Велика, епична трилогия. “И стана ден” е един повече от подобаващ финал. Отделих ѝ почти месец, но някак си така се получи по-добре - всяка вечер с наслада се потапях в света на сливналии от тези бурни времена на 19ти век. Прочетете тази трилогия!
“Колко превратни са понякога в природата причините за радост или скръб! Духне например внезапно онзи априлски вятър, свежият и налудничавият, като гигантска метла запокити нанякъде розовите и белите цветчета на овошките, та дърветата за един ден загубват пролетната си красота и изглеждат ошмулени и тъжни, пък всъщност с неговите пориви е пренесен живителният прашец и те са се оплодили, за да донесат след три-четири месеца чуден берекет.
Или обратното.
След дълга суша рукнат майските дъждове и всеки издумва в радост благодарствени думи към Всевишния, а сетне се окаже, че порои са били това, които са отнесли и тлъстопочвената земя, и семената, хвърлени с надежда в нея, а не онзи дъждец, дето всяка капка била жълтица…
Каквото е с природата, бива и с човеците.”
——-
“Човекът е рожба и част от природата, но е различен от нея — някак унесено произнесе той. — В природата лумне огън и заслепи всичко, а след час е пепел. Докато човекът лумне с подвига си и уж умира, а продължава да свети. И да огрява пътя на другите, които търсят светлината.”