно преживяване, което ни понася в страстен танц от изкуство, история и романтика.
Общоизвестна истина е, че за всеки банкрутирал благородник има само един избор – да си вземе богата съпруга. Ала къде би могъл виконт Габриел Бърн да намери богата наследница, достатъчно очарована от идеята да стане следващата лейди Бърн, че да пренебрегне изпразненото му портмоне?
В Америка, разбира се.
Но Исабела не е нищо от това, което Габриел търси – нито е покорна, нито е запленена от титлите му, а за негово най-голямо съжаление се оказва, че не е и особено богата. Благородството задължава да се ожени за нея, но не и да я обича и уважава. Готов да заточи новата си съпруга в провинцията, той не е особено разочарован, когато, едва стъпили обратно в Англия, младата жена го напуска и заминава там, където отиват всички, чието сърце е разбито.
Във Франция, разбира се.
Ала сега отново има нужда от нея, за да спечели сделка, която може да промени живота му и да върне богатствата на семейството му. Дали Исабела ще се съгласи да участва в маскарада и да се прави на добра и покорна съпруга? Или ще поиска най-после да отмъсти на човека, ограбил мечтите и разбил сърцето ѝ? Гневът и лъжите все още тлеят, ала помежду им пламти страст, която не могат да отрекат – кое от двете ще изстине и кое ще лумне в пожар?
Ангелина Ангелова пише, откакто се помни – или по-конкретно – от шестгодишна възраст, когато реши да преразкаже историята „Червената шапчица“. С времето и майчинството „историите“ пораснаха и до момента тя е издала три романтични книги, чието действие се развива във викторианска Англия. Литературният ѝ дебют е през 2022 г. с романа „Сърцето помни“, последван от „Любовта на музата“ (2023) и „Благородството задължава“ (2024). През октомври 2025 излезе четвъртият ѝ роман - "Корона за княгинята".
Ангелина обича да чете точно толкова, колкото обича да пише – затова и домът ù постоянно прелива от книги. Омъжена е и има две прекрасни деца, които най-много от всичко на света обичат да я будят в ранни зори, за да попитат „Колко семки има динята?“ и „Какво има за закуска?“. Може да я откриете в Instagram и ТikTok – @аngelina.blooms
Когато Ани ме попита “Искаш ли да ти изпратя предварително копие на новия ми роман?” изобщо не се замислих и веднага казах да. От месеци обсъждахме разни дребни детайли и тя ме подготвяше, че книгата може би ще е малко “неприлична” за моя вкус. Тук визирам основно секс сцените, защото генерално не съм им особен фен или по-скоро на начина, по който ги срещам написани в романите.
Аз обаче познавам Ани, знам как пише и бях сигурна, че притесненията и са неоснователни. Да, има доста горещи сцени между главните ни герои, но любовта и уважението са спътници на всяка от тях. За мен като читател това е адски важно!
Секси, забавна и безкрайно остроумна - това са трите думи , с които ще опиша “Благородството задължава”! За мен безапелационно това е най-добрата книга на Ани. Усъвършенствала е до брилянтност изграждането на персонажите, диалозите и описанията. Наистина се вижда как с всеки следващ роман надгражда себе си като писател.
Любовната история - ах такова натрупване на емоции, напрежение, сласт, очакване и после фойерверки. Влюбена съм в отношенията между Исабела и Габриел и всичко, което им се случи. Тя - огнена и страстна с мексикански корени, той арогантен аристократ - англичанин до мозъка на костите. Комбинацията между двамата обаче е 🔥🔥🔥
Ани, обичам всички подробни описания на шадравани, църкви, дворове и Париж в книгата, но едни от най-запомнящите се сцени в книгата ти ще останат тази с чорапите (🔥🔥🔥), цирка и циганката, която гледа на Исабела на ръка, както и тази на сергията с подправките.
“Малки златни зърна кориандър, дъхав ки ион, едри зърна черен пипер, анасон и карамфил. Имаше и канела, истинска и ароматна. Исабела преглътна с мъка. Искаше и се да зарови пръсти в кесиите, да загребе в подправките и да вдиша дълбоко. Храната и най-вече подправките се бяха оказали най-лесния начин да пребори мъката по семейството. Беше научила френската си готвачка да приготвя някои класически мексикански ястия и правилно да използва подправките. Но фори в Париж, където всичко можеше да се намери срещу съответната цена, не беше лесно да си ги набави. А ето тук, тази селска сергия беше като пещерата на Али Баба.”
“Искаше ново начало, нов шанс, нещо просто и лесно - един зрял и променен мъж среща една зряла и променена жена. Любов без условнов ости, без обиди, без планина от болка и обвинения.”
“Аз исках любов, изпепеляваща, обсебваща. Любов, която да ме подлуди и в която да се огледам, за да открия същото у съпруга си.”
“Изпълнила си целия живот със себе си. Няма лошо, но няма място за мъж. А той заема много място. Овладей огъня си! По-хубаво е, когато делиш дома си с някого.”
Пожар е тази книга! Определено най-добрата на Ангелина Ангелова. И не го казвам само защото харесах любовната история, а защото ни среща с изключително интересни и сложни персонажи, с характери, които трудно биха могли да се пречупят. Колкото е голям инатът им, колкото са горделиви, толкова пламенни са сърцата им и двойно по-силно обичат. Едно може би непопулярно мнение, но за мен Габриел не беше толкова егоистичен, колкото вероятно много читатели биха го определили, нито пък виждах Иса като жертва на младежка наивност - та тя е абсолютна лъвица и може да сдъвче всеки по пътя си. Изкушението и грехът така изкусно се разкриваха и гъделичката читателското внимание, че беше абсолютно удоволствие да се наслаждавам на техните спектакли. Защото, повярвайте ми, с Габриел и Иса си е жив спектакъл (и игра на нерви).
Толкова много чувства и мисли, толкова малко думи. Нека си припомня къде съм оставила речниковия си запас и ще напиша адекватно ревю. За сега единственото, на което съм способна е да гледам в една точка и да се опитам да изплувам над водовъртежа от емоции, през който "Благородството задължава" ме прекара 😵💫🙌🖤
Това е една от книгите, които съм чакала с най-голямо нетърпение през живота си и съм изключително благодарна за възможността да я прочета предварително! Ангелина Ангелова изгражда страхотни персонажи и истории и всеки мой сблъсък с творчеството ѝ е бил специален и е оставил някаква следа в мен.
В “Благородството задължава” с нежен и ефирен изказ Ангелина ни превежда през:
•три държави, два континента и една любов, която да изживеем с цялото си сърце!
•пълнокръвни персонажи, на които да се ядосваме или съчувстваме, но винаги да сме наясно защо постъпват по даден начин.
•невероятен остроумен хумор, който неведнъж ме накара да ритам с краченца във въздуха от кеф.🤌🏻
•безкрайно неприличие на моменти (🤭👀🥵🧦)
•пътят на една огнена жена и самонадеян мъж, но дали един към друг, или в различни посоки?
•една среща, която ме изненада безкрайно приятно в третата част на книгата!
В заключение оставям цитата, който ме докосна най-силно. ❤️
“Отсрещната страна - онази, която даваше прошката. Това беше толкова по-трудно. Да преглътнеш болката. Да потушиш втрешния си глас, който настоява да се пазиш, да мислиш за себе си. Защото да дадеш прошка на някого, означава да отхвърлиш собствената си болка, за да избереш чувствата на другия. Да предпочетеш да дадеш мир на него, вместо да се погрижиш за собственото си страдание.”
Това беше поднос от апетитни френски макарони. Сладко, горчиво, пикантно! Вълшебен елексир за романтичната ми душа. Поднесен елегантно от Ангелина Ангелова, която тук просто е надминала себе си.
Знам, не съм експерт по исторически любовни романи. Това е третият ми всъщност като другите два “Любовта на музата” и “Сърцето помни” са отново на мисис Ангелова, което достатъчно показателно, че не просто се доверявам на нея, а и че предпочитам като цяло да чета именно нейните истории. Всяка една ми е харесала и ме е спечелила по някакъв начин, но “Благородството задължава” ме развълнува особено много.
Историята на очарователната и огнена Исабела и магнетичния Габриел беше хипнотизираш танц на любовта, който не исках да свършва. Пъстра на чувства, емоции и порои от думи, които да ти извадят сърчицето с памук. Забавни, дръзки, привлекателни и толкова красиво несъвършени. Думи не ми стигат да опиша колко приятно ми беше докато разгръщах страниците на романа. А това, което си мислех накрая, е че искам още фойерверки, още от въображението на авторката. Още толкова чувства и трепети.
“Защото да дадеш прошка на някого, означава да отхвърлиш собствената си болка, за да избереш чувствата на другия. Да предпочетеш да дадеш мир на него, вместо да се погрижиш за собственото си страдание”
Обожавам я! Страхотна любовна история съчетана с много приятен хумор и страст!
Исабела - какъв пожар! Обожавам да чета за такива героини - пламенни, непреклонни, страстни, инатливи, независими, горделиви, обичащи страстно, отстояващи и заявяващи себе си!
Ах, Габриел! Любим образ - пламенен, инатлив, твърдоглав, секси… аристократ! Образът за това как правиш лицеви опори няма да излезе скоро от съзнанието ми!
И Габриел и Исабела са доказателството, че две огнени стихии могат да горят заедно!
Книгата се чете с лекота, историята те завладява, а второстепенните герои са изградени със същото внимание, както и основните!
Горещо препоръчвам на всички, които обичат историческите любовни романи!
Много се радвам, че имах възможността да прочета книгата предварително, защото иначе нетърпението щеше да ми дойде в повече.
Ревюто идва скоро.
…
Да си приятел с автор си има много предимства, едно от които е, че ставаш приятел и с героите на книгите му преди историята им да е завършена. Исабела и Габриел са ми на сърце от самото начало, а когато се срещнахме на страниците на вече готовия роман, съвсем се влюбих и в двамата. Ани с голямо майсторство и грижа ги превежда през труден и дълъг път - сюжетът се разгръща в три страни и два континента, но и върху богата палитра от чувства и противоречия, колебания и страсти. Към разкошните описания на викторианска Англия, които познаваме от предните романи на Ани, тук се прибавят Ню Йорк от “Позлатената епоха” и Османовия Париж, а сред второстепенните герои срещаме и познати обичани лица. Безспорно е обаче, че “Благородството задължава” надгражда предходните романи на Ани, не само като география и персонажи (и обем), но и като замах. Исабела и Габриел не се вписват особено в рамки, претърпяват растеж и развитие, но си остават все така ярки и вълнуващи. Любимата ми част обаче е тонът на романа, в който ясно си личи самата Ани, нейното живо чувство за хумор и безкомпромисен нюх към живота. “Благородството задължава” е прекрасна история за страст и израстване, любов и отдаденост, която ще прочетете на един дъх.
4.5 “Браво, Ани!” звезди ✨ Макар да не е най-предпочитаният от мен поджанрове на любовните романи, книгата ми беше интересна и чаках с нетърпение главните ни герои да се съберат! 🧡
Частта в Париж обаче ми е фаворит! Там най-истински усетих чувствата на Габриел и Исабела, постоянното напрежение помежду им, от което ти става твърде горещо 🥵, както и мотивите им за показаното до този момент поведение. Въпреки всичко, което разбрахме в тази част от книгата, не можех да спра да симпатизирам на Габриел - невероятен сладур 😅 Исабела, от друга страна, беше твърде упорита, твърдоглава и инатлива за моя вкус към главни героини и може би това ми смъкна 0,5 звезди, защото на моменти не я понасях 😂
Ани Ангелова се е справила страхотно с пресъздаването на атмосферата, да не говорим, че стилът ѝ на писане е изключително увлекателен! 🫶🏻
Хубаво е когато книгите попадат в ръцете ни точно когато имаме нужда от нещо безопасно, топло, малко лекота, от романтика, от свят, в който всичко е подредено красиво— роклите са пищни, ухажванията са срамежливо изящни, а добродетелите се възнаграждават с голяма любов и социален статус. За мой късмет, бях в настроение много далеч от “сладки въздишки до безкрай”.
Книгата създава усещането, че се намираш в едно захаросано минало, където нищо лошо не може да се случи — или поне не за дълго. Липсват значителни предизвикателства, трудности, конфликти, вътрешна борба или напрежение. Всичко се случва гладко, почти като в приказка, без резки обрати и драматичност. Историята на Габриел не те разтърсва, не те кара да се замислиш, не те ангажира.
Авторката пише с финес, с добри намерения и с ясно чувство за стил. Книгата показва, че има стойност и в романтиката, в простичките истории, и в уюта на един свят, където силната любов винаги се случва — без много усилия, без болка, просто защото така трябва да бъде.
Много време чаках тази книга да попадне в ръцете ми и след като я прочетох съм абсолютно убедена, че си заслужаваше всяка минута. "Благородството задължава" е от онези книги, с който искаш да останеш до 4 през нощта, но и същевременно не искаш да приключат. Ани се е справила брилянтно и безкрайно се гордея с нея и прогреса и като писател! 👏
Исабела и Габриел са невероятно пълнокръвни герои със силни характери и това ме заплени още от началото. Не са защитени от грешки или от силата на чувствата си (било то положителни или негативни), дори напротив. А пък историята им... истински пожар - вълнуваща, емоционална, страстна и изпълнена с обрати. Slow burn-a е изключителен (13/10) и горещите сцени между двамата определено са взривоопасни... 🔥🙈
За финал не мога да пропусна да не похваля дяволития хумор и дългоочакваната среща в третата част. 👏 Въобще, "Благородството задължава" е истинско удоволствие до последната страница! ♥
3.75 ⭐️ Благодаря на себе си, че най-накрая седнах да прочета нещо на Ангелина Ангелова! Изобщо не подозирах какъв невероятен талант притежава тази жена - стилът ѝ е толкова увлекателен, езикът ѝ тече гладко, а преминаването между гледните точки е изключително майсторско. Атмосферата на книгата беше изпипана до съвършенство. Въпреки че историческите романи и романсите не са обичайният ми избор, тази книга събуди в мен желание да посегна към повече заглавия в този жанр - и това за мен е знак за истински добър автор.
Въпреки солидния обем от 620 страници, книгата се чете изключително бързо. Макар и темпото да беше по-равномерно, нито за миг не ми стана скучно - дори и в по-спокойните моменти атмосферата и стилът на писане те държат във вътрешния свят на историята.
С героите обаче не успях да се свържа напълно. В началото ми бяха симпатични, но с напредването на сюжета усещах все повече дистанция. Габриел ми е трудно да го възприема и определя - през голяма част от книгата се държи арогантно и токсично, а трансформацията му към края беше толкова внезапна, че не успя да промени впечатлението ми за него. Знам, че така са мислели и действали мъжете преди столетия (че и сега, ако трябва да сме честни), но това не улесни възприемането му като романтичен герой.
Исабела също остана леко откъсната от мен - освен страданието ѝ по Габриел, не видях достатъчно дълбочина в характера ѝ. Любовта между тях не успях да почувствам толкова истинска, колкото ми се искаше, по-скоро силно сексуално напрежение, което беше чудесно описано, но липсваше изграждане на истинска емоционална връзка (поне за мен). Не разбрах как се роди тази изпепеляваща любов и защо тя остана толкова вярна на човек, който ѝ причини толкова болка. А неговата рязка трансформация към крайна чувствителност и романтика просто не ми се стори убедителна. От едната крайност премина към другата някак си твърде рязко.
Макар да започнах с намерението да дам 4.5 звезди (началото беше феноменално), разминаването ми с героите във втората половина от романа ме накара да понижа оценката си. На моменти клонях към 3.5 ⭐️, но в крайна сметка реших, че е грешка да дам оценка под 4 ⭐️ (макар и не пълни) на тази книга.
Ангелина Ангелова е изключителен автор и с нетърпение ще следя какво ще ни предложи в следващия си проект. Почеркът ѝ, умението ѝ да гради настроение и среда, да събужда емоции, усещане, всичко това заслужава внимание и по безбройните позитивни ревюта мога само да кажа, че правилните хора и феновете на исторически роменси тип Бриджъртън ще се влюбят в тази книга, и я препоръчвам с две ръце! 🥰
Честно казано, никога не съм била най-големият фен на историческите романи… А и обемът на тази книга в началото си ме стресна. После обаче проблемът ми стана съвсем друг - че с часове не можех да я оставя и не си намирах удобна поза за продължително четене :D Най-сладкият проблем на света!
Това беше първата ми гореща книга за лятото и съм страшно доволна от избора си! Ани е създала великолепни, плътни и живи герои. Толкова добре изградени, че сякаш можех да ги видя пред очите си до последния детайл. Историята се разгръща бавно, с онова приятно напрежение и тръпка, която неусетно те кара да прелистваш страница след страница.
Любима ми остана втората част на романа, там имаше достатъчно от онези класически любовни игри на „топло и студено“, които палят въображението ми, а то на свой ред задържа вниманието ми.
Писателски съм искрено впечатлена от дисциплината и търпението, с които Ани е подходила към тази история. Бога ми, аз никога не бих могла да удържа емоцията толкова дълго, просто защото преживявам всичко на момента заедно с героите си :D Но, както казват, търп��нието си заслужава. Ани със сигурност заслужава овации за труда, вниманието към детайла и отдадеността си.
Препоръъъъчвам!
(много странно, но седмици след прочита, оказва се, че най-запомнящата сцена, която остава в главата ми е агресивното помпане на лицеви опори, на което Габриел се отдава в една от сцените :D)
Изпращам тази книжна 2025г. с наистина подобаващо за подобно събитие,четиво . Чувствен, страстен, забавен,интересен - всеки суперлатив ще бъде на място ,за да опише този роман,който поне засега ми върна вярата,че български автор може да напише исторически любовен роман,който да не е розов,а направо огнен и който да ме накара да се връщам към корицата,за да се уверя,че това наистина е роден продукт ,а не някоя книга от поредица на Елизабет Хойт ,например . Надявам се авторката да продължи в тази посока и защо не да ни разкрие съдбата на още някой от героите ,защото за част от тях не се разбра какво се случва по-нататък .
А за самия роман - той ме накара наистина да се поставя на мястото на главните ни герои Габриел ( който непрекъснато наричах Гейбриъл в ума си ) и Исабела,да симпатизирам ту на единия,ту на другия ,докато накрая не останах доволен от цялостното развитие. За мен книгата беше за гордостта в единия пол и егоизма в другия ,и как могат лесно да се разменят,когато обстоятелствата ги притиснат. Как мъжкия егоизъм,да изпъкне,да блесне,да постави жена си на последно място,даже след майка си се изправя срещу Женската гордост да не признае грешките си,да прави каквото си поиска и да поставя неизпълними условия . Но и женският егоизъм да тества мъжката любов ,да се обгради и изобщо да гради всичко около себе си без да остави място за мъж може да се срещне с Мъжката гордост,която не позволява едно Съжалявам или Извинявай,а за промяна да не говорим. Но и в двата случая липсва ясна и директна комуникация между тях. Какво да се прави...любов...
Не знам кога последно съм чела толкова красиво написана книга. Ангелина Ангелова е истински гений що се отнася до писане! Невероятна, истинска, дълбока история. Нямам търпение да прочета и другите ѝ книги!
Аз съм силно впечатлена от стила на писане на Ангелина Ангелова. За мен това е първата нейна книга и въпреки че историческите романи не са жанр към който често посягам, тази история ме завладя. Изграждането на героите, тяхната химия и любовна история... настръхвах от този slow burn ❤️🔥❤️🔥❤️🔥. Габриел в началото супер много ме дразнеше, но ме накара до края да го заобичам. А за Исабела... няма какво да кажа, толкова огън, толкова жар до последно. 🔥 Много отдавна не бях попадала на женски персонаж, който толкова да ми харесва от началото до края и да не искам да ѝ набия "канчето" на 10-тата страница . 😅 Със сигурност ще се запозная и с останали книги на Ангелина Ангелова! ❤️❤️🔥❤️
Благородството задължава” от Ангелина Ангелова е книга, която ме остави без дъх.Това е история за една любов, която променя Исабела и Габриел въпреки,че пътят им е изпълнен със страст, дълбока емоция и невероятна личностна трансформация. На кратко, историята им е истински вихър от чувства. Ако искате да се потопите в една истинска и бурна любовна история, тази книга е за вас .
Корицата и оформлението на книгата са разкошни, а цялото преживяване от първа до последна страница е истинско удоволствие!
🧡Габриел и Исабелa 🧡 Каквото и да се каже за тях, няма да е достатъчно! Сложни и интригуващи, изтъкани от противоречия. Колкото различни и несъвместими, толкова еднакви и равностойни - в нуждата да останат верни на убежденията си, в осмислянето на компромиса и саможертвата, и в желанието да бъдат по-достойни и добри един за друг!
Опознавайки и придружавайки ги през годините и континентите, уверено се разделяш с етикетите, които си им дал изначално. Проникваш в съзнанието, изследваш съмненията, ставаш свидетел на вътрешната борба и търсенето - на себе си и на пътя към другия. Ядосвах им се, съжалявах ги, радвах им се, оправдавах ги, възхищавах им се, объркваха ме и ме вълнуваха! Притеглиха ме в орбитата на шеметното си приключение!
История им е динамична, противоречива, емоционална! Въртележка от очаквания, оправдания, искрени желания, рационални решения, разочарования и търсения. Белязана от минали грешки и загуби и от плахи надежди за различно бъдеще, където прошката и вторият шанс се борят за своето място!
Елегантно обгърната от обстановката, омайващо потопена в сюжета, с усещането, че съм там, сред тях! Пътувах, преживявах, усещах! Тих свидетел и силно развълнуван спътник на нещо толкова истинско, и същевременно така магично и романтично!
Ако книгата беше написана или преведена на английски, щеше да бъде глобална сензация и мисля, че това говори достатъчно за това колко стойностно четиво е "Благородството задължава". 🧡
"Благородството задължава" е втората книга на Ангелина Ангелова, която чета, и вече спокойно мога да си кажа, че начинът, по който борави с думите, е изумителен. Елегантно, гъделичкащо сетивата и абсолютно подходящо за времето на развитие на действията. Героите ѝ също са автентични на макс до епохата, в която живеят, макар че точно това не ми допадна😅 И не, нямам предвид, че не се е справила прекрасно. Искам да кажа, че главният ни мъжки персонаж Габриел беше откровено непоносим - арогантен, егоистичен и заврял глава в собствения си 🍑. Като типичен мъж с титла от едно време🫤А когато мъжът не ми харесва, много трудно ще бъде и оценката ми да е висока, което доведе до 3,5⭐. Камъните обаче образно казано поставени на пътя му така, че да го докарат накрая до поправка и изкупление, бяха добре замислени и логични. Така и не можах да се накарам да го заобичам, въпреки това. Вижте от друга страна жените!!! Те износиха книгата на гърба си, честно ви казвам🔥Исабела е точно олицетворението на новата си фамилия - тя гори красиво и внася смисъл в живота ти. Майката на Габриел също се превърна в персонаж, който неочаквано страшно харесах. Френската прислужница на Иса пък също не си поплюваше🤭Нито Теа, макар че нея сигурно сте я срещали, ако сте чели втората книга на авторката. Изявлението на Исабела наистина ми подейства силно и дори усетих как сълзите взеха да замъгляват зрението ми🥹Харесаха ми и картината на артистичен Париж, както и обвързването на творбата с друг вид изкуство. Въпреки това...описанията на места ми дойдоха в повече. Да видя как цялата страница е само един абзац понякога ме поставяше на ръба да затворя книгата, но упорито продължавах да чета. Това си е мое мнение за всички любовни романи, не само за този конкретно - една романтична история почти никога не оправдава 600+страници🫣 Съответно ми се стори, че на места се влачим през действията. От друга страна пък доста от детайлите бяха жизненоважни за последващото израстване на Габриел🤷🏼♀️ Така и така ще е толкова дълга, може би ми се искаше началото да е малко по-различно. Да премахнем Отъмн от светлината на прожекторите и да отдадем повече внимание на Иса и Габриел. Да видим как наистина се влюбват толкова силно един в друг. Дори и със забележки от моя страна, виждам, че много хора са влюбени в историята и има защо. Заложено на емоциите, задържането им в нас и последвалата катастрофа, "Благородството задължава" ще ви подтикне да зададете някои въпроси и на самите себе си. Сред които дори "да си купя ли дълги чорапи?"😉
Прекрасна история! Върна ме във времето, когато изяждах историческите любовни романи с кориците. Толкова много емоции изпитах с героите, толкова красиво написана, толкова напрежение... Със сигурност това е книга, която с удоволствие ще препрочета отново! Нямам търпение да се докосна и до други книги на авторката! Препоръчвам я с две ръце!
Завладяваща история. Определено не те оставя да мирясаш, докато не я приключиш. Сцените тип "50 нюанса сиво" ми дойдоха малко в повече, но книгата си заслужава.
Когато казвам, че тази книга е истинска наслада за сетивата, бъдете сигурни, че го казвам с цялото си сърце. И какво по-силно доказателство от това, че я прочетох за два дни въпреки внушителния ѝ размер от над 600 страници. Ангелина Ангелова е притежателка на невероятната дарба да описва сцени, пейзажи, герои по такъв начин, че ти вече не си уютно седнал на дивана с книга в ръка - ти си там с тях в Америка, Англия или Франция. Усещаш соления дъх на океана, хладния английски въздух или пък си хапваш вкусни френски кроасани. Всяко сетиво работи, докато четете книга от Ангелина Ангелова. Умее да си играе по такъв начин с ума ви, че всичко покрай вас избледнява и бивате привлечени в гравитацията на историята, която ви разказва. Героите ми бяха изключително симпатични и ми беше лесно да им простя малките или пък големи прегрешения. Разбирах ги, съчувствах им, усещах душевността им. Няма как да не спомена и факта, че през цялото време забравях, че чета роман от български автор и имах чувството, че съм потънала в класика от Джейн Остин. Това не е никак преувеличено, обещавам ви. Само се чудя защо не съм прочела тази книга по-рано, но пък беше тематично, че чета за такава силна жена като Иса точно около 8-ми март. Със сигурност ще прочета и другите книги на авторката. А отгоре на всичко като бонус към книгата има и плейлист.
Обожавам Ани и обожавам книгите, които пише. Определено тази е най-добрата й, историята е най-пълна, най-завършена. Като не особено бързо четящ човек направо я инхалирах. Историята така те унася, всеки детайл, всяка подробност, пухкавите кроасани и ароматната канела, която можеш да усетиш през страниците, толкова добре описва и разказва Ани, че просто се пренасяш там.
Исабела и Габриел са толкова комплексни, толкова противоречащи си, но и така добре допълващи се. Адски много ми допадна израстването на Габриел (с побутване, разбира се) и това как започна да се вглежда в делата си и да разсъждава над тях (на някои хора терапия ни трябва, за да стигнем до там 😄). Разменянето на реплики и борбата кой е по-горделив е толкова забавно. Всички погледи, докосвания и мислите им, в които можеш да вникнеш от страниците, толкова добре са изградени персонажите. И как се “разгадават” без думи. “- Приключи ли? - попита най-накрая той. - С кое? - С въображаемата закуска? - очите му се присвиха леко.” С глас се забавлявах. Много ми допада малката подробност, че Ани създава героини със силен характер, борещи се и готови да хванат живота сами в ръцете си.
Винаги ми е било леко неестествено (и леко cringe) да чета еротични сцени на български език, но тук са написани по най-завладяващия и не предизвикващ гадене начин. И понеже мозъкът ми е не по-развит то този на подрастващо, така се забавлявах с “лайняните търговци”, че най-вероятно и съседите разбраха. 😄
Сцената и репликите на циганката си остава една от най-любимите ми.
“Изпълнила си целия живот със себе си. Няма лошо, но няма място за мъж. А той заема много място.”
“Но после видях теб с ярките цветя и тези червени рокли. Бодеше ми очите, Исабела. Все там беше, пред мен, все накриво, все наопаки.” Опаките жени най-много ги обичаме 🔥
Малко хаотично ревю стана, ама като за посред нощите, толкоз 😁
4.5⭐️ Както може би другш читатели, така и аз смъквам 0.5⭐️ заради главната героиня, в интерес на истината понякога я оправдавах с това, че е огнена, емоционална и отмъстителна, но на моменти доста си дразнеше. Историята е невероятна смесица от любовна гореща история и исторически роман, това преплитане тип Джулия Куин и Джейн Остин е невероятно. Авторката определено е доста добре запозната с историческите събития и обстановка по това време, а творбата е написана изключително красиво, голямо БРАВО❤️
П.С. Авторката вече ми става auto buy и определно трябва да навксам с другите и романи 🧡
This entire review has been hidden because of spoilers.
Рядко посягам към такъв тип книги, но "Благородството задължава" ме омагьоса. Историята е магия, истинска, чиста, с известна доза наивност, но така ме повлече, че исках непрекъснато да чета и да не спирам да чета. Ангелина Ангелова пише със страст... и си личи. Влюбих се в героите, съчувствах им, радвах се с тях, смях се с тях, обичах с тях и със сигурност това няма да е първата и последната книга, която чета от авторката.
Ето, че българските автори е напълно възможно да не отстъпват по нищо на световно признатите им колеги!
Възхитителен стил на писане, изграждане и представяне на историята. Малко по-дълга ми се стори от необходимото, но пък героите израснаха изключително и извървяха дълъг път до финала.
Единствено ми е непонято защо редакторът е решил да сподели половината сюжет предварително в анотацията. Добре, че не я четох в началото.