What do you think?
Rate this book
Обрат в сюжета
„Дали мечтите, които смятаме за наши, не са всъщност чужди?”
„Обрат в сюжета“, първият роман на поетесата, минималист и основател на най-популярната книжна абонаментна кутия в България Ралица Генчева, е динамична, напрегната творба с пълнокръвни герои и криминална загадка, която ще ви държи будни до сутринта!
Затворен комплекс в полите на планината – луксозно убежище, в което си в пълна безопасност. Поне така си мисли наскоро разведената успешна писателка Виктория. Ала когато зловещи събития от новия ѝ ръкопис се пренасят по странен начин в истинския живот, младата жена започва да подозира, че това идилично място далеч не е толкова сигурно. Всичко изглежда като коварна шега, която цели да я накара да се усъмни в собствения си здрав разум.
Всичко се заплита още повече, когато Виктория открива, че последният ѝ публикуван роман – книга, превзела сърцата на читателите и изстреляла я на върха на класациите – не е книгата, която тя е написала и предала за издаване.
Решена да открие кой е виновен за промените и да разбере кой си играе с ума ѝ, Виктория се вглежда с нови очи в хората около себе си. Дали човекът, който я тормози, не е внезапно появилият се Петър, с когото споделят любовта към книгите и който не е този, за когото се представя? Може ли бившият ѝ съпруг Владимир, който още я обича, да я защити? Дали в дъното на нещата не е редакторката ѝ Петя, която тайно обича Владимир и завижда на Виктория за живота, който би искала да бъде неин?
Много хора имат мотив да ѝ отнемат това, за което толкова се е борила – но младата писателка е готова да защити себе си и своите мечти…
„Обрат в сюжета“, първият роман на поетесата, минималист и основател на най-популярната книжна абонаментна кутия в България Ралица Генчева, е динамична, напрегната творба с пълнокръвни герои и криминална загадка, която ще ви държи будни до сутринта!
Затворен комплекс в полите на планината – луксозно убежище, в което си в пълна безопасност. Поне така си мисли наскоро разведената успешна писателка Виктория. Ала когато зловещи събития от новия ѝ ръкопис се пренасят по странен начин в истинския живот, младата жена започва да подозира, че това идилично място далеч не е толкова сигурно. Всичко изглежда като коварна шега, която цели да я накара да се усъмни в собствения си здрав разум.
Всичко се заплита още повече, когато Виктория открива, че последният ѝ публикуван роман – книга, превзела сърцата на читателите и изстреляла я на върха на класациите – не е книгата, която тя е написала и предала за издаване.
Решена да открие кой е виновен за промените и да разбере кой си играе с ума ѝ, Виктория се вглежда с нови очи в хората около себе си. Дали човекът, който я тормози, не е внезапно появилият се Петър, с когото споделят любовта към книгите и който не е този, за когото се представя? Може ли бившият ѝ съпруг Владимир, който още я обича, да я защити? Дали в дъното на нещата не е редакторката ѝ Петя, която тайно обича Владимир и завижда на Виктория за живота, който би искала да бъде неин?
Много хора имат мотив да ѝ отнемат това, за което толкова се е борила – но младата писателка е готова да защити себе си и своите мечти…
304 pages, Paperback
First published September 8, 2024
23 people are currently reading
317 people want to read
About the author
Ралица Генчева
12 books1,148 followersРалица Генчева е родена през 1986г. в град Варна. Издава първата си книга през 2016 г. Стихосбирката й „Този път, за да ме чуеш“ излиза на пазара през месец юли и се преиздава четири пъти в рамките на половин година.
"Този път, за да ме чуеш" е избрана за любима стихосбирка на българските читатели и втората най-харесвана книга на българския пазар в конкурса "Моята любима книга 2016".
Успехът й изненадва всички, най-вече нея самата, тъй като Ралица е финансист по професия, не е подкрепена от голямо българско издателство и е непознато име за авторите, критиците и медиите в България.
Създател е на творческата страница Charly Wilde, където от 2014г. насам публикува стиховете си.
"Този път, за да ме чуеш" е избрана за любима стихосбирка на българските читатели и втората най-харесвана книга на българския пазар в конкурса "Моята любима книга 2016".
Успехът й изненадва всички, най-вече нея самата, тъй като Ралица е финансист по професия, не е подкрепена от голямо българско издателство и е непознато име за авторите, критиците и медиите в България.
Създател е на творческата страница Charly Wilde, където от 2014г. насам публикува стиховете си.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 120 reviews
September 21, 2024
Прочела съм всички стихосбирки на Ралица Генчева и (може би без една) съм харесала всички. Покрай нея започнах да чета повече поезия и нямаше как да пропусна дебютния и роман.
За да бъда напълно откровена ще кажа, че романа не ми хареса и няма как да напиша друго. Още с първите страници започнах да виждам неща, които съм срещала в профила на Рали в инстаграм - книга и вино, любими автори, премиери на книги, образи от реалния живот, минимализма, жилищния комплекс, абонаментната кутия … и още много. Може би е нормално авторите да вплитат части от своя живот в романите си, но за мен ефекта тук е “този филм съм го гледала” и не ми беше интересно. Цялата концепция ми се стори любопитна, но определено не я намирам за добре развита. Събитията препускаха едно след друго и всичко се случваше скорострелно, все едно съм си пуснала аудио книга на скорост 2.0. Персонажите за мен не са пълнокръвни - не им симпатизирах, нито им се ядосах - бяха ми абсолютно безразлични, а действията им напълно нелогични в определени моменти. Друго, което не ми допадна са диалозите - прекалено схематични. Твърде рано хванах основната интрига и да - имаше някой по-изненадващ обрат (това за мен не е проблем), но начина, по който се разплитаха завръзките беше толкова удобен и бърз, че ми остави горчив вкус. Похватът книга в книгата - отново любопитен, но на моменти усещах, че чета едно и също нещо. Като цяло това не е моят роман
За да бъда напълно откровена ще кажа, че романа не ми хареса и няма как да напиша друго. Още с първите страници започнах да виждам неща, които съм срещала в профила на Рали в инстаграм - книга и вино, любими автори, премиери на книги, образи от реалния живот, минимализма, жилищния комплекс, абонаментната кутия … и още много. Може би е нормално авторите да вплитат части от своя живот в романите си, но за мен ефекта тук е “този филм съм го гледала” и не ми беше интересно. Цялата концепция ми се стори любопитна, но определено не я намирам за добре развита. Събитията препускаха едно след друго и всичко се случваше скорострелно, все едно съм си пуснала аудио книга на скорост 2.0. Персонажите за мен не са пълнокръвни - не им симпатизирах, нито им се ядосах - бяха ми абсолютно безразлични, а действията им напълно нелогични в определени моменти. Друго, което не ми допадна са диалозите - прекалено схематични. Твърде рано хванах основната интрига и да - имаше някой по-изненадващ обрат (това за мен не е проблем), но начина, по който се разплитаха завръзките беше толкова удобен и бърз, че ми остави горчив вкус. Похватът книга в книгата - отново любопитен, но на моменти усещах, че чета едно и също нещо. Като цяло това не е моят роман
September 28, 2024
По принцип винаги съм бил резервиран към българските автори и съм ги избягвал, но реших, че е време да променя това и да дам шанс на съвременна българска литература. Така попаднах на "Обрат в сюжета" на Ралица Генчева по препоръка. Оказа се, че моите опасения не са били без основание.
Още от самото начало, книгата ми се стори изключително банална. Диалозите между героите бяха неубедителни и скучни, а действието се развиваше бавно и без никакви вълнуващи моменти. До средата на книгата не се случи нищо значимо, което да ме държи заинтригуван. Обратите, които обещава заглавието, се оказаха предвидими и неусетни, като почти от самото начало можех да предвидя развоя на събитията.
Освен това, книгата беше изпълнена с дълги и безсмислени обяснения, които се усещаха като пълнеж, без да добавят никаква стойност към историята. Персонажите бяха слабо развити и неусетно станах безразличен към техните съдби. Това чувство на предателство към очакванията ми от книгата само се задълбочи.
Не искам да задълбавам в повече подробности, но мога да кажа, че това просто не е моята книга. Надявам се следващият път да имам по-голям късмет с българските автори. Въпреки всичко, продължавам да вярвам, че съществуват качествени произведения и сред нашите писатели, и ще продължа да търся.
Още от самото начало, книгата ми се стори изключително банална. Диалозите между героите бяха неубедителни и скучни, а действието се развиваше бавно и без никакви вълнуващи моменти. До средата на книгата не се случи нищо значимо, което да ме държи заинтригуван. Обратите, които обещава заглавието, се оказаха предвидими и неусетни, като почти от самото начало можех да предвидя развоя на събитията.
Освен това, книгата беше изпълнена с дълги и безсмислени обяснения, които се усещаха като пълнеж, без да добавят никаква стойност към историята. Персонажите бяха слабо развити и неусетно станах безразличен към техните съдби. Това чувство на предателство към очакванията ми от книгата само се задълбочи.
Не искам да задълбавам в повече подробности, но мога да кажа, че това просто не е моята книга. Надявам се следващият път да имам по-голям късмет с българските автори. Въпреки всичко, продължавам да вярвам, че съществуват качествени произведения и сред нашите писатели, и ще продължа да търся.
November 9, 2025
„Обрат в сюжета“ се оказа много силен и вълнуващ трилър! Действието се развива динамично и сюжетът проследява доста напрегната ситуация в живота на писателка, като е страшно увлекателно поднесен... Силно впечатлен съм от този дебютен роман на Ралица Генчева и се надявам да напише още много забележителни истории!
October 8, 2024
По принцип не пиша ревю, но този път не мога да се сдържа.
През цялото време имах чувството, че "гледам" един от онези нискобюджетни филми на Холмарк, които хората си пускат да върви за фон докато готвят мусака.
Плоски диалози тип игра на кукли Барби на 8 годишни.
Ненужни описателни пледоарии.
Започва като "Преследването на Аделайн", минава през реалния живот на авторката (което е супер cringe), след това има лееек трилър ефект и накрая великия "обрат", който още от самото начало се усещаше.
Искат се "топки" да напишеш книга...
Втората звезда е само за корицата и топките!
През цялото време имах чувството, че "гледам" един от онези нискобюджетни филми на Холмарк, които хората си пускат да върви за фон докато готвят мусака.
Плоски диалози тип игра на кукли Барби на 8 годишни.
Ненужни описателни пледоарии.
Започва като "Преследването на Аделайн", минава през реалния живот на авторката (което е супер cringe), след това има лееек трилър ефект и накрая великия "обрат", който още от самото начало се усещаше.
Искат се "топки" да напишеш книга...
Втората звезда е само за корицата и топките!
January 16, 2025
Става дума за писателка и нейните проблеми в семейството и около издадената ѝ книга. Разводът с Владимир е допринесъл за лабилното психическо състояние на Виктория, която е стресирана и объркана. Допълнително натоварване е и осъзнаването, че някой е пренаписал книгата и е плагиатствал преди да бъде издадена, но тя не е разбрала. По това време среща Петър, неин съсед и между тях се заражда приятелство. Отделно научава, че е възможно редакторката на книгата да е замесена във всичко, което се случва с нея. Добре че наоколо е Влади, нейният бивш съпруг, който продължава да е влюбен в нея. Накрая се оказва, че нищо не е такова, каквото изглежда. Виктория ще трябва да се изправи пред проблемите си и да ги реши. Лошото е, че не харесах как извъртя края, много удобно стана всичко и не разбрах защо причини това на героинята си.
Книгата няма нищо общо с психотрилърите, за мен си беше чиста драма с лек мистериозен привкус. Нямаше съспенс, нямаше напрежение. През цялото време я четох без някакъв особен интерес. Накрая даже ми дотежа от безкрайните пасажи и монолози, взети сякаш от книга за самоусъвършенстване. Не почувствах нищо, не можах да се свържа с героите и да разбера техния вътрешен свят. Не си падам вече по подобен тип литература, в който да ме учат как трябва да се живее, особено написани толкова непретенциозно, лековато и с патосен тон. Авторката казва, че има и автобиографични елементи в книгата и действително я припознавах много пъти във Виктория, а за Моника отначало разбрах кой е описала. Така че ми беше трудно да си представям героинята с червена коса, през цялото време виждах само авторката :)
П.П. Голяма реклама направи в книгата на вносни и скъпи вина. Нито едно от тях не беше българско, а имаме прекрасни сортове и вкусни вина.
П.П. Промених гласуването си след прочита на бонус главата. Определено не очаквах да се появи точно този човек, ни в клин, ни в ръкав. Как така се промени толкова бързо и се превърна в нормален мъж? 🤯 Как така Виктория изведнъж си промени мнението за него, като не го харесваше?🤯
Книгата няма нищо общо с психотрилърите, за мен си беше чиста драма с лек мистериозен привкус. Нямаше съспенс, нямаше напрежение. През цялото време я четох без някакъв особен интерес. Накрая даже ми дотежа от безкрайните пасажи и монолози, взети сякаш от книга за самоусъвършенстване. Не почувствах нищо, не можах да се свържа с героите и да разбера техния вътрешен свят. Не си падам вече по подобен тип литература, в който да ме учат как трябва да се живее, особено написани толкова непретенциозно, лековато и с патосен тон. Авторката казва, че има и автобиографични елементи в книгата и действително я припознавах много пъти във Виктория, а за Моника отначало разбрах кой е описала. Така че ми беше трудно да си представям героинята с червена коса, през цялото време виждах само авторката :)
П.П. Голяма реклама направи в книгата на вносни и скъпи вина. Нито едно от тях не беше българско, а имаме прекрасни сортове и вкусни вина.
П.П. Промених гласуването си след прочита на бонус главата. Определено не очаквах да се появи точно този човек, ни в клин, ни в ръкав. Как така се промени толкова бързо и се превърна в нормален мъж? 🤯 Как така Виктория изведнъж си промени мнението за него, като не го харесваше?🤯
September 6, 2024
Имах удоволствието да се насладя на първия роман на Рали. За пореден път си затвърдих мнението, че с нея вибрираме на една честота. Динамичен сюжет, история за травмите от детството, предателствата и старите приятелства.
October 8, 2024
От доста време съм в търсене на интересна българска книга. След няколкократно опити да се влюбя в родна творба, случайно в Инстаграм ми излезе реклама на "Обрат в сюжета" и реших да и дам шанс. Казах си - "Това е! Тази книга ще ми върне вярата в нашата литература!" Уви, не успя, даже още повече закопа мнението ми за съвременна българска проза.
Изчетох и изглежда много ревюта, за да проверя дали аз не съм лудата. Оставих няколко дни прочетеното да ми отлежи. Но накрая си казах, че това не е тесто да го чакам да втаса и колкото и да чакам няма да бухне и да стане по-добро.
Рискувам да бъда наречена хейтърка, но просто не мога да дам повече от една звезда на книгата. Исках две за поощрение, но не успя да ми се откъсне от сърцето.
Същината на мнението си ще започна с какво ми хареса - идеята и ... Ами това е.
Отгръщайки първата страница очаквах много. Очаквах завладяващи герои, интересни диалози, интрига и динамичен сюжет. Търсех ги в безкрайния поток на думи, но така и не ги открих. Чувствах се все едно държа книга "Намери Уолдо" и търсех ли търсех изброените по горе неща, но бяха скрити прекалено добре.
Две неща ми направиха силно впечатление още в началото. Първите две глави са в първо лице, но после рязко сменяме разказвача в трето лице. Защо? Какъв е смисъла? Не е като това да са били други герои или да е било друго време.
Второто е нелогичното нарязване на толкова много глави. Цели 73 глави в книга със 300 страници. Само до 50 страница сме на глава 8. Защо? Нямаме толкова често прескачане ��т гледната точка на единия герои към другия. Мисълта започва в едната глава и продължава в следващата нелогично отрязана.
Имам и още един проблем свързан с оформлението. Тези безкрайни абзаци. Понеже я грабнах на доверие от книжарницата, не я бях отваряла преди да седна да чета. Когато започнах си казах, че това е само в началото, но от любопитство я прелистих и видях, че цялата е така. Няма въздух, няма динамика в текста, просто безкраен порой от думи. Има много места където изречението трябва да продължава на нов ред.
Първите около 30 и повече страници са заети в разказ каква е главната героиня или по скоро за каква самата тя се възприема. Тя е чувствителна, нежна, твърда и отрязваща и какво ли още не. Виктория е въплъщението на перфектния човек според Ню ейдж гурутата. Четох и слушах, че авторката изпозлва себе си за прототип на основния персонаж. Това по принцип не е лошо, защото би дало вече реалистичност на героя, но в случая е изиграло лоша шега. Авторката е заложила толкова много от себе си във Виктория, че сигурно и е станало жал да я накара да направи грешка, да страда или да и придаде негативни качества. "Убий любимците си" е казал Стивън Кинг. Не е нужно, разбира се, това да се приема буквално, но да не забравяме, че и героите са хора и са несъвършени, минават през трудности и страдат.
Нямам чак такъв проблем с хакартера на героя, имам с това как е представен. Един разказ за това каква е тя, но не го виждаме чрез нейните действия, за да може сами да си направим заключението за нея. Показвай, а не разказвай е много добър подход в повествованието.
Началото на книгата ми звучи все едно една приятелка разказва на друга за Виктория и смила цялата информация за нея.
Редките диалози в книгата са сухи и неестествени.
За мен книгата звучи като чернова. Това е едно изливане на думи след пристъп на вдъхновение. И няма нищо лошо в това, но тук са пренебрегнати всички съвети и "правила" (за мен в поственованието няма правила, а някакви опорни стълбове, които някой друг вече е открил за по-лесно изграждане и по-хубаво звучене на роман, критерии дори могат да се нарекат). И истината е, че не обвинявам авторката. Даже е похвално, че се е отдала на творческия порив и не се е отказала, докарала го е до край както много други хора не са. Обвинявам редакторите! Има чувството, че текста изобщо не е минал през каквато и да е редакция и е един суров материал пуснат в поточната линия на печатната машина.
Допълвам, че оставих книгата някъде около 80та страница и едва ли ще посегна отново към нея.
Изчетох и изглежда много ревюта, за да проверя дали аз не съм лудата. Оставих няколко дни прочетеното да ми отлежи. Но накрая си казах, че това не е тесто да го чакам да втаса и колкото и да чакам няма да бухне и да стане по-добро.
Рискувам да бъда наречена хейтърка, но просто не мога да дам повече от една звезда на книгата. Исках две за поощрение, но не успя да ми се откъсне от сърцето.
Същината на мнението си ще започна с какво ми хареса - идеята и ... Ами това е.
Отгръщайки първата страница очаквах много. Очаквах завладяващи герои, интересни диалози, интрига и динамичен сюжет. Търсех ги в безкрайния поток на думи, но така и не ги открих. Чувствах се все едно държа книга "Намери Уолдо" и търсех ли търсех изброените по горе неща, но бяха скрити прекалено добре.
Две неща ми направиха силно впечатление още в началото. Първите две глави са в първо лице, но после рязко сменяме разказвача в трето лице. Защо? Какъв е смисъла? Не е като това да са били други герои или да е било друго време.
Второто е нелогичното нарязване на толкова много глави. Цели 73 глави в книга със 300 страници. Само до 50 страница сме на глава 8. Защо? Нямаме толкова често прескачане ��т гледната точка на единия герои към другия. Мисълта започва в едната глава и продължава в следващата нелогично отрязана.
Имам и още един проблем свързан с оформлението. Тези безкрайни абзаци. Понеже я грабнах на доверие от книжарницата, не я бях отваряла преди да седна да чета. Когато започнах си казах, че това е само в началото, но от любопитство я прелистих и видях, че цялата е така. Няма въздух, няма динамика в текста, просто безкраен порой от думи. Има много места където изречението трябва да продължава на нов ред.
Първите около 30 и повече страници са заети в разказ каква е главната героиня или по скоро за каква самата тя се възприема. Тя е чувствителна, нежна, твърда и отрязваща и какво ли още не. Виктория е въплъщението на перфектния човек според Ню ейдж гурутата. Четох и слушах, че авторката изпозлва себе си за прототип на основния персонаж. Това по принцип не е лошо, защото би дало вече реалистичност на героя, но в случая е изиграло лоша шега. Авторката е заложила толкова много от себе си във Виктория, че сигурно и е станало жал да я накара да направи грешка, да страда или да и придаде негативни качества. "Убий любимците си" е казал Стивън Кинг. Не е нужно, разбира се, това да се приема буквално, но да не забравяме, че и героите са хора и са несъвършени, минават през трудности и страдат.
Нямам чак такъв проблем с хакартера на героя, имам с това как е представен. Един разказ за това каква е тя, но не го виждаме чрез нейните действия, за да може сами да си направим заключението за нея. Показвай, а не разказвай е много добър подход в повествованието.
Началото на книгата ми звучи все едно една приятелка разказва на друга за Виктория и смила цялата информация за нея.
Редките диалози в книгата са сухи и неестествени.
За мен книгата звучи като чернова. Това е едно изливане на думи след пристъп на вдъхновение. И няма нищо лошо в това, но тук са пренебрегнати всички съвети и "правила" (за мен в поственованието няма правила, а някакви опорни стълбове, които някой друг вече е открил за по-лесно изграждане и по-хубаво звучене на роман, критерии дори могат да се нарекат). И истината е, че не обвинявам авторката. Даже е похвално, че се е отдала на творческия порив и не се е отказала, докарала го е до край както много други хора не са. Обвинявам редакторите! Има чувството, че текста изобщо не е минал през каквато и да е редакция и е един суров материал пуснат в поточната линия на печатната машина.
Допълвам, че оставих книгата някъде около 80та страница и едва ли ще посегна отново към нея.
September 22, 2024
„Обрат в сюжета“ от Ралица Генчева за мен беше прекрасна изненада, защото историята ме вкопчи безмилостно и отказа да ме пусне преди да стигна финалната права (макар да не съм сигурна, че ме пусна и след това).
Сюжетната линия ни разказва за писателката Виктория, която открива, че в първият 'и издаден роман има промени, нанесени без нейното знание. Едновременно с това започват да се случват подозрителни неща около нея и границата между реалност и произведение започва да се размива.
Определено майсторството на Ралица Генчева се усеща във всеки аспект, които харесах в „Обрат в сюжета“ – резонирането ми с героите, дълбочината на разказа и факта, че получихме детайлен поглед върху мотивите за действията на персонажите.
Прозата беше изключително изпипана и красива (имаше толкова неща, които си подчертавах), но за мен най-голямото бижу на романа са неговите герои. Те бяха пълнокръвни, истински и несъвършени и като читател успях да ги видя живо чрез думите на авторката.
Факта, че прочетох романа за по-малко от 24 часа трябва да ви говори колко заинтригувана съм била. Отдавна не съм оставала до късните часове да чета настойчиво и да обгръщам страниците, но тази книга имаше такъв ефект. Горещо я препоръчвам!!!
Сюжетната линия ни разказва за писателката Виктория, която открива, че в първият 'и издаден роман има промени, нанесени без нейното знание. Едновременно с това започват да се случват подозрителни неща около нея и границата между реалност и произведение започва да се размива.
Определено майсторството на Ралица Генчева се усеща във всеки аспект, които харесах в „Обрат в сюжета“ – резонирането ми с героите, дълбочината на разказа и факта, че получихме детайлен поглед върху мотивите за действията на персонажите.
Прозата беше изключително изпипана и красива (имаше толкова неща, които си подчертавах), но за мен най-голямото бижу на романа са неговите герои. Те бяха пълнокръвни, истински и несъвършени и като читател успях да ги видя живо чрез думите на авторката.
Факта, че прочетох романа за по-малко от 24 часа трябва да ви говори колко заинтригувана съм била. Отдавна не съм оставала до късните часове да чета настойчиво и да обгръщам страниците, но тази книга имаше такъв ефект. Горещо я препоръчвам!!!
September 1, 2024
Не очаквах да прочета книгата за ден, но изключително много ми хареса. Финала си беше наистина "обрат в сюжета". Докато действието в книгата се развиваше започвах да подозирам буквално всеки, докато накрая се оказа този, който най-малко очаквах.
Смятам че всеки може да намери частица от себе си в героите. Хареса ми това, че главната героиня Виктория въпреки всички предателства и трудности запази вярата си в доброто и успя да продължи напред. Това че Румен, въпреки че искаше да й навреди осъзна грешката си и разгада истината около плагиатството на романа му. И помогна на Вики да разбере кой стои зад всичко това. И че Петя въпреки лошата си постъпка осъзна, че това да изпълняваш очакванията на другите и да живееш по техните правила няма как да доведе до удовлетворение в живота ти.
Смятам че всеки може да намери частица от себе си в героите. Хареса ми това, че главната героиня Виктория въпреки всички предателства и трудности запази вярата си в доброто и успя да продължи напред. Това че Румен, въпреки че искаше да й навреди осъзна грешката си и разгада истината около плагиатството на романа му. И помогна на Вики да разбере кой стои зад всичко това. И че Петя въпреки лошата си постъпка осъзна, че това да изпълняваш очакванията на другите и да живееш по техните правила няма как да доведе до удовлетворение в живота ти.
This entire review has been hidden because of spoilers.
January 16, 2025
Тази книга е всичко друго, но не и психотрилър! За да решиш да пишеш психотрилър, трябва да проучиш самия жанр, какво представлява. Тия разсъждения героинята да търси себе си, лигавите цитати, които ги предхождат, не отговоря на какъвто и да е психотрилър. Тръгнах с нагласата да чета психотрилър (самата авторка определя романа си такъв), да има доза мистерия, а то се оказа описване процеса на работа на абонаментна кутия и всички перипетии около нея (през цялото време имах чувството, че ми се оплакват). Не ми хареса, как авторката чрез главната си героиня съди хората: "всички хейтъри ще престанат да бъдат такива, ако си поставят собствени цели."; "читателите редовно намираха правописни и технически грешки в книгите на издателствата, нападаха ги (според Виктория понякога неоправдано жестоко)." Съжалявам много, но не съм съгласна автора да насажда мислите си в читателя!
"Няколко пъти беше спирала да чете любими автори след запознанството си с тях." Що за предразсъдъци?! Виктория обвинявя хората, около себе си за арогантни и сноби, а тя същата!
Образът ѝ въобще не ми хареса, през цялото време си противоречеше. Описана е като силна, твърдоглава, недаваща втори шанс, но това не пречи всяка сутрин да плаче и да се самосъжалява! За мен човек, който се самосъжалява не е силен! То тя като цяло си плачеше за всичко, което не стане по план. Отделно постоянно се наблягаше на социалното положение на героинята (къща в скъп затворен комплекс, електрически автомобил, вина струващи над 100 лв бутилката) кому е нужно да знае колко е богата (с подробности) героинята? А сюжетът, ох сюжетът, толкова объркан, непоследоветелен, неинтригуващ и разпилян не бях чела. До 10-та глава се описваше главно живота на Виктория до най-малки детайли! Психотрилър е все пак!!!! Действията бяха хаотични и разпиляни. Ралица пише за Виктория, която е писателка с панически атаки, бърнаут и куп психически проблеми, но Виктория пише книга с главна героиня Ралица, която има същите психични проблеми! Объркахте се, нали? Все едно бях в една центрофуга и всичко се повтаряше и повтаряше. Слаб замисъл! Напрягаше ме този сюжет! Диалозите бяха скучни и плоски! Повърхностен изказ, никаква дълбочина и развитие на героите! Развръзката лично за мен не беше никаква изненада, усещах накъде вървят нещата от самото начало. Когато чета трилър или криминален роман очаквам накрая главния герой и злодеят да се изправят един срещу друг и да си кажат всичко. Е, тук това липсваше изцяло. "Задълбоченото" описание (цели 3 страници) на този момент (без участието на главната героиня) беше просто върха (да не забравяме все пак, че е психотрилър), пълна скука с единствения възможен изход (колко удобно, нали?). И тая тъпотия, която сполетя накрая Виктория, въобще не разбрах защо трябваше да присъства в сюжета!
В заключение ще кажа, че чета книги, за да разпускам, но официално това е книгата, която досега най-много ме е напрегнала! Отивам да пия хапче за главоболие!
П.П. Не е случайно, че през цялото ревю повтарям, че е психотрилър! 😉
"Няколко пъти беше спирала да чете любими автори след запознанството си с тях." Що за предразсъдъци?! Виктория обвинявя хората, около себе си за арогантни и сноби, а тя същата!
Образът ѝ въобще не ми хареса, през цялото време си противоречеше. Описана е като силна, твърдоглава, недаваща втори шанс, но това не пречи всяка сутрин да плаче и да се самосъжалява! За мен човек, който се самосъжалява не е силен! То тя като цяло си плачеше за всичко, което не стане по план. Отделно постоянно се наблягаше на социалното положение на героинята (къща в скъп затворен комплекс, електрически автомобил, вина струващи над 100 лв бутилката) кому е нужно да знае колко е богата (с подробности) героинята? А сюжетът, ох сюжетът, толкова объркан, непоследоветелен, неинтригуващ и разпилян не бях чела. До 10-та глава се описваше главно живота на Виктория до най-малки детайли! Психотрилър е все пак!!!! Действията бяха хаотични и разпиляни. Ралица пише за Виктория, която е писателка с панически атаки, бърнаут и куп психически проблеми, но Виктория пише книга с главна героиня Ралица, която има същите психични проблеми! Объркахте се, нали? Все едно бях в една центрофуга и всичко се повтаряше и повтаряше. Слаб замисъл! Напрягаше ме този сюжет! Диалозите бяха скучни и плоски! Повърхностен изказ, никаква дълбочина и развитие на героите! Развръзката лично за мен не беше никаква изненада, усещах накъде вървят нещата от самото начало. Когато чета трилър или криминален роман очаквам накрая главния герой и злодеят да се изправят един срещу друг и да си кажат всичко. Е, тук това липсваше изцяло. "Задълбоченото" описание (цели 3 страници) на този момент (без участието на главната героиня) беше просто върха (да не забравяме все пак, че е психотрилър), пълна скука с единствения възможен изход (колко удобно, нали?). И тая тъпотия, която сполетя накрая Виктория, въобще не разбрах защо трябваше да присъства в сюжета!
В заключение ще кажа, че чета книги, за да разпускам, но официално това е книгата, която досега най-много ме е напрегнала! Отивам да пия хапче за главоболие!
П.П. Не е случайно, че през цялото ревю повтарям, че е психотрилър! 😉
This entire review has been hidden because of spoilers.
October 16, 2024
Ако имаше по-ниска оценка от една звезда, бих я дала. Толкова плосък, безсмислен и тъп роман не бях чела от много време. Да питам - редактори има ли? Кой е позволил тази книга да се издаде въобще и то в този вид? Все едно някоя самовлюбена 15 годишна девойка е седнала да напише чернова - ода за себе си, с безинтересни диалози, плоски герои и предвидима “интрига”. Ще спра дотук. Надявам се да успея да я продам и да си върна част от парите, хвърлени на вятъра.
September 22, 2024
Прочетох я на един дъх! На моменти се чудех как авторката пише за неща, които са взети направо от мислите ми. Много, много препоръчам!
Read
October 3, 2024Изключително трудно ми е да дам адекватна оценка на книгата, защото все ще има някакво пристрастие.
Аз обожава�� да чета трилъри и винаги съм наострила уши за нови такива, а пък ако са от български автори - още по-добре! Казвайки това, на мен ми допадна динамиката в романа на Рали, макар че имаше няколко момента, които ми се искаше да бяха по-разтеглени, за да им се насладя още повече.
Поддържаше интереса ми докато четях и определено някои от обратите ме изненадаха, докато за други подозирах. Краят ми беше прекалено “удобен” някак и имах нужда от още малко там, за да ми е изцяло правдоподобен.
Допадна ми много, че разказът беше разчупен и имаше съобщения, писма и разнообразни вметки, което ме караше да прелитам през книгата.
Това, което не ми хареса, беше припокриването с живота на Рали до някаква степен. Аз самата като читател се почувствах неудобно, сякаш навлизам прекалено много в нечии личен живот и вътрешен свят. Това не ме отказа да прочета книгата, но безспорно ме караше да се чувствам сконфузно.
Аз обожава�� да чета трилъри и винаги съм наострила уши за нови такива, а пък ако са от български автори - още по-добре! Казвайки това, на мен ми допадна динамиката в романа на Рали, макар че имаше няколко момента, които ми се искаше да бяха по-разтеглени, за да им се насладя още повече.
Поддържаше интереса ми докато четях и определено някои от обратите ме изненадаха, докато за други подозирах. Краят ми беше прекалено “удобен” някак и имах нужда от още малко там, за да ми е изцяло правдоподобен.
Допадна ми много, че разказът беше разчупен и имаше съобщения, писма и разнообразни вметки, което ме караше да прелитам през книгата.
Това, което не ми хареса, беше припокриването с живота на Рали до някаква степен. Аз самата като читател се почувствах неудобно, сякаш навлизам прекалено много в нечии личен живот и вътрешен свят. Това не ме отказа да прочета книгата, но безспорно ме караше да се чувствам сконфузно.
September 3, 2024
Не знам какво очаквах като взех да чета първият роман на Ралица Генчева, но определено не беше това. Толкова съм възхитена и приятно изненадана, че ми е трудно да облека в думи впечатленията си.
Красивата проза, литературните закачки и великденски яйца, дълбоките герои, обратите в сюжета, разсъжденията за живота. От тази книга имаше от всичко. Държа ме в напрежение, разсмя ме, наъужо ме, подейства ми терапевтично. Прекрасно четиво. Нямам търпение да чета бъдещите проекти на авторката!
Красивата проза, литературните закачки и великденски яйца, дълбоките герои, обратите в сюжета, разсъжденията за живота. От тази книга имаше от всичко. Държа ме в напрежение, разсмя ме, наъужо ме, подейства ми терапевтично. Прекрасно четиво. Нямам търпение да чета бъдещите проекти на авторката!
September 11, 2024
Романът на Ралица Генчева е също толкова въздействащ като стиховете ѝ. Стилът ѝ е красив, а историята - увлекателна. Определено ми хареса и ще чакам следващия ѝ роман с нетърпение 😊
“Дали нещата, за които не си готов, просто не ти се случват? Дали мечтите, които смятаме за наши, не се оказват чужди?”
“Всичко, което не правеше човек от любов, го правеше от страх.”
“Дали нещата, за които не си готов, просто не ти се случват? Дали мечтите, които смятаме за наши, не се оказват чужди?”
“Всичко, което не правеше човек от любов, го правеше от страх.”
October 19, 2025
Дебютният роман на Ралица Генчева веднага ме грабна, беше ми интересен до края и го прочетох много бързо. С динамиката си наподобява сценарий и на моменти чак ми се искаше да ми дава малко повече време да осмислям случващото се (почитател съм на книгите, които постоянно те карат да спреш и да разсъждаваш), но разбирам, че това не е толкова присъщо за жанра.
Не познавам Ралица достатъчно добре и може би затова ми беше трудно да открия къде реалното преминава във фантазия, но ми се струва, че е разголила душата си порядъчно, което носи на романа силен емоционален заряд. Аз не съм от читателите, които искат да одобрят или да се идентифицират с поне един персонаж, за да харесат книгата. По-скоро ми е важно да мога да си представя героите, а за тази цел не е нужно те да мислят като мен (красотата на света е в това, че сме различни), достатъчно е да ми заприличат на някого, за да ги усетя автентични. И да, разпознах ги. :) В този смисъл препоръчвам романа на всички, които търсят съвременен и непретенциозен page turner, с който да потънат в емоциите и страховете на една писателка и да се разсеят от собственото си ежедневие.
С удоволствие бих прочела следващия роман на авторката.
Не познавам Ралица достатъчно добре и може би затова ми беше трудно да открия къде реалното преминава във фантазия, но ми се струва, че е разголила душата си порядъчно, което носи на романа силен емоционален заряд. Аз не съм от читателите, които искат да одобрят или да се идентифицират с поне един персонаж, за да харесат книгата. По-скоро ми е важно да мога да си представя героите, а за тази цел не е нужно те да мислят като мен (красотата на света е в това, че сме различни), достатъчно е да ми заприличат на някого, за да ги усетя автентични. И да, разпознах ги. :) В този смисъл препоръчвам романа на всички, които търсят съвременен и непретенциозен page turner, с който да потънат в емоциите и страховете на една писателка и да се разсеят от собственото си ежедневие.
С удоволствие бих прочела следващия роман на авторката.
Read
December 13, 2024Не беше моята книга. Не зная каква оценка да дам!
September 3, 2024
"...всички отвътре сме с еднакъв часовников механизъм, който обича, страда, ревнува, тиктака със скоростта на топлината помежду ни."
Уютна по свой специфичен начин книга, с изключително живи персонажи и интрига, която те заставя да останеш буден до 2 сутринта (какво от това, че имаш да ставаш рано утре). Семпъл език, който обаче говори за най-сърцевинните за живота неща. И сюжет, който определено не изневерява на заявката от заглавието. :)
Уютна по свой специфичен начин книга, с изключително живи персонажи и интрига, която те заставя да останеш буден до 2 сутринта (какво от това, че имаш да ставаш рано утре). Семпъл език, който обаче говори за най-сърцевинните за живота неща. И сюжет, който определено не изневерява на заявката от заглавието. :)
September 5, 2024
Уникална книга! Харесвам много поетичните книги на Ралица Генчева и ми беше интересно да я видя и в тази светлина - като автор на роман. Избрано е възможно най-подходящото заглавие понеже, до последно, не подозирах какво предстои. Отбелязах си изключително много любими моменти, книгата е изпълнена със смисъл. Надявам се авторката да продължава да пише романи, определено й се получават повече от впечатляващи!
September 22, 2024
Малко са романите, които са ме грабнали толкова силно още с първия ред. Още по-малко за българските такива. Всяка глава от "Обрат в сюжета" оставя читателя в мисли и нетърпение за следващата хапка от тази толкова динамична, вълнуваща и заплетена история. Героите са ... истински. Такива, които можеш да срещнеш на улицата; които можеш да припознаеш дори в най-близките си хората. Именно те, с цялата харизма, кото им е дала Рали, правят историята още по-завладяваща, а преживяването, което е "Обрат в сюжета" - едно истинско пътешествие из душата, чувствата и емоциите на човешкото същество ❤️
September 1, 2024
Красива книга, с красив език.
Героите са дълбоки, нееднозначни, развиващи се.
Историята е непредвидима и финалът определено е с изненадващ обрат.
Ралица е изключително фин човек, който успява да рисува душите на хората.
Героите са дълбоки, нееднозначни, развиващи се.
Историята е непредвидима и финалът определено е с изненадващ обрат.
Ралица е изключително фин човек, който успява да рисува душите на хората.
October 27, 2024
Книгата е уютен трилър, разказан с лекота и изящество, в който действието се развива в съвременна София, където главната героиня Виктория води привидно спокоен живот. Историята те поглъща толкова дълбоко, че започваш да се оглеждаш около себе си и да се питаш дали и светът около теб не е съставен от невидими нишки на мистерия и тайни.
Един от най-очарователните елементи е флиртът чрез писмата, които героите разменят. Тази детайлно изградена линия добавя романтичен и загадъчен елемент, който те държи в напрежение и разкрива характера на героите по деликатен и интригуващ начин. Писмата се превръщат в нещо повече от думи — те са ключ към душевните състояния на героите и част от пъзела, който трябва да се реши.
Преживяванията на Виктория ме провокираха да се замисля за вихъра от изисквания и очаквания в работа и вкъщи, които често ме държат на ръба на бърнаута и колко е важно да направя място за мечтите си.
Един от най-очарователните елементи е флиртът чрез писмата, които героите разменят. Тази детайлно изградена линия добавя романтичен и загадъчен елемент, който те държи в напрежение и разкрива характера на героите по деликатен и интригуващ начин. Писмата се превръщат в нещо повече от думи — те са ключ към душевните състояния на героите и част от пъзела, който трябва да се реши.
Преживяванията на Виктория ме провокираха да се замисля за вихъра от изисквания и очаквания в работа и вкъщи, които често ме държат на ръба на бърнаута и колко е важно да направя място за мечтите си.
Read
January 16, 2025Много харесвам творчеството на авторката и разбира се, поради тази причина очакванията ми към дебютния ѝ романа бяха високи. Оправдани ли бяха те обаче?
Ще започна с това, че поетичната душа на авторката си личи от километри. Думите в историята се лееха с лекота, а изказът беше лиричен и мелодичен.
Мистерията се заплиташе повече с всяка следваща глава и тъкмо в момента, в който решиш, че си открил кой е “злодеят”, курсът се сменяше в съвсем различна посока, но ще призная, че имах нужда от повече напрежение. Когато чета подобен тип литература, обичам то да бъде в изобилие.
Също така финалът или по-точно допълнителната глава ме остави със смесени чувства.
Знам, че някои автори залагат на това да оставят сякаш отворени вратички за въображението на читателя да довърши историята както поиска. На мен това не ми допада особено и затова оценката ми е такава.
Ще започна с това, че поетичната душа на авторката си личи от километри. Думите в историята се лееха с лекота, а изказът беше лиричен и мелодичен.
Мистерията се заплиташе повече с всяка следваща глава и тъкмо в момента, в който решиш, че си открил кой е “злодеят”, курсът се сменяше в съвсем различна посока, но ще призная, че имах нужда от повече напрежение. Когато чета подобен тип литература, обичам то да бъде в изобилие.
Също така финалът или по-точно допълнителната глава ме остави със смесени чувства.
Знам, че някои автори залагат на това да оставят сякаш отворени вратички за въображението на читателя да довърши историята както поиска. На мен това не ми допада особено и затова оценката ми е такава.
November 26, 2025
Ще започна с това, че още с излизането си книгата ме привлече, но за кратко време получи доста критика и аз към онзи момент реших да не я чета. Сега появявайки се в Сторител беше момента, в който да я изслушам и да преценя сама за себе си.
За мен книгата не е лоша, но не е и нещо уау. Това, че я слушах може би малко повишава оценката ѝ в моето съзнание подпомогнато от четящия, но се улавях, че ако аз сама си я чета щеше да ми досади (особено моментите с книгата в книгата).
Общо взето сюжетът ни разказва за млада писателка, пишеща поезия, но наскоро издала дебютния си роман. Освен това се занимава с направата на абонаментни кутии за книголюбители с нова книга и книжни изненади. Неминуемо читателят / слушателят си представя образа на Ралица Генчева в ролята на Виктория.
Не знам доколко всички описания на героинята се препокриват с реалната действителност, но някои от тези описания ми бяха любопитни. Героинята Виктория е отскоро разведена, но в добри отношения с бившия си Влади (който е и неин издател), живее сама в тих и затворен комплекс, работи над втората си книга и се радва на нормален живот. Изведнъж обаче започват да се случват странни неща, моменти от новата ѝ книга "оживяват" и ѝ се случват в действителност, а в същото време разбира, че в първата ѝ книга има пасажи писани от някой друг.
Много ми беше нелогично, че автор на дадена книга няма да си прочете нито веднъж романа щом вече е предаден по веригата (редактор, коректор, страниране, печат) и дори след издаването му също няма да го прочете и да има копие от него. И изведнъж след неопределено време се сеща и решава да види какво е писал в него, но дори и тогава не помни дали наистина даден епизод е писан от него или не!!!
За мен завръзката на сюжета беше доста слаба с тази нелогична проява от страна на Виктория и чуденката какво евентуално се е случило и дали редакторът е бил виновен или не. Истинският автор на пасажите пък се появява изневиделица, за да доказва, че Виктория е изплагиатствала неговия неиздаден роман.
Определено беше слабо изпълнение откъм мистерия и съспенс. Както казах по-горе лично на мен ми бяха досадни и епизодите с втория роман на Виктория, пасажи от който са включени в книгата. Там героинята се казва Ралица (каква липса на въображение откъм имена и тук ще вмъкна и скоба в скобата, че имаме и герой Виктор, при положение, че главната героиня е Виктория!!!). Тези епизоди ми стояха самоцелно и като вмъкнати кръпки. Наред с други обяснения и описания като от книга за самопомощ, това изобщо не помага на книгата да върви плавно и с лекота.
А краят беше прекалено нагласен, за да ѝ е лесно на героинята. Някак не ми се връзваше. Все едно авторката е решила, че книгата трябва да свърши вече, ама как да свърши я да убием еди кой си. Няма герой - няма проблем - има край!
И все пак макар да звуча по-критично, книгата не е толкова лоша, колкото си мислех първоначално виждайки по-ниските оценки. Приятна е за слушане и си имаше и хубавите моменти. Оценка 3*.
За мен книгата не е лоша, но не е и нещо уау. Това, че я слушах може би малко повишава оценката ѝ в моето съзнание подпомогнато от четящия, но се улавях, че ако аз сама си я чета щеше да ми досади (особено моментите с книгата в книгата).
Общо взето сюжетът ни разказва за млада писателка, пишеща поезия, но наскоро издала дебютния си роман. Освен това се занимава с направата на абонаментни кутии за книголюбители с нова книга и книжни изненади. Неминуемо читателят / слушателят си представя образа на Ралица Генчева в ролята на Виктория.
Не знам доколко всички описания на героинята се препокриват с реалната действителност, но някои от тези описания ми бяха любопитни. Героинята Виктория е отскоро разведена, но в добри отношения с бившия си Влади (който е и неин издател), живее сама в тих и затворен комплекс, работи над втората си книга и се радва на нормален живот. Изведнъж обаче започват да се случват странни неща, моменти от новата ѝ книга "оживяват" и ѝ се случват в действителност, а в същото време разбира, че в първата ѝ книга има пасажи писани от някой друг.
Много ми беше нелогично, че автор на дадена книга няма да си прочете нито веднъж романа щом вече е предаден по веригата (редактор, коректор, страниране, печат) и дори след издаването му също няма да го прочете и да има копие от него. И изведнъж след неопределено време се сеща и решава да види какво е писал в него, но дори и тогава не помни дали наистина даден епизод е писан от него или не!!!
За мен завръзката на сюжета беше доста слаба с тази нелогична проява от страна на Виктория и чуденката какво евентуално се е случило и дали редакторът е бил виновен или не. Истинският автор на пасажите пък се появява изневиделица, за да доказва, че Виктория е изплагиатствала неговия неиздаден роман.
Определено беше слабо изпълнение откъм мистерия и съспенс. Както казах по-горе лично на мен ми бяха досадни и епизодите с втория роман на Виктория, пасажи от който са включени в книгата. Там героинята се казва Ралица (каква липса на въображение откъм имена и тук ще вмъкна и скоба в скобата, че имаме и герой Виктор, при положение, че главната героиня е Виктория!!!). Тези епизоди ми стояха самоцелно и като вмъкнати кръпки. Наред с други обяснения и описания като от книга за самопомощ, това изобщо не помага на книгата да върви плавно и с лекота.
А краят беше прекалено нагласен, за да ѝ е лесно на героинята. Някак не ми се връзваше. Все едно авторката е решила, че книгата трябва да свърши вече, ама как да свърши я да убием еди кой си. Няма герой - няма проблем - има край!
И все пак макар да звуча по-критично, книгата не е толкова лоша, колкото си мислех първоначално виждайки по-ниските оценки. Приятна е за слушане и си имаше и хубавите моменти. Оценка 3*.
September 2, 2024
"Най-щастлива съм за това, че думите ни срещнаха. "
Аз не боравя добре с думите, но важно е усещането, което те оставят в нас.
Благодаря за изживяването, искам още 😊.
Ps:ще се радвам, ако намигването за абонаментната кутия, се окаже факт.
Аз не боравя добре с думите, но важно е усещането, което те оставят в нас.
Благодаря за изживяването, искам още 😊.
Ps:ще се радвам, ако намигването за абонаментната кутия, се окаже факт.
April 25, 2025
Когато видя написано "не го споменавай" като буквален превод на английския израз "don't mention it" в БЪЛГАРСКА книга от БЪЛГАРСКИ автор просто няма защо да продължавам да чета...
September 7, 2024
Първият роман на Ралица Генчева всъщност е истинска поезия. Авторката борави така умело с думите, че не оставя и капчица съмнение, че римите са ѝ силната страна. Написан е увлекателно, красиво и пъстро, "Обрат в сюжета" докосва душите на читателите си.
Друга любима моя част от книгата на Рали бяха препратките към книги, музика и вино. Слушах всяка една песен от плейлиста на точното място в книгата, за да озвуча преживяването и наистина да го изпитам с всичките си сетива.
Пожелавам на авторката да продължава да твори и да се развива! Бих казала, че ме вдъхнови особено частта с благодарностите. Тъй като не е тайна, че и моята мечта е да пиша (на пълен работен ден), може би както и тя казва просто трябва да седна и да започна да го правя - първо за познатото, а след това непознатото само ще ме намери.
Друга любима моя част от книгата на Рали бяха препратките към книги, музика и вино. Слушах всяка една песен от плейлиста на точното място в книгата, за да озвуча преживяването и наистина да го изпитам с всичките си сетива.
Пожелавам на авторката да продължава да твори и да се развива! Бих казала, че ме вдъхнови особено частта с благодарностите. Тъй като не е тайна, че и моята мечта е да пиша (на пълен работен ден), може би както и тя казва просто трябва да седна и да започна да го правя - първо за познатото, а след това непознатото само ще ме намери.
October 6, 2025
2 ⭐
Скочих в "Обрат в сюжета" на Ралица Генчева напълно на сляпо, без никакви очаквания. Слушах я в Storytel 🎧, където я бяха означили като трилър… и честно казано, трилъра ми се изплъзна някъде по пътя... 😅 По-скоро е драма с леки нотки на мистерия - ако очаквате сърцебиене и адреналин, може да се разочаровате.
Обратите? Е, не мога да кажа, че бяха особено впечатляващи. 🫣 От самото начало подозирах "виновника" (да, както в 95% от трилърите), така че изненади почти нямаше. Но пък слушането беше лесно и приятно - изслушах книгата наведнъж.
Едно нещо, което наистина ме изненада (и малко ме обърка 😳), беше колко много реални елементи от живота на Ралица (тук визирам автора) се прокраднаха в историята. Не обичам да се оплаквам, когато авторите ползват личния си опит, но тук беше толкова очевидно, че понякога ми се стори леко безвкусно.
Светлата страна? Персонажите! 🌟 Виктория и компания са добре изградени - всеки с характер и нюанси, които наистина можеш да усетиш. Освен това ми хареса как двете истории - тази на Виктория и тази на самата Ралица (чрез книгата на Виктория) - се преплитат. Понякога е забавно да виждаш как героинята пише книга, а в нея се появява самата Ралица като герой, и малко се чудиш "Ха, какво се случва тук?" 😏
Общо взето, усещането ми за книгата е като за един от онези неделни филми по телевизията, които пускаш просто за шум на заден фон… и внезапно се хващаш, че не можеш да спреш да гледаш до края.
Трилър? Не точно. История, която да те остави без дъх? Не особено. Но става да я слушаш, докато лакираш ноктите. 💅
Скочих в "Обрат в сюжета" на Ралица Генчева напълно на сляпо, без никакви очаквания. Слушах я в Storytel 🎧, където я бяха означили като трилър… и честно казано, трилъра ми се изплъзна някъде по пътя... 😅 По-скоро е драма с леки нотки на мистерия - ако очаквате сърцебиене и адреналин, може да се разочаровате.
Обратите? Е, не мога да кажа, че бяха особено впечатляващи. 🫣 От самото начало подозирах "виновника" (да, както в 95% от трилърите), така че изненади почти нямаше. Но пък слушането беше лесно и приятно - изслушах книгата наведнъж.
Едно нещо, което наистина ме изненада (и малко ме обърка 😳), беше колко много реални елементи от живота на Ралица (тук визирам автора) се прокраднаха в историята. Не обичам да се оплаквам, когато авторите ползват личния си опит, но тук беше толкова очевидно, че понякога ми се стори леко безвкусно.
Светлата страна? Персонажите! 🌟 Виктория и компания са добре изградени - всеки с характер и нюанси, които наистина можеш да усетиш. Освен това ми хареса как двете истории - тази на Виктория и тази на самата Ралица (чрез книгата на Виктория) - се преплитат. Понякога е забавно да виждаш как героинята пише книга, а в нея се появява самата Ралица като герой, и малко се чудиш "Ха, какво се случва тук?" 😏
Общо взето, усещането ми за книгата е като за един от онези неделни филми по телевизията, които пускаш просто за шум на заден фон… и внезапно се хващаш, че не можеш да спреш да гледаш до края.
Трилър? Не точно. История, която да те остави без дъх? Не особено. Но става да я слушаш, докато лакираш ноктите. 💅
December 6, 2024
Честно казано не знам как да говоря за тази книга, тъй като това е първият “трилър” или по-скоро “мистериозен” роман, който прочетох и въобще не останах очарована.
Беше красиво написан, но прекалено протяжни бяха описанията за емоциите у хората и вътрешният им свят. Историята за мен още в първите 80 страници стана напълно предвидим. Никаква интрига. А тези действия от страна на Петя ми се сториха доста тийнеджърски и незрели.
Героите ми бяха безлични и не ме накараха нито да им съчувствам, нито да разбирам и да бъда емпатична към действията им. Единствено травмата на главната героиня е разбираема, но дори и тя беше толкова често напомняна, че в даден момент просто ми стана някак противно. Изглеждаше като оправдание, огромно самосъжаление и… дори не знам как да го определя, защото подо��на загуба е ужасна, а тук ме накара да се чувствам зла заради начина, по който ме кара да се чувствам.
Относно Румен… ами искаше ми се да го виждам малко повече. Щеше да е прекрасно да бъде разгърнат в детайли и да видим повече от него като хрисим и приятен персонаж. Имаше доста потенциал, но… неразвит.
Краят беше едно голямо препускане и ме накара да се чувствам все едно всичко преди това е било 500 страници, а не 250.
Корицата, плейлистът и артът на главната героиня са страхотни.
Беше красиво написан, но прекалено протяжни бяха описанията за емоциите у хората и вътрешният им свят. Историята за мен още в първите 80 страници стана напълно предвидим. Никаква интрига. А тези действия от страна на Петя ми се сториха доста тийнеджърски и незрели.
Героите ми бяха безлични и не ме накараха нито да им съчувствам, нито да разбирам и да бъда емпатична към действията им. Единствено травмата на главната героиня е разбираема, но дори и тя беше толкова често напомняна, че в даден момент просто ми стана някак противно. Изглеждаше като оправдание, огромно самосъжаление и… дори не знам как да го определя, защото подо��на загуба е ужасна, а тук ме накара да се чувствам зла заради начина, по който ме кара да се чувствам.
Относно Румен… ами искаше ми се да го виждам малко повече. Щеше да е прекрасно да бъде разгърнат в детайли и да видим повече от него като хрисим и приятен персонаж. Имаше доста потенциал, но… неразвит.
Краят беше едно голямо препускане и ме накара да се чувствам все едно всичко преди това е било 500 страници, а не 250.
Корицата, плейлистът и артът на главната героиня са страхотни.
March 3, 2025
Много ми се искаше да харесам "Обрат в сюжета". Имах високи очаквания от книгата предвид колко се шумеше около излизането й в обкръжението ми от четящи хора.
Приключих я и останах с впечатлението, че съм изчела домашно за отбиване на номера за час по творческо писане. Нищо не ме грабна, историята сякаш беше измита, почти нищо от сюжета не ми беше интересно и ще дам доводите си за това.
Главната героиня е вдъхновена от самата писателка, така че всяко нещо, което прочетох за персонажа ми беше повторение на кратката информация, която потърсих за авторката предварително, съответно ми беше скучновато.
Имената в книгата също не бяха оригинални, името на авторката фигурира вътре, останалите ми звучаха направо еднакво - Виктор, Виктория, Владимир и т.н. Дори за тези неща не ми се стори, че някой е отделил малко време да измисли нещо запомнящо се.
Сюжетната линия беше изключително предсказуема. Ясно ми е, че е трудно да се пишат гениални обрати, но от книга със заглавие "Обрат в сюжета" очаквах поне да не ми е ясен краят още от самото начало.
Двете звезди давам само защото оценям старанието на авторката, но не мисля, че бих прочела нещо друго от нея.
Приключих я и останах с впечатлението, че съм изчела домашно за отбиване на номера за час по творческо писане. Нищо не ме грабна, историята сякаш беше измита, почти нищо от сюжета не ми беше интересно и ще дам доводите си за това.
Главната героиня е вдъхновена от самата писателка, така че всяко нещо, което прочетох за персонажа ми беше повторение на кратката информация, която потърсих за авторката предварително, съответно ми беше скучновато.
Имената в книгата също не бяха оригинални, името на авторката фигурира вътре, останалите ми звучаха направо еднакво - Виктор, Виктория, Владимир и т.н. Дори за тези неща не ми се стори, че някой е отделил малко време да измисли нещо запомнящо се.
Сюжетната линия беше изключително предсказуема. Ясно ми е, че е трудно да се пишат гениални обрати, но от книга със заглавие "Обрат в сюжета" очаквах поне да не ми е ясен краят още от самото начало.
Двете звезди давам само защото оценям старанието на авторката, но не мисля, че бих прочела нещо друго от нея.
Displaying 1 - 30 of 120 reviews