В „Мина половин живот“ актьорът Владо Карамазов слиза от сцената, за да застане зад перото. "Това е разказ за движението в моя живот. Аз съм Владимир Карамазов. Актьор. Сега ще вляза в нова роля – на разказвач. Едно от важните неща в живота ни е да се движим напред – физически и ментално. Така можем да се озовем на места, които само сме сънували. Следвайки неотклонно криволиците на житейския си път, ние осъзнаваме смисъла на своето съществуване. Движението е сила! Независимо дали правим малки или големи крачки, важното е да не спираме. Историите в тази книга са простички и показват как един човек постоянно се опитва да намери смисъла, да достигне до същността на нещата. Как една постигната мечта става трамплин за следващата! И както винаги в подобни истории, всичко започва с една детска мисъл, която се намества уютно в главата ни и всяка вечер преди да заспим, ни напомня за себе си и чака да се превърне в мечта, а по-късно и в цел. Аз, актьорът, разказвам за тези моменти, като проследявам половината си живот. От какво съм се вдъхновявал, какво съм постигнал (или не съм), какво още искам... Част от тези текстове съм писал преди повече от десет години. Но така се усеща динамиката в моя път и гладът за още и още поражда нови събития, ситуации и предизвикателства. За втората половина... От автора"
Много се радвам, че с тази книга ми започва годината.
"Това е разказ за движението в моя живот. Движението е сила! Независимо дали правим малки или големи крачки, важното е да не спираме."
Това наистина е една книга разказ за движението, а голямата крачка да разкаже своята история Владо я е направил вече. Харесвам го като актьор, допадна ми още повече, след като прочетох книгата му. И то не нещо конкретно, а някак начина на мислене и светоусещане "извика" нещо много сходно от мен, макар и професиите ни да нямат общо.
Така че симпатиите надделяват. Не знам дали тази книга може да се определи като автобиография, мемоари или просто разказани истории, но едно е сигурно - тя е по-добра от биографиите на доста по-известни хора, които съм чела (а открих в последно време, че май обичам да чета биографии). Владо е много заземен човек, никъде в цялата книга не се усеща високомерие към читателя (или към живота) или желание да се самоизтъкне. Разказ е за постиженията, за надеждите, случките, хората, емоциите, пейзажите, изкуството, размислите и още много. И всичко това поднесено по един особено лек и приятен начин, бих казала по начина, по който човек общува с останалите, когато вече е наясно със себе си, приел се е с всичките си силни и слаби страни. Иска ми се наистина да чета много повече подобни автобиографии, лишени от егото в разказа.
Разбирам в известна степен защо е имал моменти, в които се е отдръпнал от актьорската професия. Малко или много всичко, което е споделил, се усеща и от публиката. Тя всичко вижда и усеща и всичко оценява подобаващо - и работата, която е добра и халтурата също. Все пак надявам се да продължаваме да го гледаме и на сцена, и на екран, а не само зад обектива. (Макар че фотографиите са чудесни и пътешествията също, така че следващата книга може да е пътепис или албум, защо не.)
И искам да завърша това ревю с нещо, което е важно за всеки можещ човек (независимо от професията), който поне веднъж в живота си е бил в ситуация, в която малко се е съмнявал във възможностите си: "Само работата, постоянната работа може да те направи голям в това, което правиш. Нито късметът, нито талантът имат такава сила."