Това е пълноводна литературна река с определено течение. Тя е своеобразна симфония в стихове, родена в София, на „Кристал“, край Рейн, Майн, Дунав, обогатена от ерудиция и всекидневие. Преодолява както държавни, така и лични граници, като разкрива себе си в този труден процес. Вдъхновение и извор са ѝ лаконичност, вяра, метафори и яснота. Вярата ѝ остава неизменна (вяра в колебанието и в непоколебимостта), отдава се на родството и близостта с битници, средиземноморска поезия и изразителността, в която властва отговорност и липсва доминация. Това е книга, която е в постоянен диалог със себе си, един прилив и отлив на меланхолия, депресия, любов и очарование. Тя е като градска градина, своеобразно пристанище и оазис. - Стефан Иванов
Паметта ми е писмо в бутилка, захвърлена в море, което дявол знае откога не съществува. Вълните носят разкази, истории. И някъде - на кръстопътя на теченията - чака рибата, която ще ме запази като Йона.
Във времената на телефонните и душевните селфита, в които масата дружно се стреми да покаже на другите или на себе си, че лъщи от щастие; във времената, в които масата е свикнала да настоява, че е нещо повече от това, което е, Роберт Леви заявява, че е stagehand и емигрант, че е българин, но и все повече чужденец, че е отблъснат от българската действителност общественик, но и все още активен поет (за щастие!). И го прави по неговия непосредствен начин, с дъх на хипарство, цигари и на вечната бира. Усмихвайки се искрено, но и с вътрешна тъга.