За петата ракия. Дядо

by Георги Бърдаров

Специално двуезично издание – на български и английски език. Включва разказите: „За петата ракия или колко е хубав животът” – най-четеният български разказ в интернет и „Дядо” автобиографичен разказ за рода на Георги Бърдаров и ще ви припомни какво са жертвали нашите деди, за да продължава да я има България.
За всеки, който носи България в сърцето си, независимо къде се намира по света. Тази книга е като завръщане у дома. Там, където между първата и петата ракия можеш да си разкажеш живота, да споделиш болките си, да изплачеш мъката си, да се посмееш от сърце и да осъзнаеш колко е хубав животът! Защото животът наистина е хубав!
Тази книга е отдаване на почит и към всички бежанци, чиито сърца завинаги останаха разделени между този и онзи свят, но никога у дома.
Местата, на които се развиват действията в двата разказа са село Кулата и Родопите, но всеки един от нас има поне по едно място в България, където душата им се разсъблича от всички проблеми, страдания и грехове и се превръща в птица, която след дълъг полет се е завърнала в родното си гнездо.

Genres: Audiobook, Bulgarian Literature, Fiction, Contemporary

87 pages, Paperback

Published July 1, 2024

About the author

Георги Бърдаров е доцент в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е зам.-декан на факултета и ръководител на катедрата по Социално-икономическа география. Автор е на десетки научни и популярни разкази. Трикратен победител в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите”. Бърдаров е дългогодишен сценарист на няколко телевизионни предавания, а разказът му „За петата ракия или колко е хубав животът” се превърна в един от най-четените текстове в родното интернет пространство през последните години.

Reviews

[Maria Hristeva · Rating 5 out of 5]

Билет за миналото. 2 разказа - низ от емоции. Бърдаров отново успя да ме просълзи. Препоръчвам!

[Alexandar Nikolov · Rating 5 out of 5]

Увлекателен и красив стил на изграждане на образите и ситуациите в разказите. Човек може да се потопи в личните спомени на автора и да усети чувстата му. Прочетох я за две вечери пред камината и ми беше приятно да се докосна до качествена българска литература. От време на време хвърлях око на англисйкия превод и си го биваше, което прави книгата подходяша за подарък на чужденци.

[Elena Balabanova · Rating 4 out of 5]

4.5*
За петата ракия - 4/ Дядо - 5
Домъчнява му на човек след подобни разкази, изключително въздействащи!

[Boris Dobrev · Rating 5 out of 5]

"За петата ракия. Дядо " от моя приятел Георги Бърдаров. Два разказа, които са изключително въздействащи. Те разкриват душата на България и на изстрадалите кътчета на родината. Проследявайки съдбите на хората, авторът достига до същината на българското. С лек замах на четката описва красивата природа, която сякаш е отражение на чувствата на героите. Това придава на разказа специфична хармония и чар. Увлекателният стил те потапя в атмосферата на историята. Двуезичното издание прави творбата достъпна и за чужденци. Въпреки това не смятам, че хора от други националности могат да разберат и усетят силата и значението на разказите. Препоръчвам книжката на читателите, копнеещи за разкази и случки от България, които са реални и притежават дух.

[Anna · Rating 5 out of 5]

Може би най-докосващата и красива книга за тази година.

[Lenuchka · Rating 5 out of 5]

Носталгия...

[Polly Savova · Rating 5 out of 5]

Силни и носталгични, като всичко негово..

[Nicky Mitreva · Rating 5 out of 5]

Страхотен разказ!

[Моника Василева · Rating 5 out of 5]

Два разказа, толкова кратки по обем, а казващи толкова много! Направиха ми изключително силно впечатление и със сигурност ще оставят трайна следа у мен дълго след прочита!

[alex · Rating 5 out of 5]

4.5⭐️

[Александър Скалд · Rating 5 out of 5]

Втората ми среща с творчеството на Георги Бърдаров отново беше емоционална. И аз, като повечето хора с интернет, бях чел разказа "За петата ракия", но преди доста време. Реших да си го припомня. След това "Дядо" очаквано отново беше доста солиден откъм емоции. Георги Бърдаров си пише проза с емоцията на чувствителен поет. Това си е неговият стил и със сигурност ще прочета другите му творби.

[Антоанета · Rating 4 out of 5]

Хубави разкази, носталгични и сантиментални, но вторият - Дядо - ми хареса много повече и ми въздейства много по-силно. Сигурно защото съм слушала същата история от моя дядо и това е историята на много хора от нашия югозападен край.

[Aneliya · Rating 5 out of 5]

Четейки усещаш тръпки по гръбнака и напиращи сълзи в очите.. Книга, за която не мога да говоря, книга, за която ще замълча.

[Gabriela Tsvetanova · Rating 4 out of 5]

Два чудесни разказа с носталгичен поглед към миналото.
Браво на Мариан Маринов за великолепния прочит!

[Nikolina Mihaylova · Rating 4 out of 5]

Дето се вика, няма човек, на който да не съм я разказвала тая история - “А, хора!”

[Iliana Petrovska · Rating 5 out of 5]

Отдавна не бях чела разкази. Бях забравила усещането, което носят.
И двата разказа са пълни с толкова болка, бъдрост и умиление, а в същото време се четат леко и ти става хубаво на душата.

[Sonia Krasteva · Rating 5 out of 5]

Много добре изграден сюжет, увлекателна книга. Препоръчвам!

[Николай Сусанин · Rating 5 out of 5]

На един дъх...
Великолепни, лични и чудесно написани разкази за забравените български села и измъчените ни баби и дядовци, чакащи някой да чуе историята им.

[Lora Grigorova · Rating 3 out of 5]

Имам смесени чувства за Георги Бърдаров. Някой произведения много ми допадат - други въобще не. Тези два разказа спадат някъде по средата.

Бърдаров пише хубаво, стегнато, увлекателно - това не може да му се отрече. В тези два разказа с подобна тематика той с носталгия поглежда към българско село, към миналото, към това, което е било, а вече не е. Четох “За петата ракия…” преди много години и сега си я припомних. Бърдаров и приятели потеглят да обикалят затънтени села в Родопите и стигат до края на света - последното село преди границата с Турция. Там засядат на по ракийка с местния дядо (един от малкото останали жители) и от там историите започват. Приятно е, но ми идва твърде сантиментално, твърде идеалистично. Човешкият мозък има тенденцията да романтизира миналото, да си спомня основно добрите неща и да забравя лошите. Та така и Бърдаров тук чрез образа на дядото - преди е било по-добре, по-простичко, по-спокойно. Дали?

“Дядо” пък заимства от историята в рода на Бърдаров - или по-точно историята на неговия дядо, чието село като дете се е оказало от грешната страна на границата (след поредната война остава извън България) и тъй като семейството му се смята за българско, му се налага да “емигрира” в държава, която счита за своя без никаква собственост. Тази история ни е до болка позната. Хиляди българи остават извън пределите на държавата след Ньойския мирен договор и съдбата им е трудна и нечестна. Този разказ повече ми допадна.

Нелоши разкази - доста предвидими, но все пак приятни.

[LGmba Dess · Rating 5 out of 5]

„За петата ракия“ — Георги Бърдаров
Слушах я в Сторител и, о ! колко хубаво е прочетена, почти изиграна като театрална пиеса. Много силно ми въздейства.
Това е една много кратка книга, но също и глътка въздух.... Балкански, български въздух. Историята е пропита с носталгия, болка и нещо дълбоко, което се усеща само със сърцето. Особено сърцето на емигрант.
Георги Бърдаров ни повежда в едно умиращо село на България, но всъщност за мен то олицетворява всички села. Онези малки географски точки, които са светове от спомени и изгубени гласове. И малко боли, защото е реално. Защото може да се разказва за моето село... Защото това което беше няма да се върне.
И ние, които сме си заминали (от селата) няма да се върнем. И е тъжно...
Книгата е разказана по един спокоен начин, леко ироничен, но с много човеченост.
Авторът ни напомня, че още го има българското — в историите на хората, в съседното село и в петата ракия, която не е просто алкохол, а ритуал.
Това е от онези книги, които се четат много бързо, а после ти се иска да беше по-дълга. Да има още. Да не свършва.
Но свършва.
И сега с трепет ми остава да чакам възможност да прочета последната му книга. 🙂

[Viara · Rating 4 out of 5]

Изслушах тези два чудесни разказа. Много познато и българско чувство на болка носят и двата.
Въпреки, че в “За петата ракия” има хумор, разказите оставиха у мен нотка на тъга от едни позорни години в българската история, смесена с носталгия и мечта за едно по-добро бъдеще за народа ни.
Въпреки че изказът е лек и приятен, тежестта от позната емоция не позволява това да бъде книга за всеки. Като слушането на гайда е - ако не си закърмен с този звук, може да ти дойде малко по-стържещ. Това е първото произведение, което чета на автора и определено ме спечели, като читател.

[Velizara K · Rating 5 out of 5]

Бях забравила, че съм чела "За петата ракия" преди много години, но такова нещо не се забравя... За този разказ може да се напишат трактати.

Дядо пък е ужасно тъжен реализъм на онова време. Не мога да си представя болката да те изгонят от домът ти и да ти кажат да се оправяш. Да ти направят македонски паспорт, само защото си на границата... Поколенията на нашите (пра)баби и (пра)дядовци толкова злост и неволя са преживели, че няма как да им се сърдим, че понякога са малко кисели и намусени. Можем да си ги обичаме каквито са.

[Marina Nova · Rating 5 out of 5]

За човек, който е израснал на село, макар и не в Родопите, целият този разказ оживя пред очите ми и в сърцето ми. Представих си моите баба и дядо, моето село. Спомних си техните разкази. И моята баба е била преселка, но от Румъния. На 40 дни е била, когато са ги изселили от Северна Добруджа. Керваните, животнитей покъщнината, мизерията... все едно слушах разказите на моята прабаба. И си поплаках. За тях, за себе си и за всички хора, които и сега страдат заради войните.Благодаря на Бърдаров за тази история. Благодаря за прекрасния прочит.

[Barzaka · Rating 5 out of 5]

Отново великолепна творба на Бърдаров. Стилът му на писане е изключително унасящ, отпускащ и директно те праща в миналото и ти връща една носталгия за нещо, което дори не си изпитвал. Много силни разкази, след които можеш да се натъжиш, но и успокоиш. Да се разплачеш, но и да се усмихнеш. Бърдаров ме пренесе в един друг свят, много близък до нашия, но в същия момент много далеч, ако нямаш думите на му, които да те пренесат в него.

[Николай Митев · Rating 3 out of 5]

Банална сантименталност и клиширани образи на впианчени селски дядовци, обвити в патос и носталгия. На моменти трябваше да спирам Storytel, за да си пусна Володя Стоянов и неговия албум „Македонски песни за комити и воеводи“. И, Бога ми, истина е, започнах да си наливам вечер от една забравена от години бутилка ракия… а аз по принцип не пия!

[Hristozar Lekov · Rating 4 out of 5]

Бърдадов има увлекателен стил на писане, което няма как да бъде подминато от истинския читател. След "Аз още броя дните" си бях заръчал да прочета и разказите му. От двата такива определено "За петата ракия" ме спечели достойно!

[Kristina Katrandzhieva · Rating 5 out of 5]

Това е първата ми среща с творчеството на автора и определено няма да бъде последната. И двата разказа са въздействащи, носталгични, емоционални, пренасящи ни в изоставените покрайгранични села. Толкова точно, кратко и ясно е описано всичко, възхитена съм!

[Христо Иванов · Rating 5 out of 5]

Великолепна! Любима!

[Ilian Kostadinov · Rating 5 out of 5]

Аз не пия алкохол, но ей такива разкази, ме карат да се замисля дали съм направил правилния избор!

[Nedko Hristov · Rating 5 out of 5]

Може би най-любимия ми разказ на целия свят. За петата ракия е нещо, което е повече усещане отколкото няколко страници текст.