Синята хризантема

by Светослав Минков

„Синята хризантема“ е сборник разкази от Светослав Минков.

СЪДЪРЖАНИЕ:
„Синята хризантема“
„Serenade melancolique“
„Малвина“

32 pages

First published January 1, 1922

About the author

Светослав Минков (Svetoslav Minkov) се ражда през 1902 в Радомир, а почива в София през 1966 година. Учи финансово дело у нас и в чужбина. Бил е книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар към банки, служител в нашата делегация в Токио, коректор, редактор и главен редактор. Журналист, преводач, писател, смятан за "баща" на модерната българска фантастика. Сред многобройните му заглавия са сборниците "Синята хризантема" (първата родна фантастична книга, "Аргус", 1922), "Игра на сенките", "Къщата при последния фенер", "Автомати", "Дамата с рентгеновите очи", романът "Сърцето в картонената кутия", написан в съавторство с Константин Константинов. Носител на международната награда за мир "Нексьо".

Reviews

[Martin Doychinov · Rating 4 out of 5]

Втората от много добрите фототипни издания. Съдържа три разказа:
„Синята хризантема“ - доста класен разказ за хазарт и едно свръхестествено цвете. Изненадата в края е бомба!
„Serenade melancolique“ - класическа мистерия за тайнствена дама, свиреща на цигулка. Бива, но не е кой знае колко оригинален.
„Малвина“ - много подобна на предишния разказ мистерия, но тук имаме художник, рисуващ шедьовъра си - приказно красива девойка. Тя обаче не е това, което изглежда, сякаш.
В заключение, не случайно сборничето е кръстено на "Синята хризантема" - това, според мен - безпорно, е най- добрият от трите разказа.
4,3*

[Ljubomir · Rating 3 out of 5]

Първата книга на първия български фантаст Светослав Минков. Всъщност от днешна гледна точка разказите в този малък сборник са си ужаси, или "диаболизъм", както се е зовял стилът по онова време. Не са нещо кой знае какво, но са увлекателни, а фототипното издание (с корица на Иван Милев) е много симпатично.

ПП Дори да не сте чели авторови произведения на Светослав Минков, то със сигурност сте чели (или родителите ви са ви чели, или пък вие сте чели на децата си) "Андерсенови приказки" и "Приказки на Шехерезада" в негов превод.

ППП В писмо от февруари 1952 до добрия си приятел Светослав Минков Чудомир опровергава укорите от страна на трето лице, че изглежда не бил залягал достатъчно над маркс-ленинизма, и обяснява факта, че дружи с лекари (а не с партийци), с това, че жена му страда от манията, че е болна от 43 болести и при всяко ухапване от бълха вика консулт. Също така му праща 2 кг сланина и ¼ краве масло на стойност 1825 лв.

Всичко това обаче не му пречи точно година по-късно да напише следното:
Светослав Минков е издал сборник разкази и фейлетони "Колет от Америка", но такова лошо издание, сякаш е правено в негово отсъствие. Минков също не може да пише както преди. Нещо го спъва или пък му е пресъхнало изворчето. Освен първия разказ, другото е измислено и насила хумористично. Интересно, аз имам разказ "Генчовисти и Пенчовисти" и той има такива герои Генчев и Пенчев.