Малта е малка страна, но със своите храмове от каменната ера и величествени крепости, тя е дом на някои от най-важните културни съкровища на Европа.
От младостта си Агнес изпитва силна любов към този архипелаг в Средиземно море, където слънцето грее повече от 300 дни в годината и официалният език е английски, а мястото е рай не само за укриващите данъци.
В „Малта – островът на рицарите“ авторката ни разхожда из гордата столица Валета, пътуваме заедно във времето по алеите на Мдина и изследваме мистичните легенди на Гозо. Откриваме как малтийците мирно съчетават южноевропейските и ориенталските влияния в своята кухня и как надхитряват дявола с часовниците на църковната кула; какво представлява легендарният рицарски орден и защо известни режисьори намират идеалните кътчета за снимки точно тук.
Разгърнете страниците и се потопете в притегателната атмосфера на слънчева Малта!
Agnes Imhof was born in 1973 in Munich. She studied Islamic studies, philosophy and comparative religion at London, Tübingen and Bamberg. Today, Dr. Agnes Imhof lives with her husband and her daughter in the vicinity of Munich.
Присъдата: Историческа справка, маскирана като разказ Книгата е приличен източник на информация за всеки, който се интересува от Ордена на хоспиталиерите и бурната история на този малък остров. Въпреки това, стилът на писане е твърде сух и фактологичен. Малта има невероятен потенциал за драматичен разказ, но тук всичко изглежда като разширена статия в енциклопедия.
Защо остана на 3/5: Липса на „душа“: Историята на рицарите е пълна с интриги, кръв и чест, но Агнес Имхоф я предава по начин, който не успява да предизвика емоция. Липсва онова напрежение, което откриваме в добрия трилър (като при Кинг).
Суха фактология: На места книгата се превръща в изброяване на дати, имена и архитектурни детайли. За читател, който цени ефективността и яснотата на „Atomic Habits“, това разводняване с излишни подробности е по-скоро досадно.
Информативна, но не и вдъхновяваща: Научих нови неща за обсадата на Малта, но не усетих атмосферата на острова. Описанието на рицарския бит е коректно, но му липсва литературният блясък, който би задържал вниманието ми по-дълго.
Добра за подготовка преди пътуване: Това е идеален наръчник, ако планираш почивка там, но като самостоятелно четиво не предлага нищо революционно.
Заключение: Поредната „средна“ книга в списъка ми. Не съжалявам, че я прелистих, но нямаше онзи интелектуален заряд, който ме кара да мисля за прочетеното дни наред.