Змей омайник

Змей закрилник #3

by Симона Панова

Зашеметяващият финал на фентъзи трилогията „Змей закрилник“.

Зловещата клетва на змея Йордан Караогнянов тегне на плещите му като прокоба. Измъчван от вина и предаден от съюзниците си, той е принуден да се сработи с доскорошните си врагове. Жадуваното отмъщение го тласка към отчаяни мерки, а Омайната отвара бушува във вените му и нашепва едно име, от което люспите му настръхват.

Огнената Рая не желае да се примири с трагичните последици от Горещниците. Вироглавието ѝ я тегли към безумни рискове, които е готова да поеме, за да си върне изгубеното.

Разрухата дебне досами брега на Дунава. Закрилниците на видинската крепост са изправени пред вековна заплаха, която изисква свидни жертви. Ламята царкиня е всеотдайна и решителна, но короната все повече ѝ натежава.

Жестоката вражда между юди и самодиви се разгаря неумолимо. Ще успее ли моралният компас на Зора да ѝ помогне да опази истинската си същност, или и тя ще изгори в конфликта?

На страниците се завихря опустошителна буря от змейска обич и изпепеляваща омраза, страховити знамения, опасни тайни и кървави разпри, която ще реши съдбата на героите ни в епична кулминация, лумнала в самото сърце на древния и вечен Видин.

С талант и изящество Симона Панова извезва грандиозния завършек на своята трилогия, родена от обичта към българския фолклор, аромата на липи и дивото вълшебство на Северозапада.

Genres: Fantasy, Bulgarian Literature

584 pages, Paperback

First published January 1, 2024

About the author

Родена съм през 1992 във Видин. Израснах край Дунава, из величествените сенки на "Баба Вида" и приказните улички на "Калето". Оттогава обожавам легендите.

Прекарах осем години във Великобритания, където завърших университета в Ланкастър със специалност Реклама и маркетинг и работих на различни административни длъжности.

Оказа се обаче, че не мога без Видин, така че се върнах. Тук времето тече с различно темпо от останалия свят и приказките за змейове и самодиви звучат съвсем истински.

Instagram: simona.panova.vida.samodiva

Reviews

[Книгоядката · Rating 5 out of 5]

Когато бях малка, заспивах с приказки. Още тогава ми просветваше, че някакво чародейство ще да има в думите, че така да приласкават немирната ми детска душица дори и след най-неспокойния и изпълнен с приключения ден.
Сега съм голямо момиче (поне по лична карта), часът е 3 и нещо сутринта и затварям кориците на най-магичната приказка, попадала някога в ръцете ми.
Винаги съм вярвала, че книгите могат да бъдат убежище. Не бях предполагала обаче, че мога да обикна някой книжен свят така, както обикнах вълшебния Видин от трилогията на Симона Панова. Тук магията е във всяко вдишване, а от описанията на всяко местенце дъха такъв уют, че читателят се потапя напълно в книгата и заживява заедно с героите. Герои, чиито туптящи сърца пулсират под пръстите ни с всяка следваща отгърната страница - толкова живи и толкова истински, толкова пълнокръвни, че след финала на трилогията ми се иска още веднъж да я зачета отначало, за да се запозная наново с тях. Да слушам рок с Рая, да открадна някоя рецепта за магична отвара от Зора, да си поговоря за философия и литература с Тони, да се засмея на самовлюбените шеги на Йордан, да поиграя на карти с Лили, Кула и Гъмза, да видя как луната озарява златните коси на Пламен, да поседя в мир и тишина между стените на Крепостта рамо до рамо с Вида... За всички тези подарени преживявания мога да кажа само едно - благодаря!
А ако преглеждате ревюта и се чудите да започнете ли трилогията (и това идва от човек, който по принцип предпочита самостоятелни книги) - действайте! Има си от всичко, при това в изобилие: мистериозни легенди, но и чаровни ежедневни преживявания, завързан сюжет, но и безгрижни епизоди на приятелство и смях и най-вече - топлина, която само вярата във вълшебствата може да дари. И един зашеметяващ край, на който през сълзи се усмихвах.
Ако ви предстои за първи път да започнете поредицата - завиждам ви. Приятно прекарване в чародейния Видин!

"А рано или късно всички ще се съберем в Забравата. В крайна сметка и безсмъртните умират. Нека поживеем така, че да имаме какви чудесии да си разказваме тогава." ❤️

[Галина Ганова · Rating 5 out of 5]

"Змей омайник" е един епичен завършек на поредицата „Змей закрилник“. Симона Панова отново ме пренесе в свят, наситен с магия, фолклор и битки, които оставят без дъх.

Финалът е всичко, което можех да искам – израстване на героите, още по-дълбоко вплитане на фолклорните елементи и динамика, която ме държа до последната страница. Йордан, Рая, Зора, Вида, Пламен, Владо, Лили и Тони блестят със своята сложност, емоционалност и сила. Всеки от тях допринесе към величието на тази история, а развитието им през поредицата беше истинско удоволствие да се следи.

Сюжетът е наситен с интриги, жертвоготовност и напрежение, а битките са едновременно брутални и величествени. Фолклорните елементи са разширени и вплетени по невероятен начин, като добавят автентичност и уникалност на историята.

Финалната битка и развръзката бяха толкова силни и емоционални, че сякаш изпращам добри приятели, които винаги ще пазя в сърцето си.

Тази поредица е истински бисер в българското фентъзи – изключителна комбинация от магия, история и душа. Ако търсите нещо, което ще ви плени изцяло, не пропускайте тази трилогия.

📚 Препоръчвам с цялото си сърце!

[Петя · Rating 5 out of 5]

Не само тази книга ,цялата поредица е невероятна ! ❤️
Препоръчвам я с две ръце.

[Melina Radneva · Rating 5 out of 5]

И 10 звезди бих дала!
Последната част на трилогията беше просто феноменална - имаше си абсолютно всичко - екшън, напрежение, фолклор, сюжет, интрига, любов…
А, краят…в 23:10 си седя и си подсмърчам на най-милия завършек.

[Мартин Колев · Rating 5 out of 5]

Змей Омайник - Симона Панова
Достоен край на една прекрасна и приказна трилогия за змейове,лами, самодиви,юди и някой и друг смъртен,решил да се сблъска с магията на някое от тези същества . А още по-хубавото е,че тази дълга приказка е българска,наша си,а на родното трябва да се дава шанс,когато е качествено.

Ето какво ми хареса в последната трета книга . Хареса ми,че книгата се оказа буря от емоции . Като започна с носталгията,която се събуди четейки няколкото странични приказки като тази за сляпата девойка Яна и веднага ми се пробуди спомена как четях "Български народни приказки". Пробуди се и поетичното в мен четейки всеки стих на Тони - прекрасен до един. Хареса ми забавната игра между Рая и Йордан ,която нямах против да продължи вечно и е хубаво,че се даде предимство на чувствата на героите пред пошлостта. Хареса ми това,че имаше и кървави , безмилостни сцени ,за да има баланс във Вселената. Малко ме подразни объркаността и нерешителността на Рая,но какво да се прави .

И...май се оказа,че няма нещо, което да не ми хареса - само комплименти за авторката и ще ми бъде интересно дали ще продължи в същия дух със следващите си творби за тези опасни същества и тяхната мистика .

[Mariela Koleva · Rating 3 out of 5]

Книгата, идеята е хубава, нямах търпение за третата част. Малко ми беше протяжно на моменти, което не е лошо, но на мен някак не ми допадна. Друго, което не ми хареса бяха диалозите между Рая и Йордан- прекалено детски, в предходната част имаше повече заряд между двамата.

[Christina Yordanova · Rating 5 out of 5]

Ако имаше 10звезди оценка-толкова щях да й дам!Тъкмо я дочетох и вече ми е носталгично,че свърши.Невероятна Симона!Такъв хубав сюжет,плавно изграден,осезаемо израстване и на героите,и на историята,и на самото писане на авторката.Абсолютно достоен финал на поредицата,така хубаво навърза нещата!!Просто нямам думи, толкова много ми хареса! 🥹🥹🥹❤️Пожелавам си по една Симона за всеки наш български град,а след такава поредица как да не му се доходи на човек до Видин?

[Mirella_1864 · Rating 5 out of 5]

Поредицата много ми хареса! Успях да се влюбя в героите, а тази последна част беше просто… Стана ми любима🥹🥰 Със сигурност ще продължа и с другите книги на Симона Панова, защото пише толкова увлекателно!

[Yoana · Rating 5 out of 5]

Прекрасна както винаги❤️

[Dani · Rating 1 out of 5]

Очаквах повече от втората книга, но получих бг роментъзи. Точно така, може би към 60% от книгата беше просто някакъв опит за (ex)enemies to lovers и друго освен сватосване не се случи. Йордан във втората книга беше добре, но тук беше редуциран до симп. Не мога да си обясня защо всички се прехласват по малоумната Рая, а още по-малко защо тя излезе голямата победителка накрая. Как така 18-годишна пикла е достойна за царкиня, а сестрите ти не са, Видо??? 100% авторката уби невинните Кула и Гъмза, за да набута Рая. На всичко отгоре трябваше Владо да умре за трети път (ако броим, че вграждането му в книга 1 го направи полумъртъв), че явно е удобната боксова круша и той няма проблем с това. Друг, който излезе незаслужен победител, беше Зора - много удобно Вечерницата и Месечината умряха, а тя стана предводителката на юдите. Разбира се, накрая никой човек не беше човек, а безсмъртен, защото да си човек е тъпо и скучно…
Големият злодей Караогнян имаше точно 5 страници screen time (а къде беше през останалото време и трябваше да се появи баш на горещниците пак заради Пламен???) и умря по-лесно от халата. Да, “голямата причина” защо трябвало да се пази умрялата видинска крепост била някаква хала в Дунава и познайте какво - Зора за първи път от 1000 години насам разбира за това. Добре де, никога ли не е питала? По-добре щеше да е, ако изобщо това не беше обяснено, защото стана още по-нелогично. Даже прави убийствата на всичките хора през вековете напразни, защото тази хала така и не се появява, че пазела на Караогнян камъка. Истинският злодей на поредицата е Вида.

[Антоанета · Rating 4.5 out of 5]

4.5 / 5 ⭐

Змей Омайник е страхотен финал на една наистина хубава българска фентъзи поредица.
Симона Панова се е справила отлично с вкарването на българския фолклор в историята, а атмосферата на Видин и Северозапада е много увличаща. Всички сюжетни линии тук се заплитат сериозно - Йордан и неговата вина, вироглавата Рая, дилемите на Зора и враждата между юди и самодиви правят историята напрегната.
Вътрешните борби на персонажите са много добре развити, а самата кулминация е епична, емоционална и дава напълно задоволителен завършек на трилогията.
В тази част доста неща си дойдоха на мястото и намериха обяснение (включително нелепата смърт на главен герой в предишната книга, за което много ме беше яд - е, вече ми е по-разбираемо). И макар главният финал да е разправата с Караогнян, стигането до него бе доста по-интересно и изпълнено с интриги. В крайна сметка изправянето на юди срещу самодиви бе доста по-съществен момент, както и смяната на техните водачки. Възникналата истинска любов между Рая и Йордан внесе допълнителна пиперливост и освежи сюжета. А новата роля, която получи всеки един от групата приятели добави повече мистика, повече изразителност и по-голяма дълбочина на историята.
Свалям половин звезда единствено защото на места книгата ми дойде малко протяжна. Имаше по-разтеглени пасажи, които излишно утежняваха текста и забавяха темпото на действието. Ако тези моменти бяха малко по-динамични, щеше да е чиста петица.
Слушах романа в аудиовариант и това определено беше правилният избор за мен, като допринесе много за високата оценка. Прекрасният глас на Христина Ибришимова успя да компенсира по-бавните и описателни моменти. Тя направи преживяването много по-живо и благодарение на нейния прочит книгата ми хареса още повече. Като цяло това е силен завършек и горещо препоръчвам поредицата на всички, които обичат качествено фолклорно фентъзи.

[София Първанова · Rating 5 out of 5]

Растежът в писането и изказа на авторката сравнен с първата книга от трилогията е ЗАШЕМЕТЯВАЩ. Обожавам книгата, официално се намества сред най-любимите ми. 😍

[Anabel · Rating 5 out of 5]

Трилогията винаги ще ми бъде присърце, което е очаквано имайки предвид завладяващото писане на Симона Панова, харизматичните герои и интригуващият сюжет. Малко са поредиците, в които във всяка следваща книга не само се добавя дълбочина на персонажите, но и се вкарват нови герои, които целенасочено да изиграят ролята си.

Радвам се, че толкова читатели се влюбиха във Видин и околностите му. Заедно мислено крачехме из улиците, наблюдавахме Дунава и посещавахме „Баба Вида“. За пореден път носталгията ми се върна и с умиление се разхождах с героите. А какво повече да напиша за самите тях, които вече са едно семейство в моите представи. Започнаха като отделни групи, някои от тях врагове, а накрая бяха готови да пожертват себе си, за да помогнат на останалите. Продължавам да се оприличавам на Вида, но още от „Змей побратим“ либимци са ми Рая и Йордан - най-вече змеят, който неведнъж ме изненада приятно. Връзката им в „Змей омайник“ толкова добре е описана и ясно си личи как отношенията им се променят, а чувствата - променят.

Авторката успя да покаже красотата на един дунавски град, смелостта на жителите му и тайните на българския фолклор. Затова нямам търпение да разбера какво друго ни е подготвила.

[Svilena Yaneva · Rating 4 out of 5]

Леле, какво приключение беше тази трилогия :)) ❤️ Финалът беше наистина силен и даде прекрасен завършек на историята. Има толкова много хубави ревюта, които напълно се припокриват с моето мнение, затова ще кажа само едно - това е поредица, която наистина си заслужава.

Симона Панова е изключително талантлива авторка и истинска гордост за българската литература. Нямам търпение да се впусна в следващите ѝ проекти и искрено вярвам, че оттук нататък ще върви само нагоре! 🏰🐉

[Irena Georgieva · Rating 3 out of 5]

Харесах поредицата. И въпреки това, нещо ми липсваше (не мога да реша какво точно, it's more like a feeling). Може би имах прекалено големи очаквания...

[Eleonora Staykova-Misheva · Rating 5 out of 5]

Какви са белезите на една наистина добра трета книга от трилогия?
1.Епична битка между "добрите" и "лошите"✅
2. Неочаквани обрати когато изглежда, че уж всичко се нарежда ✅
2. Силна трансформация/катарзис на главните герои ✅
3. Emotional damage за читателя ✅
4. Смърт или загуба на обичан герой или герои (да, ОТНОВО) ✅
5. Доброто възтържествува, но победителите носят дълбоки белези ✅

За мен Змейската трилогия на Симона Панова е образец за това как се пише фентъзи трилогия. Като оставим настрана това, съм изключително щастлива че се докоснах до книгите ѝ.
В Змей Омайник залозите бяха толкова високи, че достигнаха връхната си точка. Имаше още от нейния уникален стил на писане, смях се и плаках с героите, като цяло сериозно си се разходих из емоционалното влакче.
Мисля че краят беше точно такъв, какъвто трябваше.
Тази трилогия ще остане в сърцето ми дълго време, а и у мен се загнезди силна нужда да посетя Видин. С други думи, препоръчвам ❤️❤️❤️

[Tеди · Rating 5 out of 5]

Уникална поредица.

[Teodora Gocheva]

Много харесвам аудиопрочита на Змейската трилогия на Симона Панова и затова търпеливо изчаках докато пуснат и последната част, която завършва историята на любимите ми герои.
"Затварям последната страница" метафорично и си мисля, колко много се разви жанра у нас. И несъмнено книгите на Симона са солиден камък в основата на това развитие. Много ме радва факта, че можем да се насладим на качествена жанрова литература у нас, която ляга в устоите на фолклора ни и в същото време звучи съвременно. Преплитането на реалността ни, такава каквато е, с корените, вярванията и магията на старите легенди е нелека задача. Но Симона е намерила отличен баланс в историята си.


Третата част се фокусира върху Йордан и неговият обет. Симона се е заела с нелеката задача да превърне Йордан от пълен егоист и бохем в образ, на когото може да се разчита. Харесва ми, че не му предоставя бързи решения, ами го кара да измине бавно и методично целия път, стъпка по стъпка, дa размишлява и осъзнае грешките си, да поиска промяната отвътре, да приеме пораженията и да изгради наново мостовете, които отдавна е разрушил.

Това е начинът, по който Симона подхожда към всичко в своите книги. И това е едно от нещата, които обожавам в творчеството й. Проблем след проблем, тя си блъска главата и търси решение. А резултатът е смислени герои, завършен свят, интересен сюжет, магична атмосфера и пристастяващо желание да четеш още.


А накрая си казваш "Now that make sense", без значение какъв финал ще ти предложи, щастлив или трагичен, независимо, дали ще си изплачеш очите от рев или ще подскачаш от радост на нейният вариант за "и всички заживели щастливо", ще бъдеш доволен, защото абсолютно всичко в тази история има смисъл. Всяко малко нещо има своята роля и значение, всяко действие, всяка дума, всяка шега. Няма излишъци, само богатство.

Не мога, а и не искам да бъда по-кокретна, все пак това е последна част от трилогоия, което евентуално означава спойлъри. Ще ви споледя обаче, че аз съм безкрайно доволна от завършека, който Симона даде на всеки един от своите герои, че отдели специално време на всеки и по ненатрапчив начин им позволи да се преборят със собствените си проблеми, по един или друг начин. Нищо в този живот не е идеално, защо да е в книгите, често всяка победа е съпътствана и с малки загуби, които обаче единствено увеличат стойността на извоюваното.


Към блога

[Nicole Nikolova · Rating 4 out of 5]

“Змей омайник” е третата книга и на змейската поредица на Симона Панова. Още първата книга, “Змей закрилник” , поставя високо летвата, интересът бива задържан и в “Змей побратим”, за да получим накрая и този достоен финал. 

Трябва да призная, че до към средата, тази трета част, която е по-обемна от предходните, ми беше по-скоро мудна. Разбирам защо действието е такова - все пак през това време трябваше кажи-речи да се изтърколи цяла година, за да стигнем до следващите юлски горещници, където най-накрая да се разгърне същинското действие и то е изпълнено със събития. 

Тук взаимоотношенията между Рая и Йордан се заплитат и разплитат след това и… определено ми беше интересно да проследя как ще се разгърнат и ще приключат съответно. Всъщност, това важи за взаимоотношенията и между останалите герои - във втората книга при мен поне се появиха разни мисли за развитието на Рая и Лили, които обаче не се оправдаха и те си поеха по съвсем различен, но някак много подходящ за тях път. 

Признавам също, че очаквах финала да е доста по-кървав и някак малко по-нещастен за героите, но в крайна сметка мисля, че както го е замислила Симона Панова, всичко си пасна перфектно по местата. 

Не мога да издавам повече за сюжета, без да разваля удоволствието на някого от прочита, но пък ако все още не сте прочели поредицата, то приемете това ревю като знак да го направите. Особено ако харесвате младежки фентъзито с доза романтика, доза стратегически ходове и разбира се, малко змейски екшън. Историята се развива във Видин, около крепостта “Баба Вида” и е изпълнена с роден фолклор, но по съвсем модерен и много приятен начин. 

[Polina Abadzhieva · Rating 5 out of 5]

„Змей омайник“ е прекрасен завършек на поредицата. От онези книги, които не ти се иска да оставиш, защото всяка следваща глава те кара да четеш още само малко.

Най-силно ме впечатли колко естествено се развиха историята и героите. През цялата книга всичко се случваше плавно и увлекателно, без нито един момент, в който да загубя интерес.

Химията между Рая и Йордан беше изключително автентична и нежна. Хареса ми, че авторката остана вярна на себе си – въпреки красивите моменти и надеждата, тя отново ни напомни, че всяка битка, дори и във фентъзито, има своята цена. Както и в живота, победите невинаги идват без болезнени загуби.

Още нещо, което много ценя в книгите на авторката, е вниманието към второстепенните герои. Историята на Тони беше също толкова интересна, силна и емоционално дълбока. Всъщност всеки герой получи своето място, своята сцена и момент, в който да заблести.

Особено ми допадна и това, че дори на „злодеите“ беше даден шанс. Не непременно да станат добри, а да намерят своя мир, покой и щастие. Това е нещо, което рядко се среща в подобни истории и направи финала още по-човешки.

За мен „Змей омайник“ не е просто финал на една поредица, а завършек, който оставя след себе си удовлетворение, тъга, надежда и усещането, че си изпратил герои, които ще помниш дълго.

[Lilia · Rating 5 out of 5]

С всяка книга от трилогията и повествованието, и историята, и развитието на героите ставаше все по-добро и по-добро.

Може би единствено дразнещи останаха някои повторения - в повтарящите се и излишни жестове (тип "той ѝ прати въздушна целувка") и в приказките на Вида, в които голяма част от информацията припокриваше събития, с които вече сме запознати.

Освен тези детайли, сюжета се разгърна много по-мащабно, отколкото предполагах, съдейки по първата книга. Тази също я прочетох много бързо, въпреки нарастващия обем. Мисля, че в крайна сметка това, което най-много ме спечели, е с каква огромна любов към Видин е написана трилогията. Градът оживява по страниците по уникален и магичен начин, на какъвто само Видин е способен.

[Теодора Желязкова · Rating 5 out of 5]

Цитати:
"Чудно нещо са това легендите. Уж са безобидни приказки, думички без плът и кръв, а умове ломят. И хем са истина, хем така са разказани, че ги разбира само който трябва."🐉💜
"А рано или късно всички ще се съберем в Забравата. В крайна сметка и безсмъртните умират. Нека поживеем така, че да имаме какви чудесии да си разказваме тогава."🐉💜

[Aneliya · Rating 5 out of 5]

Прекрасен завършек на поредицата, всеки от героите получи своя заслужен финал. Освен това финалната битка беше написана на нивото на Сара Дж. Маас - детайлно, описателно и многопластово.

[Nevena · Rating 4 out of 5]

Много ми харесва как са написани тези книги. На моменти ми напомнят на юношеско фентъзи, и това го намирам за страшно очарователно и развлекателно! ♥️

[Stephanie Stoykova · Rating 5 out of 5]

Мислех да са 4 звезди, заради смъртта. Все пак размислих, защото от друга страна, до края на книгата настроението ми се оправи, но в моментите на смърт страшно много се разочаровах.

[Кремена Георгиева · Rating 3 out of 5]

Повече от половината книга мина в очакване нещо да се случи. Голяма скука!

А след като най-накрая действието започна, стана ясно, че сюжетните решения са прекалено удобни. Вековни, древни и уж невероятно могъщи създания загиват, но нашите млади герои? Те, разбира се, преборват всички злодеи. Те са „избраните“… Такова клише!

За превръщането им в рок банда с репертоар от авторски песни няма да коментирам. 🤦‍♀️

Главите с Тони и неговите постоянни рими бяха супер дразнещи. В един момент вече се чудех: роман ли чета или стихосбирка?

А превръщането на Лили във водница? Ммм… защо? За мен беше напълно излишно. Изглеждаше по-скоро като: „Ами, трябва и тя да стане безсмъртна, я да измислим нещо.“ И ето ти водница.

Като цяло — много, много добра идея, но начинът на изпълнение определено не ми допадна. Всяка следваща книга от поредицата, получава все по-ниска оценка от мен.

[cook1es.vytz · Rating 5 out of 5]

"Насаме обаче винаги щеше да си остане нейният змей омайник."

[Emma Stoitsova · Rating 4.5 out of 5]

4,5 ✨ винаги, когато приключвам някоя поредица се чувствам удовлетворена и леко тъжна от финала. Толкова е хубаво да се привържеш към сюжета, героите и да преживяваш историята им заедно с тях. Цялата трилогия на Симона Панова е изпълнена с магия, щипка хумор и онова хубаво чувство, че човек си е у дома✨ нямам търпение да започна новата й поредица и да се завърна обратно във Видин 😊

[Antoaneta Vassileva · Rating 5 out of 5]

Очаквано великолепна!!! Благодаря на Симона Панева за вълшебните, и едновременно човешки моменти, и за различната гледна точка за Видин!

[Geri · Rating 5 out of 5]

Обожавам цялата поредица и се надявам Симона Панова да продължава да пише толкова интересни истории