Цветето, което обичаше мрака

by Кръстина Колева

Животът на Далия Литъл винаги е бил мистерия. След трагичната загуба на родителите й, спомените за детството й биват потиснати. Въпреки това Далия не смее да потърси истината. Не и докато случайно не се сблъсква с поетичен автор, който изглежда я познава по добре от всеки друг. С времето осъзнава, че той знае много повече от колкото й казва. Но ще успее ли да я убеди да се пребори със сенките от миналото?

254 pages, Paperback

Published July 8, 2024

About the author

Здравейте! Казвам се Кръстина Колева. Обожавам да пиша всякакви фантастични истории още от ранна детска възраст. Вдъхновяват ме ежедневните неволи, в които всеки от нас многократно попада. Искрено се надявам историите, които споделям, да ви докоснат и да ви накарат да погледнете живота под различен ъгъл. В произведенията ми има частички от мен и собствения ми житейски път. Благодаря на всеки от вас, който реши да прочете и да се потопи в някоя от историите, създадени от мен!

Reviews

[Ренета Кирова · Rating 3 out of 5]

Случайно открих тази книга за писатели и библиотеки. Жанрово надделява мистерията, отколкото романтичните взаимоотношения.
Далия води спокоен живот, докато не получава обаждане за работа в Националната библиотека. Там прочита случайно книга от анонимен автор. Любопитството ѝ кой е той я отвежда на пътуване, изпълнено със загадки, в което тя преоткрива себе си и намира любовта.
В началото книгата ми тръгна бързо и интересно. Заплитането на загадката и очакването какво ще се окаже, ме държеше на нокти. Всяка глава започва с философски въпроси и разсъжденията на автократа по тях. Постепенно сюжетът сякаш започна да издиша и се загубих в изреченията, трудно следях какво точно се случва. Обърках се в един момент къде се развива действието - в някаква алтернативна вселена ли е, даже помислих, че може да е фентъзи. В диалозите започнаха да се подхвърлят реплики за нещо, случило се преди много години в исторически план, за изгубени съкровища и наследници на известни исторически личности. Откъде дойдоха, как се появиха, каква е цялата история, така и не беше разкрито. Действието препускаше и сякаш прескачаше от едно на друго. Всички герои бяха истерични и се люшкаха от едната крайност в другата, липсваше ми баланса и нормалните взаимоотношения. В главата ми настана хаос от всичкото крещене, бягане напред-назад без да разбирам какво се случва. Дори и любовта им не беше описана емоционално. Действията на героите на моменти ми бяха неадекватни.
Авторката има любопитни виждания за живота, макар да са малко мрачни за моя вкус. Книгата е с интересна идея, само че ми се искаше повече да науча за историческата легенда, свързана с героите, както и да се наблегне на чувствата на героите, а не само да си крещят думи и да бягат.

[Диана Александрова]

Всяка глава започва с философски реторичен въпрос. На повечето от тях направо да не ти се иска да си отговаряш 😁 Дарън е мистериозен, Далия живее в блажено невежество за миналото си. И повярвайте ми, той е вбесяващ на всяка крачка и с всеки детайл, който излиза наяве. Но явно съдбата настоява те да вървят заедно по пътя, защото просто не може да ги отдели един от друг ✨️

[Desi Nikolova · Rating 5 out of 5]

Философски въпроси, любов ♡, интригуващ обрат, хубав диалог и ред други прекрасни качвества. Задава теми за размисъл, с които да обмениш мнението си с това на главната героиня!
П.С. Споменах ли, че главният герой свири на пиано.😁

[Desislava Ganeva · Rating 4 out of 5]

„Цветето, което обичаше мрака“ е една от онези книги, зад чиито прекрасни корици се крие дълбока и емоционална история, изпълнена с тайни, мистерии и неизказани чувства.

На пръв поглед Далия изглежда обикновена млада жена – тя е тиха, обича самотата, работи в кафене и обожава да чете. Но зад тази външна обвивка се крие живот, белязан от мрачна трагедия – след тежка злополука, в която губи родителите си, вследствие от претърпения шок, спомените й от детството са блокирани на подсъзнателно ниво.

Животът й обаче поема неочакван обрат, когато Далия приема работа в библиотека в друг град. Там тя попада на творбите на мистериозния автор Д.Ж.А. Но това не е просто литературна среща. Нещо необяснимо силно я привлича към този загадъчен мъж. И с всяка следваща страница, след всяка нова среща тя започва да си припомня…

Спомените се завръщат като далечен кошмар, като мъгла, която бавно се разсейва, а истината е много по-сложна, отколкото някога е подозирала.

Много ми допадна любовната нишка между Далия и Д.Ж.А – деликатна, но едновременно с това изпълнена с богата палитра от емоции. Впечатлява и по- гладкият изказ на авторката, спрямо предходната й творба. Текстът се разлива сред страниците като нежна поезия. И всяка една глава започва с риторичен въпрос, което те кара да спреш и да се замислиш: „А ти? Какво би направил ти?“ Усещаш книгата не толкова като история, а като лично преживяване.

Единственото, което ми се искаше е към края действието да беше малко по-плавно разгърнато, но това не повлия на удоволствието от прочита.

В цялата си същност „Цветето, което обичаше мрака“ е роман за границата между светлината и мрака. За онази част от нас, която се крие в сенките и ни шепне. Всички ние сме родени в светлина, но понякога именно тъмнината е онази тиха стая, която ни дава сигурност и утеха.

[Nadezhda · Rating 5 out of 5]

История за момиче, търсещо истината за миналото си. Мистериозен писател, който е нейната сродна душа. Интересен сюжет, съчетан с прекрасно въведение на всяка глава, засягащо едни от основните житейски въпроси. В книгата има мистерия, драма, любов и омраза. Както се казва- от всичко по нещо. Препоръчвам я и очаквам продължението с нетърпение.