Пиша това ревю заради Ел. Тя ме помоли, след като имам профил, да взема и да го обогатя. Така че Ел, следващите редове са посветени на теб. :)
Има книги, които плъзгат нежни страници по струните на душата ми и успяват да изтръгнат от тях онзи предоргазмен писък на папагал, който ознаменува срещата с наистина добро четиво. Редовете трептят, нахлуват в мен, рикошират в дъното на душата ми, после - в стените, срещат се, пресичат се, наслагват се, а накрая се натрупват и издигат до онова кресчендо, което през еоните история на еволюцията е предупреждавало милиони папагалки за близката почивка.
Самата книга е галерия от образи. Едни до други са наредени Златното момиче, Мекс, ДД, Пинки, Принца жаба, Преподобния, Дюк, Планера и още много други. Маргинали, отрепки, неудачници, доста често и престъпници, те всички са деца, живеещи в по детски жесток град и наслаждаващи се на това. Всеки един от тях е особен, различен, откачен може би и много, дяволски даже жив. Голдман се е справил наистина добре и успя да обогати колекцията ми от картички с любими герои, която кътам за особено скучните моменти, в които измъквам някоя от тях и мълчаливо я съзерцавам с вътрешния си взор, изследвайки и припомняйки си характерни черти, забавни моменти и любопитни подробности, които да разсекат мрежите на досадата.
За сюжета няма да разказвам много. Едно, че е разпокъсан и разнопосочен, второ, че наистина е трудно. Книгата започва с едно момиче, което лежи изнасилено, пребито и обезобразено на задните стълби на хотел. Главният герой обаче е един мазен примитив, чието описание по стил и още нещо ми напомни за Артър Дент. По-късно приликата се засили, когато открих, че използва много хитър метод да обиколи, ако не цялата галактика, то поне цялата Земя за по-малко от 30 алтериански долара на ден. Обаче по нищо друго не си приличат. Артър Дент най-малкото не е най-добрият убиец с голи ръце и не получава молби да убие кучето на нечий съсед.
Усещам, че изпускам много да кажа, но няма да сложа цитати, защото те ще са три-четири пъти ревюто, а това вече ще е спам. Който обича шантавите истории, с шантави герои и още по-шантави неща, които им се случват, може да си намери книгата. За останалите - приятно четене на нещо друго. ;)
ПП: Ел, това нещо го пиша след полунощ с непонятно откъде появило се папагалско перо, така че не се учудвай, ако звучи леко смахнато. :)