What do you think?
Rate this book
Сливенската трилогия #2
Бурята: Исторически роман
„Романът в ръцете на читателя е самостоятелен по характер. Но като историческа хронология и по-нататъшно проследяване на някои човешки съдби той се явява и продължение на издадената преди няколко години трилогия „Тътени“.
Цончо Родев
Цончо Родев
784 pages, Paperback
First published January 1, 1986
9 people are currently reading
227 people want to read
About the author
Цончо Родев
20 books38 followersЦончо Христов Родев e български писател, автор на исторически, фантастични и приключенски романи, разкази и новели.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 11 of 11 reviews
September 14, 2025
Нещо ме ядеше отвътре докато четях тази книга. Още от "Тътени", ако трябва да сме честни. И към края ѝ, разбрах какво е.
Ние сме забравили героите си...
Забравили сме борбите им...
Забравили сме и сме принизили битките и победите им...
Заливан съм от дете с неистова проруска пропаганда, с небивалици за подвизи на шумкари и уж борци против фашизма. За това, колко милеели русите и СССР за нас. Измислици и безумия!
И бе пренаписана историята ни, за да отговаря на тези ужасяващи, безродни лъжи. А истинските герои си седяха в учебниците, за повечето писано с едва по няколко реда...
Цончо Родев не се е повел по тази тенденция и поради това книгите му са забравени и нечетени. И до наши дни е така.
Нашата земя и народ са дали хиляди знайни и незнайни герои и делото им е било огромно.
Делото на Раковски е само началото, но какво начало!!!
Подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е чутовен!!!
Това е само един епизод от пътя на смелите и храбрите.
А на лобното им място - Бузлуджа, днес стърчи срамно, запуснато соц извращение.
Поклон пред паметта на предшествениците ни, борили се до последен дъх за род и родина.
Тези, които не знаят миналото си, няма как да имат бъдеще...
Ние сме забравили героите си...
Забравили сме борбите им...
Забравили сме и сме принизили битките и победите им...
Заливан съм от дете с неистова проруска пропаганда, с небивалици за подвизи на шумкари и уж борци против фашизма. За това, колко милеели русите и СССР за нас. Измислици и безумия!
И бе пренаписана историята ни, за да отговаря на тези ужасяващи, безродни лъжи. А истинските герои си седяха в учебниците, за повечето писано с едва по няколко реда...
Цончо Родев не се е повел по тази тенденция и поради това книгите му са забравени и нечетени. И до наши дни е така.
Нашата земя и народ са дали хиляди знайни и незнайни герои и делото им е било огромно.
Делото на Раковски е само началото, но какво начало!!!
Подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е чутовен!!!
Това е само един епизод от пътя на смелите и храбрите.
А на лобното им място - Бузлуджа, днес стърчи срамно, запуснато соц извращение.
Поклон пред паметта на предшествениците ни, борили се до последен дъх за род и родина.
Тези, които не знаят миналото си, няма как да имат бъдеще...
September 6, 2025
„Бурята“ е разкошна книга! Тя представлява втора част от „Сливенската трилогия“ на Цончо Родев, но спокойно може да бъде прочетена и като самостоятелен исторически роман. Големият писател отново е пресъздал значими събития от българското минало по изключително достоверен и човешки начин... Действието се развива в средата на 19-ти век, като съвсем увлекателно проследява житейските съдби на различни забележителни личности!
August 10, 2021
Буря разтърси земята българска!
Сливенската трилогия се очертава като един изключителен пример за исторически епос. Умело вплитане на фактология, сведения и романизирана фабула. А героите - тях не само можем да ги видим, но и усетим, и разберем.
В началото си рекох - хмм, май ще се разчита на енерцията от силната първа част и просто ще се продължи историята на оцелелите. Колко грешах. Тук борбата за строшаване на вековните вериги е показана многопластова, огледана от всички страни. Църковна, икономическа, просветна, военна. Ако предното поколение борци се задоволяваше да предизвика тътени (да сазъклятничи, събира пушки и джепане и накрая да увисне на въжето с развят перчем и бяла риза), то тук тези тътени се разразиха в истинска буря - песните на Чинтулов огласят както одаите, така и цял Балкана. Фабрика е заработила. Училищата са в невиждан подем и изпреварват с век тези на господарската турска класа. Църковните борби за самостоятелна Църква са в ход. До 200 младежи се учат на телим (военна тренировка) в Сливенския балкан. Накрая четите ще закрачат като една възкръснала българска войска.
Да, все още денят на свободата не изглежда толкова близко за препатилия човек, но се осеща, че пътят е поет безвъзвратно.
Не мога да се сетя за по-живо описание на Панайот Хитов, Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър и техните чети, и още, и още десетки, стотици дейци. Сякаш човек може наистина да разбере какво е било в главите и сърцата им след този прочит. Няма патос, няма излишни ореоли, макар едноверците им онова време да наричат на светиня и Илариона, и Раковски.
Родев чисто и просто ни пренася в онези тридесетина години, предхождали четата на Караджата и Х.Д. Прави го възможно най-майсторски и с почит към историческите извори, без измишльотини, но и без ред, в който да ни доскучае. Така не съм се пренасял в онези времена може би от З. Стоянов. Вече съм убеден - ако имате афинитет към историческите романи и специално този ни период на националосвободителни борби - Сливенската трилогия е задължителна. Не, защото се намира кой да говори за нея по-масово, а просто, защото ще Ви хареса. Ще даде отговори. Ще даде разбиране. Най-малкото ще Ви даде информация. Отделните факти са нищо без цялостната картинка, а тя е увлекателно нарисувана в едни близо 1000 стр.
Признавам, че вече отворих и третата част на поредицата. Пак се уплаших в началото. Левски. Как се пише за Левски? Почти всеки опит за романизирането му е обречен да не достигне нивото на тази личност. (Може би най ми допада изграждането на Язова, ако изключим бележитите му съвременници) Как ли ще се е справил Родев след блестящото изграждане на гореспоменатите образи. Предстои да видим. Самият той признава нещо подобно в бележка под линия, когато въвежда образа в историята. Отплеснах се - това ще за третата част.
Тази част е Буря, защото предната го предсказа с Тътени, а след нея ще дойде потоп "И ще стане ден".
Сливенската трилогия се очертава като един изключителен пример за исторически епос. Умело вплитане на фактология, сведения и романизирана фабула. А героите - тях не само можем да ги видим, но и усетим, и разберем.
В началото си рекох - хмм, май ще се разчита на енерцията от силната първа част и просто ще се продължи историята на оцелелите. Колко грешах. Тук борбата за строшаване на вековните вериги е показана многопластова, огледана от всички страни. Църковна, икономическа, просветна, военна. Ако предното поколение борци се задоволяваше да предизвика тътени (да сазъклятничи, събира пушки и джепане и накрая да увисне на въжето с развят перчем и бяла риза), то тук тези тътени се разразиха в истинска буря - песните на Чинтулов огласят както одаите, така и цял Балкана. Фабрика е заработила. Училищата са в невиждан подем и изпреварват с век тези на господарската турска класа. Църковните борби за самостоятелна Църква са в ход. До 200 младежи се учат на телим (военна тренировка) в Сливенския балкан. Накрая четите ще закрачат като една възкръснала българска войска.
Да, все още денят на свободата не изглежда толкова близко за препатилия човек, но се осеща, че пътят е поет безвъзвратно.
Не мога да се сетя за по-живо описание на Панайот Хитов, Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър и техните чети, и още, и още десетки, стотици дейци. Сякаш човек може наистина да разбере какво е било в главите и сърцата им след този прочит. Няма патос, няма излишни ореоли, макар едноверците им онова време да наричат на светиня и Илариона, и Раковски.
Родев чисто и просто ни пренася в онези тридесетина години, предхождали четата на Караджата и Х.Д. Прави го възможно най-майсторски и с почит към историческите извори, без измишльотини, но и без ред, в който да ни доскучае. Така не съм се пренасял в онези времена може би от З. Стоянов. Вече съм убеден - ако имате афинитет към историческите романи и специално този ни период на националосвободителни борби - Сливенската трилогия е задължителна. Не, защото се намира кой да говори за нея по-масово, а просто, защото ще Ви хареса. Ще даде отговори. Ще даде разбиране. Най-малкото ще Ви даде информация. Отделните факти са нищо без цялостната картинка, а тя е увлекателно нарисувана в едни близо 1000 стр.
Признавам, че вече отворих и третата част на поредицата. Пак се уплаших в началото. Левски. Как се пише за Левски? Почти всеки опит за романизирането му е обречен да не достигне нивото на тази личност. (Може би най ми допада изграждането на Язова, ако изключим бележитите му съвременници) Как ли ще се е справил Родев след блестящото изграждане на гореспоменатите образи. Предстои да видим. Самият той признава нещо подобно в бележка под линия, когато въвежда образа в историята. Отплеснах се - това ще за третата част.
Тази част е Буря, защото предната го предсказа с Тътени, а след нея ще дойде потоп "И ще стане ден".
August 21, 2024
Каквото важи за първата част, важи и за тази. Мащабна и огромна книга, показваща не просто съдбините на персонажите, но и как се променя обществото в българските земи в средата на 19 век. И не само обществото, и не само в Сливен - Родев прекрасно показва нещо, което на други им убягва или умишлено избягват - българската история не се случва във вакуум, променящият се свят навън влияе и върху народите в Османската империя. И особено върху по-будните българи. Отново страхотна книга и добре, че се появиха заедно с третата в такъв кратък срок.
Единственото, което имам като критика, важи и за първата част - трябваше да се мине още една редакция, а не просто да се използва стария текст. По този начин хем речникът щеше да се допълни, хем някои бележки под линия щяха да са оправени - град Толбухин например вече няма.
Единственото, което имам като критика, важи и за първата част - трябваше да се мине още една редакция, а не просто да се използва стария текст. По този начин хем речникът щеше да се допълни, хем някои бележки под линия щяха да са оправени - град Толбухин например вече няма.
February 22, 2024
Когато прочетеш книга, която те накара да се гордееш, че си се родил българин, знаеш, че това е много добра книга! Боже, каква буря! Какъв почерк, какво майсторско писане! Боже, какви люде са стъпвали по нашата земя, каква смелост, какъв кураж и вяра в идеала! Да видиш човешката страна на героя обаче е много по-ценно от всичките му подвози! Защото знаеш и разбираш, че тези хора са били от плът и кръв! Цончо Родев е гений! Сливенската епопея е невероятна поредица! А смелостта да пишеш за личности като Панайот Хитов, Филип Тотю и о, ти безсмъртни Хаджи Димитре!… и да пишеш добре за тях - е, такива автори си заслужава да четем! Бих препоръчал трите книги всеки път, когато някой ме пита за добра книга! Още треперят ръцете ми след последните страници на този роман! Бяно Абаджи - най-любим и най-тъжен персонаж! Четете, хора! Четете тези книги! И се гордейте!
April 18, 2022
Няма по-голяма гордост от тази да четеш, слушаш за подвига на безсмъртните си предци, дали живота си за Отечеството, за свободата. Гордост от това, че си потомък на такива родолюбци, че си роден в град на войводи, на смелчаци, на герои!!!
В сърцето на врага отворихте такава люта рана и проводихте ни по пътя към свободата!
Поклон!!!
В сърцето на врага отворихте такава люта рана и проводихте ни по пътя към свободата!
Поклон!!!
November 7, 2018
Много, много дълбоко трябва да се поклоним на хората, описвани в книгите от Сливенската трилогия. До земята. Чудеса от храброст, граничещи с фанатизъм - ето това има тук. И дори написаното да граничи с романтичност, краят на историята е ясен на всички.
Само когато няма какво да губиш ли печелиш?
Само когато няма какво да губиш ли печелиш?
April 13, 2023
Велика поредица!
Всеки, който се чувства българин трябва да я прочете.
Всеки, който се чувства българин трябва да я прочете.
July 3, 2023
Ах, тази буря ... разтърсва не само земята, а и душата.
November 5, 2023
Бурята вече тегне над поробителя. Сливенските сокаци врят и кипят, горите са завардени от хайдути, които вече са "еволюирали" в комити, но едно си остава същото - вярата, че свободата ще дойде. Трудностите в лицето на османския поробител са неибежни, но прекрасно описани са и спънките създавани от "свои". Както се знае от историческите извори, мнозинството от чорбаджийте не искат промяна, техните сандъчета са пълни с жълтици, къщите им са привидно спокойни и те създават доста трудности за нашите герои.
Също така имаме период на осъзнаване, че свободата няма да бъде завоювана само от комити и чете, но също така че не можем да стоим безучастни и да чакаме на Дядо Иван да ни донесе свободата.
Има известно забавяне на протичането на действията в тази книга, спрямо предходната, но като цяло описанията са с много висока пъстрота и дълбочина. Хубаво е да се четат в последователност на периодите.
Също така имаме период на осъзнаване, че свободата няма да бъде завоювана само от комити и чете, но също така че не можем да стоим безучастни и да чакаме на Дядо Иван да ни донесе свободата.
Има известно забавяне на протичането на действията в тази книга, спрямо предходната, но като цяло описанията са с много висока пъстрота и дълбочина. Хубаво е да се четат в последователност на периодите.
August 16, 2025
Велика книга.Би трябвло да се изучава в училище наред с Под Игото!
Displaying 1 - 11 of 11 reviews