What do you think?
Rate this book
Последно обещание
След забележителния роман „Не затваряй очи“ – по който бе реализиран първият игрален филм на православна тематика в България – сега Мартин Ралчевски ни предлага негово индиректно продължение.
Николина е вече възрастна, а Анна е красива млада жена, на която предстои сватба. Нежелана бременност обаче променя всичко. Простимо ли е престъплението? Колко силно е последното обещание? Има ли поправителен изпит в живота? „Последно обещание“ е дванайсетата поредна книга на Мартин Ралчевски и десети негов роман.
Искрената любов и сбъднатата молитва ме разтърсиха. А бащините думи „Винаги ще те обичам“ отекнаха дълбоко в сърцето ми! Удивителна книга! Благословена!
Отец Димитър Кадийски
Лек словоред, достъпна символика, ключова дума – любов. Не само тази, но всяка книга на Мартин Ралчевски се чете като откровение, защото е честен начин за хуманизъм и добротворство.
Боян Ангелов, председател на СБП
Николина е вече възрастна, а Анна е красива млада жена, на която предстои сватба. Нежелана бременност обаче променя всичко. Простимо ли е престъплението? Колко силно е последното обещание? Има ли поправителен изпит в живота? „Последно обещание“ е дванайсетата поредна книга на Мартин Ралчевски и десети негов роман.
Искрената любов и сбъднатата молитва ме разтърсиха. А бащините думи „Винаги ще те обичам“ отекнаха дълбоко в сърцето ми! Удивителна книга! Благословена!
Отец Димитър Кадийски
Лек словоред, достъпна символика, ключова дума – любов. Не само тази, но всяка книга на Мартин Ралчевски се чете като откровение, защото е честен начин за хуманизъм и добротворство.
Боян Ангелов, председател на СБП
240 pages, Paperback
Published July 1, 2024
1 person is currently reading
17 people want to read
About the author
Мартин Ралчевски
12 books12 followersМартин Ралчевски е роден в София на 4 март 1974 г.
Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специалности теология и география. Живее и твори в Англия.
Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специалности теология и география. Живее и твори в Англия.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
February 21, 2025
"Животът е път. По този път често се губят тези, които са ни изпратени за опит. Но пък винаги остават тези, които са ни съдба!"
"Това са низ от събития, които винаги Бог подрежда така, че в крайна сметка да са за добро. Сега... ние с теб не виждаме точно кое е това добро. И особено в моя случай. Защото сме маловерни. Но един ден ще ни стане ясно."
"Бог ни 'наказва'от любов. Но това не е онова правосъдно законодателно наказание, за което си мислиш. А бащинско. Той често ни праща същата съдба, както на този, когото осъждаме, не за да ни натрие носа. А за да ни вразуми и смири. И най-вече - някой ден, когато преминем отвъд - за да ни оправдае самият Той на Страшния съд, като свидетелства пред ангелите и всички хора, че самите ние вече сме изпитали същата неволя и болка като на тези, които сме осъдили и наранили."
"... чрез него се придобиват всички останали дарове. Но смирението е изкуство (...) Смирението е всъщност състояние на житейска празнота. Но разбирай думата празнота като свобода. Смиреният не се тревожи и не се вълнува от мнението на другите и от положението си в обществото. Точно тази житейска празнота идва от Бога. И от празнотата за света се превръща в духовна пълнота."
"старостта ... е нашето последно благословение. То е шанс за всеки човек да потърси Бога, вече осъзнал своята немощ. Всъщност всеки наш привиден проблем, от който страдаме и се измъчваме, е скрит Божи дар."
"Това са низ от събития, които винаги Бог подрежда така, че в крайна сметка да са за добро. Сега... ние с теб не виждаме точно кое е това добро. И особено в моя случай. Защото сме маловерни. Но един ден ще ни стане ясно."
"Бог ни 'наказва'от любов. Но това не е онова правосъдно законодателно наказание, за което си мислиш. А бащинско. Той често ни праща същата съдба, както на този, когото осъждаме, не за да ни натрие носа. А за да ни вразуми и смири. И най-вече - някой ден, когато преминем отвъд - за да ни оправдае самият Той на Страшния съд, като свидетелства пред ангелите и всички хора, че самите ние вече сме изпитали същата неволя и болка като на тези, които сме осъдили и наранили."
"... чрез него се придобиват всички останали дарове. Но смирението е изкуство (...) Смирението е всъщност състояние на житейска празнота. Но разбирай думата празнота като свобода. Смиреният не се тревожи и не се вълнува от мнението на другите и от положението си в обществото. Точно тази житейска празнота идва от Бога. И от празнотата за света се превръща в духовна пълнота."
"старостта ... е нашето последно благословение. То е шанс за всеки човек да потърси Бога, вече осъзнал своята немощ. Всъщност всеки наш привиден проблем, от който страдаме и се измъчваме, е скрит Божи дар."
Displaying 1 of 1 review